header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. - Джонатан Свифт

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 19. ВЕЛИК ПЪРВОСВЕЩЕНИК

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
19. ВЕЛИК ПЪРВОСВЕЩЕНИК Печат Е-мейл
Истинският Масон полага усилия за благото на тези, които ще дойдат след него, както и за развитието и усъвършенствуването на неговата раса. Една малка амбиция, съдържаща се в рамките на един единствен живот. Всички хора, заслужаващи да живеят, желаят да продължат да съществуват и след смъртта си с доброто, което са направили за човечеството, вместо в избледняващите символи, изписани в спомените на хората. Повечето хора желаят да оставят нещо зад себе си, което да надживее собственото им съществуване и кратковременното поколение. Това е спонтанен порив, даден от Бог, често откриван и в най-примитивното човешко сърце, най-сигурното доказателство за безсмъртието на душата и за основната разлика между човека и най-разумното животно. Да посадим дървета, които след смъртта ни ще подслонят нашите децата е също толкова естествено, както да обичаме сянката на тези, посадени от нашите бащи. И най-простият и неук селяк, болезнено съзнаващ собственото си низко положение, и най-бедната овдовяла майка, отдаваща всичките си жизнени сили на тези, които заплащат само за труда ù с иглата и конеца, се трепят и търпят ограничения, за да изучат децата си така, че да бъдат на по-високо положение от тях самите. Такива именно са най-великите благодетели на света.

Въздействието, което човек има и което остава и след него, го прави безсмъртен преди общоприетото възкресение. Спартанската майка, която, подавайки щита на своя син, му казва: “С него, или върху него!”, а след това разделя управлението на Лакедемон със законодателството на Ликург, защото тя самата изковава закон. Закон, който просъществува и след нея, а тя вдъхнови спартанското войнство, което разруши стените на Атина и помогна на Александър да завладее Ориента. Вдовицата, която даде на Марион огнените стрели, с които да подпали дома си, този дом, в който е полагала глава на гърдите на съпруга си и в който са родени децата ù, така че да не може повече да подслонява враговете на невръстната ù държава, изкова за своята Държава закон с много по-голяма сила, отколкото Локи от Шафтсбъри или отколкото повечето законодателни органи откакто тази държава Държава извоюва свободата си.

За кралете на Египет и монарсите на Асирия и Финикия е бил от маловажно значение фактът, че синът на една еврейка, едно подхвърлено дете, осиновено от дъщерята на Сезострис Рамзес, убива един египтянин, който потиска своя юдейски роб и избягва в пустинята, за да остане там четиридесет години. Мойсей, обаче, който при други обстоятелства е можел да стане Регент на Долен Египет, известен ни само от плочите върху гробниците и монументите, се превърща в спасителя на евреите и ги повежда напред към границите на Палестина; създава за тях закон, от който се ражда Християнската вяра, като по този начин начертава съдбините на света. Той и старите римски законодатели, Алфред от Англия, Саксонските Танове и Нормандските Лордове, старите съдии и канцлери и тези, които създават законите, забулени в мъглите и сенките на Миналото – това са нашите законодатели. И именно на тези, постановени от тях закони, ние се подчиняваме.

Наполеон умира върху голите скали на своето изгнаничество. Неговите кости, донесени във Франция от сина на един Крал, почиват в Hôpital des Invalides, във великия град на Сена. Неговите Мисли все още управляват Франция. Той, а не Народът, свали от престола Бурбоните и отпрати последния от Кралете от Орлеанската династия в изгнание. Той, почивайки в своя ковчег, а не Народът, гласува короната на Третия Наполеон. И именно той, а не Генералите на Франция и Англия, поведе обединените си сили срещу жестокия Северен Деспотизъм.

Мохамед обявява на арабските идолопоклонници новото верую, че “Има само един Бог и Мохамед, също както Мойсей и Христос, е Негов Апостол”. В продължение на много години сам, след това с помощта на семейството си и на няколко приятели, после с множество последователи, а накрая и с цяла армия, той учи и проповядва Корана. Религията на необуздания арабски ентусиаст, преобразявайки ревностните Племена от Великата пустиня, се разпростира в Азия, създава Сарацинските династии, завладява Персия и Индия, Гръцката империя, Северна Африка и Испания и насочва устрема на неудържимото си войнство срещу крепостните стени на Северното Християнство. Законът на Мохамед все още властва над една четвърт от човешката раса. Турците и арабите, маврите, персийците и индусите все още са подчиняват на Пророка, като се молят с лица, обърнати към Мека и той, а не живите, управляват и властват в значителна част от Ориента.

Конфуций все още постановява законите на Китай, а мислите и идеите на Петър Велики ръководят Русия. Платон и другите велики Мъдреци на Древността все още господстват като Царе на Философията, властват над човешкия интелект. Великите Държавници от Миналото продължават да оглавяват Съвета на Нациите. Бърк още витае в Камарата на общините, а звучният глас на Берие дълго ще продължава да звъни в Законодателните зали на Франция. Противоположните влияния на Уебстър и Калхун разкъсват на две Американските щати, но веруюто на всеки е законът и оракулът, говорещ от Святая Светих за собствения си Щат и всичко свързано с него: една вяра, проповядвана и оповестявана всеки един от тях през дулата на оръдията и освещавана с реки от кръв.

Когато Тамерлан построява своята пирамида от петдесет хиляди човешки черепа и потегля с огромната си армия от портите на Дамаск, за да открие нови завоевания и построи нови пирамиди, едно малко момче, син на беден занаятчия, играе по улиците на Менц. Макар че значението на това момче в скалата на живота на пръв поглед, в сравнение с това на Тамерлан, е като на песъчинка пред огромното тяло на земята, Тамерлан и неговите опърпани легиони, помитат Изтока като ураган, изчезват и се превръщат в сенки, докато печатането, чудесното откритие на Джон Фауст, момчето от Менц, оказва огромно влияние върху съдбата на човечеството и преобръща повече тронове и династии, отколкото всичките победи на всички изцапани с кръв завоеватели от Нимрод до Наполеон.

Преди много години Храмът, построен от Соломон и нашите древни Братя се превръща в руини, когато Асирийските армии ограбват Йерусалим. Светият град представлява съвкупност от коптори, приведени под господството на Полумесеца, а Божият гроб е превърнат в пустиня. Кралете на Египет и Асирия, които са съвременници на Соломон, са забравени, а техните истории са просто един мит. Древният Ориент е разбита развалина, бледнееща на бреговете на Времето. Вълкът и Чакалът вият сред руините на Тива и Тир, а изваяните изображения на Храмове и Палати на Вавилон и Ниневия са изровени изпод руините и отнесени в чужди страни. Но тихият и мирен Ред, на който синът на една бедна финикийска вдовица е един от Великите Майстори, заедно с кралете на Израел и Тир, продължава да увеличава своето величие и влияние, противопоставяйки се на яростните вълни на времето и бурите на преследването. Годините не са отслабвали широките му основи, нито са разбивали колоните му, нито пък помрачават красотата на неговите хармонични пропорции. Там, където простите варвари по времето на Соломон обитават неприветливи пустини, населени с диви зверове, във Франция и Британия и в този Нов свят, неизвестен на евреите и езичниците до отслабването на славата на Ориента, същият този Орден създава нови Храмове и преподава на милионите Посветени в тайнството му, уроците за мир, добронамереност и търпимост, на упование в Бога и доверие в човека; уроците, научени когато Юдеите и Гиблемитите работят рамо до рамо по склоновете на Ливан, а Служителят на Йехова и Финикийските богомолци на Бел седят със смирения занаятчия в Съвета в Йерусалим.

Мъртвите са тези, които управляват. Живите само се под-чиняват. И ако Душата можеше след смъртта да вижда това, което се случва на тази земя и да пази благоденствието на тези, които обича, би следвало тогава най-голямото ù щастие да се състои в това - да наблюдава как течението на благотворното ù влияние се разширява с годините, също както ручейчетата се разширяват в реки и да помага в изковаването на съдбите на отделния човек, на семейството, на държавата, на целия Свят. Най-горчивото наказание за душата тогава е да наблюдава как лошото ù влияние причинява беди и нещастия и проклина и измъчва хората дълго след като тялото, което някога е обитавала, се е превърнало в пепел, а името и споменът за него са потънали в забрава.

Не знаем кой сред Мъртвите контролира съдбите ни. Цялата човешка раса е свързана помежду си посредством тези влияния и състрадания, които в буквален смисъл направляват човешката орис. Човешкият род е това цяло, от което човекът не е нищо повече от една малка частица. Това, което някой в Миналото е направил, казал или мислел, изгражда около всички нас желязна плетеница от обстоятелства, която ни обгражда и контролира. Приемаме нашата вяра на доверие. Мислим и вярваме така, както Старите господари на Мисълта ни повеляват, а разумът е безсилен пред властта.

Можем да сключим или прекратим даден договор, но Мислите на мъртвите Съдии от Англия, които продължават да живеят и след като пепелта им е изстинала от векове, застават между нас и това, което правим, забранявайки го напълно. Можем да устроим нашата земя по определен начин, но забраната на Английския Парламент, неговата мисъл, изречена по време на царуването на Едуард І или ІІ, продължава да ехти и до днес по алеите на времето и да ни казва, че не можем да упражняваме предоставената ни власт, както си пожелаем. Можем, въпреки всичко, да спечелим предимство, но мисълта на древния римски законовед, умрял преди Юстиниан, или тази на великия римски оратор Цицерон, покосява действието ни и превръща намерението ни в безпредметно. Едното действие забранява Мойсей, другото – Алфред. Можем да продадем земята си, но определени знаци по разграждащата се хартия ни казват, че нашият баща или далечен прародител е наредил друго и оръжието на мъртвите, явяващо се от гроба, със заповеднически и безапелационен жест ни забранява отчуждаването.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
петък, декември 06, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org