header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН Печат Е-мейл

Също така скоро било забелязано, че Слънцето всеки ден пресича Небето в различна линия, като дните са най-дълги, а нощите най-къси, когато линията на преминаването му е най-далеч на север, а дните - най-къси и нощите най-дълги, когато тази линия е най-далеч на юг: че този напредък от север на юг е бил напълно редовен, като маркирал четири периода, които били винаги едни и същи - тези, когато дните и нощите са равни или Пролетното и Есенното Равноденствие; че когато дните са най-дълги, това е Лятното Слънцестоене; и когато са най-къси, е Зимното Слънцестоене.

С Пролетното Равноденствие или около 25 март от нашия календар, те установили, че безпогрешно идвали меките ветрове, възвръщала се топлината, причинена от завъртането на Слънцето обратно на Север от средната област на хода му, растителността на новата година и се възвръщал импулсът към любовни действия от страна на животинските създания. Тогава Бикът и Овенът, животни, които са най-ценни за селскостопанския деец,и самите те били символи на мощна размножителна сила, възстановявали енергията си, птиците се размножавали и изграждали гнездата си, семената покълвали, тревата израствала, а дърветата се обсипвали с листа. С Лятното Слънцестоене, когато Слънцето достигало крайния си северен предел на хода си, се появявала голямата жега и изгарящите ветрове, съпътствувани от отпадналостта и изтощението; тогава растителността вехнела, човек копнеел за прохладния бриз на пролетта и есента и прохладната вода на хладните реки Нил и Ефрат, а Лъвът търсел този елемент далеч от дома си в пустинята.

С Есенното Равноденствие идвали богатите реколти от плодовете на дърветата и лозята, падащите листа и студените вечери, предвещаващи зимните мразове; и Принципът и Силите на Мрака, преобладаващи над тези на Светлината, отвеждали Слънцето по-далеч на юг, така че нощите ставали по-дълги от дните. А при Зимното Слънцестоене земята се набръчквала от студ, листата падали от дърветата и Слънцето, достигнало най-южната си точка в кариерата си, изглеждало, че се колебае дали да продължи да се спуска, да остави света в тъмнина и отчаяние или да върне стъпките си и отново да проследи хода си на север, като върне времето за засяване на семената и пролетта, както и зелените листа и цветя и всички наслади на любовта.

Така, естествено и по необходимост, времето се разделяло, първо на дни, след това на луни или на месеци и години; и с тези подразделения и движения на Небесните тела, които ги маркирали, са били асоциирани и свързвани всички физически удоволствия и лишения на хората. Занимаващи се изцяло със селско стопанство и в нестабилните си жилища, оставени до голяма степен на милостта на елементите и променящите се сезони, първобитните хора на Ориента са били най-дълбоко заинтересувани от повторението на периодичните явления, представяни от двете големи светила на Небето, от чиято редовност зависело цялото им благоденствие.

А внимателният наблюдател скоро забелязал, че по-малките светлинки на Небето били, очевидно дори по-редовни от Слънцето и Луната и предсказвали с безпогрешна сигурност с издигането и спускането си периодите на повторяемост на различните явления и сезони, от които зависело физическото благосъстояние на всички хора. Те скоро почувствали необходимостта да различават отделните звезди или групи звезди и да им дадат имена, така че да могат да се разбират един друг, когато ги споменават и обозначават. Нуждата произвела обозначения едновременно естествени и изкуствени. Наблюдавайки, че в кръга на годината, подновяването и периодичната поява на произведенията на земята са били постоянно асоциирани не само с ходовете на Слънцето, но също и с издигането и спускането на определени Звезди и с относителното им положение спрямо Слънцето, към центъра на което те отнасяли всички небесни светила, като умът естествено свързвал небесните и земните предмети, които всъщност били свързани: и те започнали да дават на конкретни Звезди или Групи Звезди имената на онези земни предмети, които им се стрували свързани с тях; и за тези, които все още остават неназовани от тази номенклатура, те, за да запълнят системата, приели произволни и непоследователни наименования.

По този начин Етиопецът от Тебес или Сава наричал онези звезди, под които Нил започвал разлива си, Звездите на Наводнението, които изливали вода (Водолей).

Онези звезди, сред които се намирало Слънцето, когато достигало Северния Тропик и започвало да се оттегля на Юг, били наречени, поради движението си назад, Рак (Рак).

С наближаването му през есента до средната точка между Северните и Южните крайни точки на пътуването му, дните и нощите ставали еднакви; и Звездите, сред които се е намирало то, били наречени Звездите на Равновесието (Везни).

Звездите, сред които било Слънцето, когато Лъвът, изкаран от Пустинята от жажда, идвал да я утоли в Нил, били наречени Звездите на Лъва (Лъв).

Онези, сред които Слънцето се намирало по време на събиране на реколтата, били наречени звездите на Баберкуващата Дева, държаща в ръка Сноп Пшеница (Дева).

Онези, сред които Слънцето се намирало през февруари, когато Евес изкарвал малките си, били наречени Звездите на Агнето (Овен).

Онези през март, когато настъпвало време за оран, били наречени Звездите на Вола (Телец).

Онези звезди, под които са се появявали и идвали от пустинята горещи и изгарящи ветрове, подобно на отровни влечуги, били наречени Звездите на Скорпиона (Скорпион).

Наблюдението, че ежегодното връщане на издигането на Нил било винаги придружавано от появата на красива Звезда, която в този период се появявала в посоката на извора на тази река и изглежда предупреждавала стопанина да внимава да не се остави да бъде изненадан от наводнението, като Етиопецът сравнявал това действие на тази Звезда с това на Животното, което чрез лая си предупреждава за наближаваща опасност и я нарекъл Кучето (Сириус).

Започвайки по този начин и със създаването на астрономията, която започвала все повече и повече да се изучава, по цялото Небе били проследявани въображаеми фигури, с които били обозначени определени Звезди. Главните сред тях били онези, които лежали на пътеката, по която пътувало Слънцето, изкачвайки се към Севера и спускайки се на Юг: лежащо в рамките на определени предели и простиращо се на еднакво разстояние от всяка една страна на линията на равните дни и нощи. Този пояс, извиващ се подобно на змия, бил наречен Зодиакът и бил разделен на дванадесет Знака.

В Пролетното Равноденствие, 2455 години преди нашата ера, Слънцето влизало в знака и съзвездието Телец или Бик; след като преминало през него, тъй като започвало в Зимното Слънцестоене да се изкачва на север, знаците Водолей, Риби и Овен; и при влизането му в първия от тях, то достигало най-ниския предел от пътуването си на юг.

От Телец то преминавало през Близнаци и Рак и достигало Лъва, когато той достигал в крайната спирка на пътуването си на север. Оттам, през Лъва, Дева и Везни влизало в Скорпиона в Есенното Равноденствие и пропътувало на юг през Скорпиона, Стрелеца и Козирога до Водолея, крайната точка на пътуването му на юг.

Пътеката, по която пътувало то през тези знаци, била наречена Еклиптик; а тази, която минава през двете равноденствия, станала Екватор. 

Те не знаели нищо за неизменните закони на природата; и винаги, когато Слънцето започвало да клони към юг, те се страхували да не би то да продължи да прави това и постепенно да изчезне завинаги, като остави земята завинаги да се ръководи от  Мрака, бурята и студа.

Затова се радвали, когато то започнело повторно да се изкачва след Зимното Слънцестоене, като се борело срещу пагубното влияние на Водолея и Рибите и дружелюбно бивало посрещано от Овена. А когато при Пролетното Равноденствие то влизало в Телеца, те още повече се радвали да видят, че дните отново ще станат по-дълги от нощите, че е настъпил сезонът на сеитбата и че ще последват лятото и прибирането на реколтата.

И тъжали, когато след Есенното Равноденствие пагубното влияние на злобния Скорпион и отмъстителния Стрелец и противния и зловещ Козирог го теглели надолу към Зимното Слънцестоене.

Когато пристигнело там, казвали, че е било убито и се е преселило в царството на Мрака. Като останело там три дни, то отново се издигало и отново се изкачвало на север в небесата, за да освободи земята от унинието и Мрака на Зимата, която скоро станала символ на греховността, злото и страданието; както Пролетта, Лятото и Есента се превърнали в символи на щастието и безсмъртието.

Скоро те персонифицирали Слънцето и го благославяли под името Озирис и предавали легендата за спускането му сред Зимните знаци във фабулата за смъртта му, изкачването му в пъклените региони и възкресяването му.

Луната станала Изида, съпругата на Озирис; а Зимата, както и пустинята или Океанът, в който се спускало Слънцето, станали Тифон, Духът или Принципът на Злото, воюващи срещу и разбивайки Озирис. 

От пътуването на Слънцето през дванадесетте знака произлиза легендата за дванадесетте Херкулесови подвизи и инкарнациите на Вишну и Буда. Оттук идва и легендата за убийството на Хурум1, представител на Слънцето, от тримата Калфи, символи на трите зимни знака, Козирог, Водолей и Риби, които го нападнали при трите порти на Небето и го убили в Зимното Слънцестоене. Оттук търсенето му от деветимата Калфи, другите девет знака, намирането му, погребението и възкресението му.

Звездният Телец, откривайки новата година, бил Съзидателния Бик на Индусите и Японците, като счупил с рога си яйцето, от което се родил светът. Оттук бикът Апис бил боготворен от Египтяните и възпроизведен като златен телец от Аарон в пустинята. Оттук кравата се превръща в свещено животно за Индусите. Оттук от свещените и благодетелни знаци на Телеца и Лъва, лъвовете и биковете с човешки глави и с крила в дворците в Куюнджик и Нимрод, като които бил Херувимът, поставен от Соломон в неговия Храм: и оттук дванадесетте медни или бронзови вола, на които бил опрян месинговия леген.

Небесният Лешояд или Орел, издигащ се и спускащ се със Скорпиона, бил заменен на мястото му, в много случаи за сметка на пагубното влияние на последния: и по този начин четирите велики периода на годината били маркирани от Телеца, Лъва, Човека (Водолея) и Орела; които съответствували на стандартите на Ефраим, Юда, Рубен и Дан; и които все още се появяват на щита на Американската Кралска Арка на Масонството.

След това Овенът или Агнето станали предмет на обожание, когато на свой ред, той отворил Равноденствието, за да извади света от Зимното царство на Мрака и злото.

Около централната и проста идея за годишната смърт и възкресение на Слънцето скоро се натрупали множество обстоятелствени детайли и подробности. Някои били извлечени от други астрономически явления и изобретения, докато други били просто поетически орнаменти и измислици.

Освен Слънцето и Луната, тези древни хора видели и една красива Звезда, светеща с мека, сребърна светлина, която винаги следвала Слънцето на неголямо разстояние, когато то залязвало или го предшествала, когато изгрявало. Друга звезда с червен и гневен цвят и още една по-царствена и блестяща от всички, рано привлекли вниманието им със свободните си движения сред фиксираните домакини на Небето: и последната с необичайния си блясък и редовност на издигане и спускане. Това били Венера, Марс и Юпитер. Меркурий и Сатурн едва ли биха могли да бъдат забелязани в детството на света или докато астрономията не започнала да приема пропорциите на наука.

В проекцията на божествената сфера от астрономическите свещеници, зодиакът и съзвездията, подредени в окръжност, представяли половините си в диаметрична противоположност; и се твърдяло, че полусферата на Зимата била неблагоприятна, противопоставена, противоположна на тази на Лятото. Над ангелите на последната царувал крал (Озирис или Ормузд), просветен, интелигентен, съзидателен и благодетелен. Над падналите ангели или злите духове на първата, над демоните или Дяволите на подземната империя на Мрака и скръбта и звездите им също царувал господар. В Египет първо царувал Скорпионът, следващият след Везните знак и дълго време господар над Зимните знаци; и след това Полярната Мечка или Магарето, наречено Тифон, т.е. порой, за сметка на дъждовете, които заливали земята, докато доминирало това съзвездие. В по-късно време в Персия това била змията, която персонифицирана като Ахриман, била Злият Принцип на религията на Зороастър.

Слънцето не пристига в един и същ момент всяка година в равноденствената точка на екватора. Обяснението на изпреварването му на тази точка принадлежи на науката астрономия; и затова се позоваваме на вас. Последствието е това, което се нарича, процесията на равноденствията, посредством които Слънцето непрекъснато сменя мястото си в зодиака на всяко пролетно Равноденствие; така че сега знаците, запазващи имената, които са носили 300 години преди Христос, не си кореспондирали със съзвездията; това, че Слънцето сега е в съзвездието Риби, когато е в знака на Овена. 

Годишното количество на предхождането е 50 секунди и малко повече [50” 1.] Периодът на пълния оборот на равноденствията е 25,856 години. Предхождането възлиза на 30о или един знак на 2155.6 години. Така че, когато Слънцето сега навлезе в Риби при Пролетното Равноденствие, то в този период навлиза в Овена, 300 години преди нашата ера и в Телеца 2455 години преди нашата ера. А разделението на Еклиптика, наречено сега Телец, лежи в съзвездието Овен, докато знакът Близнаци е в съзвездието Телец. Четири хиляди шестстотин и десет години преди Христос, Слънцето влиза в Близнаци при Пролетното Равноденствие.

В двата периода, 2455 и 300 години преди Христос и сега, влизането на Слънцето в Равноденствията и Слънцестоянията в знаците са били и са, както следва: -

2455 година пр.н.е.

Пролетно Равноденствие, то влиза в

Телец

От Овен

Лятно Слънцестоене .........

Лъв

От Рак

Есенно Равноденствие .......

Скорпион

От Везни

Зимно Слънцестоене .........

Водолей

От Козирог

300 година пр.н.е.

Пролетно Равноденствие .....

Овен

От Риби

Лятно Слънцестоене .........

Рак

От Близнаци

Есенно Равноденствие .......

Везни

От Дева

Зимно Слънцестоене .........

Козирог

От Стрелец

1872

Пролетно Равноденствие .....

Риби

От Водолей

Лятно Слънцестоене .........

Близнаци

От Телец

Есенно Равноденствие .......

Дева

От Лъв

Зимно Слънцестоене .........

Стрелец

От Скорпион

 

Боготворенето на Слънцето и звездите произлязло от объркването на знаците с причините. “Ако,” казва Йо, “погледнех Слънцето, когато свети или луната как напредва в яркостта си; и сърцето ми е било тайно примамено, или ако устата ми целуне ръката ми, това би било злодеяние, което трябва да бъде наказано от Съдията; защото бих отрекъл Бога, който е там горе.”

Може би като цяло не сме много по-мъдри от онези обикновени мъже от древните времена. Защото какво знаем ние за следствието и причината, освен че едно нещо редовно или обичайно следва друго?

Така че, тъй като спираловидното издигане на Сириус предшествало прииждането на Нил, било счетено, че то го причинява; и също така се считало, че други звезди причиняват крайна жега, ужасен студ и дъждовни бури.

Религиозното благоговение пред зодиакалния Бик (Телец), което се е появило от много ранен период, е било много общо – възможно е да е било универсално в цяла Азия; от тази верига или регион на Кавказ, на който е дало името си; и който все още е известен под названието Връх Телец, близо до южните краища на Индийския полуостров; който се разпростира също и в Европа и през източните части на Африка.

Това очевидно произлиза по време на онези отдалечени времена на света, когато колоритът на Пролетното Равноденствие минал покрай звездите начело на знака Телец [сред които бил Алдебаран]; период, в който, както свидетелстват всички най-древни паметници на всички ориенталски нации, за пръв път е проблеснала Светлината на изкуствата и на книжнината.        

Арабската дума АЛ-ДЕ-БА-РАН означава първата или водещата звезда; и тя би могла да бъде наречена така, единствено ако наистина е предшествала или водела всички останали. Годината след това се откривала със Слънцето в Телеца; и многобройните старинни скулптури в Асирия и в Египет, при които бикът се появява с рога под формата на люнет или полумесец и слънчевия диск между тях, са преки алюзии на важния празник на първото новолуние от годината; и навсякъде се провеждали ежегодни празненства в деня на първото новолуние, когато годината се откривала със Слънцето и Луната в Телеца.

Давид пее: “Свири с тромпета в Новолунието; в определеното време; в тържествения празничен ден: защото това е статут в Израел и закон на Бога на Яков. Така наредил той на Йосиф като доказателство, когато напуснал земята на Египет.”

Боготворенето пред Телеца продължило дълго след това с предхождането на равноденствията, когато колоритът на Пролетното Равноденствие е преминал през Овена. Китайците все още имат храм, наречен “Дворецът на рогатия вол”; а в Япония, както и в цял Индустан все още се боготвори същият символ. Цимбрийците носели бронзов бик със себе си като образ на своя Бог, когато нахлули в Испания и Галия; и представянето на Сътворението от Божеството под формата на бик, който разчупва черупката на едно яйце с рогата си, означавало Телецът, който открива настъпването на годината и разбива символичната черупка на ежегодно настъпващото небесно тяло на новата година.

Теофил казва, че се е предполагало, че Озирис от Египет умира или отсъства петдесет дни всяка година. Ландзеер смята, че това е било така, защото Саваотските свещеници били свикнали да виждат, в по-долните ширини на Египет и Етиопия, първата или главните звезди на Земеделеца [Бутес] да потъва при залез слънце под Западния хоризонт; и след това започвали воплите си или подавали сигнал на други да ридаят: и когато се предполагало, че плодородните му свойства се пренасяли към Пролетното слънце, вакханалското пируване се превърнало в набожност.

Преди колоритът на Пролетното Равноденствие да е преминал в Овена и след като вече е напуснал Алдебран и Хиадес, Плеядите били в продължение на седем или осем века водещите звезди на Саваотската година. И така ние виждаме на паметниците последователно да се появяват, заедно диска и полумесеца, символи на Слънцето и Луната – първо на главата, а след това на врата и гърба на Зодиакалния Телец, а от по-ново време - на челото на Овена.

Диаграмният знак или символ, който все още се използва, за да обозначи Телеца, е именно този полумесец и този диск: символ, достигнал до нас от онези далечни времена, когато паметната им близост в Телеца, като маркирали началото, едновременно на Саваотската година и на цикъла на Халдейския Сарос, до такава степен видно различавали този знак, че той се превърнал в характерен негов символ. На бронзовия бик от Китай полумесецът е прикрепен към гърба на Бика посредством облак и е предоставен изкривен жлеб, за да се въвежда от време на време диска на Слънцето, когато слънчевото и лунното време съвпадали и се намирали близо едно до друго в началото на годината и на лунния цикъл. Когато било направено това, годината не се откривала със звездите в главата на Бика, а когато колоритът на Пролетното Равноденствие минавал през средната или по-късните степени на изпълнения с рой звезди Телец, Плеядите били в Китай, както и в Ханаан, водещите звезди на годината.

Комбинираните полумесец и диск винаги представяли срещата на Слънцето и Луната; и когато били поставяни върху главата на Зодиакалния Телец, началото на цикъла се наричало Сарос от Халдейците и Метоник от Гърците; и се предполагало, че в Йов се прави алюзия на това от фразата “Мазарот в сезона си”; т.е. когато първото новолуние и ново слънце на годината съвпадали, което се случвало веднъж на осемнадесет години и нещо.

На саркофага на Александър се появява същият символ на главата на Овена, който по времето на този монарх, бил водещият знак. Така се появяват полумесецът и дискът също и в обсипаните със скулптури храмове на Горен Нил не върху главата на Телеца, а на челото на Овена или Бог с глава на овен, когото гръцките митолози нарекли Юпитер Амон, наистина Слънцето в Овена. 

Ако сега погледнем за момент отделните звезди, които съставлявали и били близо до съответните съзвездия, може да намерим нещо, което да се свърже със символите на древните Мистерии и на Масонството.

Трябва да се отбележи, че когато Слънцето се намира в конкретно съзвездие, не се вижда нито една част от това съзвездие точно преди изгрев и веднага след залез; а след това - единствено крайчецът му: но се вижда съзвездието срещу него. Когато например Слънцето е в Телеца, т.е. когато Телецът залязва със Слънцето, Скорпионът се издига, когато то залязва и продължава да е видим през цялата нощ. И ако Телецът се издига и скрива заедно със Слънцето днес, той веднъж на шест месеца ще се издига по време на залеза и ще се спуска по време на изгрева; защото звездите по този начин печелят спрямо Слънцето по два часа на месец.

Като се върнем към времето, когато наблюдаване от Халдейските овчари и земеделците на Етиопия и Египет,

“Млечнобелият Бик със златни рога

повел новородената година,”

виждаме на врата на Телеца Плеядите, а на лицето му - Хиядите, “които Гърция е обсипала с наименования” и на които Алдебаран е господар; докато на югозапад се намира най-прекрасното от всички съзвездия, Орион, с Бетелгьо на левия крак и в пояса му трите звезди, известни като Трите Краля, а сега като Ярд и Ел. Орион, твърди легендата, преследвал Плеядите; и за да ги спаси от гнева му, Юпитер ги поставил в Небесата, където той все още продължава да ги преследва, но напразно. Те, заедно с Арктур и Бандите на Орион, се споменават в Книгата на Йов. Обикновено ги наричат Седемте Звезди и е казано, че са седем преди падането на Троя; въпреки че сега се виждат само шест от тях.

Плеядите били така наречени от гръцка дума, която означава “да отплуваш”. Те били наблюдавани през всички времена за знаци и сезони. Вергилий казва, че моряците дали имена на “Плеядите, Хиядите и Северната кола: Pleiadas, Hyadas, Claramque Lycaonis Arcton. А Палинурий твърди, -

Arcturum, pluviasque Hyadas. Geminosque Triones,

Armatumque auro circumspicit Oriona, -

Така Арктур проучвал дъждовните Хияди и Близнаците Триони и Орион със златен пояс.

Телецът бил принцът и водачът на небесния домакин в продължение на повече от две хиляди години; и когато главата му се спуснала със Слънцето около последния ден на месец май, видели на югоизток да се издига Скорпионът.

Понякога наричали Плеядите Vergiliae, или Девите на Пролетта, тъй като Слънцето навлизало в това струпване на звезди в сезона на разцъфтяването. Сирийското им наименование било Сукот или Сукотбенет, извлечено от Халдейската дума, означаваща размишлявам или наблюдавам.

Хиядите са пет звезди във формата на V, 11º на югоизток от Плеядите. Гърците ги преброили като седем. Когато Пролетното Равноденствие се намирало в Телеца, Алдебаран водел звездния домакин; а с издигането си на изток, Овенът бил с височина около 27º.

Когато се намирал близо до меридиана, Небесата представили най-величествения си вид. Капела се намирала малко по-далеч от меридиана на север; а Орион бил още по-далеч от него на юг. Процион, Сириус, Кастор и Полукс се били изкачили на около половината път от хоризонта към меридиана. Регулус тъкмо се бил издигнал над еклиптика. Девата все още се бавела под хоризонта. Фомалхаут се намирал на половината път до меридиана на югозапад; а на северозапад се намирали блестящите съзвездия, Персей, Цефеус, Касиопея и Андромеда, докато Плеядите били току-що пресекли меридиана.

Орион се вижда от целия населен свят. Линията на Равноденствието минава през самия му център. Когато Алдебаран се издигнал на изток, тримата крале в Орион го последвали; а със залязването на Телеца, Скорпионът, от чието жило казват, че е умрял Орион, се издигнал на Изток.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
октомври 2020 ноември 2020
четвъртък, октомври 29, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 40 1 2 3 4
Седмица 41 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 42 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 43 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 44 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org