header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. - Джонатан Свифт

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Изида взела със себе си Анубис, син на Озирис и неговата сестра Нефтис, за да ù помогнат да намери тялото на Озирис и да има кой да храни малкия ù син Хор. Както вече казахме, той бил Сириус, най-ярката звезда на небето. След като го намерила, Изида отишла в Библос и седнала край една извор, където чула, че бил спрял ковчегът с тялото на Озирис. Седяла тя там тъжна и мълчалива и леела сълзи. Към нея се приближили дамите от двора на царица Астарта и тя говорила с тях, направила им прически и ги напръскала с амброзия с прекрасен аромат. Царицата научила историята на Изида и я наела като бавачка на детето си в двореца, една от колоните на който била направена от тамариска, израснал около ковчега на Озирис. Царят го отсякъл, без да знае какво крие дървото. По-късно Изида поискала от царя да ù даде колоната, изтръгнала от нея ковчега и тялото, все още обвито във фина материя и напръскано с благоухания и го отнесла със себе си.

Синьото Масонство, без да знае за какво точно става въпрос, все още пази като своя емблема изображението на жена, която плаче над пречупена колона и държи в ръката си клонка от акация, мирта или тамариск, а Времето, както гласи легендата, стои изправено зад нея и разресва къдриците на косата ù. Не е необходимо да повтаряме баналното, изтъркано обяснение за това изображение на Изида, плачеща в Библос над колоната от царския дворец, в която било тялото на Озирис, докато Хор, Богът на Времето, излива амброзия върху косите ù.

Този разказ не разкрива историческа истина; той е алегория или свещена притча, чийто смисъл е известен само на Посветените в Мистериите. Всички случки са свързани с астрономията и тяхното значение, скрито зад двойно було, лежи още по-дълбоко от това обяснение. Целта на Мистериите, които представят и обясняват тези събития, е същата като на Елевзинските, за които Паузаний, който бил Посветен, казва, че още от най-древни времена гърците ги смятали за най-Доброто средство, измислено, за да подтикне хората към благочестие. Според Аристотел те били по-ценни от всякакви религиозни институции и се говорело, че никъде няма други като тях; а храмът на Елевзин бил възприеман донякъде като общо светилище на целия свят, където религията е събрала в едно всичко импозантно и величествено.

Целта на всички Мистерии била да вдъхне на хората благочестие и да им донесе утеха в житейските несгоди. В утехата, предоставена им по този начин, се таяла надежда за по-щастливо бъдеще и вечно блаженство след смъртта.

Цицерон казва, че Посветените не само получавали уроци, които правели живота им по-лек, но черпели от обредите по-светли надежди за момента на смъртта. Според Сократ онези, които имали щастието да бъдат допуснати до Мистериите, при смъртта си били изпълнени с най-прекрасната надежда за вечен живот. Аристид отбелязва, че те не само осигурявали утеха на Посветените в настоящия им живот, както и средство да се освободят от тежкото бреме на Злото в тях, но също така и ценно предимство при преминаването към състояние на повече щастие след смъртта.

Изида била Богиня на Сес; там в нейна чест се провеждал Празникът на Светлината. Там изпълнявали Мистериите, Посветени на смъртта и възкресението на Бог Озирис, в които страданията му се представяли сценично чрез тайнствени обреди, наречени Мистериите на Нощта.

Царете на Египет често изпълнявали функциите на Жреците; те били посвещавани в свещената наука веднага след възкачването си на трона. В Атина за Мистериите отговарял главният съдия, или архонът-владетел. Това било израз на съюза, съществувал между жречеството и владетелите в онези ранни времена, когато законодателите и царете търсели в религията могъщ политически инструмент.

Обсъждайки причините за обожествяване на животните в Египет, Херодот отбелязва: “Обяснението на тези причини би ме отвело до разкрития по онези свещени въпроси, които аз особено силно желая да избягна и които, освен ако не се налага, не би трябвало изобщо да обсъждам.” И така, той казва: “В Сес египтяните имат гроб на една личност, която не смятам, че ми е позволено да посоча. Тя е причината да се издигне храма на Минерва.” [Наречена така от гърците, тази личност всъщност била Изида; на нея се приписва един често цитиран загадъчен надпис: “Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде. Няма смъртен, който да е разгадал тайната ми.”] По-нататък Херодот разказва: “Върху това езеро през Нощта се представят случките с оногова, когото не смея да назова. Египтяните ги наричат Мистерии. По този въпрос, макар че - признавам си - съм достатъчно информиран, чувствам, че трябва да си мълча. Не смея да говоря и за обредите в чест на Церера повече, отколкото ми позволява моят дълг като религиозен човек.”

Лесно е да се види каква е високата цел на Посвещението и Мистериите; както свидетелствуват древните, първите резултати от тях били цивилизоване на дивашките орди, смекчаване на бруталните им маниери, въвеждане на социалното общуване сред тях, приучаване към един по-достоен за човека начин на живот. Според Цицерон учредяването на Елвизинските Мистерии е най-големият дар на Атина за другите държави. Той посочва, че благодарение на тях хората се цивилизовали, свирепите им и дивашки нрави се смекчили, усвоили истинските принципи на морала, които осигуряват на човека единственият начин на живот, достоен за него. В един пасаж, в който апострофира Церера и Прозерпина, философът-оратор казва, че човечеството е задължено на тези Богини за първите елементи на морален живот, както и първото средство за поддържане на физическото си съществуване, познаването на законите, контрола върху морала и онези примери на цивилизацията, които подобрили обноските на хора и градове.

В произведенията на Еврипид Бакхус казва на Пентей, че новият му обичай (Дионисиевите Мистерии) заслужава да се знае, и че едно от преимуществата му е, че отхвърля безнравствеността; че това са Мистерии на мъдростта, за която е неразумно да се говори пред Непосветени хора; че те са възприети от варварите, които в този смисъл се оказали по-мъдри от гърците, които още не ги били въвели.

Тази двойна цел - политическа и религиозна, едната от които ни учи на дълга ни към хората, а другата - на онова, което дължим на Бога; или по-скоро на уважение към Боговете, предвидено да поддържа онова, което дължим на закона, се открива в добре познатия стих на Виргилий, който той е заимствал от обредите по Посвещаването: “Научи ме да почитам Справедливостта и Боговете.” Този велик урок, който Йерофантът втълпява на Посветените след като са им били представени кръговете на ада, поетът поставя след описанието на различните наказания, наложени на грешниците в Тартар, непосредствено след описанието на Сизифовите мъки.

По подобен начин Павзаний, в края на обредите, чрез които се представя наказанието на Сизиф и дъщерите на Данай в Делфийския храм, стига до следното заключение: че престъплението или неблагочестието, с което са заслужили наказанието си, е всъщност презрителното им отношение към Елевзинските Мистерии. От това заключение на Павзаний, който е бил Посветен, е лесно да се досетим, че Елевзинските Жреци, проповядващи догмата за наказанието в Тартар, включвали в подлежащите на наказание тежки престъпления презрението и незачитането на свещените Мистерии, чието предназначение било да направят хората благочестиви и по този начин да се приучат да уважават справедливостта и законите - основна, ако не и единствена цел на тяхната институция, на която били подчинени нуждите и интересите на самата религия, защото тя била само средство за постигането на въпросната цел; защото цялата сила на религиозните мнения, намираща се в ръцете на законотворците, за да бъде направлявана, им осигурявала по-добро подчинение.

Мистериите не били просто церемонии за пречистване и спазване на някакви спорни формули и церемонии; нито били средство за напомняне на хората за древното състояние на расата преди цивилизацията: но те ги водели към набожност чрез обучение в нравственост и към бъдещия живот, който в най-ранни времена, ако не първоначално, формирал главната част от церемониала.

В церемониите били използувани символи, отнасящи се до земеделието, като Масонството е запазило житния клас в един символ и в една от думите си; но тяхното главно отношение е към астрономическите феномени. Без съмнение, много е било казано за състоянието на бруталност и деградация, в което човек бил затънал преди институцията на Мистериите; но алюзията е била по-скоро метафизична, предназначена за невежеството на непосветените, отколкото за бурния живот на първобитния човек.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
петък, декември 06, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org