header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Винаги, когато съм се отклонявал от навиците и принципите си и съм изричал някоя истина, на слушателя не му е достигала сила на духа, за да й повярва.“ — Марк Твен

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 22. РИЦАР НА КРАЛСКАТА БРАДВА ИЛИ ПРИНЦ НА ЛИВАН

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
22. РИЦАР НА КРАЛСКАТА БРАДВА ИЛИ ПРИНЦ НА ЛИВАН Печат Е-мейл
Поуките на тази Степен са съчувствие към славните трудови маси и към самия труд както и решимостта да бъде извършено някое добро дело сега, при нашето поколение и тези поуки са съвсем Масонски. Масонството превръща трудещия се човек, както и неговите съдружници, в Героите на основната легенда на Масонството, а самият този човек – в спътник на Царете. Тази идея е също толкова проста и вярна, колкото е и възвишена. От началото до края Масонството е труд и работа. Масонството благоговее пред Великия Архитект на вселената. То отдава почит на строежа на Храма. Негови основни отличителни знаци са работните инструменти на Зидарите и Занаятчиите. То пази името на първия човек, работил с бронз и желязо, като една от своите пароли. Когато Братята се събират заедно, то те са на работа. Майсторът е Надзирателят, който възлага на Калфите работата и им дава правилните напътствия. Масонството е апотеоз на Труда.

Този славен, населен, цивилизован свят, този свят за нас е създаден с труда на смели и забравени вече мъже. Всичко това е труд и то забравен труд. Истинските завоеватели, създатели и вечни съдържатели на всяка една велика и цивилизована земя, са всички онези героични души, които някога са били там, всяка една според възможностите си: всички хора, които някога са поваляли дървета или пресушавали блата, замисляли остроумен план или са казали или извършили нещо истинско или смело. Истинската работа сама по себе си, извършена с вяра, е вечна както Самият Всемогъщ Основател и Създател на света. Всяка една работа е благородна: лесният живот не е за човека, нито за Бога. Всевишният Творец не е като онзи от старите незапомнени времена, който, откакто е направил веднъж своята машина на Вселената, е седнал и я съзерцава как работи. Атеизмът възниква от подобни вярвания. Вярата в едно Невидимо, Неназовимо и Управляващо Божество, съществуващо във всичко, което виждаме, работим и страдаме, е същността на всяка една вяра, каквато и да е тя.

Животът на всички Богове ни изглежда като върховно откровение – на безкрайната битка срещу безкрайния труд. Нашата най-висша религия се нарича Култ към Тъгата. За Сина Човешки няма по-благородна корона, по-добре носена или дори по-лошо носена отколкото трънения венец. Най-висшата съдба на човека е не да бъде щастлив, да обича приятните неща и да ги открива. Неговото единствено истинско нещастие трябва да бъде тогава, когато не може да работи и да постигне съдбата си като пълноценен човек. Денят бързо отминава, нашият живот бързо отминава и настъпва нощта, когато никой човек не може повече да работи. Когато тази нощ веднъж настъпи, нашето щастие, както и нашето нещастие изчезват все едно, че никога нищо не е имало. Обаче нашият труд не бива отменен, той не изчезва. Той остава, както остава нуждата от него до Безкрая и Вечността.

Какъвто морал и интелигентност да притежава някой човек; каквото и търпение, постоянство, вярност, подход, вътрешно виждане, оригиналност и енергия да има той или с други думи – каквато и Сила да притежава някой, той ще остане запомнен с Работата, която е свършил. Да работиш, означава да се бориш срещу природата с нейните безпогрешни и вечни закони; а тя ще даде истинската присъда за всекиго. Най-благородното геройство е могъща Империя, съградена бавно, една поредица от героични дела, величествено покоряване на хаоса. Делата са по-велики от думите. Те имат своя живот – безмълвен, но неоспорим; те растат и се развиват. Те населяват пространството на Времето и го превръщат в нещо свежо и достойно.

Трудът е най-истинският символ на Бог, Архитекта и Вечния творец; благородният Труд, който ще стане Царят на тази Земя и ще седи на най-високия Трон. Хората, които нямат задължения, които да изпълняват, приличат на дървета, засадени върху свлачища, чиито корени са напълно оголени от отмитата земя. Природата не дължи нищо на човека, който не се проявява като мъченик. Тя презира онзи, който седи далеч от всякаква работа, предпазен от нужди, опасности и трудности, където победата над тях е трудът. Тя гледа отвисоко на онези, които карат други да вършат всичката работа и борба. Въпреки всичко има хора, които се гордеят, че откакто се помнят, не са вършили никаква работа. И свинете също нищо не работят.

Ръководител на хората е този, който стои начело на хората, който застава с лице пред опасността, която плаши и кара другите да отстъпват и която, ако не бъде победена, ще погълне всички. Херкулес бил уважаван заради дванадесет подвига. Царят на Русия биле усърден корабостроител и работил с брадвата в доковете на Саардам и е имало известна полза от това. Кромуел работел, и Наполеон работел и по някакъв начин това е давало резултати.

В работата има известно исконно благородство и дори святост. Ако не е така заблуден и разсеян относно своята висша мисия, винаги ще има надежда за човека, който действително и искрено се труди; в безделието съществува вечно Отчаяние. Човек се самоусъвършенства, като работи. Джунглите биват разчистени. Вместо това изникват ниви, засадени с добри семена и величествени градове. Освен това, така самият човек първо престава да бъде долна, неблагодатна джунгла и пустош. Дори и при най-долния вид труд цялата човешка душа се настройва в някаква истинска хармония от момента, от който човек започва да се труди. Съмнение, Желание, Тъга, Угризения, Възмущение и дори Отчаяние се свиват надалеч в своите пещери винаги, когато човек решително се заема със своята задача. Трудът е живот. От дълбините на сърцето на трудещия се издига дадената му от Бога сила, Свещената Небесна Жизненост, вдъхната в човека от Всемогъщия Бог; тя го пробужда за благородството, веднага щом работата подобаващо започне. Чрез труда човек се научава на Търпение, Кураж, Постоянство, Откритост към Светлината, готовност да признае грешката си, решимост да прави нещата по-добре и да се усъвършенства. Единствено чрез труда човек непрекъснато ще научава добродетелите. В бездействието и застоя няма Религия, такава има само в действието и усилията. В поговорката на монасите от древността “laborare est orare” се крие най-дълбоката истина. “Най-добре се моли този, който обича най-много всички неща – и големите и малките”, а как може човек да обича, освен като се труди искрено за полза на този, когото той обича?

“Труди си и в това се крие благоденствието" е най-старото евангелие – непроповядвано, непроизнасяно, но неотменно и вечно. Дълг на Масоните е Безредието да бъде превърнато в неизменен враг, където и да бъде срещнато, да бъде то атакувано и подчинено, да бъде приведено в ред, подчинен не на Хаоса, а на Интелигентността, Божеството и на самите нас; да се атакува невежеството, глупостта и диващината, където и да бъдат открити, Безредието да бъде интелигентно и неуморно бито в името на Бога и да не си почиваме докато ние сме живи и то съществува. Това ни е заповядано от най-висшият от боговете. Дори Той, с безмълвния си глас, по-ужасен от гръмотевиците на Синай или от членоразделната реч на Урагана, ни говори. Несбъднатите векове, древните Гробове със своя дълго формиращ се прах, ни говорят. Далечните Царства на Смъртта, звездите в своя неуморен ход, цялата Вселена и всичкото Време тихо и постоянно ни напомнят, че ние също трябва да работим, докато има днес. Трудът, просторен колкото Земята, достига с върха си Небесата. Да се трудиш, било с пот на челото или с ума и сърцето, това е боготворенето – най-благородното нещо, открито досега под звездите. Нека уморените да престанат да считат, че трудът е проклятие и участ, отредена от Божеството. Без него не може да има съвършенство на човешката природа. Без него и без мъката и тъгата, къде ще бъдат човешките добродетели? Къде са Търпението, Постоянството, Подчинението, Енергията, Издръжливостта, Силата на духа, Смелостта, Безкористността, Саможертвата, най-благородните съвършенства на Душата?

Нека този, който се труди, да не се оплаква или да се чувства унизен! Нека вдигне поглед и види своите трудови колеги там, в Божията вечност, единствено те оцеляват там. Дори и в слабата човешка памет те живеят дълго като светци, герои и богове, само те оцеляват и населяват безкрайната самота на Времето.

За първобитния човек всяко едно добро му се спуска директно от Бога (както в действителност става); каквото и задължение да стои пред него, то е предписано от Върховния Бог. За първобитния човек, в който обитава Мисълта, цялата Вселена е Храм, а животът навсякъде – Боготворене.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
четвъртък, ноември 14, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org