header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Остави сърцето да те води. То шепти, така че го слушай внимателно.“ — Майката на Литълфут от „Land before time“

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 18. РИЦАР НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ (РОЗЕНКРОЙЦЕР)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
18. РИЦАР НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ (РОЗЕНКРОЙЦЕР) Печат Е-мейл
Всеки от нас влага такова усърдие в своята собствена съдба и верую, в символите и церемониите на тази Степен, каквото му се струва правилно. С тези специални тълкувания ние тук нямаме нищо общо. Както легендата за Майстор Хурум, в която някои виждат изобразено заклеймяването и страданията на Христос; други виждат злочестият Велик Майстор на Тамплиерите; други – Чарлз І, Крал на Англия; а други пък – годишното спускане на Слънцето към зимното Слънцестоене към регионите на тъмнината, основа на много древни легенди; така церемониите на тази Степен получават различни обяснения; всеки ги тълкува сам за себе си и се обижда от тълкуванията на другите.

По никакъв друг начин Масонството не може да притежава характера си на Универсалност; този характер, който винаги е бил особен за него от самото му зараждане; и който позволява на двама крале, боготворящи различни Божества, за седнат заедно като Майстори, докато стените на първия храм се въздигнат; а мъжете от Гебал, кланяйки се доземи на Финикийските Богове, да работят редом с евреите, за които тези Богове са били поругание; и да седят с тях в същата Ложа като Братя.

Вече сте научили, че тези церемонии имат едно общо важно значение, за всекиго, за всяко вероизповедание, която вярва в Бога и в безсмъртието на душата.

Първобитните хора не са се срещали в Храмове, изградени от човешки ръце. “Бог”, казва Стефан, първият Мъченик, “живял в неръкотворни Храмове”. На открито, под арката на загадъчното небе, в огромния Свят-Храм, те мълвели своите обети и благодарности и обожавали Бога на Светлината; а тази Светлина била за тях Доброто, както тъмнината – Злото.

Цялата античност разрешила загадката за съществуването на Злото, като предположила съществуването на Принципа на Злото, на Демони, паднали Ангели, Ахриман, Тайфон, Сива, Лок или Сатана, които, след като самите паднали и се потопили в мизерия и тъмнина, подмамвали човека към неговото падение и донесли грях на света. Всички вярвали в бъдещ живот, който може да бъде постигнат чрез пречистване и проверки; в състояние или последователни състояния на награда и наказание; и в Посредник или Спасител, който да надвие Злия Принцип, а Върховното Божество да бъде помирено с Неговите същества. Всеобщо е било вярването, че Той трябва да бъде роден от Девственица и да умре в мъки; индийците го наричали Христина; китайците – Киоун-це; персийците – Сосиош; Халдейците – Доуванай; египтяните – Хар-Оери; Платон – Любов; а скандинавците – Балдер.

Христина, индийският Спасител, бил откърмен и образован сред Овчари. Когато той се родил, Тиран заповядал всички мъжки рожби да бъдат убити. Той извършил чудеса, казват легендите за него, даже съживявал мъртвите. Измивал нозете на Брахмините и бил смирен и скромен по дух. Бил роден от Девственица; спуснал се в Ада, възкръснал отново, възнесъл се на Небето, възложил на последователите си да преподават неговите доктрини и им дал дарбата да вършат чудеса.

Първият Масонски Законодател, споменът за когото е запазен за нас от историята, бил Буда, който около хиляда години преди Християнската ера реформирал религията на Манус. Той призовал към свещеническия сан всички мъже, без кастова разлика, които се чувствували вдъхновени от Бога да учат хората. Онези, които се обединили по този начин, образували Обществото на Пророците под името Саманийци. Те признали съществуването на единствен несъздаден Бог, в чието лоно всичко расте, развива се и се трансформира. Преклонението пред този Бог се основава на  подчинението на всички същества, които Той е създал. Неговите празници били тези на Слънцестоенето. Доктрините на Буда се разпространели в Индия, Китай и Япония. Жреците на Брахма, проповядващи тъмна и кървава вяра, брутализирана от Суеверия, се обединили срещу Будизма и с помощта на Деспотизма, премахнали неговите последователи. Но тяхната кръв наторила новата доктрина, която създала едно ново Общество под името Гимнософисти (Членове на индийска нудистка секта); много от тях избягали в Ирландия, където посели там своите доктрини и издигнали там кръглите кули, някои от които стоят и досега, здрави и неразклатени както в началото, видими паметници на най-далечните времена

Финикийската Космогония, както всички други в Азия, била Божието Слово, написано с астрални знаци от планетарните Божества и предавани чрез Полубоговете, като една неразбираема мистерия на по-светлите умове на Човечеството, за да я разпространяват сред хората. Техните доктрини наподобяват Древният Сабеизъм и понеже е вярата на Хирам - Царят и на неговия съименник артистът, представляват интерес за всички Масони. При тях Първият Принцип бил полуматериален, полудуховен, един тъмен въздух, оживен и наситен с духа; и един безреден хаос, покрит с дебел мрак. От това произлязла Думата и след това създаването и размножаването; а след това една раса от мъже, деца на светлината, които боготворели Небето и Звездите му като Върховно Същество; и чиито различни богове не са били нищо друго, освен въплъщения на Слънцето, Луната, Звездите и Етера. Крисор бил великата огнена сила на Природата, а Баал и Малакарт – изображения на Слънцето и Луната, като последната дума на иврит означава Кралица.

Човекът паднал, но не поради съблазънта на змията. Защото при Финикийците змията е била считана за участник в Божествената Природа и е била свещена, както и в Египет. Считана е била за безсмъртна, освен ако бъде убита с насилие, ставаща отново млада в старините си, като влизала в и консумирала себе си. Следователно Змията в кръг, хванала опашката си с устата си, била емблемата на вечността. С глава на ястреб тя бил с Божествено Естество и символ на слънцето. От там Сектата на Гностиците е заимствувала за своя добър гений, а след това бронзовата змия, въздигната от Мойсей в Пустинята, която израилтяните гледали и живеели.

“Преди хаоса, предшествувал раждането на Небето и Земята,” казва китаецът Лаодзъ, “съществувало едни единствено Същество, необхватно и мълчаливо, неизменно и винаги действуващо; майката на Вселената. Не знам името на това Същество, но го определям с думата Причина. Човекът има своя модел на земята, земята в Небесата, Небесата в Причината, а Причината в сече си.”

“Аз съм,” казва Изида “Природата; родител на всички неща, владетелката на Елементите, примитивният резултат на Времето, най-възвишеното от всички Божества, първата от всички Небесни Богове и Богини, Царицата на Сенките, непроменливото изражение; която със своя жезъл разполага многобройните светлини на Небето, здравословните бризи на морето и печалното мълчание на мъртвите; пред чиято единствена Божественост благоговее целият свят в много форми, с различни ритуали и с много имена. Египтяните, умели в древните науки, ме почитат с правилни церемонии и ме наричат с истинското ми име, Изида Царицата.”

Индийските Веди дефинират Божеството така:

“Този, който превъзхожда речта, но чрез чиято мощ речта се изразява, знай, че Той е Брахма; а не тези нетрайни неща, които човекът обожава.

“Този, чийто Интелект не може да бъде проумян и само Той е, казват мъдреците, чрез чиято Сила природата на Интелекта може да бъде разбрана, знай, че Той е Брахма; а не тези нетрайни неща, които човекът обожава.

“Този, който не може да бъде видян с органа на зрението, но чрез чиято мощ органът на зрението вижда, знай, че Той е Брахма; а не тези нетрайни неща, които човекът обожава.

“Този, който не може да бъде чут с органа на слуха, но чрез чиято мощ органът на слуха чува, знай, че Той е Брахма; а не тези нетрайни неща, които човекът обожава.

“Този, който не може да бъде доловен с органа на обонянието, но чрез чиято мощ органът на обонянието помирисва, знай, че Той е Брахма; а не тези нетрайни неща, които човекът обожава.”

“Когато Бог решил да създаде човешката раса,” казва Ариус, “Той създал Същество, което Той нарекъл Думата, Синът, Мъдрост, до такава степен, че това Същество може да доведе до съществуването на хората.” Тази Дума е Ормузд на Зороастър, Айнсоф на Кабала, Νοΰς на Платон и Фило, Мъдрост или Demiourgos на Гностиците.

Това е Истинската Дума, знанието за която нашите древни братя са търсили като безценна награда за техните усилия в работата на Светия Храм: Думата на Живота, Божествената Причина, “в която е бил Животът, а този живот – Светлина за хората”; “която дълго светила в тъмнината, но тъмнината не я проумяла;” Безкрайната Причина, която Душата на Природата, безсмъртната, за която думата на тази Степен ни напомня; и в която да вярваме и пред която да благоговеем, е специфично задължение на всеки Масон.

“В началото”, казва откъсът от едно по-старо писание, с което Йоан започва своето Евангелие, “бе Думата, а Думата бе близо до Бог и Думата бе Бог. Всички неща бяха създадени от Него, а без Него нищо не е било създадено. В него бе Животът, а животът бе Светлина за човека; а светлината светела в мрака, но мракът не я съдържал.”

Стара традиция е, че този откъс е от едно по-старо писание. И Филосторгиус и Ницефорус заявяват, че когато император Юлиян започнал да възстановява Храма, бил взет един камък, който закривал входа на една дълбока квадратна пещера, в която един от работниците, спуснат с въже, намерил в центъра на пода кубически стълб, върху който лежал свитък или книга, обвита във фин ленен плат, в която, с главни букви, бел написан горния пасаж.

Независимо какво е било, ясно е, че Евангелието на Йоан е полемика срещу Гностиците; и декларирайки в началото на настоящата доктрина във връзка със създаването на Думата, тогава той се обърнал към себе си, за да покаже и настоява, че тази Дума е Исус Христос.

А първото изречение, напълно тълкувано на наш език, би звучало така: “Когато започнал процеса на раждането, на създаването или еволюцията на съществуванията, по-низши от Върховния Бог, се появила и останала Думата: и тази дума била [τρσς τσυ Θεσν] близо до Бога; т.е. непосредственото или първото раждане от Бога:  и това е бил Самият Бог, развит или демонстриран в онзи особен вид и в действие. И от тази Дума е било създадено всичко, което съществува.” – И така Тертулиан казва, че Бог създал света от нищото, чрез Своята Дума, Мъдрост или Сила.

За Фило Евреинът, както и за Гностиците Върховното Същество била Първобитната Светлина или Първообразът на Светлината – Източникът, от който се раждат лъчите, за да осветят Душите. Той е Душата на Света и като такъв действува навсякъде. Той самият изпълва и обвързва цялото си съществувание, а неговите сили изпълват и проникват във всичко. Неговото Изображение е Думата (Логос), една форма по-ослепителна от огъня, който не е чиста светлина. Тази Дума живее в Бога; защото именно в Неговия Интелект Върховното Същество очертава за Себе си Видовете Идеи от всичко, което трябва да приеме реалността във Вселената. Думата е Средството, чрез което Бог действува във Вселената; Светът от Идеи, чрез които Бог е създал Материалния Свят; Началникът и Генералният Представител на всички Интелекти; Архангелът, типът и представителят на всички духове, даже тези на Смъртните; типът Човек; самият примитивен човек. Тези идеи са заимствувани от Платон. И тази Дума не е само Създателят (“от Него е създадено всичко, което е създадено”), но тя действува вместо Бог; а чрез него действуват всички Сили и Атрибути на Бога. Също така, като първият представител на човешката раса, той е защитникът на Хората и Техен Пастир, “Бен Х’Адам” или Синът на Човека.

Фактическото състояние на Човека е не неговото първобитно състояние, онова, в което той е представлявал изображението на Думата. Неговите непокорни страсти са довели до падането му от първоначалния му величествен ранг. Но той може отново да се издигне, следвайки напътствията на Вселенската Мъдрост и на Ангелите, на които Бог е възложил да му помагат да избягва объркванията на тялото; и като се бори смело срещу Злото, чието съществуване Бог е позволил единствено за да му предостави средство за изразяване на неговата свободна воля.

Върховното Същество на египтяните е било Амун, таен и прикрит Бог, Неизвестният Отец на Гностиците, Източникът на Божествения Живот и на всички сили, Изобилието на всичко, разбиращ всички неща в Себе си, първоначалната Светлина. Той не създава нищо; но всичко се ражда от Него: и всички други Богове не са нищо друго, освен негови проявления. От Него, чрез промълвяване на една Дума, се е родила Нейт, Божествената Майка на всички неща, Първобитната Мисъл, Силата, която задвижва всичко, Духът, разпрострян навсякъде, Божеството на Светлината и Майката на Слънцето.

Изображение на това Върховно Същество е бил Озирис, източникът на всичко Добро в моралния и материалния свят и постоянен противник на Тайфон, Геният на Злото, Сатаната на Гностиците, грубата материя, считана, че винаги е във вражда с Духа, излъчван от Божеството; и над когото Хар-Оери, Спасителят, Син на Изида и Озирис, в крайна сметка трябва да надделее.

В Зенд-Авеста на персийците Върховното Същество е Зеруане Акхерене. То няма произход; защото То е обвито в Своята собствена Слава и Неговата Природа и Атрибути са били толкова недостъпни за човешкия Интелект, че То е било обект на мълчаливо благоговение. Началото на Сътворението започнало с раждане от Него. Първо се родила Примитивната Светлина, а от тази Светлина произлязъл Ормузд, Царят на Светлината, който с Думата сътворил Света в неговата чистота, неговият Пазител и Съдник, Свято и Свещено Същество, Интелект и Знание, Самото Безмерно Време и упражняващ цялата власт на Върховното Същество.

В тази персийска вяра, както е преподавана много векове преди нашата ера и въплътена в Зенд-Авеста, в човека е имало един чист Принцип, произтичащ от Върховното Същество, създаден от Волята и Думата на Ормузд. Към него бил прикрепен един нечист Принцип, идващ от чуждо влияние, влиянието на Ахриман, Драконът или Принципът на Злото. Подмамен от Ахриман, първите мъж и жена паднали в клопката; и оттогава в продължение на дванадесет хиляди години се води война между Ормузд и на Добрите Духове, създадени от него и Ахриман и Злите сили, които създал.

Но Добрите Духове помагат на чистите души, Триумфът на Добрия Принцип е определен в декретите на Върховното Същество и времето на този триумф неминуемо ще дойде. В момента, когато земята ще бъде най-изтерзана от злините, стоварени ù от Духовете на вечната смърт, трима Пророци ще се появят, за да помогнат на смъртните. Сосиош, водач на Тримата, ще възроди света и ще му възстанови първичните Красота, Сила и Чистота. Той ще въздаде правосъдие на добрите и на порочните. След вселенското възкресяване на Доброто, чистите Духове ще ги поведат към огнището на вечното щастие. Ахриман, неговите зли Демони и целият свят ще бъдат пречистени в порой от течен горящ метал. Законът на Ормузд ще властвува навсякъде: всички хора ще бъдат щастливи: всички ще се наслаждават на неизменно блаженство, ще се присъединят към Сосиош в пеенето на възхвали на Върховното Същество.

Тези доктрини, с известни модификации, са били възприети от Кабалистите, а впоследствие и от Гностиците.

Аполоний от Тиана казва: “Ние ще отдадем на Божеството най-подходящата почит, когато на този Бог, когото наричаме Първият, Единият и отделено от всички, и след когото признаваме останалите, не Му въздадем никакви дарове, не Му запалим огън, не Му посветим нищо разумно; защото той не се нуждае от нищо, даже от всичко онова, което по-възвишени природи от нашата могат да му дадат. Земята не ражда растения, въздухът не подхранва живи твари, няма недостиг от нищо, което в неговите очи би могло да бъде покварено. Обръщайки се към Него, трябва да използуваме само висшата дума, имам предвид онази дума, която устата не произнася – безмълвната дума на духа... От Най-Божествените от всички Същества, ние трябва да търсим за благословия от онзи, който е най-божествен вътре в нас; и това е духът, който не се нуждае от орган.”



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
вторник, ноември 19, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org