header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Бащите на християнството се задоволили да порицаят и осмеят използването на въпросните символи. Но тъй като в по-ранните времена те били създадени без всякакъв непристоен умисъл и били носени от най-невинни младежи и целомъдрени жени, ние смятаме, че е много по-разумно да се опитаме да вникнем в тяхното значение. Диодор Сикул казва, че не само египтяните, а и всички други народи, които смятали този символ (Фалоса) за свещен по този начин отдавали почит на активната сила във всемирното раждане на всички живи същества. По същата причина, както научаваме от географа Птолемей, той бил почитан от асирийците и персите. Прокъл отбелязва, че при разпределението на Зодиака между дванадесетте велики Божества в древната астрология шест знака били отредени за мъжкото и шест знака за женското начало.

Има и друго разделение на природата, което през всички епохи е впечатлявало хората и което в Мистериите също не е забравено: Светлината и Мрака, Деня и Нощта, Доброто и Злото; те се сместват, влизат в конфликт, преследват се взаимно във Вселената. Голямото символично яйце ясно напомня на Посветените за това важно разделение на света. Плутарх, обсъждайки догмата за провидението и за двата принципа на Светлината и Мрака, които според него са залегнали в основата на античната теология, оргическите ритуали и Мистериите както при гърците, така и при варварите - доктрина, чийто произход, казва той, се губи в Нощта на времето, в подкрепа на това свое мнение се позовава на прочутото мистично яйце на последователите на Зороастър и Посветените в Мистериите на Митра.    

На Посветените в Елевзинските Мистерии двете начала се показвали в редуващи се пред очите им сцени на мрак и светлина. След пълния мрак, придружен с илюзорни образи и страховити видения лумвала ярка светлина и обвивала статуята на Богинята с прекрасно сияние. Кандидатът, според Дион Златоуст, бил въвеждан в тайнствен храм с необикновени размери и красота, където му показвали множество мистични сцени; където ушите му заглъхвали от множеството гласове; и където Мракът и Светлината са преминавали пред очите му. Темист казва, че в момента, когато му предстои да пристъпи през прага на онази част от светилището, обитавана от Богинята, кандидатът, изпълнен със страх и религиозно благоговение, се изправя колебливо на прага, защото не знае в каква посока трябва да върви в Мрака. Но когато Йерофантът отваря дверите на Святая Светих и сваля покривалото, което до този момент скрива Богинята, тя засиява пред Посветения с божествена светлина. Плътната сянка и мрачната атмосфера, заобикалящи кандидата, изчезват; той е изпълнен с жив и пламенен ентусиазъм, който измъква душата му от дълбокото униние, в което е изпаднала; и най-чиста светлина прогонва черния мрак.

От един откъс от същия автор, запазен от Йоан Стобийски, научаваме, че до момента на приемане на Посвещението кандидатът се плаши от всякакви гледки; че душата му е в плен на учудване и ужас; той трепери; по тялото му се стича студена пот; така е до мига, в който му показват Светлината - поразителна светлина - ярка сцена от елизиума или рая, където вижда прекрасни ливади с ясно небе над тях и празненства с танцуващи хора; където чува хармония от гласове и тържествените напеви на Йерофантите; и вижда свещените сцени. След това, напълно свободен и изтръгнал се от властта на Злото, той се смесва с тълпата Посветени и с венец от цветя на главата изпълнява свещените оргически ритуали в бляскавото царство на етера и обиталището на Ормузд.

В Мистериите, Посветени на Изида, кандидатът първо преминава през долината на сенките на смъртта; след това през място, представляващо елементите или земния свят, където двете начала са влезли в единоборство; накрая го въвеждат в обляно със светлина място, от което ярките лъчи на Слънцето са прогонили сенките на Нощта. После той облича одеждите на Слънцето-Бог или Видимият източник на етерна светлина, в чиито тайнства е бил Посветен; и преминава от царството на Мрака в царството на Светлината. След като стъпи на прага на палатите на Плутон, той се издига към Емпирея, или седмото небе, в лоното на извечното начало на Светлината във Вселената, чиято еманация са всички души и разума.

Плутарх приема, че теорията на двете начала лежи в основата на всички Мистерии, и че религиозните обреди и Мистерии в Гърция се провеждат в тяхна чест. Озирис и Тифон, Ормузд и Ахриман, Бакхус, Титаните и Великаните - всички те са олицетворение на двете начала. Фанет, Богът на Светлината, произлязъл от свещеното яйце, и Нощта носели скиптрите в Мистериите на новия Бакхус. Нощта и Денят били две от осемте Божества, пред които се прекланяли в Мистериите на Озирис. Шестмесечният престой на Прозерпина и Адонис в горния свят - домът на Светлината и шестте месеца, които прекарвали в долния свят или обиталището на Мрака, представят в алегорична форма същото разделение на Вселената.

Връзката на различните посвещения с Равноденствията, които разделят царството на Нощта от царството на Деня и фиксират момента, когато едното от тези начала започва да надделява над другото, показва, че в Мистериите става въпрос за непрекъснатата борба между двете начала на Мрака и Светлината, като всяко от тях е ту победител, ту победен. Самата тема подсказва, че в основата е теорията за двете начала и връзката им с душата. “Празнуваме великите Мистерии на Церера и Прозерпина по време на Есенното Равноденствие”, казва император Юлиан, “за да измолим от Боговете душата да не изпитва зловредното действие на силата на Мрака, чийто ред е да надделее и да управлява природата.” Философът Салуст отбелязва почти същото по отношение на връзката на душата с периодичното настъпление на Светлината или Мрака при смяната на годишните сезони; той ни дадени от уверява, че празничните Мистерии в Гърция се отнасят за същото. Във всички обяснения на Макробий за свещените легенди за Слънцето, Боготворено под имената Озирис, Хорус, Атис, Бакхус и т. н. неизменно виждаме, че те се базират на теорията за двете начала - Светлината и Мрака, и техните редуващи се победи. През април се празнува първата победа, спечелена от Светлината на Деня над Нощта, която става по-къса; повод за обредите на скръб и радост, казва Макробий, са годишните промени на земята.

Това, естествено, ни отвежда до трагичната част на религиозните ритуали, както и до алегоричния разказ за различните перипетии на началото на Светлината, победител и победен в битките, водени с Мрака през всеки годишен сезон. Тук стигаме до най-тайнствената част на древното Посвещение, която е и най-интересна за Масона, оплакващ смъртта на Великия Майстор Кир-Ом. Херодот хвърля върху нея свещеното було на мистерията и мълчанието.Разказвайки за храма на Минерва, или на Изида, известна като майка на Бога-Слънце, в чиято чест се провеждали Мистериите в Сес, той споменава за един гроб в Храма, разположен в задната част на параклиса до стената. “Това е гробът на един човек, преклонението ми пред който не ми позволява да разкрия името му”, казва Херодот. “Вътре в Храма имаше високи каменни обелиски [фалоси] и кръгло езеро с дъно, покрито с камъни, което бе оградено с парапет. Изглеждаше ми голямо, колкото езерото на остров Делос” [където се празнували Аполониите]. “В това езеро през Нощта египтяните показвали страданията на Бога, който споменах по-горе.” Този Бог бил Озирис, убит от Тифон, който слязъл в Царството на сенките и после бил върнат към живота. Него е имал предвид Херодот.

Този пасаж ни напомня за гроба на Кир-Ом (Кир-Ом - Хирам ), смъртта му и възкръсването от гроба, което символизира възвръщането на живота; както и за бронзовото море в храма на Йерусалим. Херодот добавя: “Налагам си пълно мълчание относно тези Мистерии, с повечето от които съм запознат. Няма да кажа нищо повече и за посвещенията в чест на Церера, познати в Гърция като тесмефории. Онова, което ще спомена, няма да накърни уважението, което дължа на религията.”

Атенагор цитира този пасаж, за да докаже, че в Египет показват не само статуята на Озирис, но също и гроба му, като представят трагичен разказ за неговите страдания; освен това отбелязва, че египтяните са провеждали и траурни церемони в чест на своите Богове, на които оплаквали тяхната смърт и извършвали жертвоприношения, тъй като са преминали в състояние на безсмъртие.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
петък, декември 13, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org