header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. - Джонатан Свифт

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Така Мистериите втълпявали една велика морална истина, прикрита чрез булото на грандиозен мит и сценичните средства на впечатляващ, представян в светилищата спектакъл, на който изкуството и естествената магия на природата придавали особена внушителност. Целта била да вдъхнат кураж на човека да се изправи пред ужаса на смъртта и страшната идея за пълно унищожение. Смъртта, казва авторът на диалога, озаглавен “Аксиох” и включен в произведенията на Платон, е само преминаване към по-щастливо състояние; но трябва да си живял достойно, за да имаш този късмет. Така че доктрината за безсмъртието на душата била утешение само за праведния и религиозен човек; на всички други тя носела заплаха и отчаяние, страхове и тревоги, които смущавали спокойствието им цял живот.

Защото докато за Посветените страшните физически мъчения на Тартар били алегория, за масата непосветени те били реалност; в по-късни времена може би много от самите Посветени не са тълкували алегорията правилно. Затворът с тройни страни, в който първо попада осъдената душа и около който се надигали и бушували огнените вълни на Флегетон, търкаляйки с грохот грамадни пламтящи отломки скали; огромната порта с колони, изсечени от елмаз, която никой освен Боговете не можел да отвори; Тизифона, нейният пазител, с кървавите одежди; плясъкът от камшици по осакатените тела на нещастниците, жалните им стенания, смесващи се в чудовищна хармония с дрънченето на оковите им; фуриите, удрящи със змийските си камшици виновните; страхотната пропаст, откъдето се носи ненаситния вой на стоглавата Хидра;  проснатият Титий и лешоядът, който стръвно кълве вътрешностите му; Сизиф, търкалящ безспир камъка; Иксион, измъчван на колелото; Тантал, умиращ от вечна жажда и глад, макар че гази във вода, а над главата му висят най-изкусителни плодове; Данаидите, заети с безкрайната си, безрезултатна работа; хапещите зверове и проточилите отровни езици влечуги; огнените пламъци, в които телата изчезват и се появяват отново, само за да бъдат пак погълнати от огъня, обречени на вечна агония; всички тези отблъскващи сцени внушавали на хората колко страшни са последиците от греха и порока и ги подтиквали да търсят пътищата на честността и добродетелта.

И ако по време на Мистериите тези физически страдания, обяснявани на Посветените просто като символи на невъобразимите страдания, угризения на съвестта и агония, които ще разкъсват нематериалната душа и ще тормозят безсмъртния дух, се окажели недостатъчно убедителни в тази форма и мярка, тъй като материалните образи и символи не могат да дадат представа за онова, което е извън познавателните способности на човешките сетива; и ако строгият Йерофант, образите, картините, драматизмът на ужасите, погребалните жертвоприношения, величествените Мистерии и тържествената тишина на светилищата не създавали нужното впечатление, защото се знаело, че не са нищо друго, освен символи, то физическите действия и образи превръщали въображението в учител на интелекта.

Друго послание на Мистериите било, че с изключение на най-тежките грехове, има възможност за изкупление; представяли се изпитанията с вода, въздух и огън, чрез които с течение на годините душата може да се пречисти и да поеме нагоре към етерните сфери; издигането било малко или много бавно и трудно, в зависимост от това, доколко всяка душа е възпрепятствана в своя път от сериозността на греховете и пороците си. Тук е загатната доктрината (не ни е известно доколко открито тя е била излагана пред Посветените), че болката и мъката, нещастието и угризенията на съвестта са неизбежни последствия от греха и порока, така, както всяко следствие си има причина; че всеки грях и всеки порочен акт връщат душата назад и тя губи почва по пътя си към съвършенство; че загубените по този начин позиции никога нямат да бъдат възвърнати напълно, все едно прегрешението никога не е било извършено; и че през вечността на съществованието си всяка душа ще осъзнава, че всеки акт на порок или подлост, извършени на земята, увеличават разстоянието, което я дели от истинското съвършенство.

Виждаме как тази истина просветва в доктрината, утвърждавана от Мистериите: макар че по-леките и обикновени простъпки могат да бъдат изкупени чрез покаяние, добродетелни дела и молитви, тежките престъпления се смятат за смъртен грях и изкуплението им по този начин е невъзможно. Елевзин затворил вратите си за Нерон, а езическите Жреци заявили на Константин, че не знаят да има толкова мощно средство за изкупление, което да измие от душата му тъмните петна, появили се вследствие на убийството на жена му, многобройните му вероломства и убийства на опоненти.

Тъй като целта на посвещенията в древността била да направят човечеството по-добро и да усъвършенстват човешкия разум, природата на човешката душа, произхода ù, нейното предназначение, връзката ù с тялото, природата и Вселената били част от мистичната наука; както и част от уроците, които Посветеният трябвало да усвои. Защото се вярвало, че Посвещението го усъвършенства, предпазва божествената частица от униние поради претоварването ù със груба, земна материя, което би могло да попречи на връщането ù към Бога. Душата не е просто концепция или абстракция, а реалност, включваща в себе си живот и мисъл; или по-скоро поради своята същност тя трябва да живее и мисли. Тя е материална, но не в смисъл на груба, инертна, бездействена, безжизнена, неподвижна, безформена и лишена от светлина материя. Смятало се, че душата е активна, разсъждаваща и мислеща; естественият ù дом са най-висшите сфери на Вселената, откъдето тя слиза, за да освети, да придаде форма и движение, да влее живот, да одухотвори и понесе със себе си по-нисшата материя; и към този дом тя непрекъснато се стреми да се върне веднага, щом може да се освободи от връзката си с тази материя. Именно от тази субстанция - божествена, безкрайно деликатна, динамична и по същество сияйна, били оформени душите на хората и само благодарение на нея, свързваща се с телата им, за да ги организира, те били в състояние да живеят.

Това е учението на Питагор, което той усвоил при Посвещаването си в египетските Мистерии; и то било учение, възприемано от всички, които възнамерявали да пречистят душите си чрез ритуала на Посвещението. В произведението на Виргилий Анкиз го проповядвал на Еней; всички начини на изкупление и очистване, използвани в Мистериите, не били нищо друго, освен символи на интелектуалното пречистване, чрез която душата трябва да се освободи от всички петна на порока и от бремето на земния си затвор, за да може безпрепятствено да се възнесе към първоизточника, откъдето е дошла.

Оттук тръгва теорията за преселението на душите, която Питагор преподава под формата на алегория, но била възприета в буквален смисъл от наследниците му. Подобно на него Платон извлича корените на учението си от Изтока и Мистериите и се заема да преведе използваните в тях символи на езика на философията; и да докаже с аргументи и философски разсъждения онова, което, доловено от съзнанието, Мистериите внушават като неоспорим факт чрез символи - безсмъртието на душата. Случаят с Цицерон е същият; и той дължи на Мистериите идеята си ,че Боговете са смъртни хора, които, благодарение на голямата си добродетел и изключителни дела, заслужили душите им да се издигнат до този висш ранг след смъртта.

При въвеждане в тайнството на Мистериите на Посветените се внушавало чрез алегории, разкривайки значението им само на малцина избраници, вероятно доста по-късно, под формата на чиста истина, че душите на живелите в порок смъртни преминават в телата на онези животни, които по природа проявяват най-голяма склонност към съответния порок; освен това се твърдяло, че душата може да избегне тези преселения - често многобройни и следващи едно след друго - чрез добродетелност, която може да оправдае душата, да я освободи от цикъла следващи  прераждания и да я върне в родния ù дом. Ето защо според Прокъл нямало нищо друго, за което Посветените да се молят по-горещо, освен това щастие, което, отървавайки ги от царството на Злото, щяло да възвърне истинския им живот и да ги отведе там, където ще намерят накрая покой. Вероятно на тази доктрина са служели фигурите на животни и чудовища, показвани на Посветения, преди да му бъде разрешено да зърне свещената светлина, по която въздишал.

Платон твърди, че душите няма да стигнат края на страданията си, докато благодарение на коренните промени в света не бъдат върнати към първоначалното си състояние и не се очистят от получените петна чрез допира на огън, земя и въздух. Той казва, че на душите няма да бъде позволено да влязат в небесата, докато не се отличат с практикуването на добри дела в едно от три тела. Според манихейците телата са пет; Пиндар посочва същия брой като Платон; евреите - също.

Цицерон казва, че при изпълнение на религиозните церемонии и посвещенията древните гадатели и тълкуватели на волята на Боговете проповядвали, че човек изкупва престъпленията, извършени в предишния му  живот тук, на земята; и че именно за това е роден. Според Мистериите душата преминава през няколко състояния, като болката и мъката в настоящия живот са изкупление за допуснати преди грешки.

От Порфирий научаваме, че това учение за преселението на душите била разпространена сред персите и магите. То имало последователи както на изток, така и на запад още от най-дълбока древност. Херодот го открива сред египтяните, които определят цикъла на преселение на три хиляди години, през което време душата се преражда от едно в друго човешко тяло, в животни, риби и птици и накрая пак в човешко тяло. Емпедокъл твърди, че душите се прераждали и в растения. За най-благородно растение се смятал лавровият храст, а най-благороден от животните бил лъвът; и лавърът, и лъвът били Посветени на Слънцето, защото в Ориента се смятало, че праведните души се връщат към него. Кюрдите, китайците, кабалистите - те всички вярват в тази доктрина. Ориген също, както и епископ Синезий, който бил Посветен. Той отправя следната молитва към Бога: “О, Отче, нека душата ми, съединена отново със Светлината, не бъде захвърлена отново на скверната земя!” Същата била теорията на Гностиците; дори и учениците на Христос задавали въпроса дали ако човек е роден сляп, това не е наказание за грях, който той е извършил още преди раждането си.

В прочутата си алегорична творба, в която развива доктрините, проповядвани чрез Мистериите, Виргилий излага теорията, споделяна от повечето философи на древността, че душата - еманация на вечния огън, предхожда появата на човека; че този огън одухотворява звездите и преминава през всяка частичка от природата и че пречистването на душата чрез огън, вода и въздух, за което Виргилий споменава и което се използва в Бакхусовите Мистерии, символизира преминаването на душата в различни тела.

Връзките на човешката душа с останалата част от природата били основна тема в науката за Мистериите. В тях човек бил изправян лице в лице с цялата природа. Светът и заобикалящата го сферична обвивка били представяни чрез мистично яйце до изображението на Бога - слънце, в чиято чест се провеждали тайнствените обреди. Прочутото орфическо яйце е Посветено на Бакхус в Мистериите, изпълнявани в негова чест. Според Плутарх то е изображение на Вселената, която поражда всичко и съдържа всичко в лоното си. “Попитайте”, съветва Макробий, “Посветените в тайнствата на Бакхус, които отдават особена почит на свещеното яйце.” Облата, почти сферична форма на черупката му, казва той, която го обгръща отвсякъде и съдържа в себе си първоизточника на живота, е символ на Вселената; а Вселената е универсалното начало на всички неща.

Този символ бил заимстван от египтяните, които посветили яйцето на Озирис, син на Светлината, самият той роден от прочутото яйце, казва Диодор. В Тива, Горен Египет, изобразявали яйцето, което излиза от устата му, а от него се ражда първоизточникът на топлината и Светлината - Богът на огъня , Вулкан или Фта. Натъкваме се на яйцето дори в Япония, между рогата на прочутия бик на Митра, чиито атрибути изцяло са заимствани от Озирис, Апис и Бакхус.

Орфей, авторът на гръцките Мистерии, които пренесъл от Египет в Гърция, също превърнал този символ в свещен: и проповядвал, че материята, неръкотворна и безформена, съществува във вечността в неорганизирано, хаотично състояние; тя съдържа в себе си принципите на всяко съществувание и смесва в едно Светлината и Мрака, сухотата и влагата, топлината и студа; от хаоса, възприел с течение на годините формата на огромно яйце, произлиза най-чистата материя, или първичната субстанция, а остатъкът се разделя на четири елемента, които дали началото на небето, земята и всичко останало. Именно тази грандиозна космогонична идея проповядвал Орфей в Мистериите си; така обяснявал Йерофантът значението на мистичното яйце, което Посветените виждали в светилището.

И така, цялата Природа, в нейната първична организация, била  представяна на онези, които били смятани за достойни да споделят тайните й и да бъдат посветят в Мистериите й; Клеменс Александрийски с право е твърдял, че Посвещаването е същинска физиология.

Фанес, Богът-светлина в Мистериите на новия орфизъм, се появил от яйцето на хаоса; персите също имали яйце - огромното яйце на Ормузд. Санхониатон разказва, че във финикийската теология материята на хаоса възприела формата на яйце. “Такива са уроците, които синът на Табион, пръв Йерофант на финикийците, превърнал в алегории, в които се преплитат физиката и астрономията, и които предавал на другите Йерофанти, чието задължение било да ръководят оргическите ритуали и посвещенията; и които, в желанието си да предизвикат учудване и възхищение от моралните поуки, предано предавали знанията си на своите наследници и на Посветените.”

Мистериите също така учели, че универсалната първопричина се разделя на две начала - активно и пасивно, символизирани от Озирис и Изида, или небето и земята. Двете начала, на които се вярвало, че се разделя великата универсална първопричина още в самото начало, били двете велики Божества, на които, според Варо, трябвало да отдават почит Посветените от Самотраки. “При получаването на Посвещение - казва той - в Мистериите на Самотраки на Посветените се обяснявало, че небето и земята се смятат за двете първи Божества. Те са могъщите Богове, тачени на острова и в книгите на нашите авгури имената им са свещени. Едното е мъж, другото е жена; те са в същата връзка помежду си, както душата и тялото, влагата и сухотата.” Куретите в Крит построили светилище на небето и земята; тайнствените обреди в тяхна чест се провеждали в една кипарисова горичка близо до Кносос.

Тези две Божества - активното и пасивното начало във Вселената, обикновено били символизирани чрез детеродните органи на мъжа и жената; някога в това нямало нищо неприлично; фалосът и ктеисът, олицетворение на размножаването и раждането, били част от Мистериите. Индуският лингам, или фалическият символ на Бог Шива, обединява двата символа, както и лодката с мачта и окръжността с точка в центъра: всички те изразявали философската идея за единството на двете начала в природата, които се съвместяват, едната активно, другата пасивно, за раждането на всички същества. Символ на това били Близнаците, както ги наричаме сега, в онзи далечен период, когато Слънцето било в техния знак по време на Пролетното Равноденствие, и когато те били от мъжки и женски пол. Фалосът вероятно е заимстван от детеродния орган на Телеца, когато около две хиляди и петстотин години преди нашата ера той отворил Равноденствието и за древния свят станал символ на творческата и продуктивна сила.

Посветените от Елевзин, казва Прокъл, в началото призовавали със заклинания небето и земята - двете велики начала на природата, след което фиксирали поглед в тях и изричали молитва за всяко. Те смятали, че това е техен дълг, добавя Прокъл, тъй като в тях виждали бащата и майката на всичко, появило се на света. На езика на теософията съединяването на тези две действени сили на Вселената било наречено брак. Тертулий, който обвинява валентинианците, че са заимствали тези символи от елевзийските Мистерии, все пак признава, че в Мистериите те са били обяснени по един благоприличен начин като представители на силите в природата. Той е твърде малко философ, за да разбере сублимното езотерично значение на тези символи, което ще ви се изясни, ако продължите нагоре към другите степени на Посвещение.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
петък, декември 06, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org