header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — Лев Толстой

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Общите характеристики на Посвещението при готите били същите, като във всички останали Мистерии. Дълъг изпитателен период, придружен от пости и усмиряване на плътта, шествие в кръг, представяне на движението на небесните тела, много страшни проверки и изпитания, слизане в царството на ада, убийството на Бог Балдер от Злото начало - Лок, поставяне на тялото му в лодка и пускането ù на вода; накратко, следвала се източната легенда с някои вариации и с различни имена.

Туг египетския Бог Анубис се явява като куче - пазител на дверите към смъртта. Кандидатът е затворен в изобразяващо гробница помещение; когато го освобождават от нея, той тръгва да търси тялото на Балдер и накрая го намира, възкръсва за нов живот и го възкачват на трон. Заклеват го с гол меч (както е все още обичая според Съвременния Ритуал (Rit Moderne) и запечатва клетвата си, като пие медовина от човешки череп.

После му се съобщават всички древни първоистини, доколкото са оцелели под ударите на времето; обясняват му раждането на Боговете, създаването на света, Потопа и Възкресението, символ на което е Балдер.

Прекръстват Посветения и му дават пръстен като символ на Божията Закрила; дават му и символ на Съвършенството; оттук идва обичаят да се дарява пръстен на кандидатите за 14º Степен.

Обясняват му значението на окръжността с точка в центъра и куба - емблемата на Один; накрая следва разяснение за природата на върховния Бог, “създател на всичко, което съществува, Вечното, Древното, Живото и Страшно Божество, Търсещия скритото значение на нещата, Божеството, което никога не се променя”; с което простосмъртните често бъркали Один Завоевателя; триединния Бог на индусите бил представян като Один, всемогъщият ОТЕЦ, ФРЕЯ (Рея или Фре), неговата жена (символ на всеобщата материя) и Тор, неговият син (Посредникът). В тях разпознаваме Озирис, Изида и Хор или Хорус. Около главата на Тор, като че ли за да се покаже източния му произход, в кръг били подредени дванайсет звезди.

Разказвали му за завършека на света и възникването на нов свят, в който смелите и добродетелните ще бъдат дарени с вечно щастие и радост; обяснявали му, че средството да си осигури щастлива съдба е да спазва строго законите на морала и добродетелта.

Посветеният бил подготвян за усвояване на важните уроци на всички Мистерии чрез продължителни изпитания или чрез въздържание и целомъдрие. В продължение на много дни той трябвало да пости и да се въздържа, да пие течности, предназначени да притъпят страстите му и да запазят целомъдрието му.

Изисквало се и обредно измиване на тялото, като неговата чистота символизирала духовната чистота, която давала възможност на душата да се освободи от оковите на материята. Използвали се свещени бани и подготвителни кръщения, пречистване чрез изкупление, пречистващо пръскане, и други най-различни методи за пречистване. В Атина потапяли кандидатите в Илис, която след това станала свещена река; преди да влязат в храма на Елевзин, всички трябвало да измият ръцете си в съд с чиста вода, поставен близо до входа. Кандидатите трябвало да бъдат с чисти ръце и чисти сърца. Апулей се къпал седем пъти в морето, което символизира седемте сфери, през които трябва да мине душата при възкачването си на небето; индусите се къпели в свещената река Ганг.

Клеменс Александрийски цитира откъс от Менандер, който разказва за пречистване, като кандидатът се пръска три пъти с вода, в която е разтворена сол. Сярата, смолата и лавровите клони също се използвали за тази цел, както и въздуха, земята, водата и огъня. Посветените в Хелиополис, Сирия, казва Лукиан, принасяли в жертва свещено агне - символ на Овена, тогава смятан за знак на Пролетното Равноденствие; изяждали месото, както правели израилтяните по време на Пасхата; след това докосвали с главите и краката си главата и краката на агнето и коленичели върху кожата му. После се къпели в топла вода, пиели от нея и спели на земята.

Имало разлика между висшите и нисшите тайнства. Кандидатът трябвало да бъде Посветен първо в нисшите тайнства, за да може да приеме висшите; това за тях било само подготовка, влизане в Преддверието на Храма, докато Елевзинските Мистерии били приемане в самото Светилище. Чрез нисшите Мистерии Посветените се подготвяли да научат светите истини, разкривани чрез големите. Приелите Посвещение чрез нисшите Мистерии били наричани Мисти или Посветени, получилите Посвещение във висшите Мистерии били Епопти или Пророци. Един древен поет отбелязва, че нисшите Мистерии са несъвършената сянка на висшите, така както сънят е само сянка на смъртта. След Посвещаване в нисшето тайнство, кандидатът трябвало да усвои моралните уроци и основите на свещената наука, най-сублимната и тайна част от която била запазена за Епоптите, които виждали голата истина, докато Мистите я виждали през було и чрез символи, които по-скоро възбуждали, отколкото задоволявали любопитството им.

Преди да съобщят първите тайни и догми на Посвещението, Жреците карали кандидата да даде тежка клетва, че никога няма да разкрие тайните. Той се заклевал, молел се и принасял жертва на Боговете. Кожите на животните, принесени в жертва на Юпитер, се разстилали на пода и той трябвало да стъпи с краката си върху тях. Тогава го запознавали с някои тайнствени формули, които трябвало да използва в отговор на въпроси, за да бъде разпознат. След това го качвали на трона, препасан с пурпурен пояс и поставяли на главата му венец от цветя, палмови или маслинени клонки.

Не знаем със сигурност колко време е трябвало да изтече от Посвещаването в нисшите до Посвещаването във висшите Елевзинските тайнства. Според повечето автори срокът бил пет години. Жест на особено благоволение било, че Деметрий получил Посвещение като Мистис и Епопт в рамките на една и съща церемония. Когато след време Посветеният приемал Степента Съвършен, той се изправял лице в лице с цялата природа и научавал, че душата е човекът в цялост; че земята е само място, където е изгнан; че родният му дом е Небето; че за да се роди душата, трябва да умре; че смъртта за душата е възвръщане към нов живот. Тогава влизал в светилището; но не научавал всичко наведнъж. Уроците продължавали няколко години. Имало много помещения, през които той напредвал постепенно, и те били разделени с плътни завеси. В самата Святая Светих имало статуи и картини, които показвали формите, възприемани от Боговете. Накрая се дръпвала и последната завеса, свещеното покривало падало от образа на Богинята и тя се изправяла в цялото си великолепие, оградена от божествена светлина, която изпълвала цялото светилище, заслепявала очите и прониквала в душата на Посветения. Това било олицетворението на последното откровение за истинското учение за природата на Бога и душата и връзката им с материята.

Преди този момент се редували страшни сцени, чувства на страх и радост, светлина и мрак; от ярки светкавици и грохота на гръмотевици, видения на духове или магически илюзии, които влияели както на очите, така и на ушите. Това описва Клавдиан в поемата си за насилването на Прозерпина, където прави алюзия за това, което става в Мистериите, провеждани в нейна чест. “Храмът се тресе - провиква се той - яростно проблясва мълнията, възвестяваща присъствието на Божеството. Трепери земята; всред тези ужаси се чува страшен шум. Храмът на сина на Кекроп кънти от продължителен грохот; Елевзис вдига свещените си факли; чува се как съскат змиите на Триптолем; там, далеч се задава страховитата Хеката.”

Според преобладаващото мнение, празникът на гръцките Мистерии продължавал девет дни.

На първия се събирали Посветените. Това било Денят на пълнолунието през месец Боедромион; когато Луната е пълна в края на знака на Овена, близо до Плеядите, на мястото, където се издига към Телеца.

На втория ден имало шествие до морето, за пречистване чрез къпане в него.

На третия ден се провеждали жертвоприношения, изкупителни жертви и други религиозни ритуали, като постене, оплакване, въздържание и т. н. Принасял се кефал в жертва, на Боговете се принасяли дарове от жито и живи животни.

На четвъртия ден имало шествие за пренасяне на мистичния цветен венец, наподобяващ венеца, който Прозерпина изпуснала, когато я отвлякъл Плутон и короната на Ариадна в небесата. Той бил превозван с празнична колесница, теглена от волове; след нея пристъпвали жените с тайнствени ковчежета в ръце, обвити в пурпурна материя, в които имало сусамово семе, бисквити във формата на пирамида, сол, нарове, мистериозната змия и вероятно мистериозният Фалос.

На петия ден било величественото шествие на факлите, напомнящо как Церера е търсила Прозерпина; Посветените са подредени по трима и всеки държи факла в ръка; начело на шествието пристъпват дадукосите.

Шестият ден бил Посветен Иакхос, младия Бог-Светлина, син на Церера, израснал в светилищата и носещ факлата на Бога-Слънце. Хорът на Аристофан го наподобява на сияйна звезда, която осветява тайнството на Нощта. Носели го от светилището, върху главата му имало митров венец и го пренасяли от портите на Керамикос до Елевзин по свещения път сред танци, свещени песни, радостни възгласи и тайнствени провиквания “Иакхос”.

На седмия ден имало гимнастически упражнения и борби. На победителите слагали венци на главите и им връчвали награди.

На осмия ден бил празникът на Ескулап.

На деветия ден се правело прочутото възлияние за душите на умрелите. Жреците, според Атеней, пълнели две амфори, поставени едната на изток, другата на запад към вратите на Деня и Нощта и ги преобръщали, като произнасяли определени тайнствени молитви. Така те призовавали Светлината и Мрака, двете велики начала в природата.

През всичките тези дни било забранено да се правят арести и да се завеждат дела, като наказанието било смърт или много голяма глоба; на никого не било позволено да съперничи на свещеното великолепие, като излага на показ необикновеното си богатство и разкош. Всичко се правело единствено в името на вярата.

Такива били Мистериите; такъв бил и старият начин на мислене, достигнал до нас в отделни, накъсани фрагменти. Човешкият ум все още разсъждава върху големите Мистерии на природата и все още намира идеи, предусетени от древните, чиито най-дълбоки размисли трябва да се търсят не в тяхната философия, а в символите, които са използвали, за да се опитат да изразят великите идеи, които напразно се опитвали да опишат с думи, докато наблюдавали внушителния цикъл от явление - раждане, живот, смърт или тление и нов живот от смъртта и тлението - най-големите Мистерии за тях. Докато изучаваш символите им помни, че те са имали по-силен усет за тези чудеса, отколкото имаме ние. За тях метаморфозата на червея е била много по-голямо чудо, отколкото звездите; ето защо бедният обикновен скарабей или бръмбар, е бил свещен за тях. Така тяхната вяра е кондензирана в символи или развита в алегорични разкази, които разбирали, но не винаги можели да обяснят със слова; защото има мисли и представи, които не могат да бъдат представени с думи на никой човешки език.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
четвъртък, декември 05, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org