header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Познанието започва от почудата.“ — Аристотел

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 23. НАЧАЛНИК НА СКИНИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
23. НАЧАЛНИК НА СКИНИЯТА Печат Е-мейл

Сред повечето от древните нации е имало, в допълнение към публичния им култ и един частен култ, наречен Мистериите, до който били допускани единствено онези, които били подготвени за това от определени церемонии, наречени ритуални посвещавания.

Най-широко разпространените от древните култове били тези за Изида, Орфей, Дионисий, Церес и Митрас. Много варварски нации получили познанията си за Мистериите в чест на тези божества от Египтяните, преди те да пристигнат в Гърция; и дори на Британските острови Друидите чествали култа към Дионисий, който научили от Египтяните.

Мистериите на Елевзин, чествани в Атина, в чест на Церес, в действителност погълнали всички останали. Всички съседни нации пренебрегнали своите собствени мистерии, за да честват тези на Елевзин; и скоро след това цяла Гърция и Мала Азия били напълнени с Посветени. Те се разпространили в Римската Империя и дори отвъд границите ù, “тези свещени и внушителни Елевзински Мистерии,” казва Цицерон, “в които са посветени хората и от най-отдалечените земи.” Цозимий казва, че те обхванали цялата човешка раса; а Аристид ги нарекъл общият храм на целия свят.

В Елевзинскиите празници имало два вида Мистерии, големите и малките. Последните били своего рода подготовка за първите; и всички били допускани до тях. Обикновено имало чиракуване в продължение на три, а понякога и четири години.

Клеменс Александрийски казва, че това, което се е учило във великите Мистерии, се отнасяло до Вселената и представлявало приключване и усъвършенствани на цялото учение, в което нещата се виждали такива, каквито са, а природата и произведенията ù ставали достояние на хората.

Древните хора казвали, че Посветените ще бъдат по-щастливи след смъртта си, отколкото другите смъртни; и че, докато душите на непросветените при напускане на телата им щели да се потопят в калта и да останат погребани в тъмнината, а тези на Посветените щели да отлетят до Щастливите Острови, жилището на Боговете.

Платон твърди, че целта на Мистериите била да възстанови душата в примитивната ù неопетненост и да я доведе до състоянието ù на съвършенство, което изгубила. Епиктетий казва, че “всичко, което се среща в тях, е учредено от Майсторите ни, за учението на човека и коригирането на морала.”

Проклий твърди, че посвещението издига душата от един материален, чувствен и чисто човешки живот до общност и небесно общуване с Боговете; и че разнообразието от неща, форми и видове били показани на Посветените, които представлявали първото поколение на Боговете.

От Посветените се изисквали неопетненост на морала и издигане на душите. От кандидатите се изисквало да са с безупречна репутация и с безукорни добродетели. Нерон, след като убил майка си, не се осмелил да присъства на честването на Мистериите; а Антоний се представил за посветен, като най-безпогрешния начин да докаже невинността си за смъртта на Авидий Касий.

Посветените били считани за единствените щастливи хора. “Единствено за нас,” казва Аристофан, “свети благотворната дневна звезда. Единствено ние получаваме удоволствието от влиянието на лъчите ù; ние, които сме посветени и които прилагаме към гражданите и чужденците всяко възможно действие на справедливост и благочестие.” И следователно не е изненадващо, че с времето посвещението започнало да се счита толкова необходимо, колкото и кръщаването било след това за Християните; и че се считало за безчестие да не бъдеш допуснат до Мистериите.

“Струва ми се,” казва великият оратор, философ и моралист Цицерон, “че Атина, наред с многото отлични изобретения, божествени и много полезни за човешкото семейство, не е произвела нищо, което да може да се сравни с Мистериите, които за един бурен и свиреп живот са заменили хуманността и изискаността на маниерите. Те съвсем обосновано използват термина посвещение; защото в действителност чрез тях ние научаваме първият принцип на живота; и те не само ни учат да живеем по по-утешителен и подобаващ начин, но смекчават болките от смъртта с надеждата за един по-добър живот след това.”

Не е известно откъде са се породили Мистериите. Предполага се, че са дошли от Индия, от Халдея, в Египет и оттам са били пренесени в Гърция. Където и да са възникнали, те са се практикували сред всички древни нации; и както било обичайно, Траките, жителите на остров Крит и на Атина, като всички от тях претендирали за честта да са изобретателите им и всички настоявали, че не са заимствали нищо от другите народи.

В Египет и на Изток цялата религия, дори и в най-поетичните форми, била малко или повече мистерия; а главната причина, поради която в Гърция на Мистериите били приписани отделно наименование и служба била, защото повърхностната популярна теология била оставила неудовлетворена нужда, каквато религията могла да запълни единствено в по-широкия смисъл на думата. Те представлявали практически потвърждения на недостатъчността на популярната религия да удовлетвори по-задълбочените мисли и стремежи на ума. Неопределеността на символизма вероятно би могла да постигне това, което не биха могли да постигнат едно по-осезаемо и конвенционално кредо. Първата, поради неяснотата си, потвърждавала непонятността на предмета ù; тя мистично третирала мистериозния предмет; тя се стремяла да илюстрира това, което не била в състояние да обясни; да предизвика съответно чувство, ако не е в състояние да разработи адекватна идея; и направила образа обикновено подчинено предаване за понятието, което само по себе си никога не ставало твърде очевидно или познато.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
петък, ноември 22, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org