header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

"Случайност" е псевдоним на Бога, когато той не иска да се подпише с името си!

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Змията била често срещан символ в Мистериите на Бакхус. Посветените я хващали с ръце, както е направил Орфей на звездното небе. Орфео-телестeсът или пречистващият кандидатите, постъпвал по същия начин, надавайки виковете, с които Демостен се подигравал на Есхин, когато последният повеждал пред всички хорото на жените: ЕВОЙ, САБОЙ, ХЮЕС АТЕ, АТЕ ХЮЕС!

Посветените в тези Мистерии запазили ритуала и обредите, които съответствували на простотата на най-древни времена и маниерите на първите хора. Следвали се правилата на Питагор. Както египтяните, които държали вълната непрана, те не погребвали Посветените с вълнени дрехи. Въздържали се от човешки жертвоприношения; хранели се с плодове и зеленчуци или неща без душа. Подражавали на живота на съзерцателните секти на Ориента; така се приближавали до спокойствието на първите хора, които живеели без тревоги и престъпления в лоното на пълен мир. Едно от най-ценните преимущества, които им обещавало Посвещаването, било свързването на човека с Боговете чрез пречистване на душата му от всички страсти, които пречат на тази радост и затъмняват лъчите божествена светлина, които се изпращат на всяка душа, способна да ги възприеме, и която подражава на чистотата им. Една от степените на Посвещението било състоянието на вдъхновение, което се твърдяло, че постигат адептите. Посветените в Мистериите на агнеца в Пепуза, Фригия, твърдели, че са получили вдъхновение и станали пророци; вярвало се, че душата, пречистена от петна посредством религиозните обреди, можела да види Боговете в земния си живот и определено - във всички случаи след смъртта.

Свещените врати на храма, където се провеждал ритуалът на Посвещението, се отваряли само веднъж в годината и странници не били допускани в него. Нощта хвърляла булото си върху свещеното тайнство, което не трябвало да се разкрива пред никого. Представяни били страданията на Бакхус, който, също като Озирис, умрял, слязъл в ада и отново се възвърнал към живот; на Посветените раздавали късове сурово месо, което всеки изяждал в памет на смъртта на Божеството, разкъсано от титаните.

Тези Мистерии също се изпълнявали по време на Пролетното Равноденствие; основен бил символът на раждането, изразяващ активната енергия и продуктивната сила на Божеството. Посветените носели гирлянди от мирта и лаврови клонки.

При тези Мистерии кандидатът бил държан в страх и мрак три дена и три нощи; след това се провеждал ритуалът Αφα υισμος, чрез който се представяла смъртта на Бакхус, същият митологически персонаж като Озирис. Затваряли кандидата в тясна килия, за да размишлява в самота и мрак за делата, с които се е заел; така умът му се подготвял за възприемане на сублимните и тайнствени истини на първичното откровение и философията. Смъртта имала символично значение; спасението от нея било прераждането; след това наричали кандидата διφνης, т.е. “роден два пъти”. Докато приемащият Посвещение бил затворен в килията, той чувал как Тифон преследва осакатения Озирис и как Рея, или Изида, го търси; Посветените крещели имената на Божеството на санскритски. След това се съобщавало, че тялото е намерено; кандидатът бил освобождаван сред викове на радост и екзалтация.

После преминавал през изображенията на Ада и Рая. “След това”, пише един античен автор, “развличани с химни и танци, те се занимавали с висшите доктрини на свещеното познание и прекрасни свети видения. Станали съвършени и Посветени, те били СВОБОДНИ и не им налагали никакви ограничения; тържествуващи и с венци на главата, те се разхождали из царството на благословените, разговаряли с чисти и свети хора и празнували свещеното тайнство на воля.” Обяснявали им природата и целите на Мистериите, както и начините, чрез които да се разкрият и получавали наименованието Епопти; усвоявали с подробности уроците за природата и божествените атрибути, а също така и доктрината за бъдещ живот в отвъдното; запознавали се с единството и атрибутите на Великия Архитект на Вселената и с истинското значение на легендите за езическите Богове: често била повтаряна великата истина, че “Зевс е първоизточник на всички неща; има ЕДИН Бог; ЕДНА СИЛА и ЕДНА власт над всички.” След подробни обяснения на множеството символи и емблеми, които ги заобикаляли, те били освобождавани с варварските думи Κογξ и Ομπαξ - неправилно произношение на санскритските думи канска аом пакша, което означава “цел на нашите желания, Бог, мълчание” или “отдавай почит на Божеството мълчаливо”.

Един от използваните символи бил жезълът на Бакхус; веднъж той го хвърлил на земята и жезълът се превърнал в змия; друг път ударил с него по водите на реките Оронт и Хидасп, те се разделили и той преминал без дори да си намокри краката. По време на обредите вода се добивала като с жезъла се удряла скала. Бакхите украсявали главите си със змии, носели ги в амфори и кошници и при Ευρησις или намирането на тялото на Озирис, пускали жива змия в пазвата на кандидата.

Фригийските Мистерии, Посветени на Атис и любимата му Кибела, както и начинът, по който им отдавали почит, много приличали на свързаните с Адонис и Бакхус, Озирис и Изида. Азиатският им произход се признава от всички; има основания да се смята, че са дошли от Фригия, която си оспорвала палмата на първенството по древност с Египет. Повече от всички други народи фригийците смесвали алегорията с религиозната почит, отдавана на Боговете и много ги бивало да измислят притчи; свещените им обреди в чест на Кибела и Атис, които всички смятат за фригийски Божества, били най-разнообразни. Както научаваме от Юлий Фирмик, всички те представяли алегорично природните явления и последователността от материални факти вплетени в чудесна история.

Празненствата съвпадали с равноденствията, започвали с оплакване, траур, стенания и скръбни възгласи по повод смъртта на Атис; възвръщането му към живот се отбелязвало с веселие.

Няма да преразказваме различните версии на легендата за Атис и Кибела, предадена ни от Юлий Фирмик, Диодор, Арнобий, Лактаний, Сервий, Св. Августин и Павзаний. Достатъчно е да кажем, че по същество тя се свежда до следното: фригийската принцеса Кибела, която измислила музикалните инструменти и танците, била влюбена в един младеж на име Атис; после или той се е осакатил жестоко в пристъп на лудост, или тя го е сторила от безумна ревност; Атис умрял и после, подобно на Адонис, бил възвърнат към живот. Това е историята на финикийците за Бога-Слънце, но разказана с други думи, в друга форма и с различни имена.

В Сирия Кибела била почитана под името Рея. Лукиан разказва, че почитта към нея била въведена от лидиеца Атис, който издигнал храм в нейна чест. Името Рея се среща и в древната космогония на финикийците, описана от Санхониатон. Именно лидиецът Атис, казва Лукиан, който бил осакатен, въвел Мистериите на Рея и научил фригийците, лидийците и жителите на Самотраки да ги практикуват. Рея, подобно на Кибела, била представяна теглена от лъвове, с барабан в ръцете и с венец от цветя. Според Варо образът на Кибела е символ на земята. В нея се преплитат характерни черти на Минерва, Венера, Луната, Диана, Немезида и фуриите; дрехата ù била обсипана със скъпоценни камъни; нейният Жрец носел пурпурни одежди и златна тиара. Големият празник на сирийската Богиня, подобно на празника на майката на Боговете в Рим, се отбелязвал по време на Пролетното Равноденствие. Точно в Деня на Равноденствието се провеждали Мистериите в чест на Атис, на които на Посветените се втълпявало да очакват награда в бъдещия си живот; описвало се бягството на Атис от яростната ревност на Кибела, как той се скрил в една пещера в планините и как се самоосакатил в пристъп на делириум; Жреците имитирали акта на самоосакатяването. Празниците на страстите на Атис продължавали три дни; първият минавал в траур и сълзи; после следвала шумна веселба; по този начин, според Макробий, се отдавала почит на Слънцето под името Атис. Обредите били алегорични и някои от тях, както казва Император Юлиан, имали обяснение, но повечето си остават забулени в тайнство. Нерядко се случва символите да надживеят същинското си значение, както е станало с много от тях в Масонството, като незнанието и прибързаността го подменят с ново.

В друга легенда, разказана от Павзаний, Атис умира, ранен като Адонис от див глиган в детеродните органи; с този вид осакатяване завършват всички легенди. Борът, под който се предполага, че е умрял, бил свещен за него; изобразен е на много паметници, с бик и овен близо до него; единият е знак на възхвала на Слънцето, другият - на Луната.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2020 януари 2021
събота, декември 05, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 49 1 2 3 4 5 6
Седмица 50 7 8 9 10 11 12 13
Седмица 51 14 15 16 17 18 19 20
Седмица 52 21 22 23 24 25 26 27
Седмица 1 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org