header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Пабло Пикасо : Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 17. РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
17. РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА Печат Е-мейл

В 18 глава на Действия на Апостолите, четем следното: “И някакъв евреин, наречен Аполон, роден в Александрия, красноречив човек, силен в Светото писание, дойде в Египет. Този мъж беше обучен в Божиите работи,  и като мъж с горещ дух, той говореше и учеше прилежно на Божиите неща, познавайки само кръщението на Йоан; и той започна смело да говори в синагогата, и когато Акила и Присила го чуха, те го приеха и по-точно му разясниха Божия път”.

Превеждайки горното от символичния и фигуративен стил към истинския, обикновен гръцки текст, се получава следното: “И някакъв евреин, наречен Аполон, Александриец по рождение, красноречив човек, пристигна в Ефес. Той е учил мистериите на истинското учение за Бога и като горещ последовател, говореше и учеше прилежно на истината за Бога, като не е получил друго кръщаване, освен от Йоан”.  Той не е знаел нищо свързано с християнството, тъй като е живял в Александрия и току-що е пристигнал в Ефес, като е бил, вероятно, пророк на Фило и Лечител.

“Във всички времена”, казва Св. Августин, “да се следва и познава християнската религия е най-сигурното здраве, наричано според това име, а не според самото нещо, чието име е, той като самото нещо, сега наричано християнска религия, всъщност е било известно на Древните, нито някога се е нуждаело, от началото на човешката раса докато Христос се появи в плът,  откогато истинската религия, която и преди е съществувала, започна да се нарича християнство, нито е имало нужда в предишните времена, а в по-късни времена е получило това име.” Апостолите първо са били наричани християни в Антиох, когато Барнабас и Павел започват за проповядват там.

Скитащите или странстващите евреи или екзорсистите /Заклинателите/, които използват Светото име при прогонване на злите духове, без съмнение са били Лечители или Есенейци.

“И стана така”, четем в 19 глава на Действия, стихове 1 до 4, “че докато Аполон е бил в Коринт, Павел, след като преминал през горната част на Мала Азия, идва в Ефес, и като намира някакви апостоли, им казва: “Приели ли сте Светия Дух, след като сте станали вярващи?” А те му казват: “Ние дори не сме чули, че има някакъв Свети Дух”. А той им казва: “В какво, тогава, сте кръстени?” И те отговарят: “В кръщението на Йоан”. Тогава Павел казва: “Йоан наистина е кръщавал с кръщаването на покаянието, казвайки на хората, че те трябва да вярват в Този, който идва след него, т.е. в Исус Христос. Когато чули това, те били кръстени в името на Бога Исус”.

Вярата, проповядвана от Йоан, е толкова близо до християнството, че не може да е нищо друго освен учението на Есенейците, и не може да има съмнение, че Йоан е принадлежал към тази секта. Мястото, където той е проповядвал, неговото изтощително постене,  оскъдното му хранене, учението, което той проповядва, всичко го доказва. Няма друга секта, към която той би могъл да принадлежи; със сигурност никоя толкова многобройна, освен тази на Есенейците.

От две писма на Павел до братството в Коринт, градът на лукса и корупцията, откриваме че между тях е имало раздор. Съперничещите си секти през около 57 г. от новата ера вече са се определили като последователи на Павел, на Аполон, на Цефас. Някои от тях отричат възкресението. Павел ги кара да се придържат към учението, проповядвано от него и изпраща Тимотей при тях, за да ги приобщи.

Според Павел, Исус отново ще се завърне. Той ще ликвидира  всички други ангели и сили, накрая и на смъртта, и ще бъде отново едно с Бога, който ще бъде все и вся.

Формите и ритуалите на Есенейците били символични. Според Фило евреинът, те имали четири степени; членовете им били разделени в два ордена, на Практици и Лечители, като последните били братство от съзерцатели и лекари, докато първите били дейни, практични, предприемчиви хора. По рождение те били евреи и между членовете им имало много повече привързаност, отколкото при другите секти. Братската им любов била силна. Те следвали християнския закон “Обичайте се един друг”. Те презирали богатството. Между тях не можело да се открие никой, който да притежава повече от другите. Собствеността на едни се смесвала с тази на други, така те имали общо наследство и били братя. Почитта им към Бога била изключителна. Преди изгрев слънце те никога не споменавали и дума за светски неща, а казвали молитви, наследени от бащите им. Сутрин, още преди зората, техните молитви и химни се издигали към Небето. Те били изключително верни и честни и били служители на мира. Те имали тайнствени ритуали и посвещения в тайнствата си; кандидатът трябвало да обещае, че винаги ще бъде верен на останалите, особено на тези, които имали някаква власт, защото “никой не получава управлението без Божията помощ”.

Каквото и да казвали, то имало силата на клетва; но те избягвали да се заклеват и оценявали клетвата като по-лоша и от клетвопрестъпничеството. Начинът им на хранене бил прост, както и начинът им на живот, те понасяли страданието твърдо и презирали смъртта. Те създали науката медицина и били много умели лечители. Считали го за добра поличба да се обличат в бяло. Имали свои съдилища и произнасяли справедливи присъди. Те спазвали Шабат по-стриктно и от евреите.

Главните им градове били Енгади, близо до Мъртво море, и Хеброн. Енгади бил на около 30 мили на югоизток от Йерусалим, а Хеброн – на около 20 мили на юг от него. Йосиф и Еузебио говорят за тях като за древна секта; без съмнение те са били първите сред евреите, приели християнството: с чиито  добродетели и учение те имали много общи неща, всъщност, те били идентични в много отношения. Плиний ги счита за много древен народ.

В своята набожност те се обръщали към изгряващото слънце, както евреите се обръщат към Храма. Но те не били идолопоклонници, те спазвали заповедите на Мойсей със скрупульозна точност. Те съхранявали общо нещата си, презирали богатството, техните нужди били задоволявани от управлението на Кураторите или Стюардите. Тетрактисът, съставен от четири точки вместо от черти, бил много почитан от тях. Тъй като това е Питагорейски символ, очевидно те били свързани с школата на Питагорейците, но техните особени догми приличат повече на тези на Конфуций и Зороастър и вероятно са приети по време на изгнанието им в Персия; това обяснява обръщането им към Слънцето при молитва.

Тяхното поведение било трезво и целомъдрено. Те се подчинявали на управлението на водачи, които определяли сами. Прекарвали цялото си време в труд, медитация и молитви; те се отзовавали най-усърдно на всеки повик за справедливост, човечност, към всяко морално задължение.  Те вярвали в Божието единство. Те предполагали, че душите на хората са паднали, поради злощастна съдба, от висините на чистота и светлина, в телата, които заемат, и в които са като в затвор. Следователно те не вярвали във възкресението на телата, а само в това на душите. Вярвали и в бъдещото възмездие или възнаграждение, не приемали церемониите или външните прояви, изисквани от Мойсеевите закони за съблюдаване при отдаване почит на Бог, считали че думите, на този законодател трябва да се разбират не според буквалното им значение, а по някакъв мистериозен и отвлечен начин. Те не принасяли жертви, освен в домовете си; чрез медитацията се опитвали, доколкото е възможно, да  отделят душата от тялото и я приближат до Бога.

Еузебио открито казва, че “древните Лечители бяха християни, а техните древни писания са наши молитви и химни”.

Есенейците са били еклектична секта от философи и много високо ценели Платон; те вярвали, че истинската философия, най-ценният и скъп подарък на смъртните, даден им от Бога, е разпръсната на части из всичките секти и следователно е дълг на всеки разумен човек да я събира от там, откъдето я има и да я използва, обединявайки частите, за разрушаване господството на безверието и порока.

Големите празници на слънцестоенето били спазвани по един изискан начин от Есенейците, както естествено може да се очаква, поради факта, че те се кланяли на слънцето, не като на бог, но като на символ на светлина и огън; който ориенталците считали за източник на Бога. Те живеели във  въздържание и жилищата им приличат на манастирите от ранното християнство.

Писанията на Есенейците са пълни с мистицизъм, загадки, алегории, притчи. Те вярвали в езотеричното и екзотерично значение на Светото писание и както вече казахме, намирали гаранция за това в самото Свето писание. Те открили такова в Стария завет, така както Гностиците го откриват в Новия. Християнските писатели, дори самият Христос, признават като истина това, че във всички писания има явен и скрит смисъл. Например, това е казано в едно от евангелията:

“На теб ти е дадено да познаеш чудото на Божието царство; но хората, на които не им е дадено, тези неща им се дават с притчи; защото гледайки, те могат да виждат, но да не разбират, и слушайки, те могат да чуват, но да не разбират ... И апостолите дошли и му казали: “Защо казваш истината с притчи? Той отговори и им каза: “Защото на вас ви е дадено да познавате чудото на царството Божие, но на тях не им е дадено”.

Павел, в Гл. 4 от неговото Послание до Галатейците, споменавайки най-обикновените факти от Стария завет, уверява, че те са алегория. В Гл.3 на второто Послание до Коринтяните той заявява, че е служител на Новия завет, определен от Бог, “не на написаното, а на духа му, защото написаното убива”. Ориген и Свети Григорий считат, че Евангелията не трябва да се приемат в буквалния им смисъл, а Анастасий ни казва, че “Ако разбираме светите писания буквално, ще стигнем до страшно богохулство”.

Еузебио казва: “Тези, които имат власт над Светото писание, разсъждават върху него и разширяват буквалния му смисъл чрез алегории”.

Източниците на нашето познание за Кабалистичните учения са книгите на Йезирах и Зохар, първата написана през 2 в., а втората – малко по-късно, и двете съдържащи материали много по-стари от самите тях. В най-характерните си части те стигат назад до  времето на изгнанието. В тях, както и в учението на Зороастър, всичко, което съществува, е еманация на източник на безкрайна Светлина. Преди всичко, обаче, е съществувал най-древният от древните, Кралят на Светлината, едно наименование често давано на Създателя в Зенд-Авеста и ключ за Сабеанците. Така изразената идея е свързана с пантеизма на Индия. Кралят на Светлината, Най-древният, е Всичко, което е. Той не само е истинската причина за всичко съществуващо, но е безкраен /Аинсоф/. Той е Самият той, няма нищо в Него, което Ние можем да наречем Ти.

В индийските учения Върховното Същество не само е причина за всичко, но то е и единственото истинско съществуване: всичко останало е илюзия. В Кабала, както в персийските и гностични учения, Той е Висше същество, непознато за всички, “Неизвестният Отец”. Светът е негово откровение и съществува само в Него. Неговите атрибути са възпроизведени там, с различни модификации и в различна степен, така че Вселената е Неговото Свято Величие: тя не е друго, а Негова обвивка /мантия/ , и трябва мълчаливо да се почита. Всички същества са произлезли от Върховното Същество, колкото по-близо е едно същество до Него, толкова по-съвършено е то; най-далеч са тези, които са най-нечисти.

Лъч Светлина от Божеството е причината и първоизточника на всичко, което съществува. Той е едновременно Майка и Баща на Всичко, в най-висшия смисъл. Той прониква навсякъде; и нищо не може да съществува и един миг без него. От тази двойна Сила, посочена в двете части на думата I\H\U\H е произлязъл Първородният, Универсалната форма, която съдържа всички същества; персийският и Платонов Архитип на нещата, обединен с Безкрайността от първичния лъч светлина.

Този Първороден е Създателят, Пазителят, вдъхващият живот Първоизточник на Вселената. Той е Светлината на Светлината. Той притежава трите първични сили на Божественото, Светлината, Духа и Живота (Φως, Пνευμά и Ζωη). Тъй като получава обратно това, което дава, Светлина и живот, той се счита и за първоизточник, пораждащ и разбиращ, Първият човек, Адама Кадмон. Като такъв той се разкрива в десет еманации или Зефирот, които не са десет различни същества, нито са дори същества изобщо, а източници на живот, вместилище на Всемогъщество и на видове Създания. Те са Върховна власт или Воля, Мъдрост, Разум, Добродетелност, Взискателност, Красота, Слава, Постоянство и Господство. Това са атрибути на Бог и идеята, че Бог се разкрива /проявява/ чрез качествата си и че човешкият разум не може да обхване или познае самия Бог в своите дела, а само чрез начините, по които Той се проявява, е основна Истина. Ние познаваме Невидимото само дотолкова, доколкото Видимото ни разкрие.

Мъдростта се нарича  Ноус и Логос (Νοϋς и Λογος), Разум или Слово. Разумът, източникът на мирото, съответства на Светия Дух в християнската религия.

Красотата е представена от зеленото и жълтото. Победата е Яховах - Тсабоат, стълбът на дясната длан, стълбът Якин: Славата е стълбът Boaz на лявата длан. Така нашите символи отново се появяват в Кабала. И отново Светлината, обектът на нашите стремежи, се явява съзидателната сила на Божеството. Кръгът също е специален символ на първите Зефира, Кетер или Короната.

Няма да следваме по-нататък Кабала в нейните четири свята на Духа, Азилут, Бриах, Йезирах и Азиах, или на еманацията, съзиданието, образуването и изработването, всеки вътрешен спрямо другия и произлизащ от другия, висшият винаги обхващащ по-нисшия; нейното учение, че във всичко, което съществува, няма нищо, което да е чисто материално; че всичко идва от Бога и Той е във всичко чрез своето излъчване; че всичко оцелява чрез Божествения лъч, който пронизва всяко създание, че всичко е обединено от Божия Дух, който е животът на живота; така че Бог е всичко; съществата, които населяват четирите свята, по-нисши един спрямо друг в зависимост от разстоянието им до великия Крал на Светлината: съперничеството между добрите и злите Ангели и Служители, което ще продължи докато сам Бог го прекрати и установи отново началната хармония; четирите отделни части на човешката душа; блуждаенето на нечистите души, докато са достатъчно пречистени, за да споделят с Духа на Светлината  съзерцанието на Висшето създание, чието величие изпълва Вселената.

Словото също може да бъде открито във финикийските вярвания. Както при всички подобни в Азия, Божието слово, написано със звездни букви от планетарните божества, пренесено от полу-боговете като пълна загадка към по-високопоставените класи от хора, за да бъде на свой ред пренесено към човечеството, е създало света. Вярата на финикийците е еманация от древното боготворене на звездите, което във учението на Зороастър е свързано с вярата в единия Бог. Светлината и Огънят са най-важните елементи във религията на финикийците. Има раса от деца на Светлината. Те се прекланят пред Небето и неговите Светлини, считайки го за Върховен Бог.

Всичко произхожда от Единствен Принцип и примитивна Любов, която е движещата сила на всичко и ръководи всичко. Светлината, при обединението си с Духа, символ на което е колелото, е животът на всичко, прониква във всичко. Следователно тя трябва да бъде почитана навсякъде, защото тя управлява и контролира всичко.

 Халдейските и Йерусалемски Парафразисти се опитват да свържат със съчетанието Дебар-Яховах, Словото Божие, някаква личност, където и да я срещат. Изразът “И Бог създаде човека” е в Ерусалимски Таргум, “И Словото на Ихух създаде човека”.

Така в xxviii Генезис.20.21, където Яков казва: “Ако Бог е с мен ... тогава Ихух ще бъде моят Алхим” (ИХИХ ИХУХ ЛИ ЛАЛХИМ); и този камък ще бъде Божи Дом” (ИХИХ БИТ АЛХИМ). Онкелос преразказва това така: “Ако словото на Ихух ми помага.... тогава словото на Ихух ще бъде моя Бог”.

В iii. Gen. 8, за “Гласът на Господа Бога” (Ихух Алхим) се казва “Гласът на словото на Ихух”.

В ix. Мъдрост, 1, “О, Боже на моите Предци, Бог на милосърдието! който е създал всички неща със своето слово...”.

И в xviii. Мъдрост,15, “Твоето Всемогъщо Слово дойде от Небето”.

Фило говори за Словото като за едно и също нещо с Бога. На няколко места той го нарича Втората Святост; Образът на Бог; Божественото слово, което е създало всички неща, заместникът на Бог и др.

Когато Йоан започва да проповядва, той е бил отдавна предизвикан от източните и западни философи и свещеници във връзка с най-важния въпрос за безкрайността или създаването на материята: прякото или чрез посредници създаване на Вселената от Бог, произход, обект и окончателно унищожение на злото,  връзка между света на разума и материалното, между Бог и човека, създаването, падението и изкуплението, връщането на човека към първоначалното му състояние.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2021 декември 2021
вторник, ноември 30, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 45 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 46 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 47 22 23 24 25 26 27 28
Седмица 48 29 30
© 2007-2016 www.otves.org