header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Умът е градина, в която волята е господар.“ Рене Декарт

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Великата цел на Мистериите на Изида и в общи линии – на всички Мистерии, е била забележителна и наистина политическа цел. Тя е трябвало да подобри нашата раса, да усъвършенствува нейните маниери и нравственост и да обуздае обществото чрез по-силни спойки от тези, които налагат човешките закони; а от онази философия, която вечно е търсила обезпечаване на щастието на човека чрез пречистване на душата му от бушуващите в нея страсти и като задължително следствие от тях – въвеждане на социален безпорядък. А това, че те са били дело на гений, е очевидно от използуването на всички науки, едно проницателно познаване на човешкото сърце и средство за покоряването му.

Още по-голяма грешка е да си въобразяваме, че те са били измислица на шарлатанство и средство за измама. В хода на времето те може да са дегенерирали в мошеничество и школи с фалшиви идеи; но в началото не са били такива; иначе най-мъдрите и най-достойните мъже на античността трябва да са наговорили най-своенравните лъжи. С течение на времето самите алегории на Мистериите, Тартар и наказанието му, Минос и други съдии на умрелите се били погрешно разбрани и неточни, защото са били такива; докато в началото са били верни, защото са били признати просто като произволни форми, в които са били обгърнати истините.

Целта на Мистериите е била да осигури истинско щастие на човека на земята посредством добродетелите; и поради тази причина го учели, че душата му е безсмъртна; и че грешката, грехът и порокът трябва, според неумолимия закон, трябва да доведат до последствията от тях. Грубото представяне на физическите мъчения на Тартар било само изображение на сигурните, неизбежни и вечни последствия, които следват от прилагането на Закона Божи спрямо извършения грях и порока, на който се е отдал. Поетите и мистиците са полагали усилия да пропагандират тези доктрини за безсмъртието на душата и за сигурното наказание на греха и порока и да ги припишат на хората, като преподавали първото в поемите си, а второто – в светилищата; и те ги обличали в обаятелност – едните в поезията, а другите в спектакли и магически илюзии.

Те рисували, подкрепяни от всички ресурси на изкуството, щастливият живот на добродетелния човек след смъртта и ужасите на страшните зандани, предназначени да накажат порочния. В полумрака на храмовете тези удоволствия и ужаси бивали излагани като спектакли и Посветените гледали религиозни драми под името Посвещаване и Мистерии. Любопитството било възбуждано от тайнствеността, от трудностите, срещани при получаване на достъп и от изпитанията, през които трябвало да се премине. Кандидатът бил смутен от декорите, помпозността на украшенията, използуването на машинарии. Респект предизвиквала внушителността и достолепието на актьорите и величествеността на церемонията; и страх и надежда, скръб и радост били предизвиквани идно след друго.

Йерофантите, интелигентни мъже и добре разбиращи характера на хората и изкуството да ги контролират, използували всеки уред, за да постигнат тази цел и да придадат важност и внушителност на своите церемонии. Покривайки тези церемонии с булото на Тайнствеността, те предпочитали Нощта да ги обгърне с крилете си. Мъглявостта добавя към внушителността и подпомага илюзията; и те я използували, за да произведат ефект върху изумения Кандидат. Церемониите били провеждани в слабо осветени пещери: около Храмовете били засадени гъсти дъбрави, за да създават онази мрачина, която впечатлява ума с религиозно страхопочитание.

Самата дума мистерия, според Деметрий Фалерий, била метафоричен израз на тайното страхопочитание, инспирирано от Мрака и подтискащата обстановка. Почти винаги Нощта е била определеното време за тяхното чествуване; и първоначално те били наричани  церемонии на нощното Богослужение. Посвещаването в Мистериите на Самотраки ставали нощем; както и в Мистериите на Изида, за които говори Апулей.

Еврипид кара Бакхус да каже, че неговите Мистерии се изпълняват през Нощта, защото в нея има нещо тържествено и величествено.

Нищо друго не буди по-голямо любопитство у хората от тайнството, забулващо нещата, които им се иска да узнаят; и нищо не изостря любопитството им повече, отколкото онова, което им пречи да задоволят желанието си. Законотворците и Йерофантите използвали този факт, за да привлекат хората в светилищата си и да ги накарат да търсят уроците, които вероятно биха отхвърлили с безразличие, ако някой се опита да им ги натрапи. В тази пропита с тайнственост атмосфера те подражавали на Бога, който се крие от сетивата ни и прикрива механизмите, чрез които движи Вселената. Те признавали, че крият най-висшите истини зад булото на алегорията, както за да предизвикат любопитството на хората, така и за да ги накарат да търсят. Това е била целта на тайнствеността, с която обграждали Мистериите. Онези, на които се доверявали, се задължавали с най-страшни клетви никога да не разкриват тайните. Не им било разрешено да обсъждат тези тайни с други, освен с Посветените; наказанието за недискретните, които ги разкривали, както и за проникналите в храма, без да са Посветени, било смърт; предалите тайната били избягвани от всички като анатемосани.

Йерофант Евримедон обвинил Аристотел в неблагочестие, защото извършил жертвоприношение на духа на жена си, използвайки ритуала, отдаващ почест на Церера. Аристотел бил принуден да избяга на остров Халки; за да пречисти паметта си от това петно, той наредил да се издигне статуя в чест на Богинята. Умиращият Сократ принесъл жертва на Ескулап, за да свали от себе си обвиненията в атеизъм. За главата на Диагор била определена награда, защото предал тайната на Мистериите. Андокид бил обвинен в същото престъпление, а също и Алкибиад, така че двамата трябвало да отговарят за тези обвинения пред инквизицията в Атина, където съдник им бил народът. Трагикът Есхил бил обвинен, че представя Мистериите в театъра; той бил оправдан само след като доказал, че никога не е бил Посветен.

Сенека, сравнявайки Философията с Посвещаването, казва, че в по-голямата си част свещените церемонии се познават само от адептите: но добавя, че много от принципите им са известни дори на непосветения. Такъв е случаят с доктрината за бъдещия живот на душата, както и за наградата и наказанието в отвъдното. Древните законотворци облекли тази доктрина с пищността на тайнствена церемония, мистични думи и магически символи, за да се внушат проповядваните истини чрез могъщото влияние на подобни сценични ефекти върху човешките възприятия и въображение.

По същият начин те учели хората за произхода на душата, падането ù на земята през сферите и елементите и накрая нейното завръщане в света, от който произхожда, когато по времето на съюза ù с земната материя свещеният огън, представляващ нейната същност, е неопетнен и яркостта му не е потъмнена от чужди частици; чуждите частици денатурализират душата, правят я тежка, теглят я надолу и пречат на завръщането ù у дома. Тези метафизични и трудни за възприемане от масата Посветени идеи били представяни чрез фигури, символи и алегорични аналогии; няма идея, която да е толкова абстрактна, че хората да не се опитат да я изразят и изтълкуват чрез смислени образи.

Привлекателността на тайнството нараствала от трудността да се получи достъп до него. Пречките и напрежението удвоявали любопитството. Желаещите да получат Посвещението на Слънцето и на Митра чрез Мистериите в Персия преминавали през множество изпитания. Те започвали с лесни тестове и постепенно ставали толкова жестоки, че нерядко животът на кандидата бил изложен на опасност. Григорий от Назианс ги нарича изтезания и мистични наказания. Според Свидас никой не можел да получи Посвещение преди да е доказал, че притежава добродетелна душа, освободена от влиянието на каквато и да било страст, минавайки без да трепне през най-ужасни изпитания. Изпитанията били дванайсет; според други броят им е по-голям.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
неделя, декември 15, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org