header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Макар и сурови, изпитанията на Елевзинските Посвещения не били толкова страшни; преди всичко напрежението, в което кандидатът бил държан в продължение на няколко години [споменът за което се е запазил в Масонството чрез възрастта, която трябва да навършат кандидатите за Посвещение в различните степени], както и интервалът от приемането в по-нисшите тайнства и Посвещаването във великите Мистерии, били сами по себе си мъчение за любопитството, което, всъщност, било и целта. По този начин египетските Жреци подложили на изпитания Питагор преди да го въведат в тайните на свещената наука. Благодарение на невероятното си търпение и смелостта, с които превъзмогвал всички пречки, той бил приет в тяхното общество и получил уроците им. Евреите есеи не допускали никой в своята общност, докато не преминел изпитанията и не получел няколко степени.

Чрез Посвещение онези, които преди били просто съграждани, ставали братя, свързани с по-тясна връзка от преди чрез едно религиозно братство, което сближавало хората и ги обединявало по-силно: така било по-лесно за слабите и бедните да потърсят помощ от по-силните и богатите, с които установявали по-близки отношения, благодарение на религиозната си връзка с тях.

Посветеният се смятал за избраник на Боговете. Небесата разкривали съкровищата си за него. Честит през земния си живот, благодарение на благоразположението на Небесата Посветеният можел да очаква вечно блаженство след смъртта си.

Жреците от остров Самотраки обещавали благоприятен вятър и благополучно пътуване на Посветените. Обещавали им, че когато бушува буря, КАБИРИТЕ и ДИОСКУРИТЕ Кастор и Полукс ще им се явят и ще им донесат тихо и спокойно море; според коментатора на Аристофан Посветените в Мистериите са просто хора, имали привилегията да се спасят от големи злини и бури.

След пречистването си Посветеният в орфическите тайнства, след като бил пречистен, се смятал за освободен от властта на Злото и въведен в живот, изпълнен с най-радостни надежди. Той трябвало да каже: “Освободен съм от Злото и постигнах Доброто.” Получилите Посвещение в Елевзинските Мистерии вярвали, че Слънцето сияе с чистия си блясък само за тях. Както се вижда от случая с Перикъл, те се ласкаели, че техни вдъхновителки са Церера и Прозерпина, които ги учели на мъдрост и им давали съвети.

Посвещаването поправя грешките и прогонва нещастието: изпълвайки сърцето на Посветения с радост през земния му живот, то му дава най-блажени надежди в мига на смъртта. Благодарение на Богините на Елевзин - казва Сократ - не водим дивашкия живот на най-древните: на тях дължим ласкателните надежди за смъртта и вечността, които ни дава Посвещението. Ползата ни от тези величави церемонии, според Аристид, е не само настояща радост и освобождение от натрупаните в миналото злини, но също така сладка надежда за преминаване в състояние на по-голямо щастие след смъртта. Теон отбелязва, че участието в Мистериите е най-прекрасното нещо, източник на най-голяма благодат.Обещаното чрез тях щастие не се ограничава само до тленния живот, а продължава и в отвъдния свят. Там започва нов живот, през който Посветеният се наслаждава на чисто и безгранично блаженство. На приелите Посвещение чрез тайнството на Кибела и Атис корибантите обещавали вечен живот.

Апулей представя Луций, все още във формата на магаре, който отправя молитви към Изида, отъждествявана от него с Церера, Венера, Диана и Прозерпина, за която казва, че “разстила женственото си сияние над всички домове” (За всички цитати от “Златното магаре” на Апулей е използван преводът от латински на Георги Батаклиев и Петър Радев, издателство Народна култура, София, 1984 г. - бел. пр.  ) и замества несигурната си светлина с ярките лъчи на Слънцето. Богинята се явява пред него в образа на красива жена, чиято дълга гъста коса се спуска изящно на къдрици по божествената ù шия. Тя се обръща към Луций със следните думи: “Ето, аз съм при теб, Луций, трогната от твоите молби, аз - майка на цялата природа, господарка на всички стихии, първа рожба на времето, най-висша от Боговете, царица на сенките в подземното царство, първа между небесните жители, единен образ на Богове и Богини; аз, която управлявам по своя воля блестящите върхове на лазурния свод, целебния дъх на морето, плачевното безмълвие на ада; аз, единствена божествена сила, която под многобройни образи, с различни обреди, под различни имена почита цялата вселена.”

След като му дава указания какво да прави по време на празничния обред в нейна чест, за да възвърне човешкия си образ, тя продължава: “Целия останал твой живот, дори до последния си дъх, ти ще посветиш на мен… Ти ще живееш щастливо, ти ще живееш под мое покровителство в слава; и след като преминеш времето на земния си живот и слезеш в подземното царство, там също, както ме виждаш сега, ще ме намериш; ти ще бъдеш жител на Елисейските полета и там ще ме почиташ като своя благодетелка. Ако с примерното си послушание, с религиозните обреди и с достойно целомъдрие угодиш на нашата божествена воля, ще знаеш, че само в моя власт е да се продължи твоя живот свръх установения от съдбата срок.”  

На празничното шествие Луций вижда Богинята и нейните придружителки, които “носят гребени от слонова кост и с движения на ръцете и свиване на пръстите наподобяват, като че ли решат и прибират косите на господарката си”. След тях пристъпват Посветените, облечени в ленени одежди. “Жените бяха намазали с благоуханни масла косите си, покрити с прозрачни покривала; гладко избръснатите глави на мъжете блестяха като земни звезди на великата религия.”

Накрая вървят Жреците, облечени в бели ленени одежди. Първият носи лампа във формата на лодка и с пламък, който излиза от отвор по средата; вторият носи малък жертвеник; третият държи златна палмова клонка в ръката си; а четвъртият показва “символа на справедливостта - протегната лява ръка с отворена длан - по природа тя е бавна, не е надарена нито с ловкост, нито с похватност и затова е по-способна да дава справедливост, отколкото дясната”.

След като с милостта на Изида Луций възвръща човешкия си образ, Жрецът му казва: “За тези, които величието на нашата Богиня е призовало да посветят живота си в нейна служба, няма място за нещастна случайност.” Всички присъстващи наричат Луций щастливец, защото “втори път роден по чуден начин, ще встъпи в пътя на свещеното Богослужение”.

Когато Луций настоятелно моли върховния Жрец да получи Посвещение в тайнството, той му отговаря, че “няма никой в числото на Жреците толкова лишен от разсъдък или решен да се обрича на смърт, който би се осмелил без специално нареждане на Изида да извърши такова дръзко и безбожно дело и да се подхвърли на смъртна опасност.” По-нататък Жрецът продължава: “Защото и ключовете за подземното царство и опората за спасение са поставени в ръцете на Богинята; та и самият ритуал представлява символично доброволна смърт и даден по божествена милост живот; при края на живота, вече на самия праг на последното издихание, се определят тия, които биха могли да запазят в мълчание великата тайна на тайнството. Обикновено Богинята сама ги избира и чрез своя промисъл ги възобновява чрез повторно раждане и им дава възможност още веднъж да поемат пътя за своето спасение.”

Когато идва времето да приеме Посвещението, отвеждат Луций в най-близките бани и след като е вече измит, Жрецът първо призовава милостта на Боговете, после го поръсва с бистра очистителна вода и отново го въвежда в храма, където - както казва Луций според Апулей - “след като ми даде нареждания, които не е позволено да се разкриват на езика на смъртните, ми поръча десет дни непрекъснато да се въздържам от желание за ядене, да не ям месо и да не пия вино”.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
четвъртък, декември 12, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org