header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.“ — Аристотел

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 18. РИЦАР НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ (РОЗЕНКРОЙЦЕР)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
18. РИЦАР НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ (РОЗЕНКРОЙЦЕР) Печат Е-мейл

Той се пита дали, в края на краищата, очевидните и осезаеми несправедливости в този живот не са успех и просперитет на Лошото, бедствията, подтисничеството и нещастията на Доброто, които са основата на всички вярвания в бъдещо състояние на съществуване? Съмнявайки се в способността на човека за неограничен прогрес тук, той се съмнява във възможностите му където и да било; и ако той не се съмнява в съществуването на Бог и че той е справедлив и милостив, той поне не може да смълчи постоянно появяващия се шепот, че нещастията и бедствията на хората, техния живот и смърт, техните болки и скърби, тяхното изтребване от войни и епидемии, са един феномен се по-голямо достойнство, значение и важност в очите на Бога, отколкото какви неща от същото естество възникват в техните материални организми; и че рибата на древните морета, унищожена в неизмеримо количество, за да направи място за нови видове, разкривените форми на които се откриват във фосилите, представящи доказателства за техните агонии; кораловите насекоми, животните и птиците и паразитите, убити от човека, имат също толкова право, колкото и той, да на дават вой срещу несправедливостта на Божията повеля и да настояват за безсмъртие в една нова вселена, като компенсация за техните болки и страдания и ненавременна смърт на този свят.

Това не е картина, нарисувана от въображението. Много мислещи умове са се съмнявали и изпадали в отчаяние. Колко от нас могат да кажат, че нашата собствена вяра е толкова добре обоснована и завършена, че ние никога не чуваме онези мъчителни нашепвания в душите си? Трижди благословени са онези, които никога не изпитват съмнения, които преживят в търпеливо задоволство, като говеда или дремят под опиата на сляпата вяра; върху чиито души никога не се спира онази Ужасна Сянка, която е отсъствието на Божествената Светлина.

За да си обяснят съществуването на Зло и Страдание, древните перси си представяли, че има два Принципа или Божества във Вселената, единият - на Доброто, а другият – на Злото, намиращи са в постоянен конфликт помежду си в борбата за надмощие и алтернативно надделявайки и бидейки надделявани. Според Мъдреците, над тях бил Единствения Върховен; а за тях Светлината накрая трябвало да надделее над Мрака, Доброто – над Злото и даже Архи-човекът и неговите Демони да се разделят с техните лукави и порочни природи и да споделят всемирното Спасение. Те не са се сетили, че съществуването на Принципа на Злото, със съгласието на Всемогъщия Върховен, представлява същата трудност и оставили съществуването на Принципа на Злото необяснено, както преди. Човешкият ум е винаги доволен, ако може да премести една трудност с една стъпка по-нататък. Той не може да повярва, че светът почива върху нищо, но е предано доволен, когато го учат, че се е родил на гърба на огромен слон, който, от своя страна е стъпил на гърба на една костенурка. Като се вземе предвид костенурката, Вярата винаги е доволна; и тя е била огромен източник на щастие за мнозинството, което не може да повярва в един Дявол, който би могъл да освободи Бога от ненавистта, че е Създател на Греха.

Но не за всички Вярата е достатъчна, за да преодолее тази огромна трудност. Те казват заедно с Молителя, “Господи! Аз вярвам!”, но като него се въздържат да кажат: “Помогни ми в моето неверие!” – За тези хора Разумът трябва да сътрудничи и да съвпада с Вярата или те все още ще останат в мрака на съмнението – най-злощастното от всички състояния на човешкия ум.

Само онези, които не ги е грижа за нищо отвъд интересите и целите на този живот, не се интересуват от тези велики Проблеми. Животните също не ги обсъждат. За една безсмъртна Душа е характерно да търси удовлетворение за себе си, че е безсмъртна и да разбере тази велика загадка – Вселената. Ако хотентотът или папуанецът не са безпокоени и измъчвани от тези съмнения и спекулации, те не бива да бъдат третирани нито като мъдри, нито като късметлии поради това. Свинете също са безразлични към великите загадки на Вселената и са щастливи, че са напълно неосъзнати, че това е безкрайният Апокалипсис и Проявление, във Времето и Пространството, на една Единствена Мисъл на Необятния Бог.

Както и да превъзнасяме и величаем Вярата и да казваме, че тя започва оттам, където свършва Разумът, в края на краищата тя трябва да се основава или на Разума, Аналогията, Съзнанието или на човешкото доказателство. Поклонникът на Брахма също има сляпа вяра в нещо, което ни изглежда очевидно погрешно и абсурдно. Неговата вяра не се оповава нито на Разума, нито на Аналогията или Съзнанието, а върху скрижалите на Духовните учители и на Свещените Книги. Мюсюлманите също вярват на положителното доказателство на Пророка; и Мормоните също могат да кажат “Вярвам го, защото е невъзможно.” Никоя вяра, колкото и абсурдна и деградираща, не е искала някога да има такива основи, скрижали и книги. Чудеса, доказани от безупречни доказателства, са били използувани като основа на Вярата във всяка една епоха; а автентичността на съвременните чудеса е сто пъти по-добре удостоверявана, отколкото античните.

Затова, в края на краищата, Вярата трябва да произлиза от някакъв източник вътре в нас, когато доказателството за това, в което трябва да вярваме, не е подадено на нашите усещания или то в никакъв случай няма да бъде уверението в истината, за която се смята.

Съзнанието или присъщото и вродено убеждение или божествено имплантираният инстинкт, със сигурност ще ни поведе встрани от Истината по отношение на неща невидими и особено онези от Безкрайното, ако решим да не вярваме на нищо друго, освен онова, което то може да ни демонстрира или да не вярваме на онова, което може в процеса на логиката си да докаже своята противоречивост, нерационалност или абсурдност. Неговият сантиметър не може да измери арките на Безкрайността. Например за Човешкия разум Безкрайна Справедливост и Безкрайна Милост или Любов в едно и също Същество, са нелогични и невъзможни. Той може да демонстрира, че едното задължително изключва другото. Така той може да демонстрира, че тъй като Сътворението е имало начало, от това задължително следва, че една Вечност е изтекла, преди Божеството да започне да сътворява, през което време То е било неактивно.

Когато през някоя безлунна ясна нощ вперим поглед в Небето с неговото великолепие от звезди и знаем, че всяка фиксирана звезда от безброя е Слънце и че вероятно всяка притежава своята свита от светове, всичките населени с живи същества, ние осъзнаваме нашата маловажност във везните на Сътворението и веднага започваме да разсъждаваме, че голяма част от онова, което през различните епохи е било религиозна вяра, би било вярвано, ако природата, размерът и разстоянието до тези Слънца, както и нашите собствени Слънце, Луна и Планети са били известни на древните хора така, както и на нас.

За тях всички светлини на небесната твърд са били създадени, за да дадат светлина на земята, като лампи или свещи, висящи отгоре. Земята е трябвало да бъде само една населена част от Вселената. Светът и Вселената са били синонимни термини. Човекът е нямал концепция за огромните размери и разстояния на звездните тела. Мъдреците в Халдея, Египет, Индия, Китай и Персия, а следователно мъдреците винаги са имали езотерично кредо, преподавано само в мистериите и непознато за плебеите. Никой Мъдрец в която и да е от тези страни или в Гърция или Рим, не е вярвал в популярната вяра. За тях Боговете и Идолите на Боговете са били символи, и то символи на велики и тайнствени истини.

Простолюдието си въобразявало, че вниманието на Боговете непрекъснато е съсредоточено върху земята и човека. Гръцките Божества населявали Олимп, една незначителна планина на Земята. Имало е Съд на Зевс, на който Нептун идвал от Морето, а Плутон и Персефона - от мрака на Тартар в неизмеримите дълбини на земното лоно. Бог слязъл от Небето и на Синай продиктувал на Своя слуга Мойсей законите за Евреите. Звездите били покровители на смъртните, чиито съдби и успехи трябвало да се разчитат по тяхното движение, пресичане на орбитите и противопоставяне. Луната била Невестата и Сестрата на Слънцето на същото разстояние над Земята и също като Слънцето, създадена само за да служи на човечеството.

Ако разгледаме с големия телескоп на Лорд Росе просторните мъглявини на Херкулес, Орион и Андромеда и открием, че те се превръщат в Звезди по-многобройни от пясък на морския бряг, ако размислим, че всяка от тези Звезди е Слънце, като и дори много пъти по-големи от нашето, всяко без съмнение със своята свита от светове, гъмжащи от живот; ако отидем по-далеч във въображението си и се опитаме да проумеем цялата безкрайност на пространството, изпълнено с подобни слънца и светове, ние като че ли се свиваме в една невероятна незначителност.

Вселената, която е промълвената Дума на Бога, е безкрайна по размел. Няма празно пространство отвъд сътворението от която и да било страна. Вселената, която е произнесената Мисъл на Бога, никога не е била несъществуваща, тъй като Бог никога не е бил инертен. Формите на сътворението се променят, но самата Вселена е безкрайна и вечна, защото Бог Е, Бил е и Винаги ще Бъде и никога не е мислил и творил.

Разумът е склонен да признае, че един Върховен Интелект, безкрайно могъщ и мъдър, трябва да е създал тази безгранична Вселена; но той същи така ни казва, че ние сме също толкова неважни, колкото и зоофита и ентозоа, или колкото невидимите частици на оживения живот, плуващ във въздуха или гъмжащ в капката вода.

Основите на нашата вяра, почиващи на въображаемия интерес на Бога в нашата раса, един лесно предположим интерес, когато  човек се е смятал за единственото интелигентно създание и следователно във висша степен заслужаващ специалните грижи и бдителното безпокойство на един Бог, който има да се грижи само за тази земя и да надзирава единствено своето домакинство и който е бил доволен да създаде в цялата безкрайна Вселена само едно единствено същество, притежаващо душа, а не просто животно, са грубо разклатени, когато за нас Вселената се разширява и нараства; а мракът на съмнението и безверието тежко се разполага в Душата.

Начините, по които обикновено се стремим да задоволим съмненията си, само ги увеличават. Да се демонстрира необходимостта от причина за сътворението, е все едно да се демонстрира необходимостта от причина за причината. Аргументът за план и дизайн само премества трудността с една крачка по-нататък. Ние разполагаме света върху един слон, слонът – върху сухоземна костенурка, а костенурката – върху нищо.

Да ни се казва, че животните притежават само инстинкт и че Разумът принадлежи единствено на нас, по никакъв начин не ни задоволява относно радикалната разлика между тях и нас. Защото ако умственият феномен, показван от животни, които мислят, сънуват, помнят, спорят от причината до ефекта, планират, разделят, комбинират и комуникират мислите си помежду си, за да действуват рационално в съгласие, ако тяхната любов, омраза и отмъщение могат да бъдат приети за резултати от организацията на материята, като цветът и парфюмът, прибягването до хипотезата за нематериална Душа, за да се обясни един  феномен от същия вид, само че по-съвършен, проявяван от човешкото същество, е абсурд във висша степен. Това, че организираната материя въобще може да мисли или дори да чувствува, е великата неразрешима загадка. “Инстинкт” е само дума без значение, а иначе означава вдъхновение. Това е или самото животно, или Бог в животното, който мисли, помни и разсъждава; а инстинктът, според общоприетото значение на термина, би бил най-великата и най-прекрасната от всички загадки – не по-малко нещо от преките, незабавни и непрекъснати подтици на Божеството – защото животните не са машини или автомати, задвижвани от пружини, а маймуната е просто един тъп австралиец.

Трябва ли винаги да оставаме в този мрак на несигурност, на мрак? Няма ли начин да избягаме от лабиринта, освен със сляпа вяра, която нищо не обяснява, а в много религиозни вярвания, антични и съвременни, се проявява явно пренебрежение към Разума и води до вярването или в Бог без, или Вселена без Бог, или Вселена, която самата е Бог?

Четем в Еврейските Хроники че Шломо (Соломон, бел.пр.), мъдрият Цар, на редил пред входа на Храма да се поставят две огромни колони от бронз, едната от които се наричала Якаин, а другата Бахаз; и на тези думи в нашата версия е придадено значението Сила и Създаване. Масонството от Сините Ложи не дава обяснение на тези символични колони; нито пък Еврейските Книги ни казват, че те са символични. Ако не са били предназначени да бъдат символи, впоследствие те са били разбирани като такива.

Но тъй като ние сме сигурни, че всичко вътре в Храма е било символично и че цялата структура е имала предназначението да представлява Вселената, ние можем логично да заключим, че колоните в преддверието също са имали символично значение. Би било досадно да повтаряме всички тълкувания, които въображението или тъпотията е намерила за тях.

Ключът за истинското им значение е неоткриваем. Съвършеното и вечно отличие на двата примитивни термина на съзидателния силогизъм, за да достигне демонстрирането на тяхната хармония чрез аналогия на противоположностите, е вторият велик принцип на онази окултна философия, завоалирана под името “Кабала” и посочвана от всички свещени йероглифи на Античните Светилища и на онези ритуали, толкова малко разбирани от масата на Посветените в Античното и Съвременното Свободно Масонство.

Зохар заявява, че всичко във Вселената протича по мистерията на “Баланса”, т.е на Равновесието. От Зефирот или Божествените Зачатия части представляват Мъдростта и Разбирането, Строгостта и Добротата, или Справедливостта и Милостта, и Победата и Славата.

Мъдростта или Интелектуалната Съзидателна Енергия и Разбирането или Способността да бъдеш пропит от Активната Енергия и да произведеш умствена работа или мисъл, в Кабалата са представени като мъжкото и женското начало. Такива са и Справедливостта и Милостта. Силата е интелектуалната Енергия или Активност; Създаването или Стабилността са интелектуалната способност да се произведе, една пасивност. Те са Силата за генериране и Способността за произвеждане. Казва се, че чрез Мъдростта Бог създава а чрез Разбирането установява. Това са двете колони на Храма, противоположни като Мъжа и Жената, като Разум и Вяра, Всемогъщество и Свобода, Безкрайна Справедливост и Безкрайна Милост, Абсолютна Власт или Сила да извършиш дори онова, което е много несправедливо и неразумно, а Абсолютната Мъдрост е тази, която не позволява да бъде извършено; Право и Дълг. Те са били колоните на интелектуалния и на моралния свята, монументалният йероглиф на антимон, необходим на великия закон на сътворението.

За всяка Сила трябва да има Съпротивление, което да я подкрепя, за всяка светлина – сянка, за всяка Кралска особа – кралство да управлява, за всяко потвърждение – отрицание.

За Кабалистите Светлината представлява Активният Принцип, а Мракът или Сянката са аналогични на Пасивния Принцип. Затова те са направили от Слънцето и Луната емблеми на двата Божествени Пола и двете съзидателни сили; затова на жената са приписали Съблазънта и първия грях, а след това първото раждане, материалното раждане на изкуплението, защото от самата пазва на мрака ние виждаме родената отново Светлина; Празното пространство привлича Пълното; и затова бездната на бедността и мизерията, Мнимото Зло, привидно празното небитие на живота, временният бунт на създанията вечно привлича преливащия океан от същества, богатства, съжаление и любов. Христос завършва Изкуплението на Кръста, като се спуска в Ада.

Справедливостта и Милостта са противоположности. Ако всяко от тях беше безкрайно, тяхното съществуване би изглеждало невъзможно, но бидейки равни, едното не може да премахне другото и да властвува самостоятелно. Мистериите на Божествената Природа са отвъд нашето ограничено разбиране; но такива са и мистериите на нашата собствена ограничена природа; и е сигурно, че в цялата природа хармонията и движението са резултат от равновесието между противостоящи сили.

Аналогията на противоположностите дава решението на най-интересния и най-труден проблем на съвременната философия – точното и постоянно съгласие между Разум и Вяра, Власт и Свобода, Наука и Вяра, Съвършенство на Бога и Несъвършенство на Човека; това е отражението на деня в нощта. Вярата е завоалираната Изида, Заместителят на Разума в сенките, които предхождат или следват Разума. Тя произхожда от Разума, но никога не може да бъде обърквана с него или вземана за него. Навлизането на Разума в територията на Вярата или на Вярата в територията на Разума, са затъмнения на Слънцето или Луната; когато те се случат, те веднага правят безполезни и Източника на Светлина, и неговото отражение.

Науката умира от системи, които не са нищо друго, освен вярвания; а Вярата отстъпва пред Разума. За да могат двете Колони на Храма да крепят сградата, те трябва да останат раздалечени и да са паралелни една спрямо другата. Ако се направи опит насила да бъдат събрани, както направил Самсон, те ще се сгромолясат и цялата сграда ще се срути върху главата на прибързания слепец или на някой революционер, чието лично или национално възмущение е било предварително посветено на смъртта.

Хармонията е резултат от редуващото се надмощие на силите. Когато това е налудничаво управление, управлението е провал, защото то е или Деспотизъм или Анархия. Всички теоретични управления, независимо колко са внушаващи доверие на теория, свършват или с едното, или с другото. Правителствата, които трябва да издържат, не се създават в Локи или Шафттсбъри, в някой Конгрес или Конвенция. В една Република, силите, които изглежда противостоящи, които наистина на противоположни, сами дават движение и живот. Сферите се поддържат в техните орбити и са принудени да се въртят хармонично и безпогрешно от координацията, която изглежда, като че ли е противостояние на две противоположни сили. Ако центростремителната сила трябва да преодолее центробежната, а равновесието на силите да спре, втурването на Сферите към Централното Слънце ще унищожи системата. Вместо консолидация, цялото ще бъде раздробено на парчета.

Човекът е свободна сила, въпреки че Всемогъществото е над и навсякъде около него. Светлината изисква Сянка. Държавата е по-малко могъща от Божеството и следователно свободата на индивида е в съответствие с неговата Върховна власт. Това са противоположности, но не антагонистични. Така в едно обединение на Държави свободата на Държавите е в съответствие с Върховенството на Нацията. Когато едното постигне постоянно господство над другото и те престанат да бъдат в равновесие, ограничаването на правата продължава със скорост, която нараства като тази на едно падащо тяло, докато мекотелото е унищожено и тогава, след като няма съпротива, която да поддържа по-силното, то се устремява към разруха.

Затова, когато балансирането на Разума и Вярата в индивида или Нацията и редуващото се надмощие престане, резултатът е, според това дали единият или другият се превръща в постоянен победител, Атеизъм или Суеверие, безверие или сляпа доверчивост; а Жреците на Безверието или на Вярата стават деспотични.

“Бог наказва този, когото обича” е един израз, който формулира цялата догма. Изпитанията в живота са благословия на живота за индивида или Нацията, ако някой от тях има Душа, която наистина да заслужава спасение. “Светлина или мрак”, казва Зороастър, “са вечните състояния на света.” Светлината и мракът са навсякъде и са в пропорция; Светлината е причината за съществуването на Мрака. Само чрез изпитания, чрез агониите на скръбта и строгата дисциплина на бедствията хората и Нациите придобива посвещаване. Агониите в Гетсиманската градина и на Кръста на Голгота са предхождали Възкресението и са били средствата на Спасението. Бог измъчва Човечеството с просперитет.

Степента на Розата X е посветена и символизира окончателния триумф на истината над фалша, на свободата над робството, на светлината над мрака, на живота над смъртта и на доброто над злото. Великата истина, която тя втълпява, е, че независимо от съществуването на Злото, Бог е безкрайно мъдър, справедлив и добър: че въпреки че делата на света не протичат по никакви правила за добро или лошо, които са ни известни в ограничеността на нашите виждания, все пак всичко е правилно, защото то е Божие дело; и всичките злини, всичките бедствия, всичките нещастния не са нищо друго, освен капки в онова безмерно течение, което стремително се движи напред, водено от Него към един забележителен и великолепен резултат: че в определено време Той ще спаси и регенерира света и тогава Принципът, Властта и съществуването на Злото ще свърши; че това ще стане с такива средства и инструменти, които Той избере да използува; дали това ще стане чрез заслугите на Спасителя, който вече се е появил, или чрез Месия, когото все още очакваме, чрез Неговото Прераждане, или чрез вдъхновен пророк, това ние, като Масони, не можем да решим. Нека всеки преценява и вярва за себе си.

Междувременно ние работим, за да ускорим идването на този ден. Нравствеността от античността, от законите на Мойсей и на Християнството, е наша. Ние признаваме всеки учител на Нравственост, всеки Реформатор, като брат в това велико дело. За нас орелът е символ на Свобода, Пергелът – на Равенство, Пеликанът – на Човечеството, а нашият орден -  на Братство. Работейки за тези неща с Вяра, Надежда и Благотворителност като наши оръжия, ние търпеливо ще чакаме окончателния триумф на Бога и пълното проявление на Божието Слово.

Никой Масон няма право, в границите на стените на Масонския Храм, да измерва вместо друг степента на почит, която той може да изпитва към който и да било Реформатор или Създател на някоя Религия. Ние не проповядваме вярване в някое определено вероизповедание, както и не проповядваме безверие в нищо. Каквито и висши атрибути да е имал или нямал Създателят на Християнската Вяра, никой не може да отрече, че той е проповядвал и практикувал чиста и възвишена нравственост, даже с риск и в крайна сметка пожертвуване на живота Си. Той е бил не само покровител на един лишен от наследство народ, а модел за Човечеството. Той обичал децата на Израел с отдаденост. За тях дошъл Той и само за тях проповядвал онова Евангелие, което Неговите последователи по-късно пренесли сред чужденците. Той с радост би освободил избрания Народ от неговите духовни връзки на незнание и деградация. Като любещ цялото човечество, залагайки живота си за еманципацията на Неговите Братя, Той би трябвало да бъде за всички -  за Християнина, за Евреина и за Мохамеданина – обект на благодарност и благоговение.

Римският свят почувствувал спазмите на наближаващото разпадане. Езичеството, неговите Храмове разрушени от Сократ и Цицерон, изрекло последната си дума. Богът на Евреите бил неизвестен отвъд границите на Палестина. Старите религии се провалили в опита си да дадат щастие и мир на света. Дърдорещите  и препиращи се философи направили бъркотия от всичките човешки идеи, докато хората започнали да се съмняват във всичко и да не вярват на нищо: нито в Бог, нито в неговата доброта и милост, нито в достойнствата на човека, нито пък в себе си. Човечеството се разделило на две големи класи – господарят и робът; могъщият и низвергнатият; висшият и низшият, тиранинът и тълпата; и дори първият бил преситен със сервилността на последните, потопени в изтощение и отчаяние до най-големите дълбини на деградацията. Тогава един глас в незначителната Римска Провинция Юдея провъзгласява едно ново Евангелие – едно ново “Божие Слово” на смачканото, страдащо, кървящо човечество. Свобода на мисълта, Равенство на всички хора в очите на Бога, всемирно Братство! Една нова доктрина, една нова религия; старата Първична Истина произнесена отново!

На човека още веднъж се проповядва да вдигне поглед към Бога. Не повече към един Бог, скрит в една непроницаема мистерия и безкрайно отдалечен от човешката симпатия, появяващ се от мрака само от време на време, за да накаже и смаже човечеството: а към един Бог добър, благ, благороден и милостив: един Баща, обичащ съществата, които е създал с една неизмерима любов и неуморимост; Който изпитва чувства към нас и ни симпатизира и ни изпраща болка и желание и нещастия само за да могат те да послужат за развиване у нас на добродетели и съвършенство, които ни подхождат, за да живеем с Него оттук нататък.

Исус от Назарет, “Синът човешки”, и тълкувател на новия Закон на Любовта. Той събира около себе си смирените, бедните, Париите на света. Първото изречение, което Той произнася, благословило света и провъзгласява новото евангелие: “Блажени скърбящите, защото те ще бъдат утешени!” Той излива маслото на утешението и покоя върху всяко смазано и кървящо сърце. Всеки страдалец е Негов поддръжник. Той споделя техните скърби и симпатизира на техните огорчения.

Той вдига грешника и самарянката и ги учи да се надяват на прошка. Той опрощава жената, заловена в прелюбодеяние. Избира последователите си сред Фарисеите или Философите, но сред низшите и смирените, даже рибарите от Галилея. Той лекува болните и нахранва гладните. Живее сред крайно бедните и нямащите приятели. “Страдайте, малки деца,” казал Той, “за да дойдете при мен; защото за такива е царството Небесно! Благословени смирените, защото тяхно е царството Небесно; хрисимите, защото те ще наследят Земята; милостивите, защото те ще получат милост; чистосърдечните, защото те ще видят Бога; миротворците, защото те ще бъдат наречени децата Божии! Първо се помирете с брата си, а после елате и оставете своя дар при олтара. Дайте на този, който ви е поискал, а от този, който на когото сте дали назаем, не се отвръщайте! Обичайте враговете си; благословете онези, които ви проклинат; сторете добро на онези, които ви мразят; и се молете за онези, които зложелателно ви използуват и ви преследват! Всички неща, които другите хора биха сторили на вас, сторете ги и вие на тях; защото това са законът и Пророците! Този, който не поеме своя кръст и не ме последва, не Ме заслужава. Аз ви издавам нова заповед: както аз съм ви обичал, така и вие да се обичате един друг: по това аз ще зная, че сте мои последователи. Няма по-велика любов от тази – човек да пожертвува живота си за своя приятел!”

Евангелието на Любовта Той подпечата със Собствения си живот. Жестокостта на еврейското Духовенство, невежата свирепост на тълпата и римското безразличие към кръвта на варварите, Го приковава към кръста и Той издъхва, мълвейки благословии за човечеството.

Умирайки по този начин, Той завещава Своето учение на хората като неоценимо наследство. Извратено и корумпирано, то е послужило като основа на много вероизповедания и дори е било направено гарант на нетолерантността и преследванията. Ние тук го проповядваме в неговата чистота. То е нашето Масонство; към него могат да се присъединят мъже от всякакви вероизповедания.

Това, че Бог и добър и милостив, обича и симпатизира на всички създания, които Той е сътворил, че Неговият пръст се вижда във всички движения на моралната, интелектуалната и материалната вселена; че ние сме неговите деца, обектът на Неговата Бащинска грижа и отношение; че всички хора са наши братя, чиито нужди ние трябва да удовлетворим, да простим грешките им, да толерираме мненията им, да им простим, че са ни наранили; че човекът има безсмъртна душа, свободна воля, право на свобода на мисълта и действието; че в очите на Бога всички хора са равни; че най-добре служим на Бога със смирение, хрисимост, благост, доброта и другите добродетели, които могат да се упражняват както скромно, така и възвишено; това е “новият Закон”, “Думата”, която светът е чакал и на която е възлагал всичките си надежди; и всеки истински Рицар на Розата X ще се прекланя пред паметта на Този, който го е научил и който снизходително е гледал дори на онези, които са Му приписвали характер, далеч надхвърлящ неговите собствени разбирания или вярвания, даже дотам, че да Го считат за Божествен.

Чуй Фило, гръцкия евреин. “Отдадената на съзерцание душа, неравномерно водена, понякога към изобилие, а понякога към безплодие, е осветена от примитивните идеи, от лъчите, произхождащи от Божествения Интелект, когато се въздига към Възвишените Съкровища. Когато, обратно, се спуска и е безплодна, тя попада във властта на онези Интелекти, наричани Ангели..., защото, когато душата е лишена от правото на Божията светлина, която да я води към познанието за нещата, тя повече не се наслаждава на нещо повече от бледа и второстепенна светлина, която ù дава, разбираща не нещата, а само думите, както в този по-низш свят...”

“...Оставете тесногръдието да се оттегли със затворени уши! Ние съобщаваме божествените мистерии само на онези, които са получили свято посвещение, на онези, които практикуват истинска благочестивост и които не са станали роби на празни помпозни думите или на езични доктрини...”

“О, вие, Посветени, вие, чиито уши са пречистени, получете това в душите си, като една мистерия, която никога не трябва да бъде загубена! Не я разкривайте пред нито един Профан! Пазете я и я задръжте вътре в себе си, като едно неподкупно съкровище, не като златото или среброто, но много по-ценно от всичко останало; защото това е знанието на Великата Причина, на Природата и на това, което е родено от двете. И ако срещнете Посветен, обградете го с молитвите си да не скрива от вас нови мистерии, които може да знае и не спирайте, докато не ги получите! За мен, въпреки че бях посветен във Великите Мистерии от Мойсей, Приятелят Божи, след като видях Йеремия, го познах не само като Посветен, но и като Йерофант; и аз съм последовател на неговата школа.”

Ние, като него, разпознаваме всички Посветени като наши Братя. Ние не принадлежим към нито едно вероизповедание или школа. Всички религии имат за основа Истината; във всички има чиста Нравственост. Ние почитаме всички, които проповядват кардиналните догми на Масонството; възхищаваме се и почитаме всички учители и реформатори на човечеството. Масонството трябва да изпълни своята мисия. С неговите традиции, произхождащи от най-древни времена и символите му, датиращи то още по-отдавна, отколкото даже монументалната история на Египет, то кани всички мъже от всички религии да се строят под неговите знамена и да воюва срещу злото, невежеството и несправедливостта. Ти сега си негов рицар и в негова служба се освещава твоят меч. Дано да докажеш, че си достоен войник на една достойна кауза



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юли 2022 август 2022
събота, юли 02, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 26 1 2 3
Седмица 27 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 28 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 29 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 30 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org