header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Познанието започва от почудата.“ — Аристотел

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 21. НОЕВИСТ ИЛИ ПРУСКИ РИЦАР

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
21. НОЕВИСТ ИЛИ ПРУСКИ РИЦАР Печат Е-мейл
В тази Степен ти се възлага да бъдеш скромен и смирен, а не суетно-великолепен или изпълнен със самомнение. В мнението си не бъде по-мъдър от Бога, нито намирай грешки в Неговите работи, нито пък проявявай стремеж да направиш по-добро това, което той е създал. Бъди скромен и във взаимоотношенията си с ближните си и не допускай лоши мисли за тях, възпирай се да им приписваш лоши намерения. Хиляди натиски, наводняващи страната с техните ефимерни листа, забързано и неспирно са ангажирани в създаването на пагубни мотиви и поведение у хора и партии и да карат един човек да мисли лошо за друг; докато, уви, едва се намира и един, който въобще, дори и инцидентно, прави усилия да накара някого да мисли добро за ближния си.

Злословенето и клеветата никога не са били така обидно разгулни в която и да било страна, както са в нашата страна в днешно време. Най-усамотеният нрав, най-ненатрапчивото поведение не е щит срещу техните отровни стрели. Най-видният обществен пост само прави техните хули и нападки по-енергични и по-безскрупулни, когато този, който е на този пост, се кандидатира за избирателните гласове на хората. Нито един мотив не е толкова невинен или похвален, че да не го издигне като безнравственост. Журналистиката се рови в интериора на частните домове, злорадствува над детайлите от домашните трагедии на грях и срам и целенасочено измисля и усърдно циркулира най-отявлените и низки лъжи, за да бъде в услуга на онези, които го преследват като професия или да получат временни резултати във войните на фракциите.

Не е необходимо да се разпростираме върху тези злини. Те са очевидни за всички и презирани от всички нас, а задължението на Масона е да направи всичко по силите си, за да ги намали, ако не може да ги премахне. Ние нямаме нищо общо с грешките и дори греховете на другите, които не ни влияят лично и не се нуждаят нашето заклеймяване да е ненавистно; а журналистът няма патент, който да го прави Цензор на Нравствеността. На нашите плещи не лежи задължението да разтръбяваме, че сме на разположение на всяко погрешно или несправедливо, или неправилно действие, извършено от всеки друг човек. Човек би се срамувал да застане на ъгъла на улицата и да ги продава на дребно на висок глас за стотинки.

Човек наистина не би следвало да пише или говори срещу никого на този свят. Всеки човек в него има достатъчно да прави, гледа и се предпазва. Всеки от нас е достатъчно болен в този огромен Лазарет, а журнализмът и полемичното писане постоянно ни напомнят за една сцена, видяна веднъж в една малка болница, където е било ужасно да се слуша как пациентите присмехулно се позорели един друг за своите разстройства, за телесните и моралните си недъзи; как един, изтощен от консумиране, се надсмивал над друг, подпухнал от воднянка; как един се надсмивал над рака на лицето на друг; и как същият този се подигравал с тетануса или кривогледство на съседа си; докато накрая този пациент в делириумна треска скочил от леглото си и разкъсал превръзките на ранените тела на съседите си, за да се разкрие само грозна мизерия и осакатяване. Такава е отвратителната работа, с която са се захванали журнализмът и политическата партизанщина, а и половината свят извън Масонството.

Като цяло цензурата, наложена върху действията на хората от онези, които са се самопроизвели в Пазители на Обществената Нравственост, е незаслужена. Често пъти тя е не само незаслужена, а трябва да се изкаже възхвала вместо цензура, а когато  последната не е незаслужена, тя е винаги една екстравагантност и следователно – несправедлива.

Един Масон би се зачудил с какъв дух са надарени те, за да могат с низост да оклеветят човека, дори и когато е паднал. Ако имаха благородство на душата, те биха споделили с него неговите нещастия и биха пролели горестни сълзи заради неговото безумие и окаяност; а ако те бяха просто човеци, а не брутални, Природата е извършила тежко престъпление спрямо човешките тела, като ги е проклела да носят душа, толкова жестока, че да  се стреми да прибави още към окаяността, която вече е нетърпима. Когато един Масон чуе, че някой е изпаднал в публичен позор, той трябва да притежава разум да съчувствува на неговата несполука, а не да го направи още по-неутешим. Да отровиш едно име чрез клевета, което вече е било направо опозорено, е като да прибавиш резки с железен прът на някой, който вече и бил бичуван с камшик; а на всеки свестен човек това би изглеждало съвсем нечовешко.

Даже човекът, който върши злини и грешки, често пъти има тих дом, свое огнище, нежна, любяща съпруга и невинни деца, които вероятно не знаят за неговите грешки и пропуски в миналото – минали и отдавна разкаяни; или, ако знаят, те го обичат още повече, защото, бидейки смъртен, той е грешил, а бидейки Божие подобие, той се е разкаял. Това, че всеки удар срещу този съпруг и баща раздира чистата и нежна гръд на тази съпруга и тези дъщери, е фактор, който не спира ръката на бруталния журналист и партизанин; и той нанася удари по тези свити, треперещи, невинни, нежни гърди; а след това тръгва по големите градски артерии, където пулсира настоящият живот и държи главата си изправена и приканва своите приятели да го възхваляват и да му се възхищават, заради кавалерския му акт да забие камата през едно сърце в едно друго нежно и вярващо сърце.

Ако търсиш разкошни и фалшиви карети, в по-голямата си част ще ги намериш при низките хора. Арогантността е плевел, винаги растящ върху купчина изпражнения. Точно от смрадта на тази почва се издига тя и се разпространява. Да бъдеш скромен и непосредствен с по-висшестоящите от нас е наш дълг; с равните ни – куртоазия; с по-нисшите от нас – благородство. Няма по-голяма арогантност от публичното разгласяване на грешките и недостатъците на другите от хора, които разбират само действуващите отрепки и се занимават само с очерняне на заслужаващите слава. Общественото порицание е като изстрел по елен в стадото: той не само го ранява и кара кръвта му да изтича, но и го предава на хрътката – неговият враг.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
петък, ноември 22, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org