header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Направи добро и го хвърли в морето!“ — народна мъдрост

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 14. СЪВЪРШЕН ИЗБРАНИК (ВЕЛИК ИЗБРАНИК, СЪВЪРШЕН И ВЪРХОВЕН МАСОН)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
14. СЪВЪРШЕН ИЗБРАНИК (ВЕЛИК ИЗБРАНИК, СЪВЪРШЕН И ВЪРХОВЕН МАСОН) Печат Е-мейл
ImageВсеки отделен Масон трябва сам да разкрие тайната на Масонството чрез размишление върху неговите символи, мъдра преценка и анализ на казаното и свършеното по време на работа. Масонството не налага истините си. То ги посочва само веднъж, при това накратко; или ги намеква, може би неясно; или поставя облак между тях и очите, които иначе биха заслепили. “Търси и ще намериш” познанието и истината.

Практическата цел на Масонството е физическото и моралното усъвършенстване, интелектуалното и духовното израстване на индивида и обществото. Но нито първото, нито второто могат да бъдат постигнати по друг начин, освен чрез разпространение на истината. На фалша в доктрините и на погрешните принципи се дължат повечето беди на човека и нещастието на народите. Общественото мнение рядко е справедливо по какъвто и да било въпрос; от друга страна винаги има важни истини, които могат да заменят множеството грешки, абсурди и вредни предразсъдъци в това мнение. Има истини, които обществото е мразило или преследвало като ерес по едно или друго време; има и грешки, които в същото време са му се стрували истини, излъчвани от непосредственото Божие присъствие. Човекът и обществото страдат от морални болести, чието лечение изисква не само смелост, но най-вече благоразумие и дискретност; тъй като те са по-скоро плод на фалшиви и вредни морални, политически и религиозни доктрини, отколкото на порочни наклонности.

В по-голямата си част Масонската тайна се разкрива без думи пред онези, които макар и отчасти разбират всичките Степени по реда на получаването им; и най-вече пред тези, които достигат до най-висшите Степени на Стария и Приет Шотландски Ритуал. Ритуалът повдига ъгълче от завесата дори и пред Ученика; защото още при тази Степен е ясно, че Масонството е боготворене.

Масонството се стреми да подобри социалния ред като просветлява умовете на хората, стопля сърцата им с любовта към доброто, вдъхновява ги с великия принцип на братството; то изисква от своите последователи словата и делата им да се подчиняват на този принцип, да се просвещават един друг, да контролират страстите си, да се гнусят от порока и да проявяват съжаление към порочния, както биха съжалили страдащ от лоша болест човек.

Това е универсална, вечна, неотменима религия, която Бог е посадил в сърцето на цялото човечество. Няма вяра, която да е просъществувала дълго, ако не е била изградена на тази основа. Това е основата, а вярата е надстройка. “Чиста религия, неосквернена пред Бог и Отец е това да отидеш при сираците и вдовиците в тяхното нещастие, без да те забележи светът. “Не е ли това изпитанието, което съм избрал? Да прогоня злото, да облекча тежкия товар, да освободя потиснатите и да се преборя им с всяко робство?” Свещенослужители на тази религия са всички Масони, които я разбират и са се посветили на нея; нейните жертвоприношения към Бога са добрите дела, жертването на ниските разюздани страсти, жертването на личния интерес на олтара на човечеството, както и непрестанните усилия за постигане на моралното съвършенство, на което човек е способен.

Задълженията на Масона включват превръщането на честта и дълга в неугасващ маяк, който превежда лодката на живота ни през бурното море на времето; да постъпва правилно не само защото така ще осигури успеха си, ще спечели награда или овациите на другите или защото това е “най-добрата политика”, по-благоразумно или препоръчително, а защото всичко това е правилно, следователно трябва да се направи; да се бори непрестанно срещу грешките, непоносимостта, невежеството и порока, като в същото време изпитва съчувствие към онези, които грешат, да бъде толерантен, дори когато другите са нетолерантни, да учи невежите и да работи за превъзпитанието на порочните - това са част от задълженията на Масона.

Добър Масон е онзи, който може да погледне смъртта право в лицето със същото спокойствие, както ако му разказват за нея, да понесе всички мъки в живота си като тялото намира опора в душата му, да презира всички богатства, независимо дали ги притежава или не, да не скърби, ако съседа му е по-богат от него, нито да се възгордява, ако богатството блести в собствения му дом; който не се трогва, когато сполуката идва при него или си отива; който може да гледа земите на другия със спокойно доволство, все едно гледа своите и все пак да гледа своите и да ги използва, като че те принадлежат на друг; който не прахосва разсипнически и глупаво имането си, нито пък го стопанисва алчно като скъперник; който не мери благодеянията според броя и теглото им, а според ума и положението на онзи, от който идват; който никога не мисли, че благотворителността му излиза скъпа, когато я получава достоен човек; който не плаща данък на чуждото мнение, а постъпва според съвестта си, като мери мислите така, както мери делата си по пазари и театри и уважава себе си не по-малко от другите; който е щедър и весел със своите приятели, милостив и готов да прости на враговете си; който обича страната си, пази честа й и се подчинява на законите й, като желае и се стреми единствено да изпълни дълга си и да бъде достоен пред Бога. Такъв Масон може да смята, че животът му е живот на човек и да брои месеците не според пътя на слънцето, а според зодиака и кръга на своите добродетели.

Целият свят е една република, всяка нация в нея е семейство и всеки отделен индивид - дете. Масонството, без да подценява различните задължения, които различните държави изискват да бъдат изпълнявани, се опитва да създаде един нов народ, който - състоящ се от представители на различни нации и говорещи различни езици - ще бъде обединен в едно цяло, скрепено от науката, морала и добродетелта.

Масонството е филантропично, философско и прогресивно по същност и в основата на неговата догма е залегнала вярата в съществуването на Бог и божие провидение, в безсмъртието на душата; неговата цел е разпространяването на морална, политическа, философска и религиозна истина, както и практикуването на всички добродетели. Във всички епохи неговият девиз винаги е бил: “Братство, Равенство, Свобода” с конституционно управление, законност, ред, дисциплина и подчинение на легитимните власти - управление, а не анархия.

Но Масонството не е политическа партия, нито религиозна секта. То обхваща всички партии и секти, за да формира от тях едно огромно братско сдружение. То признава достойнството на човешката природа и правото на човека на свободата, за която е достоен; според него няма нищо, което да постави един човек по-долу от друг, освен невежеството, низостта и престъплението; то признава необходимостта от подчинение на законната воля и властта.

Масонството е филантропично, защото признава великата истина, че всички хора имат еднакъв произход и общи интереси и трябва да работят заедно за постигане на една и съща цел.

Ето защо то учи своите членове да се обичат един друг, да си помагат и подкрепят при всички житейски обстоятелства, да споделят болката и мъката си, както и радостта и удоволствията си; да пазят взаимно доброто си име, да уважават мнението на другите, да проявяват толерантност към онези, които грешат по въпросите на вярата и убежденията.

Масонството е философия, защото ни учи на великите Истини за природата и съществуването на едно Върховно Божество, за съществуването и безсмъртието на душата. То възражда Академията на Платон и мъдрото учение на Сократ. Заимства максимите на Питагор, Конфуций и Зороастър и благоговейно прилага възвишените уроци на Онзи, който издъхна на Кръста.

В древността са смятали, че в действията си човечеството е било движено от два противоположни Принципа - на Доброто и Злото: Доброто е водило хората към Истината, Независимостта и Предаността; Злото ги е тласкало към Фалша, Робството и Егоизма. Масонството въплъщава Принципа на Доброто и води неуморно войни със злото. То е Херкулес, Озирис, Аполон, Митра и Ормузд във вечна и смъртоносна схватка с демоните на невежеството, жестокостта, низостта, фалша, робството на душата, нетолерантността, суеверието, тиранията подлостта, арогантността на богатството и лицемерието.

Когато навсякъде царели деспотизмът и суеверието - двете сили на злото и мрака, които изглеждали непоклатими и безсмъртни - за да избягнат преследванията, Масоните изобретили мистерията - с други думи, алегорията, символа и емблемата и предавали учението чрез тайно посвещаване на последователите си. Сега, запазвайки древните символи и част от древните церемонии, те развяват знамето си във всяка цивилизована страна, на което с ярки букви са изписани възвишените принципи и гледат с насмешка усилията на крале и папи да смажат Масонството чрез отлъчвания от църквата и забрани.

Възгледите на човека по отношение на Бога съдържат толкова позитивна истина, колкото е способен да възприеме човешкия разум, независимо дали тази истина е достигната чрез размисъл или разкрита чрез откровение. По необходимост тя трябва да бъде едновременно ограничена и здраво споена, за да може да бъде разбрана от ограничения човешки разум. Поради своята ограниченост, ние не можем да добием правилна, адекватна представа за Безкрайността; тъй като сме материални същества, не можем да си изградим ясна концепция за Духовното. Ние наистина знаем и сме убедени в безкрайността на Времето и Пространството, в духовността на Душата; но представата за тази безкрайност и духовност ни убягва. Дори Всемогъщият не е в състояние да вмести безкрайни концепции в ограничен ум; нито пък Бог може да налее пълно и цялостно познание за Собствената си природа и качества в малката по обем човешка душа. Интелектът на човека не би го разбрал, човешкият език не би имал думи да го изрази. По необходимост видимото е мярка за невидимото.

Съзнанието на индивида се разкрива само. Познанието му не може да надхвърли границите на собственото му същество. Неговите представи за нещата и другите същества са само неговите собствени представи. Те не са самите неща или същества. Живият принцип на една жива Вселена трябва да бъде БЕЗКРАЙНОСТ; докато всички наши представи и концепции имат край и се прилагат само към крайни по същност същества.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2017 януари 2018
четвъртък, декември 14, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3
Седмица 49 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 50 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 51 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 52 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org