header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Пабло Пикасо : Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 17. РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
17. РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА Печат Е-мейл

Амун, първият Бог само на Долен Египет, където е отгледан Мошах (дума, означаваща Истина на иврит) бил Върховният Бог. Той бил наричан “Небесният Господар, който излива Светлина върху скрити неща.” Той бил източникът на божествения живот, чийто символ е crux ansata; източникът на цялото могъщество. Той обединявал всички атрибути на Античната Ориенталска Теософия, възложена на Върховното Същество. Той бил πληρωμαα  (Плерома) или “Пълнота на нещата”, защото той разбирал в Себе си всичко; и Светлината; защото бил Богът-Слънце. Той бил непроменяем всред всичко феноменално в неговите светове. Той не създал нищо; но всичко произхождало от Него; а другите Богове не са били нищо друго, освен Негови проявления.

Овенът бил Неговият жив символ; който виждаш възпроизведен в тази Степен, лежащ върху книгата със седем печата върху чертожната дъска. Той причинил сътворението на света чрез Първичната Мисъл (Εννοιά, Еноя) или Духовно начало (Πνεύμά , Пневма), който произлязъл от него чрез неговия Глас или Словото, и която Мисъл или Духовно начало са персонифицирани в Богинята Нейт. Тя също е била божество на Светлината и майка на Слънцето; а Фестивалът на Лампите в Саис е бил празнуван в нейна чест. Съзидателната Сила, едно друго проявление на Божеството, пристъпвайки към заченатото вътре в нея сътворение, Божественият Разум, създала Вселената с нейната Дума, символизирана с едно яйце, излизащо от устата на Кнепх; от което яйце произлязъл Пта, изражение на Върховния Разум такъв, какъвто е реализиран в света и типа на този, проявен в човека; тя е също и основният проводник на Природата или на съзидателния и продуктивен Огън. ПХре или Ре, Слънцето или Небесната Светлина, чийто символ е ¤, точката в окръжността, бил синът на Пта; а Тифе, неговата съпруга или небесната твърд със седемте небесни тела, одушевени от духовете на гениите, които ги управляват, била представена на много от монументите, облечена в синьо или жълто, одеждите Й изпъстрени със звезди и придружавана и слънцето, луната и петте планети; и тя била типът на Мъдростта, а те – от Седемте Планетарни Духовни начала на Гностиците, които заедно с нея ръководели и управлявали земния свят.

В тази Степен, незнайно от сто години за онези, която са я практикували, тези възпроизведени емблеми се отнасят към тези стари доктрини. Агнето, жълтите драперии, обсипани със звезди, седемте колони, свещи и печати – всички те ни ги напомнят.

Лъвът е символ на Атом-Ра, Великият Бог на Горен Египет; Ястребът – на Ра или Пхре; Орелът – на Мендес; бикът - на Апис; а три от тях се виждат под платформата, върху която е издигнат олтарът.

Първият Хермес е бил Разумът или Божието Слово. Движен от състрадание към една раса, живееща без закон и желаейки да научи хората, че те са произлезли от Неговото лоно и да им посочи пътя, по който трябва да вървят (книгите, които първият Хермес, същият като Енох, написал върху мистериите на божествената наука и свещените букви, които били непознати на онези, живели след потопа)Бог изпратил на хората Озирис и Изида, придружени от Тот, прераждането или земното повторение на първия Хермес, който научил хората на изкуствата, науките и на религиозните церемонии; и след това се възнесъл на Небето или на Луната. Озирис бил Божият Принцип. Тифон, като Ахриман, бил принципът и източникът на всичкото зла в морален и физически порядък. Както и Сатаната при Гностиците, той бил ограничен с материята.

От Египет до Персия новите Платонисти заимствували идеята, а Гностиците я получили от тях, че човекът в неговата земна кариера и последователно под влиянието на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн, докато най-накрая достигне до Елисейските полета; една идея, символизирана отново със Седемте Печата.

Евреите от Сирия и Юдея били преките предшественици на Гностицизма; а техните доктрини изобилствували на ориенталски елементи. Тези евреи са имали през два различни периода близки взаимоотношения с Ориента, запознавайки се с доктрините на Азия и особено на Халдея и Персия; техният принудителен престой в Централна Азия под управлението на асирийците и персийците; и тяхното доброволно разпръскване из целия Изток, когато са били субекти на Селеуцид и на римляните. Живели в Месопотамия, люлката на тяхната раса, в продължение на около седемдесет години, а някои от тях и дълго време след това; говорейки същия език, а техните деца отглеждани заедно с децата на халдейците, асирийците, медейците и персийците и получавайки от тях имената си (както доказва случаят с Данаял, наричан Балтазар) те задължително възприели много от доктрините на завоевателите си. Техните потомци, както ни сочат Азра и Нахамия, почти не са искали да напуснат Персия, когато им е било разрешено. Те си имали специална юрисдикция, а управителите и съдиите били избирани измежду техните хора; много от тях имали високи държавни постове и техните деца се образовали заедно с децата на висшите нобили. Данаял бил приятелят и министър на Царя и Началник на Колежа на Магите във Вавилон; ако можем да вярваме на книгата, носеща неговото име и да вярваме на случките, разказани с неговия изключително фигуративен и с голямо въображение стил. Мордекай също заемал висок пост, на по-нисък от Министър Председател, а Естър или Астар, негова братовчедка, била съпругата на Монарха.

Маговете на Вавилон тълкували символичните писания, обяснявали природата, тълкували сънищата, били астрономи и  духовни лица, и под тяхно влияние сред евреите, след освобождаването им от плен, се зараждат голям брой секти, както и едно ново виждане, мистичното тълкуване, с всичките му диви фантазии и безкрайни  капризи. Айоните на Гностиците, Идеите на Платон, Ангелите на евреите, Демоните на гърците съответстват на Фероуерите на Зороастър.

Много еврейски фамилии останали постоянно в новата си страна, а една от техните най-прочути школи се намирала във Вавилон. Те скоро се запознали с учението на Зороастър, което е по-древно от Курос.  Те заели от системата на Зенд-Авеста и значително доразвили всичко, което не противоречи на тяхната вяра, и тези допълнения към старото учение скоро се разпространили в процеса на постоянното общуване и в Сирия и Палестина.

В Зенд-Авеста Бог е Безкрайното време. На него не може да му се припише никакъв произход: Той е изцяло обвит в собствената си слава. Неговата природа и качества са толкова недостъпни за човешкия разум, че Той може само да бъде обект на мълчаливо благоговение. Процесът на създаване е Негова еманация. Първата еманация била първичната Светлина, а от там и Кралят на светлината Ормузд. Чрез “Словото” Ормузд създава света чист. Той е негов пазител и съдия; Свято и Божествено Създание; Разум и Познание; Първородният на Безкрайното време; надарен с всичката мощ на Висше създание.

И все пак, най-точно казано, той е Четвъртото създание. Той има Фероуер, предшестващата го Душа /на езика на Платон – тип или идеал/; и за Нея се казва, че е съществувала от самото начало, в първичната Светлина. Но тъй като Светлината е само елемент, а Фероуертип, на обикновен език той е Първородният на Зероуан - Акхерен. Обърнете отново внимание на “Словото” на Масонството; Човекът, на чертожната дъска на тази Степен, Светлината, към която се стремят всички масони.

По свое подобие Той създава шестимата Добри духове наречени Амшаспанди, които заобикалят Неговия трон и са Негови средства за общуване с по-нисшите духове и с хората, предават Му техните молитви, измолват Неговото благоговение и служат като образец за чистота и съвършенство. Така имаме Демиурзите на гностицизма и шестимата Добри духове, които Му служат. Тези са Юдейските Архангели на Планетите.

Имената на тези Амшаспанди са Бахман, Ардибехест, Шаривър, Сапаномад, Кхордад и Амердад. 

Чевъртият, Светият Сапаномад, създава първите мъж и жена.

Ормузд създава 28 Изеди, от които Митрас е най-главният. Те следят, заедно с Ормузд и Амшаспанди, за щастието, чистотата и опазването на света, който те управляват; те са и примерите за човечеството и тълкувателите на човешките молитви. Заедно с Митрас и Ормузд те стават общо 30 (плерома или кръгло число), съответстващо на тридесетте Айони на гностицизма и на огдоадата, додекадата и декадата на Египтяните. Митрас е Богът–Слънце, призоваван и проклинан, обект на боготворене и включващ и самия Ормузд.

Третият порядък /ранг/ от чисти духове е по-многоброен. Те са Фероуери, Мислите на Ормузд или Идеите, които той е формулирал /носил/ преди да започне да създава нещата. Те също са по-висши от човека. Те го пазят по време на земния му живот; те го пречистват от злото при неговото възкресение. Те са добрите духове – покровители на човека, от падението му до пълното му прераждане.

Ахриман, второродният от Първичната светлина, е нейна еманация, чиста като Ормузд, но той е горд и амбициозен, изпълнен със завист към Първородния. Заради неговата гордост и омраза Вечният го проклина да се скита 12 000 години в тази част на пространството, където не достига светлинен лъч, в черната империя на тъмнината. В този период борбата между Светлината и Тъмнината, между Доброто и Злото, би трябвало да свърши.

Ахриман с презрение отказва да се подчини и застава срещу Ормузд. На добрите духове, създадени от брат му, той противопоставя неизброимата армия на Злите духове. На седемте Амшаспанди той противопоставя седемте Планети; на Изедите и Фероуерите – равен брой Деви, които са донесли на света всичките морални и физически злини. Оттук идват Бедността, Болестите, Нечистите помисли, Завистта, Огорчението, Пиянството, Фалша, Клеветата и техните ужасни армии.

Изображението на Ахриман е Дракон, отъждествяван от Евреите със Сатаната и Змията – Изкусител. След царуване в продължение на 3 000 години, Ормузд създава Материалния свят, на шест етапа, извиквайки към живот последователно Светлината, Водата, Земята, растенията, животните и Човека. Но Ахриман се намесва в създаването на земята и водата; тъй като тъмнината вече е елемент, Ормузд не може да изключи нейния Господар. Така двамата си взаимодействат при създаването на Човека. Ормузд създава, по своя Воля и със своето Слово, същество, което е тип и източник на универсалния живот за всичко, което съществува под Небето. Той влага в човека чистия принцип или Живота, произтичащ от Върховното Същество. Но Ахриман разрушава този чист принцип във формата, в която е бил вложен, а когато Ормузд създава първите мъж и жена от възстановената си и пречистена същност, Ахриман ги съблазнява и изкушава с вино и плодове, като жената е тази, която се предава първа.

Често, по време на последните три периода от по 3 000 години всеки, Ахриман и Тъмнината триумфират. Но на чистите души помагат Добрите духове; триумфът на Доброто е предопределен от Върховното Същество, а времето на този триумф неизбежно ще дойде. Когато светът бъде най-силно засегнат от злото, изсипано върху него от духовете на вечната смърт, трите Пророка ще дойдат и ще донесат спасение за смъртните. Сосиош, главният от тримата, ще възстанови земята с нейната първична красота, сила и чистота. Той ще отсъди кое е добро и кое - злото. След всеобщото възкресение на доброто, той ще поведе хората към дома на вечното щастие. Ахриман и неговите зли демони, и всички зли хора, също ще бъдат пречистени в поток от разтопен метал. Законите на Ормузд ще царуват навсякъде; всички хора ще бъдат щастливи; всички, в неизменно блаженство, ще пеят със Сосиош хвалебствия за Върховното Същество.

Тези учения, подробности от които са откъслечно заети от праисторическите евреи, са по-цялостно приети от Гностиците, които проповядват за възстановяването на всички неща, за тяхното връщане към първоначалното им чисто състояние, за щастието на тези, които ще бъдат спасени и тяхното допускане до празника на Божията Мъдрост.

Учението на Зороастър първоначално идва от Бактрия, Индийска провинция в Персия. Естествено е тогава то да включва индуски или будистки елементи, както и е всъщност. Основната идея на Будизма е, че материята поробва разума, но разумът се освобождава от това робство. Може би нещо е дошло в гностицизма от Китай. “Преди хаосът, който предшества раждането на Небето и Земята”, казва Лао–Цзъ, “е съществувало едно единствено Същество, необхватно и мълчаливо, неподвижно и винаги активно – майката на Вселената. Аз не зная неговото име: но аз му го приписвам с думата Разум. Човекът има своя вид и модел в Земята; Земята в Небето, Небето в Разума; а Разумът в себе си.” Тук са отново Фероуерите, Идеите, Айоните – Разумът, мълчанието, Словото, Мъдростта на гностицизма.

Доминиращата система сред евреите след техния плен е тази на Парошим или на Фарисеите. Независимо от това дали тяхното име е произлязло от това на Парсеите, или от последователите на Зороастър, или от някой друг източник, сигурно е, че те са заели много в своето учение от персите. Като тях те се кълнат, че притежават изключителното и мистично познание, неизвестно на масите. Като тях те учат, че се води постоянна война между Империите на Доброто и Злото. Като тях те приписват греха и падението на човека на демоните и техния водач; като тях признават специалното покровителство над праведните от нисши същества, служители на Йехова. Всичките учения за тези неща са в основата на тези в Свещените Книги, но са  изключително доразвити; а Ориентът очевидно е източникът, от който идва това развитие.

Те са се назовавали Тълкуватели, име, което показва тяхната заявка за изключителното притежание на истинското разбиране на Евангелията, по силата на устната традиция, която Мойсей е получил в планината Синай и която е предавана чрез поколения Посветени, непроменена, както се твърди, докато достигне до тях. Дрехите им, вярата им във влиянието на звездите, в безсмъртието и превъплъщението на душите, тяхната система от ангели и тяхната астрономия, всичко това е чуждо.

Садуцеизмът е възникнал от опозицията, преди всичко еврейска, на чуждите учения и на тази смес от учения, приета от Фарисеите, каквато представляват популярните вярвания.

Накрая стигаме до Есенейците или Лечителите, които са обект специално на тази Степен /ниво/.  Преплитането на ориенталски и западни обреди, на персийски и питагорейски виждания, които подчертахме в учението на Фило, не може да не бъде открита във вярванията на тези две секти.

Те се отличават в по-малка степен с метафизични  разсъждения, отколкото с прости медитации и морални практики. Последните, обаче, винаги  напомнят за принципите на Зороастър, за необходимостта от освобождаване на душата от ограниченията и влиянието на материалното, което води до система на въздържание и изтощително постене, изцяло противоположна на древните Юдейски  идеи, благосклонно отнасящи се към физическите удоволствия.

Най-общо животът и поведението на тези мистични групи, както Фило и Йосиф ги описват, и особено молитвите им при изгрев слънце, изглеждат като отражение на това което Занд-Авеста предписва на верния поклонник или Ормузд; а някои от техните виждания не могат да бъдат обяснени по друг начин.

Лечителите живеели в Египет, в съседство с Александрия, а Есенейците – в Палестина, непосредствено до Мъртво море. Въпреки това съществуват шокиращи съвпадения в техните идеи, които лесно се обясняват с отнасянето им към чуждо влияние. Евреите в Египет, под влиянието на Школата в Александрия, се стремят да хармонизират своите учения с традициите на гърците, и оттам идват, както твърди Фило, многото аналогии в учението на Лечителите между Питагорейските и Орфическите идеи, от една страна, а от друга – тези на Юдаизма: докато евреите в Палестина, при по-ограничени връзки с Гърция, или презирайки ученията им, приемат по-скоро Ориенталските доктрини, които те черпят от източника и които, поради връзката им с Персия, са им познати. Това особено личи в Кабала, която принадлежи по-скоро на  Палестина отколкото на Египет, въпреки че е много известна в Египет; и която дава на Гностиците някои от най-шокиращите им теории.

Значим факт е, че докато Христос често говори за фарисеите и за Садуцей, Той никога не споменава Есенейците, въпреки че между тяхното учение и Неговото има значителна прилика, която в много пунктове стига до идентичност. И наистина, никъде в Новия Завет Есенейците не се споменават, нито дори се прави далечна връзка с тях.

Йоан, синът на Свещенослужителят, който служи в Храма в Йерусалим, и чиято майка е била от семейството на Ахарун, е бил в пустинята до деня на влизането му в Израел. Той не е пиел нито вино, нито концентрати. Бил е облечен в плат от конски косми, препасан с кожен ремък, хранел се с храната, която му предоставяла пустинята, проповядвал, в земите около Йордан, за покръстване чрез покаяние, за опрощаване на греховете, т.е., за необходимостта от разкаяние доказана чрез реформацията. Той учи хората на щедрост и либералност; водачите на справедливост, равенство, справедливо отношение; войниците на мир, истина, доволство, да не причиняват никому насилие, да бъдат доволни от заплащането си. Той налага необходимостта от праведен живот, счита, че е безумие да се вярва в произход от Абрахам.

Той отрича както фарисеите, така и Садуцей, като поколения на змии, заплашени от Божия гняв. Той кръщава тези, които признават греховете си. Той е проповядвал в пустинята, следователно в страната, където са живели Есенейците, проповядвайки същото учение. Преди Христос да започне за проповядва, той е бил затворен. Матей го споменава без предговор или обяснение; все едно че историята му е известна на всекиго, както очевидно е било. “В тези дни”, казва той, “дойде Йоан Кръстителят, проповядвайки в дивите Юдейски земи”. Неговите апостоли често постели, тъй като ги намираме с фарисеите да идват при Исус и да питат защо Неговите апостоли не постят толкова често, колкото те, а Той не ги изобличава, както изобличава фарисеите, а им отговаря любезно и меко.

От своя затвор Йоан изпраща двама от апостолите си да разпитат за Христос: ”Дали той е този, който ще дойде, или търсим друг?”. Христос ги споменава в своите чудеса в отговор и заявява на хората, че Йоан е пророк и повече от пророк, че не се е раждал по-велик човек, но че и най-скромният християнин е по-горе от него. Той го нарича Елиас, който ще дойде.

Йоан е осъдил пред самия Ирод женитбата му със съпругата на брат му като незаконна, за което е и затворен и накрая екзекутиран за нейна угода. Неговите апостоли го погребали, а Ирод и други мислели, че той е станал от мъртвите и отново се е появил в личността на Христос. Всички хора считали Йоан за пророк; а Христос накарал Свещениците и старейшините да замълчат като ги попитал дали той е бил подтикнат от божествено внушение. Те се побояли да не възбудят гнева на хората, ако отрекат. Христос заявява, че той идва “по пътя на праведните” и по-нисшите класи му вярвали, а свещениците и фарисеите – не.

Така Йоан, с когото Ирод често се съветвал и към когото монархът показвал голямо уважение и често следвал съветите му, чието учение било най-силното сред хората и водачите им, е проповядвал някаква вяра по-стара от християнството. Това е очевидно: както е очевидно и че много голяма част от евреите, които приели неговото учение, не били нито фарисеи, нито Садуцеи, а скромни, обикновени хора. Следователно те трябва да са били Есенейци. Очевидно е също и че Христос е приел кръщението като свят ритуал, добре познат и широко практикуван. Той казвал, че му подобава да изпълнява всичко праведно.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2021 декември 2021
вторник, ноември 30, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 45 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 46 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 47 22 23 24 25 26 27 28
Седмица 48 29 30
© 2007-2016 www.otves.org