header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Не е толкова трудно да съберем в едно лъчите Светлина, идващи от различните светилища, за да разберем какъв е бил характерът и предметът на тези тайнствени обреди. Разполагаме с някои намеци, но не и с подробности.

Знаем, че египтяните Боготворели Слънцето под името Озирис. Бедите и трагичната смърт на този Бог били алегория, свързана със Слънцето. Тифон, подобно на Ахриман, представлявал Мрака. Страданията и кончината на Озирис в Мистериите на Нощта били мистично отражение на природните явления и конфликта между двете велики начала, които си споделят природното царство и оказват най-голямо влияние върху душите ни. Слънцето не се ражда, не умира, нито възкръсва за живот: разказът за тези събития бил алегория, зад която се крие една по-висша истина.

Хорус, син на Изида, който е същият като Аполон или Слънцето, също умира, възкръсва и се връща при майка си; Жреците на Изида отбелязвали тези велики събития чрез траурни обреди и весели празненства, следващи едно след друго.

Във финикийските Мистерии в чест на Тамуз или Адони, който също е Слънцето, спектакълът за неговата смърт и възкресение се представял на Посветените. Както научаваме от Мерсий и Плутарх, показвала се фигура, представляваща трупа на млад човек. Тялото било обсипано с цветя, жените го оплаквали; издигали му гробница. Тези празненства, сведения за които получаваме от Плутарх и Овидий, се разпространили и в Гърция.

В Мистериите на Митра, Слънцето-Бог, изпълнявани в Мала Азия, Армения и Персия, смъртта на този Бог била оплаквана, а възкръсването му се празнувало с възторжена радост. От Юлий Фирмик разбираме, че на Посветените бил показван труп, представляващ мъртвият Митра; след това обявявали връщането му към живота и приканвали присъстващите да изразят радостта, че мъртвият Бог е възкръснал и че със страданията си е осигурил тяхното спасение. Три месеца по-рано се провеждали тържества по случай раждането му под емблемата на дете, родено на 25-то число от месец декември или осем дена преди първи януари.

В Гърция по време на Мистериите в чест на същия Бог, почитан под името Бакхус, представяли кончината му, след като бил убит от титаните; слизането му в ада, последващото възкръсване и връщането му към своето начало или чисто жилище, откъдето бил слязъл, за да се съедини с материята. На островите Хиос и Тенедон смъртта на Бога била представяне чрез принасяне на човешка жертва.

Осакатяването и страданията на същия Бог-слънце, почитан във Фригия под името Атис, са тема на трагичните сцени, представяни ежегодно, както научаваме от Дидодор Сикул, като част от Мистериите на Кибела, майка на Боговете. Изобразяван бил трупа на млад човек, на чийто гроб леели сълзи и отдавали последна почест.

В Самотраки, в Мистериите на Кабирите или големите Богове, се представяла смъртта на един от тях. Там така наричали Слънцето, защото древните астрономи дали името на Боговете Кабири и на Самотраки на двете Божества в съзвездието Близнаци; други ги наричат Аполон и Херкулес - две от имената на Слънцето. Според Атенион убитият млад Кабир съответствал на гръцкия Бог Дионисий, или Бакхус. Пеласгите - древни обитатели на Гърция, които се заселили на Самотраки, празнували тези Мистерии, чийто произход е неизвестен: те почитали Кастор и Полукс като покровители на корабоплаването.

Гробницата на Аполон бил в Делфи, където било положено тялото му, след като бил убит от Питон, Полярната Змия, която всяка година предизвестява настъпването на есента, студа, тъмнината и зимата и която Богът побеждава на двайсет и петия ден от месец март, при завръщането си в знака на агнето по време на Пролетното Равноденствие.

В Крит Юпитер Амон или Слънцето в знака на Овена, нарисуван с атрибутите на този знак на Равноденствието - Овена или Агнето. Амон, който, както казва Марциан Капела, е също така Озирис, Адони, Адонис, Атис и другите Богове-слънце, също имал гробница и религиозно Посвещение; един от главните обреди се състоял в обличането на Посветения с кожата на бяло агне. Оттук произхожда престилката от бяла агнешка кожа, използвана в Масонството.

Всички тези умирания и възкръсвания, погребални емблеми, печалните и радостни годишнини, кенотафи, или празни гробници, издигнати в различни места за Бога-слънце, почитан под различни имена, имали една единствена цел - алегоричен разказ за събитията, случили се на земята със Светлината  в природата - онзи свещен огън, от който, както се смятало, произлизат душите ни - воюваща с материята и тъмното начало, скрито в нея, което било във вечно противоборство с началото на Доброто и Светлината, изливана върху нея от върховното Божество. Всички тези Мистерии, казва Клеменс Александрийски, представящи убийства и гробници, всички тези религиозни трагедии имали обща, украсена различно основа. И тази основа била фиктивната смърт и възкръсването на Слънцето - душата на Вселената, начало на живота и движението в земния свят и източник на разума, който е само част от вечната светлина, пламтяща в тази звезда -главен център на интелекта.

Твърди се, че душите се пречиствали чрез Слънцето: и се връщали при него. То било една от дверите на душата, през която според теолозите, както твърди Порфирий, тя се въздига отново към царството на Светлината и Доброто. Ето защо в Елевзинските Мистерии Дадукосът (факлоносец или пръв свещенослужител след Йерофанта, който представлявал великият Демургос, или създателя на Вселената), чието място било във вътрешността на храма, където посрещал кандидатите, олицетворявал Слънцето.

Вярвало се, че промените, преживени от Бащата на Светлината влияели върху съдбата на душите; които, състоящи се от същата субстанция като него, споделяли съдбините му. Това научаваме от император Юлиан и философа Салуст. Когато бащата на Светлината страда, душите също страдат; радват се на победата му над силата на Мрака, която се противопоставя на влиянието му и пречи на душите да бъдат щастливи, а за тях няма нищо по -страшно от Мрака. Плодът от страданията на Бог - бащата на Светлината и душите, убит от властелина на силите на Мрака и възвърнал се отново към живот, също бил част от Мистериите. “Неговата смърт е вашето спасение”, казва върховният Жрец на Митра. Това е голямата тайна на тази религиозна трагедия, и очаквания плод - възкресението на един Бог, който, възвръщайки господството си над Мрака, трябвало да приобщи към себе си в своята победа добродетелните души, които поради чистотата си били достойни да споделят славата му; и които не се противели на божествената сила, която ги теглела към него след победата му.

На Посветения също така се показвали сцени, илюстриращи действените сили на универсалната първопричина и разпределението на света, като се представяла детайлно подредбата на частите му в абсолютен ред. Самата вселена послужила на човека за модел на първото светилище, издигнато в чест на Божеството. Разпределението на храма на Соломон, символичните орнаменти, които представлявали главната му украса и одеждите на върховния свещенослужител  - всичко това, според Клеменс Александрийски, Йосиф и Фило, било свързано със световния ред. Клеменс съобщава, че храмът имал множество емблеми, символизиращи сезоните, Слънцето, Луната, планетите, съзвездията Голяма и Малка мечка, Зодиака, елементите и други компоненти на всечената. Йосиф, описвайки одеждите на Върховния Жрец, протестира срещу обвиненията в безбожие, отправяни към евреите от страна на другите народи, защото се били отнасяли с презрение към езическите Божества и ги обявява за неверни, тъй като конструкцията на Скинията, одеждите на жертвоприносителите и свещените съдове представяли по някакъв начин целия свят. От трите части, казва той, на които бил разделен Храмът, две представлявали земята и морето, достъпни за всички хора, а третата била небето, обиталището на Бога, запазено единствено за него. Дванайсетте самуна присъствен хляб символизирали дванайсетте месеца на годината. Свещникът представлявал дванайсетте знака, през които минават планетите; седемте светлини били тези планети; завесите в четири цвята били четирите елемента; туниката на върховния свещенослужител представлявала земята; зюмбюлът, почти син, символизирал небето; ефодът, в четири цвята, бил символ на цялата природа, златото - на Светлината, квадратното украшение на гърдите на първосвещеника - земята в центъра на Вселената; двата сардоникса, използвани за клипсовете, били Слънцето и Луната; а дванайсетте скъпоценни камъка върху украшението на гърдите, подредени в групи по три като годишните сезони, били дванайсетте месеца и дванайсетте знака на Зодиака. Дори самуните хляб били подредени в групи по шест като Зодиакалните знаци - шест над и шест под екватора. Клеменс, ученият епископ на Александрия и Фило са съгласни с тези тълкувания.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
четвъртък, декември 12, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org