header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.“ — Аристотел

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 18. РИЦАР НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ (РОЗЕНКРОЙЦЕР)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
18. РИЦАР НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ (РОЗЕНКРОЙЦЕР) Печат Е-мейл

В руините на Мандоре в Индия, сред другите мистични емблеми, се намират мистичният триъгълник и преплетеният триъгълник Y. Това също може да бъде видяно и върху антични монети и медали, изкопани от руините на Ооджейн и други антични градове в Индия.

Ти влезе тук сред унинието и в сянката и си облечен в одеждата на скръбта. Оплаквай с нас тъжното състояние на човешката раса в този воал от сълзи! злочестините на хората и агониите на народите! мракът на обърканата душа, подтисната от съмнение и предчувствие за беда!

Няма човешка душа, която понякога да не е тъжна. Няма мислеща душа, която понякога да не се отчайва. Вероятно няма никой измежду всичките, които въобще мислят за нещо отвъд нуждите и интересите на тялото, който да не се стресне и ужаси от противните въпроси, които, чувствувайки се като че ли е виновен, че го прави, прошепва на себе си в най-съкровените дълбини на душата си. Изглежда като че ли някой Демон терзае душата със съмнения и за да я смачка с отчаяние, пита дали в края на краищата е сигурно, че убежденията и са истински, а вярата ù е добре обоснована: дали е наистина сигурно, че един Бог на Безкрайната Любов и Великодушие управлява Вселената или това са само една огромна безмилостна Съдба и желязна Необходимост, скрити в непроницаем мрак и за които хората и техните страдания и скърби, техните надежди и радости, техните амбиции и дела не са повече интересни или по-важни отколкото прашинките, танцуващи на слънчевата светлина; или едно Същество, което се забавлява с невероятна суета и безразсъдство, гърчовете и изкривяванията на незначителното насекомо, което композира Човечеството и лениво си представя, че те наподобяват Всемогъщия. “Какво друго сме ние,” пита Съблазнителят, “освен кукли на конци на една витрина? О, Всемогъща съдба, дърпай конците леко! Карай ни да танцуваме милостиво извън нашата мизерна малка сцена!”

“Не е,” прошепва Демонът, “просто обичайната суетност на човека, която го кара да претендира пред себе си, че е като Господ по интелект, симпатии и страсти, както е било това, което в началото го е накарало да си мисли, че в своята телесна форма и органи е самото изображение на Божеството? Неговия Бог не е ли просто неговата собствена сянка, хвърлена в гигантски очертания върху облаците? Не създава ли той за себе си Бог от самия себе си, като просто прибавя безкрайно продължение на неговите умения, сили и страсти!”

“Кой,” Гласът, който няма винаги да бъде безмълвен шепот, “някога напълно се е задоволявал със собствените си аргументи относно собствената си природа? Кой някога е демонстрирал на самия себе си с убедителност, която да издигне вярването в увереност, че той има важен дух, живеещ само временно в дома и обвивката на тялото и ще живее вечно, след като тялото е изгнило! Кой някога е демонстрирал на може някога да демонстрира, че интелектът на Човека се различава от този на по-умните животни по друг начин, освен по степен? Кой някога е направил нещо повече от това, да говори глупости и непоследователности относно разликата между инстинктите на кучето и разума на Човека? Конят, кучето, слонът, също имат съзнание в тяхната идентичност, както и ние. Те мислят, сънуват, помнят, спорят със себе си, създават, планират и разсъждават. Какво друго са интелектът и интелигентността на човека, освен интелекта на животното в по-висока степен или по-голямо количество?” В истинското обяснение на една мисъл на едно куче може да бъде кондензирана цялата метафизика.

И с още по-ужасна важност Гласът пита в какво отношение човешките маси, огромните тълпи от човешката раса са се доказали като по-умни от животните, в чиито очи свети една по-висока интелигентност, отколкото в техните тъпи, неинтелигентни очни ябълки; в какво отношение са се доказали те достойни или подходящи за безсмъртен живот. Това би ли била награда с някаква стойност за огромното мнозинство? Показват ли те, тук на земята, някаква способност да напреднат, някаква възможност за състояние на съществуване, в което не биха могли да раболепничат за власт, както хрътките, боящи се от камшика или да тиранизират беззащитните слаби; в което не биха могли да мразят, да преследват, да измъчват и да унищожават; в което не биха могли да търгуват и спекулират, да надхитрят и хващат в капан непредпазливите, да мамят тези, които им се доверяват, да рискуват и просперират и да се мусят със собствената си праведност на недостатъците на другите и да благодарят на Бога че не са като другите хора. Каква би била за огромното мнозинство от хора стойността на Рая, където те не биха могли да лъжат и клеветят и усърдно да работят на низки поприща срещу големи печалби?

Тъжно се оглаждаме и четем мрачните и нерадостни архиви на древните отмрели и гнили епохи. Повече от осемнадесет века са се колебали в спектралното царство на Миналото, откакто Христос, проповядващ Религията на Обичта, е бил разпнат, когато тя може да се превърне в Религия на Омразата; а Неговата Доктрина не е нормално приета като вярна дори от една четвърт от човечеството. След Неговата смърт колко неизброими рояци от хора са живели в пълно неверие към всичко, което ние смятаме за съществено за Спасението! Колко безбройни човешки души след мрака на вкоренените плътно и непробиваемо върху земята идолопоклоннически предразсъдъци, са се устремявали към вечния Трон на Бога, за да получат Неговото правосъдие?

За седемнадесет дълги века Религията на Обичта е доказала, колкото и Религията на Омразата и безкрайно повече Религията на Преследването, отколкото Мохамеданството, като негов непревземаем противник. Ереси са възниквали преди да умрат Апостолите; и Господ ненавиждал Николаитяните, докато Йоан при Патмос възвестил идването на Неговия гняв. Сектите са се препирали и всяка, която се е докопвала до власт, започвала да преследва другите, докато земята на целия Християнски свят била потопявана в кръв и изравнявана върху плътта, побелявала от костите на мъчениците, а човешката изобретателност била принуждавана да измисля нови начини, с които мъченията и агонията биха могли да бъдат удължени и да бъдат по-рафинирани.

“С какво право,” нашепва Гласът, “това жестоко, безжалостно, преследващо животно, на което страданията и гърчовете на други от неговия презрян вид доставят най-чувствените удоволствия, а масата, за която те се грижат само да яде, да спи и да се облича и да се валя в чувствени удоволствия и най-добрите от които се карат, мразят, завиждат и, с някои изключения, се грижат само за собствените си интереси – с какво право се стреми то да се самозаблуждава, че не е животно, като вълка, хиената и тигъра, а е нещо по-възвишено, един дух, предопределен да бъде безсмъртен, искра от крайно необходимите Светлина, Огън и Разум, които са Бог? На каква друга безсмъртност може да се наслаждава това създание, освен тази на себичността? На каква друга е способно? Не трябва ли безсмъртието да започва тук и животът не е ли част от него? Как смъртта ще промени низката същност на една низка душа? Защо онези, другите животни, които само бегло имитират покварената, дивашка човешка жестокост и кръвожадност, нямат същото право, като човека, да очакват възкресение и Вечност на съществуване или Рай от Любов?

Светът става по-добър. Човекът престава да преследва, когато преследваните станат твърде многобройни и силни и той се предава. След като този източник на удоволствия пресъхва, хората упражняват изобретателността на своята жестокост върху животните и други живи същества под тях. Да отнеме живота на други същества, който Бог им е дал и не само за да може да изяде плътта им, а от чиста дивашка жестокост, е приемливо занятие и забавление на човек, който се гордее с това, че е Господар на Сътворението и е с малко по-нисък статут от Ангелите. Ако не може повече да използува дибата, щипците и стълба на кладата, той може да мрази и клевети и да си доставя удоволствие от мисълта, че оттук нататък ще се наслаждава на чувствените красоти на Рая, ща гледа с наслада страдалческата агония на онези справедливо прокълнати, които са дръзнали да имат различно от неговото мнение по въпроси, които са абсолютно надхвърлящи неговата и тяхната способност да бъдат разбрани.

Където армиите на деспотите престанат да убиват и опустошават, армиите на “Свободата” заемат мястото им и, бялото и черното омешани, започват да убиват, изгарят и опустошават. Всяка епоха наново узаконява престъпленията и безумствата на предшествениците си и продължава да воюва, разрешава изстъпленията и превръща плодоносни земи в пустини, в църквите се благодари на Господа за кървавите касапници, а безпощадните разрушители, даже когато са се издули от плячката, са коронясвани с лаврови венци и получават овации.

От цялото човечество даже един на десет хиляди няма каквито и да било аспирации отвъд ежедневните нужди на едно животно. В тази епоха, а и във всички останали, всички хора, освен няколко в повечето страни, се раждат, за да бъдат просто добитък в ярема, бъхтещи се заедно с коня и вола. Абсолютно невежи, даже в “цивилизовани” земи, те мислят и разсъждават като животните, редом с които се трудят. За тях Бог, Душа, Дух, Безсмъртие, са само думи, без никакво истинско значение. Богът на деветнадесет-двадесети от християнския свят е само Бел, Молох, Зевс или в най-добрия случай Озирис, Митрас или Адонай, под друго име, боготворен със старите езически церемонии и ритуални формули. Това е Статуята на Олимпийския Йов, боготворен като Бащата в Християнската Църква, която е била Езически Храм; Това е Статуята на Венера, която се е превърнала в Дева Мария. В по-голямата си част, в сърцата си хората не вярват, че Бог е справедлив и милостив. Те се страхуват и се свиват от Неговите светкавици и изпитват страхопочитание пред Неговия гняв. В по-голямата си част те само си мислят, че вярват, че има друг живот – справедливост и наказание за греха. Въпреки това те все пак преследват като Неверници и Атеисти онези, които не вярват в това, в което те самите си въобразяват, че вярват и в което все пак те не вярват, защото в тяхното невежество и желание за интелект то е отвъд техните възможности за разбиране. За огромното мнозинство от човечеството Бог не е нищо друго, освен отразено изображение в безкрайното пространство на земния Тиранин на неговия Трон, само че по-могъщ, по-енигматичен и по-неумолим. За да прокълнат Човечеството, Деспотите се нуждаят само да бъдат това, което обществената мисъл във всички времена само си е представяла за Бог.

Във великите градове, низшето съсловие от населението е поравно без вяра и без надежда. В по-голямата си част другите имат просто една сляпа вяра, наложена от образованието и обстоятелствата и не произвежда морални добродетели или даже обикновена честност, като Мохамеданството. “Твоята собственост тук ще бъде в безопасност.” казва мюсюлманинът; “Тук няма християни.” Философският и научният свят ежедневно се превръща във все по-невярващ. Вярата и Разумът не са противоположности в равновесие, а антагонистични и враждебни едно към друго; резултатът е мрак и отчаяние на скептицизъм, открито признат или полузавоалиран в рационализъм.

Над повече от три-четвърти от обитаемата земя човечеството все още коленичи, като камили, за да поеме върху себе си ярема, кротко носен за тираните му. Ако една Република понякога възникне като Звезда, тя с всички сили бърза към захода си в кръв. Не е необходимо царете да воюват с нея, да я премахнат от пътя си. Необходимо е само да бъде оставена сама и скоро тя ще се сграбчи сама в несдържаните си ръце. И когато отдавна поробеният народ хора се отърси от нейните окови, може скептично да се попита

Ще извика ли самохвалкото

за малък сляп лъч Свобода, да се свърже

поради лудост, мразен от мъдрите, със закона,

Системата и Империята?

Навсякъде по света трудът, в известна форма, е робът на капитала; в общи линии, това е един роб, който трябва да бъде хранен само толкова, че да може да работи, само дотолкова, доколкото неговата работа носи печалба на собственика на човешката движима собственост. Има бедствен глад в Ирландия, стачки и глад в Англия, сиромашия и отдавани под наем жилища-бордеи в Ню Йорк, мизерия, нищета, невежество, бедност, бруталността на пороците и безчувствеността към срама, към отчайващата просия във всички човешки клоаки и отходни канализации навсякъде. Тук една шивачка умира от глад и замръзва; там майки убиват децата си, за да могат онези, които са пожалени, да живеят с хляба, купен с парите, отпуснати им от властите за погребението на починалото от глад дете; а в съседство млади момичета проституират срещу хляба.

Освен това, казва гласът, тази видиотена раса е недоволна да гледа своите тълпи пометени от страхотни епидемии, причините за които са неизвестни, и от правосъдието и мъдростта, които човешкият ум не може да проумее. Тя трябва постоянно да води войни. Откакто хората са се разделили на Племена, не е имало дори един миг, в който в целият свят да е имало мир. Винаги някъде хората са били въвличани в братоубийствени войни. Армиите винаги са живели от труда на земеделеца, а войната винаги е изтощавала ресурсите, пропилявала енергиите и е слагала край на просперитета на Нациите. Тя зарежда нероден просперитет със смазващ дълг, залага цялото си имущество и донася на държавите срама и позора на непочтеното отрицание.

Понякога гибелните огньове на войната подпалват наведнъж половин континент; както когато всички Тронове се съюзяват, за да принудят един народ отново да приеме една омразна и ненавиждана династия или Държави отказват на Държави правото да анулират един досаден съюз и да си създадат едно отделно правителство. Тогава пламъците отново проблясват и замират и огънят тлее в пепелта си, за да избухне след време отново с подновена и по-концентрирана ярост. Понякога бурята, завъртайки се, вие само над малки райони; понякога светкавиците ù се виждат, като старите сигнални огньове на хълмовете, шибайки цялото кълбо. Няма море, но се чува тътен на оръдия; няма река, но тече червена от кръв; няма поле, но се тресе, стъпкано от копитата на атакуващи ескадрони; няма нива, но е наторена с кръвта на мъртвите; и навсякъде, където човекът убива, лешоядът пирува, а вълкът вие в ухото на умиращия войник. Никой град не е измъчван от изстрели и снаряди; и няма хора, които да забравят да упражнят грозното богохулство да благодарят на Бога на Любовта за победи и касапници. Все още се пеят Te Deums за вечерта на Свети Вартоломей и на Сицилианските Вечерни. Човешката изобретателност е разпната и всичките му изобретателни сили са поставени на изпитание, за да изфабрикуват адските машинарии на разрушението, с които човешките тела могат по-експедитивно и ефективно да бъдат смачквани, раздробявани, разкъсвани и прецеждани през преса. Човечеството, пияно от кръв и прогизнало от кръвопролитие, пищи до Небесата при едно единствено убийство, извършено, за да даде воля на едно не по-малко нехристиянско отмъщение или да задоволи едно користолюбие не по-низко, отколкото онези, които са внушения на Дявола в душите на Нациите.

Когато с обич сме мечтали за Утопия и за Хилядолетието, когато почти сме започнали да вярваме, че човек не е, в края на краищата, полуопитомен тигър и че мирисът на кръв не събужда дивака в него, ние изведнъж се стряскаме от измамния сън и откриваме тънката маска на цивилизацията, съдрана наполовина и захвърлена с презрение. Лягаме си да спим, както селянинът върху покритата с лава склонове на Везувий. Планината толкова дълго а била бездейна, че ние вярваме, че огньовете ù са угаснали. Около нас висят чепките грозде, а зелените листа на маслината трепкат в мекия нощен въздух над нас. Над нас светят спокойните, търпеливи звезди. Трясъкът на ново изригване ни събужда, тътенът на подземните гръмотевици, острите пробождания на вулканичните светкавици в забулените пазви на небето; и ние виждаме, потресени, изтерзаният Титан да запраща огньовете си сред бледите звезди, неговото огромно дърво от пушек и облак, червените потоци, изливащи се надолу по склоновете му. Тътенът и писъкът на Гражданската война е навсякъде около нас: земята е махало: човекът пак е Дивак. Великите армии се търкалят по своите грозни вълни и оставят след себе си пушещи и обезлюдени пустини. Грабителят е във всяка къща, отскубващ дори трохата хляб от устните на гладуващото дете. Сиви коси са оплискани с кръв, невинно моминство напразно пищи за помощ срещу Похотта. Изчезват Закони, Съдилища, Конституции, Християнство, Милост, Жалост. Бог изглежда е абдикирал и Молох властвува отново на Негово място; докато Пресата и Амвонът еднакво се възхищават на вселенското убийство и подканят към унищожаване на Победените с меч и огнена факла; и да грабежът и убийството дават право на човешкия звяр да отправя благодарствени молитви на Християнски Сенати.

Комерсиалната алчност умъртвява нервите на симпатия на Нациите и ги прави глухи към исканията за благородство, към импулсите на щедрост, към апелите на онези, които страдат от несправедливост. На други места, всеобщото преследване на богатство детронира Бога и отдава божествени почести на Мамон и Баалзебуб. Себелюбието става върховен властелин: спечелването на богатство се превръща в единствената цел в живота. Безнравствеността на легализирания хазарт и в спекулациите се превръща в епидемия; предателството е доказателство за опърничавост; заемането на длъжност се превръща в плячка на успешната фракция; Страната, като Актеон, е разкъсвана от собствените си хрътки, а негодяите, които тя толкова внимателно е образовала в техния занаят, най-алчно я разграбват, когато тя е в есктремна ситуация.

С какво право, настоява Гласът, едно създание, което винаги е ангажирано със взаимно обирджийство и с убийства и което превръща собствените си интереси в Бог, претендира да бъде от порода, по-висша от дивите зверове, на които е прототип?

Тогава сенките на ужасно съмнение падат върху душата, която би била склонна към любов, доверие и вяра; един мрак, на който всичко, което те заобикаля, е символ. Тя поставя под съмнение истината на Апокалипсиса, своята собствена духовност, самото съществуване на милосърден Бог. Тя се пита дали не е безполезно да се надява на някакъв голям прогрес на Човечеството към съвършенство, и дали когато напредва в един аспект, не изостава в някой друг, като компенсация: дали напредъкът на цивилизацията не е увеличаване на себелюбието: дали свободата не води задължително към слободия и анархия: дали нищетата и унижението на масите неизбежно не е последвано от увеличаване на населението, комерсиален и производствен просперитет. Тя се пита дали човекът не е просто един спорт за една сляпа и безмилостна Съдба: дали всички философии не са измама, а всички религии - фантастични творения на човешката суета и самоизмама; и преди всичко, дали когато Разумът е изоставен като пътеводител, вярата на Будиста и Брахмина няма същите претенции към суверенност и абсолютна, безпричинна вяра, както всяка друга.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юли 2022 август 2022
събота, юли 02, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 26 1 2 3
Седмица 27 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 28 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 29 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 30 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org