header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Пабло Пикасо : Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 17. РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
17. РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА Печат Е-мейл

Еврейското учение, различаващо се от всички останали ориенталски вярвания, дори и от Алохаистичната легенда, с която започва Книгата за Генезиса, приписва съзиданието на прякото действие на Върховното Същество. Теософите на другите източни народи предполагат повече от един посредник между Бог и света. Да поставят между тях едно единствено същество, да предположат, че създаването на света е извършено поне чрез един посредник, им се е струвало принизяване на Върховния господар. Разстоянието между Бог, който е идеалната чистота, и материалното, което е основно и несъвършено, е твърде голямо за тях, за да го преодолеят с една стъпка. Дори и на запад, нито Платон, нито Фило могат да смъкнат толкова ниско света на разума.

Церентий от Ефес както и повечето от Гностиците, Фило, Кабала, Зенд-Авеста, Пуранас, както и в целия Ориент, считат, че разстоянието и антипатията между Върховното Същество и материалния свят са твърде големи, за да припишат на първото създаването на второто. Под, произхождайки от, създадени от, Най-древният, централната Светлина, Началото, Първият служител, един, два или повече служители, екзистенции, разумни същества са измисляни, някои по един или повече (без пряка намеса от страна на великият Неподвижен, Мълчаливото Божество), за да се дължи на тях прякото сътворение на материалното и на разумния свят.

Вече говорихме за многото спекулации по този въпрос. Според някои, светът е създаден от Логос или Словото, първата проява на или еманация от Бога. Според други, началото на сътворението е от еманацията на лъч светлина, така създавайки закона на Светлината и Живота. Примитивната Мисъл, създавайки по-нисшите божества, последователност от разуми, Йенгес на Зороастър, неговите Амшаспнас, Изед и Фероуер, Идеите на Платон, Айоните на Гностиците, Ангелите на Евреите,  Ноус, Демиурзите, Божествената причина, Силите на Фило и Алохаим, силите или висшите богове от древните легенди, с които започва Генезиса – сътворението се дължи на тези и други посредници. Най-истинските абстракции са Екзистенциите и Реалностите. Божиите атрибути, персонифицирани, се превръщат в Сили, Духове, Разуми.

Бог е Светлината на Светлината, Божият Огън, Абстрактния Разум, Коренът или Зърното на Вселената. Симон Магус, основателят на гностицизма, и много ранни християни – юдеи, признават, че проявата на Върховното Същество като Бог или Йехова, Син или Исус и Свети Дух са само много различни модели на Съществуването или Силите на същия Бог. Според други те са истински и отделни неща, както и многото подчинени разуми.

Ориенталското въображение се развихря при създаването на тези нисши разуми, сили, сили на доброто и злото, ангели. Вече говорихме за тези, създадени от персите и от Кабала. В Талмуда, всяка звезда, всяка страна, всеки град, почти всеки език има Принц от Небето за свой пазител.  Йехуел е пазителят на огъня, Михаил – на водата. Седем духове помагат на всеки от тях; тези, свързани с огъня, са Сепафаел, Габриел, Нитриел, Тамаел, Чимшиел, Хадарниел и Сарниел. Тези седем са представени от квадратен стълб в тази Степен, докато стълбовете Якин и Боаз представят ангелите на огъня и водата. Но стълбовете представят не само тях.

Според Базилидис, Бог няма име, не е сътворен, преди всичко съдържащ в Себе си множеството от своите съвършенства; и когато той ги прояви, резултатът е много отделни екзистенции, всички подобни Нему, винаги и все още Той. Според Есенейците и Гностиците, изтокът и западът приемат вярата, че Идеите, Концепциите или Проявите на Божеството са толкова многобройни създания, същества, всички бидейки Бог, нищо без него, но повече от това, което ние разбираме под думата идеи. Те произлизат от Него и отново се сливат с Бога. Те имат някакво междинно място сред нашите модерни идеи, и разумите или идеите, издигнати до ранга на гении в Ориенталската митология.

Тези персонифицирани атрибути на Бога, в теорията на Базилидис са Първородният, Умът, от който произлиза Логос или Словото, от него Разумът, от него Мъдростта, от него Силата и от него Праведността, на която евреите дават името Ейрене, мир или спокойствие, съществените характеристики на божественото, хармонията на всичките му съвършенства. Общият брой последователни еманации е 365, изразени от Гностиците чрез гръцки букви с тайнствената дума Абраксас; представяйки Бог като проявлението му или сбора от проявленията му, но не като Висш и Тайнствен Бог. Тези 365 разума представляват общо взето Множеството  на божиите еманации.

Що се отнася до Офитис, една секта от гностици, има седем по-нисши духове /по-нисши спрямо Ялдабаот, Демиурга или Истинския Творец/: Михаил, Суриел, Рафаел, Габриел, Таутабаот, Ератаот и Атаниел, гениите на звездите, наречени Бикът и Кучето, Лъвът и Меката, Змията, Орелът и Магарето, както по-рано са фигурирали в календара на съзвездията  и имали за символ съответните животни; докато Ялдабаот, Яо, Адонай, Евой, Орай и Астафай са гените на Сатурн, Луната, Слънцето, Юпитер, Венера и Меркурий.

Словото се появява във всички тези вярвания. То е Ормузд на Зороастър, Айнсоф на Кабала, Ноус на Платонизма и филонизма, София или Демиурга на Гностиците.

Всички тези вярвания, докато признават тези различни прояви на Върховното Същество, твърдят, че Неговата идентичност е постоянна и неизменна. Това е разликата, която прави Платон между Същество винаги едно и също и непрекъснатия поток от неща, непрестанно променящ се, Генезисът.

Вярата в дуализма в някаква форма е универсална. Тези, които твърдят, че всичко произлиза от Бога, стреми се към Бога и се връща в Бога, вярват, че между тези еманации има два противоположни принципа- на Светлината и Тъмнината, на Доброто и Злото. Тези вярвания преобладават в Централна Азия и в Сирия, докато в Египет се приема формата на гръцките учения. В първите се приема съществуването на втори  принцип на разума, който действа в Империята на Мрака, изправящ се срещу Империята на Светлината. Такива са разбиранията на персийците и Сабеанците. В Египет този втори принцип е материя, по начина, по който думата се използва в учението на Платон, с неговите тъжни атрибути – Пустота, Мрак и Смърт. В тяхната теория материята може да бъде съживена само от връзката с принципа на небесния живот. Тя се противопоставя на влиянията, които се опитват да я одухотворят. Тази съпротива е Силата на Сатаната, бунтуващата се материя, материята, която не приема Бог.

Два принципа съществуват в много теории: Неизвестният Отец, или Висшият и Върховен Бог, живеещ в центъра на Светлината, щастлив от съвършената чистота на своята същност; и вечната материя, тази инертна, безформена, тъмна маса, която се счита за източник на всяко зло, майката и мястото, където Сатаната се скита.

За Фило и последователите на Платон светът има Душа, създаваща видимите неща, действаща в тях, проводник на Висшия разум, прилагайки идеите, предавани му от Висшия разум, идеи, които понякога надхвърлят Неговите виждания, но които Той изпълнява без да разбира.

Апокалипсисът или Откровенията, независимо от кого са написани, принадлежат на Ориента и античността. Това е възпроизводство на нещо много по-старо. Това е оцветяване, с най-силните багри, които геният на Ориента познава,  на последните сцени от голямата борба на Светлината, Истината и Доброто срещу Тъмнината, Греха, Злото; персонифицирани между Новата Религия, от една страна, а от друга - паганизма и юдаизма. Това е специфично приложение на древния мит за Ормузд и неговите Гении срещу Ахриман и неговите Деви; това е празник на крайния триумф на Истината над обединените сили на хората и демоните. Идеите и представите са заети от всеки източник, откриват се алюзии с ученията на всички времена. Ние непрекъснато правим асоциация със Зенд-Авеста, Еврейските Кодекси, Фило Гностикът. Седемте духове, заобикалящи Небесния трон при откриването на великата Драма, с толкова важно участие, навсякъде първият инструмент на Божията  воля и отмъщение, са седемте Амшаспанди на Паризма; както 24-мата Древни, предлагащи на Върховното Същество първите молитви и почит, напомнят за загадъчните Водачи на Юдаизма, сенки, предшестващи Еоните на гностицизма и възпроизвеждащи 24-мата добри духове, създадени от Ормузд и затворени в яйце.

Христос от Апокалипсиса, Първородният от Сътноряването и Възкресението, е надарен с чертите на Ормузд и Сосиош  от Зенд-Авеста, Айнсоф от Кабала, Карпистес на Гностиците. Идеята, че истинските Посветени и Верни стават Крале и Свещеници е едновременно персийска, еврейска, християнска и гностическа. А определението на Върховното Същество, това, че е алфата и омегата едновременно, е и ще бъде, т.е. Безкрайното време, е определението на Зороастър за Зеруан-Акхерене.

Дълбините на Сатаната, които никой човек не може да измери, неговият временен триумф чрез измама и насилие, неговото оковаване от ангел, неговото осъждане и стопяването му в море от метал, имената му – Змия и Дракон, целият конфликт между добрите духове или небесните армии срещу злото имат много подобия – идеи и определения, в Зенд-Авеста, Кабала и Гносиса.

Ние дори откриваме в Апокалипсиса тази единствено персийска идея, която приема нисшите животни за Деви или проводници на Девите.

Покровителството над Земята на един добър ангел, подновяването на земята и небето, крайната победа на чистите и свети хора са същата победа на Доброто над Злото, на която целият Ориент се надява.

Златото, белите одежди на 24-мата Старейшини са, както и в персийските вярвания, знаците за възвишено съвършенство и божествена чистота.

Така човешкият разум се труди, и се бори, и се измъчва в течение на векове, за да обясни на себе си това, което чувства, без да си го признава, че е необяснимо. Многобройни неясни абстракции, тълпящи се в представите, редици от думи, носещи неясно значение, заплетен лабиринт от неуловими неща, това е резултатът.

Една грандиозна идея, обаче, се явява и откроява, непроменяща се сред въргалящите се хаотично заблуди. Злото, болката и тъгата са временни и водят до помъдряване и добродетел. Те трябва да бъдат съвместими с Божията доброта, чистота и безкрайно съвършенство;трябва да има начин за тяхното обяснение, и ако не можем да го намерим, при всички случаи трябва да се опитваме да го направим. Накрая задължително доброто побеждава и злото ще бъде унищожено. Само Бог може да направи това, и Той ще го направи, чрез еманация от самия себе си, приемайки формата на човек и спасявайки света от проклятие.

Вижте целта, края, резултата на големите спекулации и словоборства в античността, крайното унищожение на злото, възстановяването на човека в неговото първоначално състояние от един Спасител, един Месия, един Христос, от въплътеното Слово, Разума, Силата на Божественото.

Този Спасител е Словото или Логос, Ормузд на Зороастър, Айнсоф на Кабала, Ноус на Платоновото учение и Филонизъм; Той, който е в началото с Бога и е Богът, и от Когото всичко е сътворено. Това, че той е търсен от всички хора на Изтока, е широко показано в Евангелието на Йоан и Посланията на Павел, а изглежда, че едва ли е необходимо да се привеждат доказателства, че Спасителят ще дойде; усилията на всички пишещи са насочени към това - да покажат, че Исус е този Христос, който всички народи чакат; “Словото” на Месията, Миропомазаният и Светият.

В тази Степен великата борба между доброто и злото, в очакване на явлението на Словото или Спасителя е символизирано; както и мистериозните езотерични учения на Есенейците и Кабала.  От ритуалите на първите е известно, съгласно учението им, проповядвано от Йоан Кръстител, че те много приличат на тези за голямата чистота и почти идеалното съвършенство, проповядвани от Исус; и че не само Палестина е пълна с апостоли на Йоан, но и Свещениците и Фарисеите не смеят да отрекат вдъхновението на Йоан, а неговото учение се разпространява и в Мала Азия, има последователи в богатия и луксозен Ефес, в Александрия и Египет; и те с готовност приемат Христовата вяра, за която преди това не са и чували.

Тези стари противоречия са отмрели и старите вярвания са в забвение. Но Масонството все още оцелява, жизнено и силно, тъй както философията, преподавана в школите в Александрия и под Преддверието; проповядваща същите стари истини, които Есенейците са учили на бреговете на Мъртво море; истини нерушими като Божественото, неотрицаеми като Светлината. Тези истини са събирани от Есенейците от ученията на Ориента и Запада, от Зенд-Авеста и Ведите, от Платон и Питагор, от Индия, Персия, Финикия и Сирия, от Гърция и Египет, и от Светите книги на евреите. Оттам ние се наричаме Рицари на Изтока и Запада, тъй като учението ни идва от двете посоки. И тези учения, семето, пресято от сламата, Истината, отделена от Грешките, Масонството е събирало в най-съкровените си помисли, през огъня на преследването, бурите и бедствията, които са ни сполитали. Че Бог е един, неизменен и непроменим, безкрайно справедлив и добър, че Светлината  накрая ще надделее над Мрака – тези, отричащи всички безсмислени и диви спекулации на Зенд-Авеста, Кабала, Гностиците, са религията и философията на Масонството.

Тези разсъждения и представи е полезно да бъдат изучавани; когато разумът може да отсъди кое е без стойност и безполезно да се изследва, той може да оцени по-добре простите, ясни, върховни, универсално признати истини, които през всички епохи са били Светлината, от която Масоните са се ръководили по своя път; Мъдростта и Силата са като неразрушими стълбове, които поддържат и ще поддържат неговия величествен и великолепен Храм.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2021 декември 2021
вторник, ноември 30, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 45 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 46 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 47 22 23 24 25 26 27 28
Седмица 48 29 30
© 2007-2016 www.otves.org