header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Патанджали : С вдъхновението, духът не знае граници

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

После, пише Апулей, “се появи друг, който държеше на гърдите си почитаното изображение на върховното Божество: то не приличаше нито на домашно животно, нито на птица, нито на див звяр, нито дори на самия човек, но по мъдрия си замисъл, чиято необикновеност дори пробуждаше към почит, бе неизразим символ на вярата, чието тайнство трябва да се крие в дълбоко мълчание. То бе направено от ярко блестящо злато по следния начин: представляваше изкусно извита урна с кръгло дъно, снабдена отвън с чудни египетски изображения; нейното устие, издигнато не много нависоко, завършваше с дълго стърчащо чучурче, от другата страна беше прилепена силно извита широка дръжка, на която във вид на кълбо седеше змия, издигнала издутата си люспеста шия.”

Базилискът с изправена глава, който е царският знак на фараоните, често се среща по паметниците  - спираловидно навита змия с високо вдигната глава. Базилискът бил фениксът на змийското племе; а вазата или урната вероятно бил съдът с форма на краставица и стърчащ чучур, от който, както можем да видим от египетските паметници, Жреците изсипвали Кръста Ансата или кръстове с формата на буква “Т” и скиптри върху царете.

В Мистериите на Митра за приемане на Посветените се използвала свещена пещера, символизираща устройството на света. Зороастър, казва Евбулий, пръв въвел обичая за използване на пещери като светилища. Такива пещери имало и на остров Крит, където те били Посветени на Юпитер; в Аркадия те били светилища на Луната и Пан; на остров Наксос - светилища на Бакхус. В пещерата, където се провеждали Мистериите на Митра, персите определяли мястото на този Бог, баща на зараждането, или Демиургос, близо до точката на Пролетното Равноденствие, като северната част на земята била от дясната му страна, а южната - от лявата.

Митра, разказва Порфирий, властвал над Равноденствията, възседнал бик, животно, символизиращо Демиургоса и държал меч в ръка. Равноденствията били двери, през които минавали душите в двете посоки, движейки се между полусферата на Светлината и тази на Мрака. Представен бил и Млечният път, минаващ край тези двери: в древната теософия го наричали път на душите. Според Питагор този светъл пояс е образуван от множество души.

Според Порфирий пътят, следван от душите или по-скоро шествието им във Вселената, което минава през неподвижните звезди и планети, пещерата на Митра не само показвала Зодиакалните и другите съзвездия и маркирала дверите в четирите точки на Равноденствие и Слънцестоене на Зодиака, откъдето душите влизат и излизат от земния свят, и през които преминават от царството на Светлината в царството на Мрака и обратно. Тя представяла и седемте планетарни сфери, които душите трябва да пресекат при слизането си от небето с неподвижните звезди към  елементите, които обвиват земята; отбелязани са седем врати, по една за всяка планета, през която те преминават при спускането или завръщането си.

Научаваме това от Целсий на Ориген. Той казва, че символичното изображение на това движение между звездите, използвано в Мистериите на Митра, било стълба, издигаща се от земята до небето, разделена на седем стъпала или площадки, на всяка от които имало врата и още една врата на върха, която водела към неподвижните звезди. Първата врата, казва Целсий, била на Сатурн, направена от олово, чрез тежестта на което се символизира бавното ù движение. Втората, от калай, била на Венера, символизираща меката й прелест и подвижност. Третата, от месинг, била на Юпитер, символ на твърдостта и сухотата; Четвъртата, от желязо, била на Меркурий, изразяваща неуморната му активност и прозорливост. Петата, от мед, била на Марс, изразяваща неравностите му и променливата природа. Шестата, от сребро, била на Луната; и седмата, златна - на Слънцето. Този ред не отговаря на начина, по който всъщност са наредени тези планети; той е мистерия, както е мистерия и редът на дните на седмицата, Посветени на тях, които започват със събота и се връщат назад към неделя. Според Целсий подредбата е продиктувана от определени хармонични връзки, тези на четвъртината.

И така, съществувала тясна връзка между свещената наука за Мистериите и древната астрономия и физика; и грандиозният спектакъл на светилищата бил от порядъка на познатата вселена, или спектакъл на самата природа, заобикаляща душата на Посветения така, както го заобикаля, когато тя за пръв път премине през планетарните двери и врати на Равноденствието и Слънцестоенето по Млечния път, за да бъде затворена за пръв в материалния си затвор и дом. Но Мистериите също така представят на кандидата чрез доловими за сетивата символи невидимите сили, които движат видимата вселена, а също така добродетелите, качествата и силите, свързани с материята, които поддържат чудесния ред, наблюдаван в нея. Тези сведения черпим от Порфирий.

Светът, според античните философи, не е бил чисто материална и механична машина. Една всепроникваща велика душа вдъхвала живот на всички членове на огромния организъм на Вселената; и един разум, не по-малко велик, направлявал всички нейни движения и поддържал вечна хармония, произтичаща от него. И така, единството на Вселената, представено от символичното яйце, съдържало в себе си два елемента, душата и разума, от които били проникнати всичките ù части; считани за одухотворени и разумни по същество, за Вселената те били това, което е разумът и душата на живота за индивидуалността на човека.

Доктрината за единството на Бога в този смисъл се проповядвала от Орфизма. Доказателство за това е химнът или палинодията на Орфей; фрагменти от него се цитират от много от Бащите като Юстиниан, Тациан, Клеменс Александрийски, Кирил и Теодорет, а целият от Евзебий, който цитира записаното от Аристобул. Доктрината за ЛОГОС (слово) и НООС (разум), неговото въплъщение, смърт, възкресение и преселение; за съединяването му с материята, разделянето му във видимия свят, в който се разпространява, връщането му към първоначалното единство и цялата теория, свързана с произхода на душата и нейната съдба били предавани чрез Мистериите, чийто възвисен предмет са били.

Император Юлиан обяснява Мистериите на Атис и Кибела чрез същите метафизични принципи, като зачита разума, произлизащ от създателя на Вселената, обединяването му с материята и връщането му към своя създател: разширява това обяснение, като го прилага и към Мистериите на Церера. По същият начин постъпва и философът Салуст, който приема съществуването на вторична разумна сила в бота, която преминава в размножаващата се материя, за да я организира. Естествено, тези мистични идеи образували част от свещената доктрина и ритуалите на Посвещение, чиято цел, както отбелязва Салуст, е била да се обедини човека с Вселената и Бога; като крайният израз на съвършенство е, според Клеменс, съзерцанието на природата, на истинските същества и причините. Дефиницията на Салуст е правилна. Мистериите са били средство за усъвършенстване на душата, помагали са ù да осъзнае собственото си достойнство, напомняли са ù за благородния произход и безсмъртието, аследователно и нейната връзка с Вселената и Бога.

Под “истински” същества се разбират невидими същества, духове, способностите или силите на природата; всичко, което не е част от видимия свят, наречен по метода на противопоставянето привидно съществуване. Теорията за духове или силите на природата и персонификацията на нейните закони съставлявали част от свещената наука на Посвещението, както и от онзи религиозен спектакъл, изпълняван от различни същества, показван в светилището. Тя се опира на вярата в Провидението и напътствията на Боговете, един от основополагащите принципи на Посвещението. Управлението на Вселената от по-нисши духове, на които тя е поверена, и чрез които в света се разпределят Доброто и Злото, е следствие от тази догма, утвърждавана от Мистериите на Митра. Според тях Ормузд и Ахриман, които споделяли прочутото яйце, изпратили по двайсет и четири духа да раздават добро и зло и те също били в него; те били подчинени на дванайсет върховни Богове, шест на страната на Светлината и Доброто, шест на страната на Мрака и Злото.

Доктрината за духовете носители на универсалното провидение била тясно свързана с древните Мистерии и възприета в жертвоприношенията и Посвещението както от гърците, така и от варварите. Според Плутарх Боговете се приближавали до смъртните при ритуалите за Посвещение чрез духовете, в ролята им на посредници между тях и хората, които били натоварени да помагат по време на церемонията и да раздават наказания благословии. Така не Божеството, а неговите Жреци или принципът и СИЛАТА НА ЗЛОТО, били считани за автори на порока, греха и страданието; духовете или ангелите, се различавали по характер като хората, някои били добри, други лоши; някои били небесни Богове, архангели и ангели; други - Богове на ада, демони и паднали ангели.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2020 януари 2021
вторник, декември 01, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 49 1 2 3 4 5 6
Седмица 50 7 8 9 10 11 12 13
Седмица 51 14 15 16 17 18 19 20
Седмица 52 21 22 23 24 25 26 27
Седмица 1 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org