header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо. - Алберт Айнщайн

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 20. ВЕЛИК МАЙСТОР НА ВСИЧКИ СИМВОЛИЧНИ ЛОЖИ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
20. ВЕЛИК МАЙСТОР НА ВСИЧКИ СИМВОЛИЧНИ ЛОЖИ Печат Е-мейл
Истинският Масон е фактически философ, който в съответствие с религиозните емблеми, установени от мъдростта през вековете, съзижда моралната сграда на познанието според начертаните от природата и разума планове. Той би трябвало да намери в систематичната взаимовръзка на целостта частите на тази рационална сграда, принципа и правилата на всички свои задължения, изворът на всичките си удоволствия. Той усъвършенства моралната си същност, става по-добър човек и намира в тази среща на добродетелни хора, събрани с чисти помисли, средствата за умножаване на неговите благодеяния. Масонството и Философията, без да представляват едно и също нещо, имат един и същ предмет и предлагат на самите себе си един и същ завършек, преклонението пред Великия Архитект на Вселената, опознаване и близост с природата и щастието на човечеството, постигнато чрез постоянно вършене на всичките добродетели.

Като Велик Майстор на всички Символични Ложи, твой специален морален дълг е да спомагаш Масонството да се възстанови в своята изначална чистота. Ти си се превърнал в учител. Масонството се е реело дълго в заблуда. Вместо да се усъвършенства, то е деградирало, поради своята примитивна наивност и ретроградност спрямо система, извратена от глупостта и арогантността, която, неспособна да конструира една красива машина, е направила сложна такава. Преди по-малко от двеста години организацията на Масонството е била семпла и като цяло – морална. Нейните емблеми, алегории и церемонии са били лесно разбираеми, а нейните цели и задачи – ясно забележими. Тогава тя е била ограничена в много малко на брой Степени. Нейните устави били подобни на тези на Есенейското Общество, написани през първия век на нашата ера. Там може да се открие примитивното християнство, организирано в Масонство, школата на Питагор, без несъответствия или абсурди. Едно семпло и значимо Масонство, при което не е нужно да измъчваш мозъка си, за да откриеш разумните интерпретации. Масонство, което е едновременно религиозно и философско, достойно за добрия гражданин и за просветения филантроп.

Рационализаторите и изобретателите, заети със създаването на Степени, са променили онова първично и семпло Невежество и така дреболии, залъгалки и престорени мистерии, абсурдни или отвратителни, са узурпирали мястото на Масонската Истина. Картината на ужасно отмъщение, кинжалът с окървавената глава, са се появили в мирния Храм на Масонството, без достатъчно обяснение за тяхното символично значение. Клетви, напълно откъснати от своя обект, шокирали кандидата, а после станали смешни и изцяло бивали пренебрегвани. Последователите бивали подлагани на изпитания и принуждавани да извършват действия, които, ако бяха наистина, щяха да бъдат отвратителни, ала понеже са били просто химери, те изглеждали нелепи и пораждали само презрение и смях. Били изобретени осемстотин Степени от един или друг вид: под маската на Масонството се е проповядвало Безверие и дори Йезуитство. Ритуалите, дори на уважаваните Степени, когато били копирани и изопачени от невежи, станали безсмислени и тривиални. Думите били дотолкова изкривени, че в последствие много от тях е било невъзможно да бъдат възстановени. Кандидатите бивали принуждавани да се самоунижават и да се подчиняват на обиди, непоносими за човек с дух и чест.

В последствие на практика по-голямата част от Степените, за които претендира Древният и Приет Шотландски Ритуал, а преди това – Ритуалът на Съвършенството, престават да бъдат използвани и просто биват препредавани, а ритуалите стават безсъдържателни и незначими. Тези Ритуали наподобяват онези стари дворци и замъци на барони, чиито различни части са строени в различни, отдалечени във времето периоди, по планове и според вкусове, различаващи се значително един от друг и образуващи едно противоречиво и нехармонично цяло. Юдаизъм и рицарство, суеверие и философия, филантропия и ненормална омраза и желание за отмъщение, неподправена нравственост и несправедливо и незаконно отмъщение можеха да бъдат открити в странно съжителство и събрани ръка за ръка в Храмовете на Мира и Съгласието. Цялата система беше едно гротескно смесване на невъзможни неща, на контрасти и противоречия, на шокираща и фантастична екстравагантност, на елементи, които са отблъскващи за добрия вкус и на прекрасни концепции, претрупани и обезформени от абсурди, породени от невежество, фанатизъм и безсмислен мистицизъм.

Едно празно и стерилно великолепие, което на практика е невъзможно да бъде изпълнявано и на което не е придаван никакъв смисъл. Отвлечени обяснения, които са давани за тези ритуали или представляват множество глупави баналности, или самите те имат нужда от превод. Надути титли, произволно присвоявани, към които изобретателите не са благоволили да прикрепят някакво обяснение, оправдаващо глупостта на присвояването на светски рангове, власт и благороднически титли, които карат света да се смее, а Посвещаваният да се чувствува засрамен.

Някои от тези титли ние запазваме, но те имат при нас смисъл, който напълно съответствува на Духа на Равенството, който е основата и безапелационния закон на самото съществуване на цялото Масонство. При нас Рицарят е този, който посвещава ръката си, сърцето си, ума си на Науката на Масонството и се изявява като Заклет Войник на Истината. Принцът е този, който се стреми на бъде Главен (Принцепс), първи, лидер, сред равните нему по добродетели и добри дела. Суверенът е този, който е един от ордена, чиито всички членове са Суверени и той е Върховен само защото законът и конституциите, които той администрира и които той, подобно на всеки един друг Брат съблюдава, са такива. Титлите Силен, Могъщ, Мъдър и Уязвим показват онази сила на Добродетел, Интелигентност и Мъдрост, които онези, които са поставени от избора на своите Братя на високите постове, трябва да се стремят да придобият. Всички други титли и определения при нас имат езотерично значение, съответствуващо на скромността и равенството, което тези, които ги получават би следвало напълно да разбират. Като Майстор на Ложа твой дълг е да напътствуваш своите Братя, че има толкова много постоянни уроци, преподаващи възвишените квалификации, които се изискват от онези, имащи претенции към тези титли. Това не са просто някакви празни залъгалки, носени като комична имитация на времената, когато Благородниците и Свещениците са били господарите, а хората – роби. При истинското Масонство Рицарят, Архиереят, Принцът и Суверенът не са нищо друго освен първи сред равни. Лентата, облеклото и бижуто не са нищо друго, освен символи и знаци на добродетелите, които се изискват от всички добри Масони.

Масонът коленичи, не за да представи своята молба за приемане или за да получи отговора. Той не коленичи пред някой човек, който му е старши, защото този човек е негов Брат, а коленичи пред своя Бог, пред който апелира за правотата на своите намерения и чиято помощ той търси, за да бъде способен да изпълни своята клетва. Никой не се унижава, като подгъва коляно пред Бога при олтара или за да получи честта на Рицарството, както например Баяр и Дьо Гешлен са коленичили. Масонството не изисква да се коленичи в други случаи. Бог е дал на човека глава, за да я носи вдигната, изправена, както и величествена стойка. Ние се събираме в нашите Храмове, за да споделим и внушим чувства, които съответстват на тази възвишеност на поведението, което справедливият и честен човек е призван да проявява и не изискваме от онези, които желаят да бъдат приети сред нас, позорно да свеждат глава. Ние уважаваме човека, защото уважаваме себе си, за да може той да възприеме възвишена идея по отношение на своето достойнство като свободен и независим човек. Ако скромността е добродетел, унижението и сервилността за човека са низост, благородната гордост се явява най-истинската и солидна основа за добродетелта. Човек може да се смирява пред Необятния Бог, но не и пред своя грешащ и несъвършен Брат.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
четвъртък, ноември 21, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org