header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Познанието започва от почудата.“ — Аристотел

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 17. РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
17. РИЦАР НА ИЗТОКА И ЗАПАДА Печат Е-мейл
ImageТова е първата Философска Степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал; и е началото на курса на обучение, което напълно ще ти разкрие сърцевината и духовните мистерии на Масонството. Не се отчайвай от това, че често ти се е струвало, че си на границата на получаване на най-възвишената светлина, а толкова често си бил разочарован. Във всички времена истината е била скривана зад символи, а често пъти и от поредица алегории: където трябва да се проникне във воал след воал, преди да се достигне до истинската Светлина и същинската истина се изправяла разкрита. Човешката Светлина не е нищо друго, освен несъвършено отражение на лъча на Безкрайното и Божественото.

Предстои ни да пристъпим към онези антични Религии, които някога са властвували над човешките умове и чиито руини затрупват полетата на великото Минало, както счупените колони в Палмира и Тадмор лежат, белеещи се върху пясъците на пустинята. Те се издигат пред нас, тези стари, странни, мистериозни символи на вярата и вероизповедания, увити в савана на мъглявостта на античността и се прокрадват неясно и неопределено по границата на  линията, която разделя Времето от Вечността; и форми на една странна, дива, поразяваща красота, смесена с огромните тълпи от фигури с форми чудовищни, гротескни и ужасни.

Религията, проповядвана от Мойсей, която, както законите на Египет, формулира принципа на изключването, заимстван във всеки период от съществуването си от вероизповеданията, с които е влизала в контакт. Докато чрез изследванията на образованите и мъдрите тя се обогатила с най-възхитителните принципи от религиите на Египет и Азия, била е пречистена при пътешествията на Народа от всичко, което е било най-нечисто или съблазнително в езическите маниери и предразсъдъци. Тя е била едно нещо по времето на Мойсеий и Аарон, друго – при Давид и Соломон и съвсем друго – при Даниел и Фило.

По времето, когато Йоан Кръстител се появява в пустинята край бреговете на Мъртво море, всички стари философски и религиозни системи са се сближавали една с друга. Една обща умора предразположила умовете на всички към покоя на обединението на доктрини, за които експедициите на Александър и по-мирните събития, последвали с установяването в Азия и Африка на много гръцки династии и огромен брой гръцки колонии, подготвили пътя. След размесването на различни нации в резултат от войните на Александър в три-четвърти от земното кълбо, доктрините на Гърция, Египет, Персия и Индия се срещнали и смесили навсякъде. Захвърлени били всички бариери, които по-рано разделяли народите; и докато Народите от Запада с готовност свързали тяхната вяра с тези на Изтока, онези от Ориента побързали да научат традициите на Рим и легендите на Атина. Докато Философите на Гърция, всичките от които (с изключение на последователите на Епикур) били Платонисти, жадно се възползували от вярванията и доктрините на Изтока – египтяните и евреите, които преди това са били най-изключителните от всички народи, отстъпили пред еклектизма, преобладаващ сред техните господари – гърците и римляните.

Под същото влияние на толерантността даже онези, които прегърнали християнството, смесили старото и новото, Християнството и Философията, Апостолическите проповядвания и традициите на Митологията. Интелигентният човек, предан на една система, рядко я заменя с друга в цялата ù чистота. Хората приемат такава вяра така, както им се предлага. Съответно, разликата между езотеричното и езотеричната доктрина, проповядвани в други вероизповедания от незапомнени времена, лесно постигнали успех сред много християни; и от огромен брой хора, дори и по време на проповедите на Павел, било поддържано становището, че писанията на Апостолите са непълни; че те съдържали само кълнове от други доктрини, които трябва да се получат от ръцете на философията, не само от систематичната постройка, от която се нуждаели, а на цялото развитие, съдържащо се скрито в тях. Писанията на Апостолите, казват те, обръщайки се към човечеството като цяло, формулират само неща от вулгарната вяра; но предавали мистериите на познанието до по-висшите умове, до Избраните – мистерии, предавани от поколение на поколение в езотеричните традиции; и на тази наука на мистериите те дали наименованието Γνωσις (Гносис).

Гностиците извличат своите водещи доктрини и идеи от Платон и Фило, Зенд-Авеста и Кабала и от Свещените Книги на Индия и Египет; и по този начин въвеждат в лоното на християнството космологичните и теософски спекулации, които са образували по-голямата част от античните религии на Ориента, обединени с тези на египетските, гръцките и еврейските доктрини, които Нео-Платонистите също така приели в Западното полукълбо.

Еманация от Божеството на всички духовни същества, прогресивната дегенерация на тези същества от еманация на еманация, изкупление и връщане на цялата чистота на Създателя; и след възстановяването на първичната хармония във всичко, едно щастливо и наистина божествено състояние на всичко в лоното на Бога; това са били фундаменталните проповядвания на Гностицизма. Геният на Ориента, с неговите съзерцания, озарения и интуиция, е диктувал своите доктрини. Езикът му съответствува на произхода му. Пълен с метафори, той е имал цялото величие, непостоянството и подвижност на фигуративния стил.

Съзри, казва той, светлината, която произхожда от огромния център на Светлина, която разпръсква навсякъде своите благотворни лъчи; по същия начин Светлината произхожда от Божествената Светлина. Съзри всичките извори, които подхранват, разхубавяват, наторяват и пречистват Земята; те произхождат от един и същ океан; така от лоното на Божеството извират толкова много потоци, образуващи и изпълващи вселената с разум. Съзри числата, които всички произхождат от едно първично число, всички го наподобяват, всички са съставени от неговата същност и все пак са безкрайно разнообразни; и изразите, раздробими на толкова много срички и елементи, всички съдържащи се в първичната Дума, но въпреки това безкрайно различни; така светът на Разумите е еманация на Първичния Разум и те всички му приличат, и все пак представят едно безкрайно разнообразие на съществувания.

Той възкресява и комбинира старите доктрини на Изтока и Запада; и открива в много пасажи на Евангелията и Пасторалните писма една гаранция, за да го направи. Самият Христос е говорил с притчи и алегории, Йоан заимствувал енигматичния език на Платонистите, а Павел често се впускал в неразбираеми рапсодии, чието значение би могло да бъде понятно само на Посветените.

Признато е, че люлката на Гностицизма вероятно трябва да се търси в Сирия и дори в Палестина. Повечето от неговите тълкуватели са писали на онази изопачена форма на гръцкия език, използувана от елинските евреи и в Септуагинта и Новия Завет; и е имало една изумителна аналогия между техните доктрини и тези на юдейски-египетския Фило от Александрия – седалището на три школи, едновременно  философски и религиозни – гръцката, египетската и еврейската.

Питагор и Платон, най-мистичните от гръцките философи (вторият е наследник на доктрините на първия) и които са пътешествували, вторият в Египет, а първият – във Финикия, Индия и Персия, също са проповядвали езотеричната доктрина и разликата между посветения и профана. Доминиращите доктрини на Платонизма се откриват в Гностицизма. Еманацията на Разума от лоното на Божеството; отклонението в грешка и страданията на духа, доколкото те са отдалечени от Бога и заключени в материята;  напразни и продължителни усилия да се достигне до знанието на Истината и да се встъпи отново в неговото първично единение с Върховното Същество; съюз на една чиста и божествена душа с една нерационална душа, огнището на зли желания; ангели или демони, живеещи на и управляващи планетите, имайки само несъвършено знание за идеите в основата на сътворението; регенерация на всички същества чрез тяхното завръщане в κοσμος νοητος (космос ноетос), светът на Разумите и неговият Вожд, Върховното Същество; единствен възможен начин за възстановяването на първичната хармония на сътворението, изображение на която е била музиката от сферите на Питагор; и ние откриваме в тях някои от идеите, формиращи част от Масонството; в които, в настоящото обезобразено състояние на символичните Степени, те са дегизирани и покрити с измислици и абсурдност или се представят като случайни намеци, които се отминават напълно незабелязани.

Разликата между езотеричното и езотеричните доктрини (една чисто Масонска разлика) е била винаги и от най-дълбока древност съхранена сред гърците. Тя достига до легендарните времена на Орфей; а мистериите на Теософията се откриват във всички техни традиции и митове. А след времето на Александър те се обръщат за инструкции, догми и мистерии към всички школи – към тези на Египет и Азия, както и към онези на Древните Траки, Сицилия, Етрурия и Атика.

Юдейско-гръцката Школа в Александрия е известна само с двама от ръководителите си - Аристобул и Фило, и двамата евреи от Александрия в Египет. Принадлежащи към Азия по произход, към Египет по местожителство, към Гърция по език и обучение, тя се стремяла да покаже, че всички истини, вградени във философиите на други страни са били присадени в тях от Палестина. Аристобул заявява, че всички факти и детайли от Еврейските Свещени Писания били изпълнени с толкова много алегории, прикриващи най-дълбоките значения и че Платон, който живял един век след него, следвайки същата теория, се опитал да покаже, че еврейските писания, с тяхната система от алегории, са били истинският източник на всички религиозни и философски доктрини. Според него, буквалното им значение било само за плебеите. Което е размишлявал върху философията, се е пречиствал благодарение на добродетелите си и се е въздигнал чрез съзерцание до Бога и до света на разума и е получил вдъхновението им, разкъсва целия плик на буквата, открива един съвсем различен ред на нещата и е посветен в мистериите, елементарното или буквално обучение на които предлага само едно несъвършено изображение. Един исторически факт, една фигура, една дума, една буква, едно число, един ритуал, един обичай, една притча или видение на Пророк, завоалира най-безусловната истина; и този, който има ключа на науката, ще интерпретира всичко в съответствие със светлината, с която разполага.

Отново виждаме символизма на Масонството и търсенето на Кандидата за светлина. “Нека хората с тесногръдо мислене да се оттеглят”, казва той “със затворени уши. Ние предаваме божествените мистерии на онези, които са получили свещено посвещение, на онези, които упражняват истинска благочестивост и които не са заробени от празните капани на думите или на предубедените мнения на езичниците.”

За Фило Върховното Същество е било Първичната Светлина или Ахритипът на Светлината, Източникът, от който се разпръскват лъчите, озаряващи Душите. Той е бил също и Душата на Вселената и като такъв е действувал във всичко. Той Самият изпълва и ограничава Своето собствено Аз. Неговите Сили и Добродетели изпълват и проникват във всичко. Тези Сили (Δυνάμέις, дунамеис) Духовното начало, различно от Бога, персонализираните “Идеи” на Платон. Той няма начало и живее в прототипа на Времето (άιων, айон).

Неговото изображение е Словото (Λογος), една форма по-брилянтна от огъня; при това не е чистата светлина. Този Логос живее в Бога; защото Върховното Същество създава за Себе си в Своя Разум типовете или идеите за всичко, което трябва да се превърне в реалност в този Свят. Логос е движещата сила, с която Бог действува във Вселената и може да бъде сравнена с човешката реч.

Тъй като Логос е Светът на Идеите (κοσμος νοητος), чрез който Бог е създал видимите неща, той е най-древният Бог, в сравнение със Света, който е на-младото произведение. Логос, Началникът на Разума, на който той е главен представител, се нарича Архангел, тип и представител на всички духовни начала, даже и тези на смъртните. Той е също стилизиран като човешкия тип и примитивния човек Адам Кадмон.

Само Бог е Мъдър. Мъдростта на човека е само отражение и изображение на тази на Бога. Той е Отецът, а Неговата Мъдрост – Майката на сътворението: защото той се съединил с Мъдростта (Σοφιά, София) и ù предал зародишът на сътворението и това довело до материалния свят. Той създал само идеалния свят и станал причина за създаването на материалния свят по неговия тип, според Неговия Логос, който е Неговото слово и в същото време – Идеята на Идеите, Разумният Свят. Разумният Град е бил само Мисълта на Архитекта, който обмислил сътворението според плана на Материалния Град.

Словото е не само Създателя, но заема мястото на Върховното Същество. Чрез Него действуват всички Сили и Атрибути на Бога. От друга страна, като пръв представител на Човешкото Семейство, Той е Защитник на хората и техен Пастир.

Бог дава на човека Душа или Разум, която съществува преди тялото и която се съединява с тялото. Принципът на Разсъжденията идва от Бога чрез Словото и се съобщава с Бога чрез Словото; но в човека има и нерационален Принцип, този на предразположенията и страстите, създаващ безредие, произтичащ от низши духовни начала, които изпълват въздуха като слуги на Бога. Бог мрази тялото, взето от Земята и нерационалният Принцип, който му вдъхва живот едновременно с рационалният Принцип, докато рационалната душа, която Той му е дал, е пленник в този затвор, този ковчег, който го обгръща. Сегашното състояние на човека не неговото първично състояние, когато е бил изображение на Логос. Той е паднал от този си първи ранг. Но той може отново да се въздигне, следвайки напътствията на Мъдростта (Σοφιά) и на ангелите, на които Бог е възложил да му помагат да се освободи от оковите на тялото и да се бори срещу Злото, чието съществуване Бог е разрешил, за да му предостави средствата за упражняване на неговата свобода. Пречистените не само от Закона, но и от светлината души се възнасят до райските селения, за да се насладят там на съвършено блаженство. Тези, които постоянствуват в злото, се местят от тяло в тяло – огнището на страстите и злите желания. Познатите характерни черти на тези доктрини ще бъдат разпознати от всички, които четат Посланията на Свети Павел, който писал след Фило, който пък е живял до царуването на Калигула и е съвременник на Христос.

А Масонът е запознат с тези доктрини на Фило: че Върховното Същество е център на Светлина, чиито лъчи или еманации се разпространяват във Вселената; защото това е Светлината, за която всички Масонски пътешествия представляват търсене и от която Слънцето и Луната в нашите Ложи са само емблеми: Светлината и Мракът, главни врагове от началото на Времето, оспорващи си един на друг империята на света; които ние символизираме с кандидата, лутащ се в тъмнината и доведен до светлина: че светът е бил сътворен не от Върховното Същество, а от вторичен фактор, който не е нищо друго, освен Неговата Дума (Λογος) и от типове, които са били само негови идеи, подпомогнати от Разума или Мъдростта (Σοφιά), която дава един от Неговите Атрибути; в която виждаме окултовото значение на необходимостта от възвръщането на “Словото”; и от нашите четири колони на Сила и Мъдрост, които са също двете паралелни линии, свързващи окръжността, която представлява Вселената: че видимият свят е изображението на невидимия свят; че същността на Човешката Душа е изображение на Бога и е съществувала преди тялото; че обектът на земния живот е да се освободи от тялото си или от гробницата си; и че тя ще се възнесе до Райските селения, когато се пречисти; в което ние виждаме значението, сега почти забравено в повечето от нашите Ложи, на начина на подготовка на кандидата за чиракуване и неговите изпитания и пречиствания в първа Степен, според Стария и Приет Шотландски Ритуал.

Фило не включва в своя еклектизъм нито Египетски, нито Ориенталски елементи. Но има други юдейски учители в Александрия, кота са направили и двете. Египетските евреи са били малко ревниви и малко враждебно настроени към палестинските евреи, особено след издигането на светилището в Леонтополис от Висшия Жрец Онаис; и следователно те са се възхищавали от и възвеличавали онези мъдреци, които, като Йеремия, са живели в Египет. “Мъдростта на Соломон”, е написана в Александрия и по времето на Свети Йером е била приписана на Фило; но тя съдържа принципи, които се различават от неговите. Тя персонифицира Мъдростта и тегли между своите деца и Профаните същата демаркационна линия, на която Египет научил евреите дълго време преди това. Това различие е съществувало в началото на Мойсеевото вероучение. Самият Мошах е бил Посветен в мистериите на Египет, както е бил длъжен да бъде в качеството си на осиновения син на дъщерята на фараона, Тоуорис, дъщеря на Сесострис-Рамзес; която, както нейната гробница и паметници сочат, е била оправомощена от нейния малолетен съпруг да бъде регент на Долен Египет или Делтата по времето на раждането на Еврейския Пророк, властвуваща над Хелиополис. Както показва един барелеф в гробницата ù, тя е била също така и Жрица на Хатор и НеЙт, двете велики предисторически богини. Тъй като нейният осиновен син живеел в двореца при нея в продължение на четиридесет години и през това време почти не комуникирал със своите братя евреи, законът на Египет повелявал неговото посвещаване: и ние откриваме в много от неговите укази намерението да запази линията на разделение между обикновените хора и Посветените, която той намерил в Египет. Мошах и неговият брат Ахарун, цялата поредица Върховни Жреци, Съветът на 70-те Старейшини, Саломох и цялата поредица от Пророци са притежавали висшата наука; и от тази наука Масонството е поне линеен потомък. То е било известно като Знанието за Словото.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
петък, ноември 22, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org