header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 18. РИЦАР НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ (РОЗЕНКРОЙЦЕР)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
18. РИЦАР НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ (РОЗЕНКРОЙЦЕР) Печат Е-мейл

Страбо казва: “Тази Върховна Същност е онова, което ни обгръща, водата и земята, които наричаме Небето, Светът, Природата на нещата. Това Висше Същество следва да се почита, без каквото и да било видимо изображение, в свещени дъбрави. В такива уединения посветените трябва да легнат да спят и да очакват знаци от Бога в сънищата си.”

Аристотел казва: “От най-ранни времена е предадено на потомствата в митична форма, че има Богове и че Божественото обхваща цялата природа. Всичко освен това е било прибавено, в митичен стил, с цел да се убеди мнозинството, в интерес на законите и в изгода на Държавата. Така хората придали на Боговете човешки форми и даже си представяли с фигурите на други същества, в чиито поток последвали много други измислици от същия род. Но ако от всичко това отделим първичния принцип и го разгледаме самостоятелно, а именно че първата Същност са Боговете, ще открием, че това е било божествено казано; и тъй като е вероятно, че философията и изкуствата са съществували няколко пъти дотолкова, че открити и загубени такива доктрини може да са били запазени до наши дни като останки от древна мъдрост.”

Порфирий казва: “С изображения, адресирани към разума, древните хора представяли Бога и неговите сили – чрез видимото те типизирали невидимото за онези, които се били научили да четат, в тези типажи, както в книгите, трактат за Боговете. Не бива да се чудим, ако невежият смята тези изображения за нищо повече от дърво или камък; защото невежият в писането не вижда нищо друго в един монумент, освен камък, нищо в дъсчицата, освен дърво, а в книгите – тъканта на папируса. ”

Аполоний от Тиана поддържа тезата, че раждането и смъртта са само проява; онова, което се отделя от едната субстанция (самата Божествената Същност) и е хваната от материя, която изглежда ще бъде родена; отново това, което се реализира от спойката на материята и се събира отново със самата Божествената Същност, изглежда умира. Най-много да има редуване на превръщането във видимо и невидимо. Направо казано, има само една същност, която самата действува и страда, като се превръща във всички неща за всички; Вечният Бог, когото хората обиждат, когато Му отнемат това, което правилно може да се припише само на Него и го прехвърлят върху други имена и лица.

Новите Платонисти заменят идеята за Абсолютното със самата Върховна Същност, като първия, най-простия принцип, предхождащ всякакво съществуване; за който нищо определено не може да бъде твърдяно; на който не може да се приписано никакво съзнание, никакво самосъзерцание; дотолкова, че ако го направи, това незабавно намеква за качество, което е определение за субект и обект. Тази Върховна Същност може да бъде позната само от интелектуалната интуиция на Духа, превъзхождаща себе си и освобождаваща се от собствените си граници.

Тази проста логическа тенденция, посредством която хората смятали да достигнат до концепция за такова абсолютно, όυ, било обвързано с известен мистицизъм, който чрез трансцеденталното състояние на чувствата, са съобщавало с тази абстракция, която умът би получил като реалност. Абсорбирането на Духа в това свръх-съществуване (τò έπέχεινα της ουσιας), така че да бъде идентифицирано с него или такова откровение на последното към духа, извисен над него, е било смятано за най-висшия край, който духовният живот може да достигне.

Идеята за Бога на Новите Платонисти е била за Една Проста Първична Същност, която се е извисила над цялата множественост и цялото развитие; единственото истинско Същество; непроменливо, вечно [Εις ων ένι τφ νυν το αεί πεπλήρωκε και μόνον εστί το κατά τούτον δ'ντως ων]: от което цялото Съществувание се е излъчило в своите няколко градации – световете на Боговете, като най-близък сродник на Него, който е пръв, начело на всички. В тези Богове това съвършенство, което във Върховната Същност е било оградено и неразвито, се развива и става познаваемо. Те служат, за да изложат в различни форми израженията на тази Върховна Същност, до която никоя душа не може да се въздигне, освен най-възвишеният полет на съзерцанието; и след като се е освободила от всичко, което е свойствено на чувствата - от всички разновидности. Те са посредници между човека (удивен и смаян от разновидностите) и Върховното Единство.

Фило казва: “Този, който не вярва в свръхестественото просто като свръхестествено, нито познава Бога, нито някога Го е търсил; защото иначе би разбрал, наблюдавайки тази наистина велика и вдъхваща страхопочитание гледка, че чудото на Вселената, че тези чудеса (с които Бог провиденчески насочва своите хора), са детска игра за Божествената Мощ. Но истински свръхестественото е започнало да бъде презирано при опознаване. Универсалното, напротив, въпреки че е маловажно, чрез нашата любов към новости, ни удивлява.”

Противопоставяйки се на антропопатизма на еврейската Библия, александрийските евреи се опитват да пречистят идеята за Бога от всичките примеси на Човешкото. Като изключили всяка човешка страст, той бил възнесен до нещо, лишено от всички атрибути и напълно трансцедентално; а самото Същество [όυ], Богът, в и от себе си, Абсолютното на Платонизма, било заменено с личното Божество [חךחי] на Стария Завет. Като се възвисява нагоре, отвъд всичко създадено съществуващо, умът, освобождавайки се от Осезаемото, достига до интелектуалната интуиция на това Абсолютно Същество, за което, обаче, той може да твърди само съществуване и да остави настрана всички други определения, като неотговарящи на възвисената природа на Върховната Същност.

Така Фило прави разграничение между онези, които в правилния смисъл са Синове на Бога, които чрез съзерцание са се въздигнали до най-висшето Същество или са достигнали до знание за Него, в Неговата непосредствена себеизява и онези, които познават Бога само чрез неговото косвено разкриване чрез неговите действия – такъв, какъвто Той се разкрива в сътворението – тези, накратко казано, които се прикачват просто към Емблемите и смятат, че това е Върховният Бог;които са синовете на Емблемите, а не на Истинското Същество [όυ].

“Бог”, казва Питагор, “не е нито обект на разума, нито субект на страстта, а невидим, само понятен и свръх интелигентен. В Своето тяло Той е като светлината, а в Душата си Той  наподобява истината. Той е вселенският дух, който прониква и се разпръсква над цялата природа. Всички същества получават живота си от Него. Има само един Бог, който не обитава, както някои са склонни да си представят, пространството над света, отвъд орбитата на Вселената; но бидейки Себе си във всички, Той вижда всички същество, които необхватно го изпълват; единственият Принцип, Светлината на Небесата, Бащата на всичко. Той създава всичко; Той нарежда и разполага всичко; Той е Причината, Животът и Движението на всичко съществуващо.”

“Аз съм Светлината на света; който Ме последва, няма да върви в тъмнина, а ще има Светлината на живота”. Така казва Създателят на Християнската Религия, както Неговите думи са предадени от Апостол Йоан.

Бог, казват свещените писания на евреите, се явил на Мойсей като Пламък на огън, сред един храст, който не бил погълнат от огъня. Той се спуснал на планината Синай като дим от пещ; Той се излизал пред децата на Израел през деня, като стълб от облак, а през нощта, като стълб от огън, за да им даде светлина. “Призовете вашите Богове”, Казал Пророк Илия на жреците на Баал, “а аз ще призова името на Адонай; и Богът, който отговори с огън, нека бъде Бог.”

Според Кабалата  и според доктрините на Зороастър, всичко съществуващо е произлязло от един източник на безкрайна светлина. Преди всички неща е съществувало Примитивното Същество, Древността на Дните, Древният Цар на Светлината; една титла, която е още по-забележителна, защото е често давана на Създателя в Зенд-Авеста и в Кодекса на Сабеанците и се появява в еврейската Библия.

Светът е бил неговото Откровение, проявеният Бог; и е съществувал само в Него. Неговите атрибути се били възпроизведени с различни модификации и в различни степени; така че Вселената е била Неговото Свещено Великолепие, Неговата Мантия. Той е трябвало да бъде обожаван мълчаливо; е съвършенството се е състояло в по-близкия достъп до Него.

Преди сътворяването на Световете, Примитивната Светлина изпълвала пространството, така че не е имало вакуум. Когато Върховното Същество, съществуващо в тази Светлина, решило да покаже Своите съвършенства, или да ги разкрие в световете, То се оттеглило вътре в Себе си, образувало около Себе си вакуум и изстреляло Своя първи плод – един лъч светлина; причината и принципа на всичко съществуващо, обединяващо детеродната и оплождащата сила, която прониква във всичко и без която нищо не може да съществува дори и за един миг.

Човекът паднал, съблазнен от Злите Духове, които били най-отдалечени от Великия Цар на Светлината; тези от четвъртия свят на духовете, Азая, чийто водач бил Белиал. Те водят неспирна война срещу чистия Разум на другите светове, които, които, като Амшаспандите, Изедите и Фериерите на персийците са покровителствуващите пазители на човека. В началото всичко е било в унисон и хармония; изпълнени със същата божествена светлина и съвършена чистота. Седемте Царе на Злото паднали и Вселената се обезпокоила. Тогава Създателят взел от Седемте Царе принципите на Доброто и на Светлината и ги разделил между четирите свята на Духовете, давайки на първите три Чистите Разуми, обединени от любов и хармония, а четвъртият бил удостоен само с някаква бледа мъждукаща светлина.

Когато конфликтът между тези и добрите Ангели е трябвало да продължи до определеното време и Духовете, обгърнати в мрак дълго и безуспешно трябвало да се опитват да погълнат Божествената светлина и живот, тогава Вечният Той щял да дойде и да ги поправи. Той щял да ги спаси от грубите обвивки от материя, които ги държат в плен, ще съживи и подсили лъча светлина или духовната природа, която те са съхранили и ще възстанови в цялата Вселена онази първична Хармония, която е била нейното блаженство.

Гностикът Марцион казва: “Душата на Истинския Християнин, приета като дете от Върховното Същество, за което тя дълго време е била странник, получава от Него Духа и Божествения живот. Чрез този дар тя е водена и утвърждавана в един чест и свят живот, като този на Бога; и ако тя завърши по този начин земната си кариера - в благотворителност, непорочност и святост, един ден тя ще бъде отделена от тази си материална обвивка, както узрялото зърно се отделя от сламата и както младата птица избягва от черупката си. Като Ангелите тя ще сподели блаженството на Добрия и Съвършен Отец, преоблечена във въздушно тяло или орган и сътворена като Ангелите в Рая.”

Виждаш, Братко мой, какво е значението на Масонската “Светлина”. Виждаш защо Изтокът в Ложата, където първата буква от Името на Божеството виси над Майстора, на мястото на Светлината. Светлината, като противоположно разграничаваща се от мрака, е Доброто, което е противоположното на Злото: и това е онази Светлина, истинското познание за Божеството, Вечният Бог  която Масоните от всички времена са търсили. Масонството все още неотклонно върви напред към онази Светлина, която блести много надалеч, Светлината на онзи ден, когато Злото, надделяно и преодоляно, ще избледнее и ще изчезне завинаги, а Животът и Светлината ще бъдат единствения закон на Вселената и на нейната вечна Хармония.

Степента на Розата X учи на три неща – единството, неизменността и добротата на Бога; безсмъртието на Душата; и крайното поражение и изкореняване на злото, неправдата и скръбта от Спасителя или Месията, който предстои да дойде, ако все още не се е появил.

Тя заменя трите колони в стария Храм с три други, които вече са ти били обяснени – Вяра (в Бога, в човечеството и в самия човек), Надежда (в победата над злото, напредъка на Човечеството и в бъдеще) и Благотворителност (подпомагайки нуждаещите се и бидейки толерантен към грешките и недостатъците на другите). Да вярваш, да се надяваш, да бъдеш снизходителен; тези неща, в една ера на егоизъм или лошо мнение за човешката природа, за една сурова и горчива присъда, са най-важните Масонски Добродетели и истински опори на всеки Масонски Храм. А те са старите колони на Храма, но с различни имена. Защото мъдър е само този, който съди другите снизходително; силен е само този, който се надява; и няма друга красота като тази на силната вяра в Бога, нашите Братя и в нас самите.

Втората стая, обгърната в траур, колоните на Храма, строшени и повалени и братята, потънали в най-дълбоко униние, представляват светът под тиранията на Принципа на Злото; където добродетелта е преследвана, а порокът – възнаграден; където праведните са гладни за хляб, а порочните живеят в охолство и се обличат в пурпурни и фини одежди; където властвува обидното невежество, а учените и гениите слугуват; където Цар и Жрец стъпкват свободата и правото на съвест; където свободата се крие в пещери и планини, а подлизурството и сервилността раболепничат и процъфтяват; където плачът на вдовицата и сиракът, умиращи от глад и треперещи от студ, се извисява до Небето от милиони жалки бордеи; където мъже, желаещи да работят и умиращи от глад, те и децата им, и жените им, жално молят за работа, когато разглезеният капиталист спре мелниците си; където законът наказва тази, която, умираща от глад, открадне хляб, а пуска съблазнителя свободен; където успехът на една партия оправдава убийството, а насилието и грабителството отминават ненаказани; и където този, който след много години измами и смачкване на лицата на бедните забогатява, получава служба и почести в живота, а след смъртта си – пищно погребение и величествен мавзолей:- този свят, в който още от създаването му войната никога не е спирала, нито пък човекът е спирал да си почине от тъжната задача да измъчва и убива своя брат; и в който амбицията, сребролюбието, завистта, омразата, похотта и другите от армията на Ахриман и Тайфон правят свърталище на Злите Духове: този свят, потопен в грях, смърдящ от низост, ехтящ от скръб и мизерия. Ако някой види в него и типът скръб на Занаята за смъртта на Хирам, печалта за евреите при падането на Ерусалим, нещастието на Тамплиерите при разгромяването на техния орден и смъртта на Де Моле или агонията на света и предсмъртната агония на злочестината при смъртта на Спасителя, правилно е всеки да го направи.

Третата стая представлява следствията от греха и порока и адът в който е превърнато човешкото сърце. Ако някой види в него също така и типът на Хадес на гърците, на Гехена на евреите, Тартарус на римляните или адът на християните, или само агониите на разкаянието и терзанията на укоряващата съвест, всеки има право.

Четвъртата стая представлява Вселената, освободена от арогантната власт и тирания на Принципа на Злото и блестяща с истинската Светлина, излъчвана от Върховното Божество; когато никога повече няма да има грях и беззаконие, болка и скръб, разкаяние и мизерия; когато великите планове на Безкрайната Вечна Мъдрост ще бъдат напълно развити; и всички Божии създания, виждайки, че цялото очевидно зло и лично страдание и неправда са били само капки, които са отишли да се влеят във великата река на безкрайната доброта, ще знаят, че както е необятна силата на Божеството, също толкова безкрайни са Неговата доброта и щедрост. Ако някои видят в него също така и типът на странните мистерии на която и да било вяра или вероизповедание, или алюзия за някакви минали събития, те имат право. Нека всеки да приложи своите символи, както му харесва. За всички нас те типизират вселенското правило на Масонството – неговите три основи добродетели – Вяра, Надежда и Благотворителност; братска любов и универсална благотворителност. Ние се трудим тук за тази цел. Тези символи не се нуждаят от друго тълкуване.

Задълженията на нашите Древни Братя на Розата X са били да изпълнят всичките задължения за приятелство, бодрост, мир, либералност, умереност и чистота: и добросъвестно да избягват неморалност, високомерие, омраза, яд и всеки друг вид пороци. Те са взели своята философия от древната Теология на египтяните, както са направили Мойсей и Соломон, заимствали техните йероглифи и шифрите на евреите. Техните главни правила са били да упражняват медицинската професия благотворително и безплатно, да издигнат каузата на добродетелта, да разширят науките и да подтикнат хората да живеят така, както е било в първобитните времена на света.

Не е важно да се пита откога съществува тази Степен; нето пък с какви различни ритуали е била упражнявана в различните държави и различните времена. Тя съществува от най-дълбока древност. Церемониите ù се различават на различните градуси ширина и дължина и се тълкува различно. Ако трябва да изследваме всички различни ритуали, техните емблеми и формули, бихме установили, че всичко, което принадлежи на първичните и съществени елементи на реда, е представено във всяко убежище. Всички практикуват добродетелите, за да могат де да дадат плод. Всички се трудят, като нас, за изкореняването на злато, за пречистването на човека, за развитието на изкуствата и науките и за освобождаване на човечеството.

Никой не допуска един последовател до своето възвишено философско знание и до мистериозните науки, докато той не е бил пречистен пред олтара на символичните Степени. От какво значение са различните мнения относно възрастта и генеалогията на Степента, или различията при практикуването, церемонията и литургията, или нюанса на цвета на знамето, под което всяко марширувало еврейско племе, ако всички почитат Светата Арка на символичните Степени, пръв и неизменен източник на Свободното Масонство; ако всички почитат нашите консервативни принцип и са с нас във великата цел на нашата организация?

Ако някъде братя от специфично религиозно вярване са били изключени от тази Степен, това просто показва колко дълбоко погрешно са били разбрани целите и плана на Масонството. Защото когато вратата на някоя Степен е затворена срещу този, който вярва в един Бог и в безсмъртието на душата, поради другите догми на неговата вяра, тази Степен вече не е Масонство. Никой Масон няма право да тълкува символите на тази Степен вместо другиго или да откаже да му разкрие нейните мистерии, ако той не ги приеме с добавените обяснения и коментари.

Чуй, Братко мой, нашите обяснения на символите на тази Степен и после ги тълкувай така, както смяташ за добре.

Кръстът е бил свещен символ от най-дълбока Древност. Той може да се види върху всички трайни монументи в света – в Египет, Асирия, Индустан, Персия и на будистките кули в Ирландия. Говори се, че Буда умрял върху тях. Друидите отсекли един дъб,  оформили го в неговата форма, превърнали го в свещен и строяли храмовете си в такава форма.Сочейки четирите посоки на света, той бил символът на универсалната природа. Говори се че Кришна издъхнал на дърво с формата на кръст, пронизан от стрели. Бил е почитан в Мексико.

Но неговото особено значение в тази Степен е даденото му от Древните Египтяни. Тот или Фта, представен на най-старите монументи, носещ в ръката си Crux Ansata или Ankh (кръст Тау с пръстен или кръг над него).така той се вижда на двойната табела на Шуфу и Нох Шуфу, строители на най-великата от Пирамидите в Уади Мегхара на полуостров Синай. Това е бил йероглифът за живот, а с представка триъгълник означавал даващ живот. За нас, следователно, това е символът на Живота – на онзи живот, роден от Божеството и на онзи Вечен Живот, за който ние всички се надяваме; чрез нашата вяра в безкрайната доброта на Бога.

Розата в древността е била посветена на Аврора и на Слънцето. Тя е символът на Утрото, на възкръсването на Светлината и подновяването на живота, и следователно на утрото на първия ден и по-специално – на възкръсването: а Кръстът и Розата заедно йероглифно трябва да се четат като Утрото на Вечния Живот, за което всички Народи са се надявали с пришествието на Спасител.

Женският Пеликан, хранещ малкото си, е символ на голямото и щедро милосърдие на Природата, на Спасителя на падналия човек и на онова човечество и благотворителност, които би следвало да отличат Рицаря на тази Степен.

Орелът е бил живият Символ на египетския Бог Мендес или Ментра, когото Сесостри-Рамзес направил един с Амун-Ре, Богът на Тебес и на Горен Египет и представителят на Слънцето, като думата Ре означава Слънце или Крал.

Компасът, с увенчан с корона означава, че независимо от високия ранг, постигнат в Масонството от Рицаря на Червената Роза, справедливостта и безпристрастието трябва неизменно да ръководят неговото поведение.

На думата Инри, изписана върху Crux Ansata над стола на Майстора, се приписват много значения. Посветеният християнин вижда в нея инициалите на надписа върху кръста, на който е бил разпнат Христос – Iesus Zanarenus Rex Iudeorum. Мъдреците от древността я свързвали с една от най-големите тайни на Природата - тайната на всемирното регенериране. Те я тълкували така: Igne Natura Renovatur Integra (цялата природа се възстановява чрез огън). Масоните Алхимици и Херметици я оформили в следния афоризъм: Igne nitrum roris invenitur. А на Йезуитите се приписва това, че я приложили към тази ненавистна аксиома: Justum necare reges impois. Четирите букви са инициалите на еврейските думи, които обозначават четирите елемента – Iaminim – море или вода; Nour - огън; Rouach – въздух; Iebeschah – суха земя. Не е нужно да ти повтарям как я четем ние.

Кръстът r е бил Знакът на Съзидателната Мъдрост или Логос, Синът Божи. Плато казва: “Той се изразил върху Вселената с фигурата на буквата Х. Следващата Сила след Върховния Бог е била пресечена под прав ъгъл или оформена като Кръст върху Вселената”. Митрас белязвал войниците си с Кръст на челото. r е знакът за 600 – мистериозният цикъл на преражданията.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2022 януари 2023
четвъртък, декември 01, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4
Седмица 49 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 50 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 51 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 52 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org