header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — Лев Толстой

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 19. ВЕЛИК ПЪРВОСВЕЩЕНИК

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
19. ВЕЛИК ПЪРВОСВЕЩЕНИК Печат Е-мейл

Когато се каним да се отклоним от пътя или да съгрешим, мисълта или желанието на мъртвата ни майка, казано ни от нея още докато сме били деца, с думи, замрели във въздуха още при изричането им и забравени от толкова години, проблясват изведнъж в съзнанието ни като спомен и ни възпират със сила, на която не можем да се противопоставим.

Така ние се подчиняваме на мъртвите. Така и живите, когато ние умрем, за добро или зло, ще ни се подчиняват. Мислите от Миналото стават Закони на Настоящето и Бъдещето. Маловажни са нещата, които казваме или правим приживе, ако не оставят следа и след смъртта ни. Това, което остава и след като прекратим земния си път, като част от великата сила на закона, създаден от мъртвите, е единственото, което заслужава да бъде сторено; единствената Мисъл, която си струва да изречем. Най-благородният стремеж, изпитван някога от човека, е желанието да направим нещо, което ще бъде от полза за света тогава, когато, безмълвно спящи вече в гроба, не ще ни застигнат нито възхвалата, нито злословието.

Това е стремежът на истинския и неподправен Масон. Познавайки бавните процеси, с които Божеството постига велики резултати, той не очаква да пожъне и да посее в рамките на един единствен живот. Това е несломима съдба и най-благородна орис, с редки изключения, за великите и добрите, да работят, за да могат другите след тях да пожънат плодовете на техния труд. Този, който прави добро само за да му се отвърне със същото или с благодарности и признателност, или заради известност и светски възхвали, е като този, който заема пари, за да може след определени месеци да си ги получи обратно с лихва. Да ти се отплатят за големи услуги с клевета, злословие и подигравка или в най-добрия случай - с глупаво безразличие или студена неблагодарност се случва често. Ето защо това не е беда, освен за тези, които нямат мъдростта да видят или чувството да оценят услугата, или благородството на душата да бъдат признателни и да възнаградят с хвалебствия своя благодетел. Неговото влияние ще пребъде и Бъдещето ще се подчинява, независимо дали признава или отрича законодателя.

Милтиад е имал щастието да бъде изпратен в изгнание, а Аристид, да бъде заточен, защото хората се уморили да го слушат да се нарича “Справедливият”. Не Спасителят е бил нещастен, а тези, които, за неоценимия дар, който им даде и за живота, прекаран в непосилен труд за тяхното благо, Му се отблагодариха като Го разпнаха на кръста като раб и престъпник. Потисникът умира и изгнива, но Потомството произнася името му с презрение, освен споменът за неговата жертва, която той несъзнателно прославя и обезсмъртява.

Масонът, който помага на своя род, трябва да търси, ако не клеветата и преследването, то апатията и студеното безразличие в тези, чието добро търси; в тези, които трябва да търсят добро у другите. Този, който посява, не трябва да очаква да събере плодовете на засятото, защото, освен когато ленивите дълбини на Човешкото съзнание са разпръснати и подхвърляни като от буря, когато настъпи уреченият час и дойде великият Реформатор, се появява нова Вяра, която расте с неестествена енергия, но Истината напредва по-бавно, отколкото расте дъбът. На прага на смъртта Си Спасителят е имал дванадесет последователи, но един го предава, изоставя Го и се отрича от Него. Достатъчно е да знаем, че когато плодът узрее, той сам ще падне от дървото. Последна грижа за нас е кога и кой ще го обере. Нашето задължение е да посеем семето. Божие право е да даде плода на когото Му е угодно и когато това не сме ние, действията ни изглеждат още по-благородни.

Да посееш това, което другите ще пожънат; да работиш и засаждаш за тези, които ще населят земята след смъртта ни; да предначертаеш нашето влияние далеч в бъдещето и да надживееш нашето време; да управляваш като Царете на Мисълта тези, които са още неродени; да благославяш със славните дарове на Истината, Светлината и Свободата тези, които никога няма да узнаят името на дарителя, нито пък ще ги е грижа в чий гроб почиват пренебрегнатите му останки - това е истинската длъжност на Масона и най-славната съдба на човека.

Всички велики и благодатни действия на Природата се извършват бавно и често с неуловими стъпки. Само разрушителните и унищожителните действия са бързи и яростни. Вулкан и Земетресение, Торнадо и Лавина - те внезапно се пробуждат за живот и набират чудовищна енергия, помитайки всичко с неочакван замах. Везувий е погребал Помпей и Херкулан за една нощ, а когато земята се разлюлява и потреперва, Лисабон пада повален пред Бог; алпийското селце изчезва и бива изтрито от лицето на земята от раз, когато върху него се изсипва лавина, а древните гори падат като трева под острието на косача, когато ги връхлети торнадо. Епидемията убива хиляди за един ден, а бурята за една нощ посипва пясъка с разбити флотилии.

Тиквата на Пророк Йона израства и изсъхва за една нощ. Но преди много, много години, преди нормандският Завоевател да стъпче с железния си ботуш повалена Саксонска Англия, няколко странстващи варвари от неизвестен тогава на света континент, от чиста леност с ръце или нозе засипват с малко пръст един жълъд. Завоевателят продължава и безразлично поема по своя път към мрачното Минало. Той умира и бива забравен, но жълъдът остава да лежи там необезпокояван, съхранявайки в себе си могъщата сила, действуваща в тъмнината. Крехък филиз прокарва неусетно нагоре и подхранван от светлината и въздуха и честите роси, разлиства малките си листенца и се развива, защото по случайност не е стъпкан от лосовете или бизоните. Годините отминават и филизът се превръща във фиданка. Зелените ù листа падат и поникват с настъпването на Есента или Пролетта. Годините продължават да идват и да отминават и Уйлям, Нормандското Копеле, разделя Англия между своите лордове, но фиданката продължава да расте. Росата продължава да подхранва листата ù; а в клоните ù птиците построяват гнезда за своите потомства. Годините пак продължават да идват и отминават и ето, че индиански ловец заспива под клоните на фиданката, а Ричард Лъвското сърце се бие край Акра и Аскалон, но самонадеяните Барони на Джон му налагат Магна Харта и о! – ето че фиданката се превръща в дърво; то продължава да расте и разпростира клоните си все по-нашироко и изправя главата си все по-нагоре към Небесата, впива дълбоки и силни корени в земята, предизвикателно към бурите, вилнеещи през неговите клони. Когато Колумб разцепва с киловете си неизвестният Западен Атлантически океан, а Кортес и Писаро окъпват кръста с кръв, а Пуритани, Хугеноти, Роялисти и последователите на Пен търсят подслон и място за отдих отвъд океана, Великият Дъб продължава да стои, пуснал своите корени надълбоко в земята, избуял и достолепен, гордо издигащ се над цялата гора, нехаещ за всички векове, преминали покрай него от момента, в който дивият индианец посажда малкото желъдче в гората; едно здраво и яко старо дърво, чиято корона хвърля сянката си върху периметър от множество акра земя, подходящ да осигури дървесина за цял кораб и да пренесе грохота на оръдията на Великата Република по целия свят. Но ако само някой бе седял и наблюдавал всеки миг от момента, в който този слаб филиз пробива пътя си към светлината дотогава, когато орлите свиват гнезда в клоните му, той никога не би видял дървото или фиданката да расте.

Преди много векове, преди Халдейските Овчари да наблюдават Звездите или Хеопс (Шуфу) да построи Пирамидите, някой може да е плавал с кораб, където сега хиляди островчета са обсипали повърхността на Индийския океан като диаманти и котвата не може да достигне дъното. Под тези вълни, обаче, са скътани хиляди и хиляди минути на съществуване, число, което е дори отвъд силата на Архимед; като всяко от тях е идеалното живо същество, сътворено от Всемогъщия Създател, изваяно от Него според целта, за която е предназначено. Там създанията се трудели под дълбините на водата, всяко от тях вършещо работата, която му е отредена, напълно пренебрегвайки резултата, който Бог предвиждал. Те живеели и умирали, неизчислими по брой и почти безкрайни в последователността на своите поколения, като всяко дава своята лепта към огромната работа, която се извършва под Божието ръководство. Така Бог е избрал да създаде големи Континенти и Острови. И днес тези корали-насекоми продължават да живеят и да се трудят, също както когато сътворяват скалите, лежащи под долината на Охайо.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
четвъртък, декември 05, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org