header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН Печат Е-мейл

Орион се издига на пладне на 9 март. Издигането му било придружено със силни валежи и бури и той се превърнал в ужас за моряците.

В Бутес, наречена от древните гърци Ликаон, от Лукос, вълк, и от Евреите Калеб Анубах, “Лаещото куче” Великата звезда Арктур, която, когато Телецът откривал годината, отговаряла на забележителен с топлината си сезон.

След това се появяват Близнаците, две човешки фигури, в главите на които са ярките Звезди Кастор и Полукс, Диоскури и Кабири от Самотраки, патрони на мореплаването; докато на юг от Полукс се намират ярките звезди Сириус и Процион, по-голямото и по-малкото Куче: още по-нататък на юг, Канопус, в Кораба Арго.

Сириус е очевидно най-голямата и най-ярка Звезда на Небето. Когато Пролетното Равноденствие се намирало в Телеца, тя се издигала от Светлината на Слънцето, т.е. точно преди Слънцето, когато в Лятното Слънцестоене Слънцето навлизало в Лъва, около 21 юни, петнадесет дни преди прииждането на Нил. Появата на Канопус от Светлината на Слънцето също била предвестник за прииждането на Нил. Процион била предвестник на Сириус и се издигала преди нея.

В Рака нямало важни звезди. В зодиаците на Есне и Дендера и в повечето астрологически останки на Египет, знакът на съзвездието бил бръмбар (Скарабей), който след това станал свещен, като емблема на портата, през която душите слизали от Небето. В апогея на Рака е струпването на Звездите, преди това наричани Praesepe, Яслите, от всяка страна на които има по една малка звезда, двете от които били наречени Асели - малките магаренца.       

Блестящите звезди, Регулус, пряко на еклиптика и Денебола, на Лъвската опашка, се намират в Лъва. Прекрасната звезда Кор Хидра се намира на югоизток от Регулус.

Битката на Херкулес с Немейския лъв била първият му подвиг. Тя била първия знак, през който минава Слънцето, след като падне зад Лятното Слънцестоене; от което време тя се опитва повторно да се издигне.

Нил прелял в този знак. Той стои пръв в Зодиака на Дендера и е във всички Индийски и Египетски Зодиаци.

От лявата страна на Девата (Изида или Церера) е красивата звезда Спика Виргинис, малко на юг от еклиптика. Vindemiatrix, от по-малка величина, е в левия ръкав; а на северозапад от Спика, в Бутес (земеделецът, Озирис) е блестящата звезда Арктур.

Разделянето на първия декан на Девата, казва Абен Езра, представлява красива Дева с развята коса, седнала на стол, с два стръка пшеница в ръка, която кърми бебе. В един арабски ръкопис в Кралската Библиотека в Париж се намира картина на Дванадесетте Знака. Тази на Девата е младо момиче с бебе в ръце. Девата била Изида; а представянето ù, носене на дете (Хорус) в ръце, изложено в храма ù, било придружено от следния надпис: “Аз съм всичко, което е, което е било и което ще бъде; а плодът, който нося, е Слънцето.”                                                                          

Девет месеца, след като Слънцето навлезе в Дева, то достига Близнаците. Когато Скорпионът започне да се издига, Орион започва да залязва: когато Скорпионът стигне до меридиана, започва да залязва Лъвът. Царува Тайфон, Озирис е убит, а Изида (Девата), негова сестра и съпруга, го следва плачейки в гроба.

Девата и Бутес, залязвайки със Слънцето в Есенното Равноденствие, води света към зимните съзвездия и го въвежда в гения на Злото, представен от Офиукус, Змията.

В момента на Зимното Слънцестоене, Девата се издига хелиакално (със Слънцето), като носи до гърдите си Слънцето (Хорус).

Във Везните са четирите звезди от втора и трета величина, които ще споменем малко по-надолу тук. Те са Зубен-ес-Хамали, Зубен-ел Гемали и Зубен-ел-Губи. Близо до тях се намира блестящата и пагубна Звезда, Антарес в Скорпиона.

В Скорпиона Антарес, звезда от първата величина и забележително червена, била една от четирите велики Звезди, Фомалхаут в Кетус, Алдебаран в Телеца, Регулус в Лъва и Антарес, които преди това отговаряли на точките на Слънцестоенето и Равноденствието и били много забелязвани от астрономите. Този знак понякога се представлява от змия, а понякога - от крокодил, но общо взето от Скорпион, който за последно е намерен на Митраските паметници и на Зодиака на Дендера. Считан бил за прокълнат знак, а навлизането на Слънцето в него започвало с царуването на Тайфон.

Нямало значими звезди в Стрелеца, Козирога и Водолея.

Близо до Рибите се намира блестящата Звезда, Фомалхаут. Нито един знак в Зодиака не се счита, че има по-пагубно влияние от тази звезда. Считала се за показателна за настъпването на Насилие и Смърт. И Сирийците, и Египтяните се въздържали от ядене на риба от страх и отвращение; и когато последната представлявала нещо толкова ненавистно или изразявали омраза от йероглифи, те нарисували риба.

В Съзвездието Колар се намира блестящата звезда Капела, която никога не залязла за Египтяните.

И винаги кръжейки около Северния Полюс са Седем Звезди, известни като Ursa Major или Голямата мечка, които са предмет на универсално изучаване във всички световни епохи. Те са еднакво почитани от Свещениците на Бел, Влъхвите на Персия, Пастирите от Халдея и Финикийските мореплаватели, а така също и от астрономите на Египет. Две от тях, Мерак и Дубхе, сочат към Северния полюс.

Финикийците и Египтяните, казва Евзебий, били първите, които обожествили Слънцето, Луната и Звездите и ги считали за единствените причини за произвеждането и разрухата на всички същества. От тях тръгнали в чужбина всички познати мнения по отношение на пораждането и спускането на Боговете. Единствено Евреите поглеждали отвъд видимия свят към невидимия Създател. Целият останал свят считал тези светещи в небесната твърд тела за Богове, предлагал им жертвоприношения, покланял им се и не издигал нито душите им, нито боготворенето си над видимите небеса.

Халдейците, Ханаанците и Сирийците, сред които живял Аврам, правели същото. Ханаанците посвещавали коне и каляски на Слънцето. Жителите на Емеса във Финикия го обожавали под наименованието Елагабалус; и Слънцето, като Херкулес, било Голямото Божество на Тирейците. Сирийците боготворели със страх и боязън Звездите от Съзвездието Риби и им посвещавали образи в храмовете си. Слънцето като Адонис било боготворено в Библос и около Връх Либанус. В Палмира се намирал великолепен храм на Слънцето, който бил разграбен от войниците на Аурелиян, които отново го построили и отново му го посветили. Плеядите, под наименованието Сукот-Бенет, били боготворени от Вавилонските колонисти, заселили се в страната на самарянците. Сатурн, под наименованието Ремфан, бил боготворен от Коптите. Планетата Юпитер била боготворена като Бел или Баал; Марс - като Малек, Мелех или Молох; Венера като Аштарот или Астарта, а Меркурий - като Небо сред Сирийците, Асирийците, Финикийците и Хаанитите.

Санхониатон казва, че най-ранните финикийци обожавали Слънцето, което считали за единствения Господар на Небесата; и го почитали под наименованието Беел-Самин, което означава Крал на Небето. Те издигали колони на стихиите - огън, въздух или вятър и ги боготворели; и Саваотстството или боготворенето на Звездите, процъфтявало навсякъде във Вавилония. Арабите, живеейки под винаги ясно и спокойно небе, обожавали Слънцето, Луната и Звездите. Абулфарагиус ни уведомява за това, както и че всяко едно от дванадесетте арабски племена се обръщало към някоя конкретна звезда като към свой патрон. Племето Хамиар било посветено на Слънцето, племето Ценах - на Луната; племето Миса било под протекцията на красивата звезда в Телеца, Алдебаран; племето Тай - под това на Канопус; племето Кайс - на Сириус; племената Лачамус и Идамус - на Юпитер; племето Асад - на Меркурий и така нататък.

Сарацините,по времето на Херакъл боготворели Венера, която наричали Кабар или Великата; и се кълнели в Слънцето, Луната и Звездите. Шахристан, арабски автор, казва, че Арабите и Индийците преди времето, по което е живял той, имали храмове, посветени на седемте Планети. Абулфарагиус казва, че седемте големи примитивни нации, от които произлезли всички останали, Персийците, Халдейците, Гърците, Египтяните, Турците, Индийците и Китайците, всички те били първоначално Саваоти и боготворели Звездите. Те всички, казва той, подобно на Халдейците, се молели, обръщайки се към Северния полюс, по три пъти на ден, при изгрева на Слънцето, по пладне и при залеза му, като три пъти  се кланяли на Слънцето. Те призовавали Звездите и разсъдъка, който ги населявал, предлагайки им жертвоприношения и наричали богове фиксираните звезди и планети. Фило казва, че Халдейците гледали на звездите като на суверенни арбитри на световния ред и не поглеждали отвъд видимите причини към невидимо и надарено с интелект същество. Те считали Природата за велико божество, което упражнява силата си посредством привеждане в действие на частите си, Слънцето, Луната, Планетите и Фиксираните Звезди, последователното преминаване на сезоните и комбинираното действие на Небето и земята. Големият празник на Саваотите бил, когато Слънцето стигало в Пролетното Равноденствие; те имали също така пет други празника по времето, когато петте по-дребни планети влизали в знаците, в които била екзалтацията им.

Диодор Сикул ни уведомява, че Египтяните признавали две големи божества, първично и вечно, Слънцето и Луната, които те смятали, че ръководят света и от които всичко получава храна и растеж: че от тях зависят всички велики дела на поколенията и съвършенството на всички произведени в природата следствия. Ние знаем, че тези две велики божества на Египет са били Озирис и Изида, най-великите агенти на природата: според някои - Слънцето и Луната, а според други - Небето и Земята или активният и пасивен принципи на пораждането.

И научаваме от Порфирий, че Херемон, начетен свещеник от Египет и много други учени мъже от тази нация казвали, че Египтяните признавали за богове звездите, които съставляват зодиака и всички онези, които с издигането или спускането си отбелязват подразделенията му; подразделенията на знаците в декани, хороскопът и звездите, които преобладават в тях и които били наречени Могъщите Господари на Небето; че считайки Слънцето за Великия Бог, Архитекта и Ръководителя на Света, те си обяснявали не само фабулата на Озирис и Изида, но в общи линии всички свещени легенди, от звездите, от появата и изчезването им, от издигането, от фазите на луната и увеличаването или намаляването на Светлината ù; от хода на Слънцето, разделянето на времето и небесата на две части, едната отдадена на Мрака, а другата на Светлината; от Нил и общо казано, от цялата окръжност на физическите причини.

Луциан ни казва, че бикът Апис, свещен за Египтяните, бил образът на небесния Бик или Телец; и че Юпитер, Амон с рога подобно на овена, бил образът на съзвездието Овен. А Клеменс Александрийски ни уверява, че четирите основни свещени животни, носени в процесиите ми, били емблемите на четирите знака или кардиналните точки, които определят сезоните в Равноденствията и Слънцестоенето и разделено на четири части - годишният ход на Слънцето. Те също така боготворели огъня и водата и Нил, която река наричали Бащата, Пазителят на Египет, свещеният продукт на Великия Бог Озирис; а в свещените си песни, в които го наричали богът, коронясан с просо (което зърно, представено от пшент, било част от горното облекло на кралете им), което носело със себе си изобилие. Другите стихии също били почитани от тях; а Великите Богове, чиито имена намираме написани върху старинна колона, са Въздухът, Небето, Земята, Слънцето, Луната, Нощта и Деня. И в общи линии, както казва Евзебий, те считали Вселената за велико Божество, съставено от голям брой богове, различните части от самата нея.

Същото боготворене на Небесния Домакин навлязло във всички части на Европа, в Мала Азия, и сред турците, скитите и татарите. Древните Персийци обожавали Слънцето като Митрас, а също така Луната, Венера, Огъня, Въздуха и Водата; и тъй като нямали статуи или олтари, те им поднасяли жертвоприношенията си на високи места, за да са по-близо до Небето и Слънцето. От седем древни клади те изгаряли тамян на Седемте Планети и считали стихиите за божества. В Зенд-Авеста намираме призиви, адресирани до Митрас, звездите, стихиите, дърветата, планините и всяка част от природата. Там се призовава Небесния Бик, с който се свързва Луната; и четирите велики звезди, Таштер, Сатевис, Хафторант и Венант, голямата звезда Рапитан и другите съзвездия, които бдят над различните части на земята.

Влъхвите, подобно на множество древни нации, боготворели огъня, над всички други стихии и сили на природата. В Индия били боготворени Ганг и Инд, а Слънцето било считано за Голямо Божество. Те също така Луната и поддържали свещен огън. В Цейлон били боготворени Слънцето, Луната и други планети; в Суматра - Слънцето, наречено Ири и Луната, наречена Ханда. А Китайците издигнали храмове на Небето, на Земята и духовете на въздуха, водата, на планините и звездите, на морския дракон и на планетата Марс.

Прославеният Лабиринт бил издигнат в чест на Слънцето; а дванадесетте му палати, подобно на дванадесетте великолепни колони на храма в Йерополис, покрити със символи свързани с дванадесетте знака и окултните качества на стихиите, били посветени на дванадесетте бога или духовете покровители на знаците на Зодиака. Фигурата на пирамидата и тази на обелиска, приличаща по форма на пламък, станали причина тези паметници да бъдат посветени на Слънцето и на Огъня. И Тимеус от Локрия казва: “Равностранният триъгълник влиза в състава на пирамидата, която има четири равни челни повърхности и четири ъгъла и която по това прилича на огъня, най-неуловимия и подвижен от стихиите.” Те и обелиските били издигнати в чест на Слънцето, се твърди в един надпис на последните, преведен от Египетския Хермапион и който може да бъде намерен в Амианус Марселинус, “Аполон, силният Син на Бога, този, който е създал света, истинският Господар на короните, който притежава Египет и го изпълва със славата си.”

Двете най-извести подразделения на Небето, по седем, какъвто е броят на планетите и по дванадесет, какъвто е броят на знаците на зодиака, се срещат на религиозните паметници на всички народи на древния свят. Дванадесетте Велики Богове на Египет се срещат навсякъде. Те били приети от гърците и от римляните; а последните определили по един от тях за всеки знак на зодиака. Образите им се срещали в Атина, където до всеки един от тях бил издигнат по един олтар; и се боядисвали по галериите с колони. Хората от Север имали своите дванадесет Азес или Сенат от дванадесет велики богове, от които Один е главният. Японците разполагали със същия брой и подобно на Египтяните ги разделили на класи, седем, които били най-древните и пет, добавени след това: и двете числа са добре познати и свещени за Масонството.

Няма по-удивително доказателство за световното преклонение пред звездите и съзвездията от подреждането на Еврейския лагер в Пустинята и алегорията във връзка с дванадесетте племена на Израел, описани в еврейските легенди за Яков. Еврейският лагер бил четиристранен, с шестнадесет подразделения, от които централните четири били заети от образите на четирите природни стихии. Четирите подразделения в четирите ъгъла на четириъгълника показвали четирите знака, които астролозите наричали фиксирани и които те считат за предмет на влиянието на четирите големи Кралски Звезди, Регулус - в Лъва, Алдебаран - в Телеца, Антарес - в Скорпиона и Фомалхаут - в устата на Рибите, върху които пада водата, излята от Водолея; от които съзвездия Скорпионът бил представен в Еврейска украса от Небесния Лешояд или Орел, който се издига едновременно с него и е негов паранателон. Другите знаци били подредени върху четирите челни повърхности на четириъгълника и в успоредни и вътрешни подразделения.

Съществува удивително съвпадение между характеристиките, определени от Яков за синовете му и онези от знаците на Зодиака или планетите, които имат своя дом в тези знаци.

Рубен е сравнен с течаща вода, нестабилен и който не може да превъзхожда другите; и той отговаря на Водолей, като знакът му е човек. Водата, излята от Водолея тече към Южния полюс и той е първият от четирите Кралски Знаци, издигайки се от Зимното Слънцестоене.

Лъвът е емблемата на Юда; и Яков го сравнява с това животно, чието съзвездие в Небето е домът на Слънцето; Лъвът от рода на Юда; с чието ръкостискане, след като ръкостискането на Чирака и на Калфата, т.е. на Водолея в Зимното Слънцестоене и на Рака в Пролетното Равноденствие – не са успели да го вдигнат, Хурум (Хирам ) бил вдигнат от гроба.

Яков сравнява Ефраим, на чиито знак се появява Небесния Бик, с вола. Той сравнява Дан, който носи емблемата си като Скорпион, с Церастес или Змията с рога на езика на астрологията с лешояда или със спускащия се орел; и която птица често е заменяна във флага на Дан, на мястото на отровния скорпион за сметка на ужаса, който вдъхва това влечуго, като символа на Тайфон и пагубното му влияние; където Орелът, като негов паранателон, т.е. издигайки се и спускайки се същевременно с него, е бил естествено използван вместо него. Оттук четирите известни фигури в свещените картини на Евреите и Християните и в Кралската Арка на Масонството - на Лъва, Вола, Човека и Орела, четирите създания на Апокалипсиса, копирани там от Езекиел, в чиито блянове и рапсодии те се представят, въртейки се около огнени кръгове.           

Овенът, домът на Марс, господар на Небесната Войска и на Дванадесетте знака, е емблемата на Гад, когото Яков характеризира като воин, началник на армията си.

Ракът, в който звездите са наречени Асели, или малки магаренца, е емблемата на флага на Исакар, когото Яков сравнява с магаре.

Козирогът, от древни вречена представян с опашка на риба, и наричан от астрономите Синът на Нептун, е емблемата на Зебулон, за когото Яков казва, че живее на брега на морето.  

Стрелецът, преследващ Небесния Вълк, е емблемата на Бенджамин, когото Яков сравнява с ловец; и в това съзвездие Римляните поставили дома на Диана, Жената-Ловец. Девата, домът на Меркурий, се ражда на флага на Нафтали, чието красноречие и бързина Яков преувеличава, и двете от които са качества на Куриера на Боговете. А за Симеон и Леви той говори като за обединени, както са двете риби,  съставляващи съзвездието Риби, което е тяхната хералдическа емблема.

В своята Републиката Платон следвал подразделенията на Зодиака и планетите. Така постъпвал и Ликург в Спарта и Цецропс в Атинската Общност. Чун, китайският законодател, разделил Китай на дванадесет Чоу и специално обозначил за целта дванадесет планини. Етруските се разделили на дванадесет кантона, Ромулус назначил дванадесет Ликтора. Имало дванадесет племена на Ишмаел и дванадесет ученика на Еврейския Реформатор. Новият Йерусалим на Апокалипсиса има дванадесет порти.

Сосиет, китайска книга, разказва за дворец, съставен от четири сгради, чиито порти гледали към четирите ъгъла на света. Тази на изток била посветена на новите луни на пролетните месеци; онази на Запад - към есенните; тази на Юг - към летните; а тазии на Север - към зимните: и в този дворец Императорът и високопоставените му лица принесли едно агне в жертвоприношение, животното, което представлявало Слънцето в Пролетното Равноденствие.

 Сред гърците маршируването на хоровете в театрите им представлявало движението на Небето и на планетите, а строфите и антистрофите, казва Аристоксен, имитирали движенията на звездите. Числото пет било свещено сред китайците, като това на планетите различни от Слънцето и Земята. Астрологията освещава числата дванадесет, седем, тридесет и триста и шестдесет; и навсякъде седем, броят на планетите, е толкова свещен, колкото и дванадесет; това на знаците, месеците, ориенталските цикли и участъците на хоризонта. По-подробно ще говорим за това малко по-късно тук, в друга Степен, за тези и за други числа, на които древните хора приписвали мистериозни свойства.

Знаците на Зодиака се появявали на много от древните монети и медали. На публичния печат на Локриан, Озолес бил Хесперус, или планетата Венера. На медалите на Антиох на Оронт бил овенът и полумесецът; а Овенът бил специалното божество на Сирия, определен за нея в разделението на земята сред дванадесетте знака. На Критските монети бил Равноденствения Бик; той също така се появявал на Мамертинс и на Атина. Стрелецът се появявал на тези на Персийците. В Индия дванадесетте знака се появявали върху старинните монети. Скорпионът бил гравиран на медалите на Кралете на Комагена, а Козирогът – на тези на Зеугма, Аназорба и други градове. На медалите на Антонинус могат да се намерят почти всичките знаци на Зодиака.  

Астрологията се практикувала сред всички древни нации. В Египет книгата на Астрологията почтително се носела в религиозните процесии; в които също така се носели няколкото свещени животни като емблеми на равноденствията и слънцестоянията. Същата наука процъфтявала сред Халдейците и в цяла Азия и Африка. Когато Александър нахлул в Индия, астролозите на Оксидрацес дошли при него, за да разкрият тайните на науката си за Небесата и Звездите. Брамините, с които се консултирал Аполоний, го научили на тайните на Астрономията, с церемонии и молитви, с които да се умилостивят боговете и да се научи бъдещето от звездите. В Китай астрологията учила на начина да се ръководи държавата и семействата. В Арабия тя се считала за майката на науките; и старите библиотеки са пълни с арабски книги за тази претендирана наука. Тя разцъфтявала в Рим. Константин наредил на астролога Валенс да му изготви хороскоп. Това било наука в средните векове и дори до ден днешен тя не е забравена и не е престанала да бъде практикувана. Катерина Медичи я обичала. Луи ХІV се консултирал с хороскопа си, а начетеният Казини започнал кариерата си като астролог.

Древните Саваоти си определили празници в чест на всяка една планета на деня, в който тя влизала в мястото си на екзалтация или достигала до определената степен в конкретния знак на зодиака, в който астрологията била фиксирала мястото на екзалтацията ù; т.е. мястото в Небесата, където се предполагало, че влиянието ù е най-голямо и където тя въздействала с най-голяма енергия върху Природата. Мястото на екзалтация на Слънцето било в Овена, защото достигайки тази точка, то събуждало цялата Природа и стопляло живота на всички плодни пъпки на растителността; и следователно най-тържественият празник сред всички нации, в продължение на много години преди нашата ера, бил определен по време на влизането му в този знак. В Египет той се наричал Празникът на Огъня и Светлината. Това било Пасхата, където се коли и се яде пасхалното агне сред Евреите и Невруз сред Персийците. Римляните предпочитали мястото на жилището пред това на екзалтацията; и празнували празниците на планетите под знаците, където се намирали къщите им. Халдейците, а не Египтяните, Саваотите следвали в това отношение, предпочитали местата на екзалтацията.

Сатурн, от продължителността на времето, изисквано за очевидното му завъртане, се считал за най-отдалечената, а Луната - за най-близката планета. След Луната идвали Меркурий и Венера, после Слънцето и след него Марс, Юпитер и Сатурн.

Така издиганията и спусканията на Фиксираните Звезди и пресичането на пътищата им със Слънцето и първата им поява, когато изниквали изпод лъчите му, фиксирали периодите за празниците, учредявани в тяхна чест; а Свещените Календари на древните хора съответно се приспособявали в тази връзка.

В римските игри на кръглия площад, празнувани в чест на Слънцето и цялата Природа, Слънцето, Луната, Планетите, Зодиакът, Стихиите и най-очевидните части и могъщи агенти на Природата били персонифицирани и представлявани, а ходът на Слънцето в Небето се имитирал на Хиподрума, като колесницата му била теглена от четири коня с различни цветове, представляващи четирите природни стихии и сезони. Движението се извършвало от изток на запад, подобно на окръжностите около Ложата и седем на брой, за да си съответства с броя на планетите. Движенията на Седемте Звезди, които се въртели около полюса, били представлявани също така, както и тези на Капела, който с хелиакалното си издигане в момента, в който Слънцето достигало Плеядите в Телеца, обявявало годишното въртене на Слънцето.

Пресичането на Зодиака от колоритите в точките на равноденствията и слънцестоянията, определяли четири периода, всеки един от които е бил приеман от една или повече нации, а в някои случаи от една и съща нация в различни периоди, за началото на годината. Някои приемали Пролетното Равноденствие, защото денят започвал да преобладава над нощта, а Светлината печелела победа над Мрака. Понякога се предпочитало Зимното Слънцестоене; защото тогава денят достигал максималната си продължителност и кулминационната точка на славата и съвършенството си. В Египет е съществувала и друга причина - тази, когато Нил започвал да приижда, в хелиакалното издигане на Сириус. Някои предпочитали Есенното Равноденствие, защото тогава се събирала реколтата и в земните недра се полагала новата реколта. А някои предпочитали Зимното Слънцестоене, защото тогава идвал най-късия ден, като продължителността на деня започвала да се увеличава и Светлината започвала кариерата си, предназначена да приключи с победа в Пролетното Равноденствие.

Слънцето, фигуративно казано, умирало и отново се раждало в Зимното Слънцестоене; тогава се чествали игрите на Кръглия площад в чест на непобедимия Бог–Слънце и започвала Римската година, учредена или реформирана от Нума. Много народи от Италия започвали годината си по това време, казва Макробий; и представяни от четирите възрасти на човека постепенната последователност на периодическото увеличаване и намаляване на деня и Светлината на Слънцето; оприличавайки го на дете, родено в Зимното Слънцестоене, младеж в Пролетното Равноденствие, енергичен мъж в Лятното Слънцестоене и старец в Есенното Равноденствие.

Тази идея била заимствана от Египтяните, които обожавали Слънцето в Зимното Слънцестоене под фигурата на дете.

Образът на Знака, в който започвали всеки един от четирите сезона, станал формата, под която фигурирало Слънцето във всеки един конкретен сезон. Кожата на Лъва била носена от Херкулес; рогата на Бика украсявали челото на Бакхус; а есенната змия увивала дългите си дипли около статуята на Серапис, 2500 години преди нашата ера, когато тези знаци отговаряли на началото на Сезоните. Когато други съзвездия ги заменяли на тези точки, чрез предхождането на равноденствията, тези атрибути били променяни. Тогава Овенът предоставил рогата за главата на Слънцето, под наименованието Юпитер Амон. То вече не се раждало изложено на водите на Водолея ,подобно на Бакхус, нито било положено в урна, като Бог Канопус, а в Авгиевите обори или Небесния Козирог. След това то довършило триумфа си, яхнало магаре в съзвездието Рак, което след това заело точката на Лятното Слънцестоене.

Други атрибути, които образите на Слънцето заимствали от съзвездията, които с изгряването и залязването си фиксирали точките на тръгването на годината и началото на четирите му главни подразделения.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
октомври 2020 ноември 2020
четвъртък, октомври 29, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 40 1 2 3 4
Седмица 41 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 42 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 43 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 44 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org