header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Само часовете, в които умът е погълнат от красотата, са времето, в което сме истински живи. - Ричард Джефрис

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Хермес нарича Зодиака “голямата шатра” - Скиния. В степента Кралска арка на Американския ритуал Скинията е с четири завеси в различен цвят, като всяка от тях си има знаме. Цветовете са бяло, синьо, тъмночервено и пурпурночервено, а знамената са с изображения на бик, лъв, човек и орел - съзвездия, съответствали на точките на Равноденствието и Слънцестоенето 2500 години преди нашата ера; на тях принадлежали четири звезди,  Алдебаран, Регул, Фомалхаут и Антар. На всяка от тези завеси има три думи: и за всеки дял от Зодиака, принадлежащ към съответната звезда, има по три знака. Четирите знака - Телец, Лъв, Скорпион и Водолей, които нарекли фиксирани знаци, са придадени към всяка от четирите завеси.

Херувимите, според Клеменс и Фило, представлявали двете полукълба на земята; крилата им олицетворявали бързото движение на земната твърд и времето, което се върти в Зодиака. “Защото небето лети”, казва Фило, като има предвид крилата на херувимите. Те били крилати изображения на лъва, бика, орела и човека. Две от тези изображение - на крилати бикове и лъвове с човешки глави, често се срещат в Нимрод. Възприемали се като благотворни символи, когато Слънцето влиза в знака на Телеца по време на Пролетното Равноденствие, а Лъвът - по времето на Лятното Слънцестоене. Когато влизал в знака на Скорпиона, който, поради зловредното си влияние, бил заменен от Аквила, орелът, при Есенното Равноденствие и от Водолея (носачът на вода) по време на Зимното Слънцестоене.

И така, казва Клеменс, свещникът със седемте разклонения представял седемте планети. Разклоненията били подредени и регулирани така, че да отговарят на планетите, запазвайки музикалната пропорция и хармоничната система, при която Слънцето е център и връзка. Те били разположени в групи по три, като планетите над и под Слънцето, отбелязва Фило. Между тези групи било разклонението, представляващо самото слънце - посредник и арбитър на небесната хармония. То всъщност отговаря на четвъртия тон в музикалната гама, както отбелязва Фило, а също и Марциан Капела в химна си към Слънцето.

До Жреца били разположени други емблеми, представящи небето, земята и растителния свят, от който се надигали пари. Целият храм бил умалено изображение на Вселената. Имало свещници с четири разклонения, символизиращи елементите и сезоните; с дванайсет, символизиращи Зодиакалните знаци; и дори с триста шейсет и шест, отговарящи на броя на дните в годината, като се изключат допълнителните дни. В подражание на прочутия храм на Тир, където големите колони били Посветени на ветровете и огъня, тирският творец поставил две бронзови колони на входа на верандата на храма. Полусферичното бронзово море, опряно на четири групи от по три бика, обърнати към четирите основни посоки на света, представлявали бика на Пролетното Равноденствие, който в Тир бил Посветен на Астарта. Йосиф казва, че Хирам построил храм в чест на Богинята, която носела на главата си шлем с изображението на бик. Тронът на Соломон, с бикове, украсяващи подпорите за ръцете, се подпирал от лъвове като лъвовете на Хорус в Египет и на Слънцето в Тир; те също били символ на Пролетното Равноденствие и Лятното Слънцестоене.

Онези, които в Тракия почитали Слънцето под името Саба-Зевс, или гръцкият Бакхус, му построили храм в планината Зелмисо, казва Макробий. Кръглата му форма символизирала Земята и Слънцето. Светлината прониквала през кръгъл отвор в купола и осветявала светилището, като се създавала илюзията, че самото Слънце грее високо в небето и разпръсква Мрака в храма, построен като умален модел на Вселената. Там се представяли страстите, смъртта и възкръсването на Бакхус.

Елевзинският Храм също се осветявал от отвор в покрива. Така осветеното светилище Дион сравнява с Вселената и добавя, че единствената разлика била в големината; в храма великата светлина на природата играела важна роля и била представена със средствата на мистиката. Имало изображения на Слънцето, Луната и Меркурий (последният като Анубис, придружаващ Изида). Трите храма са все още светини на Масонската ложа; само че Майсторът на ложата по някаква нелепа идея е заместил Меркурий.

Евзебий посочва кои са Главните Жреци на Мистериите в Елевзин. Пръв е Йерофантът, облечен с атрибутите на великия архитект (Демиургос) на Вселената. След него е Дадукос, или факлоносеца, представляващ Слънцето; после идва носителят на жертвеника, представляващ Луната; и накрая Йероцериксът, който носи кадуцей и представлява Меркурий. Не било разрешено да се разкриват различните емблеми и мистериозните живи картини от Посвещението пред непосветените; следователно не знаем какви са атрибутите, емблемите и украсата на тези, както и на другите Жреци; това са неща, които Апулей и Павзаний не са посмели да опишат.

Единственото, което знаем, е че всичко, което се разказвало там, било прекрасно; всичко, което се правело, имало за цел да смае Посветения: чудели се както очите, така и ушите. Йерофантът - висок, с благородни черти, с дълга коса, на достопочтенна възраст, сериозен и достополепен, с приятен и звучен глас, седял на трон, облечен в дълги до петите му одежди; тъй като Богът-двигател на природата бил зает със своите дела и покрит с покривало, което на нито един смъртен не било позволено да повдигне. Дори името му било тайна, като това на Демиургос, чието име е неизречимо.

Дадукосът също бил облечен в дълги одежди, косата му била дълга и през челото му минавала опасваща главата му лента. Калиас, който изпълнявал тази длъжност, веднъж се борел във великия ден на маратона, без да свали от себе си присъщите за сана му знаци и бил помислен от варварите за цар. Дадукосът водел процесията на Посветените и отговарял за пречистването им.

Не знаем какви са били функциите на Епибом или помощникът при жертвеника, който представял Луната. Това небесно тяло е вторият дом на  душите и една от двете големи двери, през които душите слизат на земята и се възнасят на небето. Меркурий имал за задача да преведе душите през двете големи порти; при преминаването си от Слънцето към Луната, те минавали непосредствено край него. Той ги одобрявал или отхвърлял в зависимост от това, доколко са чисти, а Йероцериксът, или свещеният вестител, който представял Меркурий, имал задължението да не допуска присъствието на непосветени по време на тайнствата.

Същите Жреци на тайнството намираме в шествието на Посветените на Изида, описани от Апулей. Всички са облечени в бели ленени одежди, препасани на гърдите и спускащи се право надолу до петите им. Първият носи лампа във формата на лодка, вторият носи жертвеник; третият носи златна палмова клонка и кадуцей. Те са същите като тримата Жреци в Елевзин, следващи след Йерофанта. После идва четвъртият свещенослужител, който върви с протегната ръка с отворена длан и излива мляко на земята от златен съд с формата на женска гръд. Ръката е символ на справедливостта, а млякото е алюзия за Галактиката или Млечния път, по който слизат и се качват душите. Следват още двама, единият с веялка, а другият с амфора - символи на пречистването на душите чрез въздух и вода; третото средство за пречистване, земята, е представено чрез образа на животното, с което тя се обработва - крава или вол, носен от друг Жрец.

След това следва сандък или ковчег с великолепни орнаменти, с изображение на детеродните органи на Озирис или може би на двата пола; това е емблема на първоначалните сили на размножаване и раждане. Когато Тифон, според египетската притча, нарязал тялото на Озирис на парчета, той хвърлил гениталиите му в Нил, където една риба ги глътнала. Атис се осакатил по подобен начин, а Посветените в негова служба Жреци последвали примера му; Адонис бил ранен от мечка в тази част от тялото си; всичко това символизира Слънцето, което губи своята живителна и продуктивна сила при настъпване на Есенното Равноденствие (на някои древни паметници е изобразен Скорпион, който хапе гениталиите на Пролетния Бик) и поема надолу към царството на Мрака и зимата.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2020 декември 2020
сряда, ноември 25, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1
Седмица 45 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 46 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 47 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 48 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 49 30
© 2007-2016 www.otves.org