header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Десетте дни изтичат и Жрецът го отвежда в самата Святая Светих на храма. “Може би, усърдни читателю - продължава Луций - ти силно би искал да знаеш какво се е говорило след това, какво е станало! Аз бих ти казал, ако беше позволено да се каже, ти също би узнал, ако беше позволено да се чуе, ти също би чул. Но еднаква вреда биха си навлекли и ушите, и езиците за такова дръзко любопитство. Ако пък те е обзела благочестива жажда за познание, все пак не бива да те мъча повече. И така, слушай и вярвай, че това е истина. Пристъпих до границата на смъртта, пристъпих прага на Прозерпина и отново се върнах, преминавайки през всички тайнства; посред нощ видях слънце, сияещо в блестяща светлина, пристъпих лично пред подземните и небесни Богове и отблизо им се поклоних. Ето, аз ти разказах това, което, макар и да си чул, все пак е необходимо да не го знаеш. И така, ще ви разкажа онова, което единствено може да се открие, без да наруша тайната пред непосветените слушатели.”

С угасването на Нощта и пукването на зората тържествените Богослужения приключват. Луций получава Посвещение, облечен в дванайсет свещени дрехи и с венец от палмови клонки на главата, след което го показват на множеството. Останалата част от Деня е посветена на тържества по случай прераждането му. На третия ден се повтарят същите религиозни церемонии, като на закуска свещената трапеза служи за завършек на Посвещението му.

Една година по-късно го предупреждават, че трябва да се подготви за Посвещаване в тайнствата на “Великия Бог и Върховен Отец на Боговете, Непобедимият Озирис”. “Защото”, както пише Апулей, “макар да бяха тясно свързани, тези две учения и тези две Божества да бЯха по същество идентиЧни помежду си, все пак в Посвещението те твърде много се различаваха”. Едно сравнение на това изявление с езика, който използва Луций в молитвата си към Изида, позволява да си направим заключение за тайнствата на Божеството, усвоявани чрез Мистериите: “О, Свещена и Вечна Спасителко на Човешкия Род! постоянна застъпница на смъртните, ти, която се явяваш като нежна майка в бедите на нещастните, ти нямаш нито ден почивка и дори кратък миг не преминава без твоите благодеяния; дори и по море и на суша ти покровителствуваш хората, простираш спасителна десница в бурите на живота, с нея ти разплиташ дори трудно завързаните нишки на съдбините и укротяваш вихрите на съдбата и вредните набези на звездите. Тебе те почитат небесните Богове, на тебе се кланят подземните Богове, звездите ти се подчиняват, на теб служат елементите и сменящите се сезони! Само с едно твое кимване вятърът се надига, облаците се сгъстяват, семето расте, пъпките набъбват; ти движиш Вселената, ТИ ЗАПАЛВАШ СЛЪНЦЕТО, УПРАВЛЯВАШ СВЕТА, ТЪПЧЕШ ТАРТАРА.”

След това Луций приема Посвещение в тайнствата на нощните Мистерии в чест на Озирис и Серапис, после в Рим и в тайнствата на Церера; но по въпроса за тези обреди Апулей не казва нищо.

Когато Евклид бил Архон, не било позволено Посвещаването на незаконородените и робите; изключени от тайнството били материалистите или Епикурейците, които отричали Провидението и ползата от Посвещаването. С течение на времето се възприело, че дверите на Елевзин ще се отварят само за Посветените, чиито души са пречистени и преродени в светилищата. От друга страна никой никога не е твърдял, че приемането на Посвещение само по себе си е достатъчно. От Платон научаваме, че душата трябва да се очисти от всяко петно; както и че в резултат на пречистването Посветеният трябва да придобие качества като благодетел, любов към истината, мъдрост, сила, справедливост и въздържаност.

На извършилите убийство, макар и неволно, достъпът до храма бил забранен. Това се посочва както от Изократ, така и от Теон. Магьосниците и шарлатаните, превърнали измамничеството в свой занаят, мошениците, преструващи се, че са обладани от зли духове, нямали право да влизат в храма. Нечестивите и престъпниците били отхвърлени; Лампридий отбелязва, че преди провеждане на обредните тайнства публично се съобщавало, че никой друг не трябва да се опитва да влезе в храма, освен хората, които имат чиста съвест и са убедени в своята невинност.

Сърцата и ръцете на Посветените трябвало да бъдат неопетнени. Порфирий казва, че при смъртта душата трябва да се освободи от всички страсти, от всякаква омраза, завист и т.н.; с една дума - човекът трябва да бъде така чист, както и при извършване на тайнството. Естествено, достъпът на отцеубийците, лъжесвидетелите и други извършили престъпления спрямо Бог или човек също бил забранен.

На всеки тайнствен обред, свързан с Митра, пред Посветените се изнасяла лекция за справедливостта. Голямата морална поука, която Мистериите имали за цел да внушат чрез мистичните си ритуали и която Виргилий е изразил с един ред, е да бъдем справедливи и да почитаме Бога; на хората се напомняло, че трябва да бъдат справедливи чрез свързване на тази идея със справедливостта на Боговете, които я изискват и наказват онези, които постъпват в разрез с нея. Посветеният може да търси благоразположението на Боговете, единствено ако уважава правата на човека и обществото. “Слънцето - казва хорът на Посветените на Аристофан - сияе с чиста светлина само за нас, които, приели тайнството на Мистериите, спазваме законите на благочестието при общуването си със странници и със своите съграждани.” Наградите на Посвещението са свързани с проявите на обществени добродетели. Да приемеш Посвещението не е достатъчно. Трябва да бъдеш верен на законите на това Посвещение, които вменяват в дълг на хората задължения по отношение на себеподобните им. Бакхус не позволявал на никой друг да участва в тайнствата му, освен хората ,които съблюдават правилата за благочестие и справедливост. Чувствителността и състраданието към сполетените от нещастия се смятали за ценни добродетели, които Посвещаването се стремяло да насърчава. “Природата - казва Ювенал - ни е създала състрадателни, затова ни е дарила сълзите. Чувствителността е най-прекрасното от чувствата ни. Кой е наистина достоен за факлоносец на тайнствата; кой би отговорил на изискванията на Жреца на Церера, ако смята, че нещастията на другите изобщо не го засягат?”

Елевзинските Мистерии били забранени за хора, които не са се опитали да предотвратят заговор, макар и да знаят за него, както и за самите заговорници; за граждани, предали родината си, отстъпили аванпост, друга важна позиция или корабите си на врага; за всички, снабдявали врага с пари; и изобщо за всички, които не изпълняват добросъвестно задълженията си на честни хора и добри граждани. За да бъде допуснат до тях, човек трябвало да бъде честен и справедлив, както и достатъчно състоятелен, за да не се смята за мразен от Боговете.

И така, по принцип и според истинската цел на институцията Обществото на Посветените било общност на добродетелни хора, които работели за освобождаване на душите си от тиранията на страстите и за развитие на зрънцето на всички обществени добродетели. Именно това е значението на идеята, тълкувана неправилно, че в Елевзин се допускат само Посветените; защото влизането в светилищата било позволено единствено на благодетелните, а Елевзин е светилище, създадено само за чисти души.

Точният характер и подробностите на доктрините, що се отнася до бъдещия живот в отвъдното, наградата и наказанието, представяни чрез Мистериите, са до известна степен несигурни. До нас по този въпрос са достигнали малко данни. Несъмнено по време на обредите Тартар, както и осъждането на мъртвите, са били представяни сценично - подобно описание намираме във Виргилий; но едва ли може да има съмнение, че всичко това е било представяно в алегорична форма. Но целта ни тук не е да повтаряме описанията на Елевзин и Тартар. Така бихме се отклонили от темата си. Интересува ни само важният факт, че Мистериите са утвърждавали доктрината за безсмъртието на душата и че страданието, болката, угризенията на съвестта и агонията във някаква форма винаги се явяват като последица от греха.

В изпълняваните от хората обреди символиката е наистина несъвършена; а алтернативното кръщение чрез огън и вода, предназначени да ни пречистят за безсмъртието, на този свят винаги прекъсва преди да се стигне до очаквания край. Животът е огледало, което отразява, само за да ни заблуди, тъкан, която постоянно се прекъсва и разрушава, урна, която непрекъснато пълним, но никога не е пълна.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
петък, декември 13, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org