header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
24. ПРИНЦ НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Жреците владеели една трета от Египет. Те спечелили до голяма степен своето влияние чрез Мистериите и не щадели средства, за да накарат хората да осъзнаят напълно тяхната важност. Те ги представяли като началото на нов живот, изпълнен с разум и добродетел: смята се, че Посветените или езотеричните другари очаквали смъртта и вечността с радост, за да разберат всички тайни на природата, за да възвърнат душите им първоначалното си съвършенство, загубено след грехопадението; за да се върнат след смъртта си в небесното царство на Боговете. Доктрината за живот в друго състояние, когато човек бива възнаграден или наказан, била една от отличителните характеристики на Мистериите; също така се вярвало, че те осигуряват временно, земно щастие и успех и предпазват хората от най-непосредствените опасности, които ги дебнели по суша и вода. Онези, които отказвали да бъдат Посветени, си навличали омразата на обществото. Смятали ги за невежи и недостойни да заемат обществена длъжност, за хора, на които не може да се има доверие; вярвало се, че са обречени на вечни мъки, като наказание за тяхното неблагочестие. Да предадеш тайните на Мистериите, да се явиш на сцената в одежди на Посветен и да се подиграваш с Мистериите, означавало да си навлечеш мъстта на обществото, което наказвало такива провинения със смърт.

Със сигурност може да се каже, че до времето на Цицерон Мистериите все още пазели до голяма степен своя първоначален характер на святост и чистота. Както знаем, по-късно Нерон, след като извършил ужасно престъпление, не смеел, дори в Гърция, да помага при празнуването на Мистериите; в още по-късната епоха на Константин, императорът християнин, който избил близките си, това също не било позволено.

Навсякъде и във всички свои форми Мистериите третирали погребалната тема; те отбелязвали мистичната смърт и възвръщането към живота на Божество или героична личност, макар че подробностите от легендата и начинът на смъртта варират в зависимост от различните страни, където се практикували Мистериите.

Обяснението им се крие както в астрономията, така и в митологията; а легендата за степента Майстор не е нищо друго, освен друга форма на Мистериите, която води началото си от най-дълбока древност.

Сега е невъзможно да се установи дали родината на тази легенда е Египет или пък египтяните са я заимствали от Индия или Халдея. Но евреите получили Мистериите от египтяните; и, естествено, били запознати с тяхната легенда - известна на Посветените в Египет Йосиф и Мойсей. Това е преданието (или по-скоро истината, облечена в алегория и метафори) за ОЗИРИС - Слънцето, Източник на Светлина и Принцип на Доброто и ТИФОН, олицетворяващ Принципа на Мрака и Злото. Във всички разкази за Богове и герои са закодирани астрономически данни и историята на промените във видимата природа; на свой ред те също били символи на по-висши и дълбоки истини. Само грубите, некултивирани умове биха могли дълго да смятат Слънцето, звездите  и природните сили за Божества или обекти, подходящи за идолопоклонничество; те ще ги считат за такива, докато свят съществува и никога няма да познаят висшите духовни истини, на които те също са йероглифи и израз.

Един кратък преглед на египетската легенда разкрива основната идея, на която се базират Мистериите, практикувани от евреите.

Озирис, смятан за древен цар на Египет, бил Слънцето; а Изида, съпругата му, била Луната: неговата история разказва в поетичен и метафоричен стил за ежегодния път на Великото Небесно Светило през различните знаци на Зодиака.

В отсъствието на Озирис Тифон, неговият брат, изпълнен със завист и злоба, се опитал да узурпира трона, но Изида осуетила плановете му. Тогава той решил да убие Озирис. Направил това, като го примамил да влезе в един ковчег или саркофаг, който после хвърлил в Нил. Изида дълго търсила тялото, намерила го и го скрила дълбоко навътре в една гора; но Тифон го открил, нарязал го на четиринайсет парчета и ги хвърлил на различни места. След упорито търсене Изида успяла да намери тринайсет парчета; рибите били изяли последното (интимните му части), което тя заменила с дърво и погребала тялото във Фили, където в чест на Озирис бил издигнат ненадминат по великолепието си храм.

С помощта на сина си Орус, Хор или Хар-Оери, Изида повела война срещу Тифон, убила го, царувала славно и след смъртта си се събрала отново със своя съпруг, погребана в същата гробница.

Според легендата Тифон бил роден от Земята; горната част от тялото му била покрита с пера, на височина стигал до облаците, ръцете и краката му били покрити с люспи, от двете му страни се стрелкали змии, а от устата му излизал огън. Хор, който помогнал той да бъде убит, станал Бог на Слънцето, съответстващ на гръцкия Аполон; а Тифон е анаграма на Питон, огромната змия, убита от Аполон.

Името Тифон, както и Ева, означава змия и живот (Цапанай на еврейски  означава змия ). С формата си змията символизира живота, който е навсякъде в природата. Когато към края на есента Жената (Дева) в съзвездието (в Халдейската сфера) като че стъпква с петата си главата на змията, то това означава, че зимата наближава; през този сезон като че ли животът напуска всички твари и природата умира. Ето защо Тифон означава и змия, символът на зимата. На изображенията в католическите храмове змията е увита около земното кълбо, изписано върху небесния кръст - емблема на изкуплението. Ако думата “Тифон” произлиза от Tupoul, тя означава “дърво, което ражда ябълки” (mala - злини), еврейското обяснение за грехопадението. Тифон също така има значение на “изпъждам, прогонван” и е израз на човешките страсти, които прогонват от сърцата ни уроците на мъдростта. Според египетската легенда, Изида написала свещеното слово за поука на хората, а Тифон го изтрил веднага, щом било написано. В етиката името му означава Гордост, Невежество и Измама.

Когато първия път Изида намерила тялото, където водата го била изтласкала на брега до Библос, един подобен на акация храст - ерика или тамариск, израснал високо на същото място и го скрил; оттук идва и нашата акациева клонка. При търсенето, на Изида помагал И Анубис, възприел формата на куче. Той бил Сириус или Звездата-Куче, приятел и съветник на Озирис и създател на езика, граматиката, астрономията, земемерството, аритметиката, музиката и медицината, както и първият законодател; освен това учил хората да почитат Боговете и да строят храмове.

 В Мистериите затварянето на Озирис в сандъка или ковчега, се нарича афанизъм - изчезване [на Слънцето в Деня на Зимното Равноденствие, когато то потъва под Тропика на Козирога]; намирането на частите от тялото му от Изида е Еврезис - намиране. Навсякъде в Мистериите кандидатът за Посвещение преминавал през ритуал, който представял символично афанизма и еврезиса. Основните моменти на легендата са еднакви във всички страни; и навсякъде главните Божества са от мъжки и женски пол.

В Египет те били Озирис и Изида; в Индия Махадева и Бхавани; във Финикия - Тамуз (или Адонис) и Астарта; във Фригия - Атис и Кибела; в Персия - Митра и Азис; в Самотраки и Гърция - Дионисий, или Сабазий и Рея; в Британия - Хю и Керидуен; а в Скандинавия - Один и Фрея; във всички предания те олицетворявали Слънцето и Луната.

Изглежда Мистериите в чест на Озирис, Изида и Хор са послужили за модел на всички други свързани с Посвещаването церемонии, възприети впоследствие от различните народи по света. Обредите, свързани с Атис и Кибела, се изпълнявали във Фригия; обредите на Церера и Прозерпина, практикувани в Елевзин и на много други места в Гърция, не били нищо друго освен техни копия. Това научаваме от Плутарх, Диодор Сикул, Лактантий и други автори. При липсата на преки доказателства това заключение се налага от сходството в преживяванията на тези Божества; защото древните твърдели, че гръцката Церера отговаря на Изида на египтяните; и че Дионисий или Бакхус, е Озирис.

В легендата за Озирис и Изида, както е разказана от Плутарх, има много детайли и обстоятелства, освен тези, които вече споменахме накратко; тук не е необходимо да навлизаме в такива подробности. Озирис се оженил за своята сестра Изида и заедно с нея открито се борил за подобряване на съдбата на хората. Той ги научил на земеделие, а Изида съчинила законите. Той построил храмове на Боговете и накарал хората да ги почитат. И двамата били покровители на хората на изкуството и техните полезни изобретения; те въвели използването на желязото за изработка на оръжия за отбрана и на земеделски инструменти, както и на златото, от което се правели украшения за храмовете на Боговете. Озирис събрал армия, за да подчини хората на цивилизацията, научил победените да садят лози и да сеят жито за изхранването си.

Тифон, неговият брат, го убил, когато Слънцето било в знака на Скорпиона, т.е. в Деня на Есенното Равноденствие. Двамата били съперници в претенциите си за трона на Египет, казва Синезий, така както Светлината и Мракът са във вечна борба за власт върху света. Плутарх добавя, че по времето, когато Озирис бил убит, Луната била в пълната си фаза; следователно тя е била в знака, противоположен на Скорпиона - Телеца, знак на Пролетното Равноденствие.

Плутарх твърди, че Изида учредила Мистериите, за да представи именно тези събития и подробности; в тях те били представени чрез образи, символи и религиозни обреди, чрез които ги имитирали; и чрез които на хората се давали уроци по благочестие и утеха в нещастията. Онези, които учредили Мистериите, имали за цел да укрепят религията и да утешат хората в скръбта им чрез възвишените надежди на религиозната вяра, чиито принципи им се представят с пищна церемония, прикрити под свещеното було на алегорията.

Диодор разказва за прочутите колони, издигнати близо до Ниса в Арабия, където се твърди, че се намират два от гробовете на Озирис и Изида. На единият от тях се четял следният надпис: “Аз съм Изида, владетелка на тази страна. Ученичка съм на Меркурий. Никой не може да унищожи законите, които съм постановила. Аз съм най-голямата дъщеря на Сатурн, най-древният от Боговете. Аз съм съпруга и сестра на Озирис, Царят. Аз първа научих простосмъртните как да използват пшеницата. Аз съм майка на Цар Орус. В моя чест е построен град Бубаст. Ликувай, о, Египет, ликувай, земя, която си ме родила!”… Надписът на другия гроб гласял: “Аз съм Цар Озирис, който стигна с армиите си до всички части на света, до най-гъсто населените страни на Индия, до севера, Дунав и океана. Аз съм най-големият син на Сатурн: роден съм от блестящото великолепно яйце и субстанцията ми е същата като тази, от която се състои Светлината. Няма място във Вселената, където да не съм бил, за да даря благодат и да споделя откритията си.” Останалата част от надписа била нечетлива.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
четвъртък, декември 12, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org