header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 13. КРАЛСКА АРКА НА СОЛОМОН

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
13. КРАЛСКА АРКА НА СОЛОМОН Печат Е-мейл

Всяка Масонска Ложа е храм на религията; и ученията му са обучение в религия. Защото тук се втълпяват безкористност, привързаност, толерантност, посветеност, патриотизъм, истина, великодушна отзивчивост към тези, които страдат и тъгуват, съжаление към падналите, милосърдие за съгрешаващите, облекчение за тези, които са в нужда, Вяра, Надежда и Благотворителност. Тук се срещаме като събратя, за да се научим да се познаваме и да се обичаме. Тук с радост се поздравяваме, тук сме снизходителни към грешките един на друг, готови взаимно да облекчим нуждите си. Това е истинската религия, разкрита на древните патриарси; която Масонството е проповядвало в продължение на много векове и която то ще продължи да защитава, докато трае времето. Ако тук навлязат недостойни страсти, или егоистични, горчиви или отмъстителни чувства, презрение, неприязън, омраза, те се превръщат в натрапници, които не са добре дошли, те са неканени странници, а не гости.

Със сигурност има много злини и зли страсти и много омраза, презрение и грубост навсякъде по света. Ние не можем да откажем да видим злото, което е в живота. Но не всичко е зло. Ние все още виждаме Бог в света. Сред злото има добро. Ръката на милосърдието внася богатство в колибите на сиромашията и скръбта. Истината и простодушието живеят сред много хитрини и софистика. Има добри сърца под веселите роби, а също и под дрипавите дрехи.

Любовта стиска ръката на любовта сред цялата завист и обърканост на парадното съперничество; преданост, състрадание и съчувствие бдят през нощта до леглото на страдащ съсед, сред заобикалящата сиромашия и жалка злочестина. Предани мъже обикалят от град на град да се грижат за тези, които са поразени от ужасната епидемия, която от време на време подновява мистериозните си маршове. Жени от добро семейство и деликатно възпитани са се грижели за ранени войници преди това да стане модно; и дори бедни изгубени жени, които единствено Бог обича и жали, се грижат за поразените от чумата пациенти с търпелив и великодушен егоизъм. Масонството и сродните му Ордени учат хората да се обичат един друг, да хранят гладните, да обличат голите, да утешават болните и да погребват самотните мъртви. Бог навсякъде намира и благославя благите задължения, състрадателната мисъл, и любящото сърце.

Във всички законни цели на хората съществува елемент добро и божествен дух диша във всяка тяхна законна привързаност. Земята, която те тъпчат, е свещена земя. Съществува естествена природна религия на живота, която, обаче, отговаря с много нарушени тонове на религията на природата. В човешката природа съществува красота и слава, с много смесени нюанси, обаче в красотата на приятните пейзажи и издигащи се хълмове и във великолепната слава на обсипаните със звезди небеса.

Хората може да са добродетелни, самоусъвършенстващи се и религиозни в занятията си. Тези занятия са предназначени именно за това. Всички техни социални взаимоотношения, приятелство, обич, семейни връзки са били предназначени да бъдат свещени. Те може да са религиозни, не с вид протест и устойчивост срещу различните им призвания; но в съответствие с истинския им дух. Тези призвания не изключват религията; а се нуждаят от нея, за собственото им усъвършенстване. Те може да са религиозни труженици, независимо дали се трудят на полето или във фабриката; религиозни лекари, адвокати, скулптори, поети, художници и музиканти. Те може да са религиозни във всяка една област на труда и във всички развлечения на живота. Животът им може да е религия; обширната земя – неин олтар; тамянът и - самият дъх на живота; огньовете им винаги се разпалват от яркостта на Небето.

Обвързана с бедните, с крехкия живот, е могъщата мисъл, която презрително отхвърля тясното протежение на цялото видимо съществуване. Душата винаги се протяга навън и иска свобода. Тя гледа напред от тесните и покрити с решетки прозорци на разума, към обширното неизмеримо създание; тя знае - около нея и отвъд нея лежат разпрострени безкрайните и вечни пътеки.

Всичко вътре в нас и без нас трябва да разбуди умовете ни за възхищение и учудване. Ние сме мистерия, обхваната от мистерии. Връзката на ума с материята е мистерия; чудесната телеграфна комуникация между мозъка и всяка една част на тялото, силата и действието на волята. Всяка позната стъпка е повече от история в земята на очарованието. Силата на движението е така мистериозна, като силата на мисълта. Паметта и сънищата, които са неопределено ехо на мъртвите спомени са еднакво необясними. Универсална хармония произлиза от безкрайното усложнение. Движещата сила на всяка стъпка, която правим в жилището ни, допринася отчасти за реда на Вселената. Ние сме свързани с връзките на мисълта и дори на материята и силите и, с цялата необятна Вселена и всички минали и предстоящи поколения хора.

Най-скромната цел под окото ни така пълно предизвиква внимателното ни изследване, както пестеливостта на най-отдалечената звезда. Всеки лист и всеки стрък трева пази в себе си тайните, които нито едно човешко проникване някога ще е в състояние да разгадае. Нито един човек не е в състояние да каже какъв и принципът на живота. Нито един човек не може да знае каква е силата му на секреция. И двата са неразгадаеми мистерии. Винаги, когато протегнем ръка, ние я поставяме върху заключеното лоно на мистерията. Където и да стъпим, ние стъпваме върху чудеса. Моретата от пясъци, размитите от водата камъчета на хълмовете, грубите маси скали, всички те са многократно очертани във всяко едно направление от почерк по-стар и по-значителен и сюблимен от всички древни руини и всички победени и погребани градове, които миналите поколения са оставили на земята; защото това е почеркът на Всевишния.

Голямата задача на Масона в живота е да прочете книгата на писанията му; да установи, че животът не е вършене на черна и неблагодарна работа, а слушане на оракули. Древната митология не е нищо друго, освен лист в тази книга; защото тя е населявала света с духовни характери; и науката, с много страници, все още се разстила пред нас, като ни разказва една и съща изпълнена с чудеса приказка.

Ние ще сме точно толкова щастливи след това, колкото сме почтени и добросъвестни и не повече, точно толкова щастливи, колкото ни подготвя за това характера ни и не повече от това. Моралът ни, подобно на мисловния ни характер, не се формира за миг; той е навикът на умовете ни; резултат на много мисли и чувства и усилия, свързани от много естествени и здрави връзки. Великият закон на Възмездието е, че предстоящият опит трябва да се засяга от всяко едно настоящо чувство; всеки един бъдещ миг от битието ни трябва да отговаря за всеки един настоящ момент; един отдаден на порока миг, или изгубен за самоусъвършенстване, е завинаги пожертван и изгубен; един час закъснение да се влезе във верния път, ще ни върне до голяма степен назад, във вечното преследване на щастието; и за всеки грях, дори на най-добрите от хората, трябва да се отговаря по този начин, ако не е съответно на пълното измерване на незаслужена и все пак съответно на правилото за непреклонна висока нравственост и безпристрастност.

Законът на възмездието притиска всеки човек, независимо от това дали той мисли за него или не. Той го преследва през всички ходове на живота, със стъпка, която никога не залита, нито се изморява и с око, което никога не заспива. Ако не беше така, Божието правителство нямаше да е безпристрастно; нямаше да има дискриминация; нито морална суверенна власт; нито светлина, разпростряна върху мистериите на Провидението.

Каквото човек си посее, това и нищо друго, освен това, няма да пожъне. Това, което правим, било то добро или зло, тъжно или весело, това, което вършим всеки ден и ще вършим утре; всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, всяко събитие; всеки изминаващ час, всеки миг, в който дишаме; всичко това допринася за сформиране на характера, според който ще ни съдят. Всяка частица влияние, която е необходима, за да се сформира тази цялост - характерът ни -  ще се пресява от масата в бъдещото ни разглеждане и изследване; и частичка по частичка, с вероятно намесващи се в този процес векове, ще спада към отличителния принос на сумата от радостите и скърбите ни. По този начин всяка неизползвана дума и всеки неизползван час ще отговарят при издаване на присъдата ни.

Следователно нека да се погрижим за това, което сеем. Върху нас се спуска зло изкушение; възможност за недобросъвестна печалба или нечестиво угаждане или в сферата на бизнеса, или в сферата на удоволствията, на обществото или в самота. Ние отстъпваме; и засаждаме семе на горчивина и скръб. Утре ще се изправим пред заплахата на разкритието. Обезпокоени и разтревожени, ние прикриваме греха и го погребваме дълбоко под лъжливост и лицемерие. В лоното, в което той лежи скрит, в плодородната почва на сродни пороци, този грях не умира, а разцъфтява и расте; и около прокълнатия корен се събират други, все още зародиши на злото; докато от това единично семе на корупция не се появи в душата всичко, което е ужасно в обичайните лъжливост, мошеничество и порок. Често, изпълнени с ненавист, ние правим всяка една стъпка по нанадолнището; но ужасна сила ни тласка напред; и адът на дълговете, заболяванията, позора или разкаянието събира сенките си около стъпките ни дори на земята; и това не е нищо друго, освен началото на скръбта. В един миг могат да се извършат зли дела; но съвестта никога не умира, паметта никога не заспива; вината никога не се превръща в невинност; и разкаянието никога не може да прошепне мир.

Внимавай, ти, който се подаваш на изкушението на злото! Внимавай какво посяваш за бъдещето си! Внимавай какво поставяш в архивите на вечността! Не върши неправди спрямо съседа си! За да не се превърне мисълта за този, когото си наранил и който страда поради това твое действие в силна болка, която годините няма да лишат от мъка! Не навлизай в дома на невинността, за да ограбиш богатството му; за да не би, след като минат много години, стонът на страданието още да не е отмрял в ухото ти! Не изграждай в сърцето си безлюден трон на амбиция; не се занимавай с хитрини, похвати и егоистични планове; за да не застанат на пътя ти мъката и самотата, когато той се простира в дългото бъдеще пред теб! Не води безполезен, неблагочестив или оскърбителен живот! Защото обвързан с такъв живот е неизменният принцип на безкрайното възмездие и елементите на Божието сътворение, които никога няма да изразходват силата си, но винаги ще продължават да разгръщат пред теб вековете на вечността. Не позволявай да те мамят! Бог е сформирал характера ти, като по този начин да може да отговори на нуждите на бъдещето. Законът Му не може никога да се отмени, нито пък е възможно да се избегне правосъдието Му; и завинаги ще е истина, че “Каквото човек си посее, това ще пожъне.”



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
петък, декември 13, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org