header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Направи добро и го хвърли в морето!“ — народна мъдрост

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 13. КРАЛСКА АРКА НА СОЛОМОН

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
13. КРАЛСКА АРКА НА СОЛОМОН Печат Е-мейл
ImageНезависимо дали легендата и историята на настоящата степен са историческа истина или не представляват нищо друго, освен алегория, съдържаща в себе си по-дълбока истина и по-задълбочено значение, няма да спорим за това сега. Ако не става дума за нищо друго, освен за легендарен мит, трябва сами да установите какво означава той. Сигурно е, че думата, която не се позволява сега на Евреите да изричат, е била във всеобща употреба от Аврам, Лот,Исак, Яков, Лабан, Ребека и дори сред чужди за Евреите племена, преди времето на Мойсей; и че той се повтаря стотина пъти в лирическите излияния на Давид и други Еврейски поети.

Знаем, че в продължение на много векове на Евреите им е било забранено да произнасят Светото Име; че където и да го срещали те, вместо него в продължение на векове прочитали думата Адонай; и че по него, когато трябвало да се използват масоретичните точки, които представляват гласните, те поставяли онези, които принадлежат на последната дума. Притежанието на истинското произношение се е считало, че дава на този, който го има, извънредни и свръхестествени сили; и самата Дума, изречена от човека, се е считала като амулет, защита срещу лична опасност, болест и зли духове. Ние знаем, че това е празно суеверие, естествено за прости хора, което по необходимост изчезва с просветяването на интелекта на човека; и изцяло недостойно за един Масон.

Трябва да се отбележи, че това понятие за светостта на Божественото Име или Съзидателната Дума е било общо разпространено за всички древни нации. Древните Персийци (които са били сред най-ранните емигранти от Северна Индия) са предполагали, че Свещената дума Хом е била надарена с мистериозна власт; и те са проповядвали, че светът е бил създаден чрез произнасянето и. В Индия е било забранено да се произнася думата АУМ или ОМ, Светото име на едно Божество, изявено като Брахма, Вишна и Сийва (Шива).

Тези суеверни понятия по отношение на ефикасността на Думата и забраната относно произнасянето и, бидейки грешки, да не сформират част от чистата примитивна религия или езотеричната доктрина, проповядвана от Мойсей и пълното познание на която е било ограничено до Посветените; освен ако цялото не е било нищо друго, освен умно направено изобретение за скриване на някое друго Име или истина, тълкуването и значението на които е било доведено до знанието единствено на избраните малцина. Ако е така, в умовете на хората се появили общо разпространени понятия във връзка с Думата, подобно на други грешки и фабули, сред всички древни нации от неправилно разбрани оригинални истини, символи и алегории. Така че винаги е ставало така, че алегории, предназначени да бъдат изразни средства, да бъдат разбрани от мъдрите, са станали или породили грешки, бидейки буквално приети.

Истина е, че преди да се изобретят масоретичните точки (което е станало след началото на Християнската ера), произношението на дума на еврейски език не е могло да бъде разбрано от знаците, на които е написана тя. Следователно е било възможно името на Божеството да е била забравено и изгубено. Сигурно е, че истинското му произношение не е това, което е представяно от думата Jehovah (Йехова); и следователно, че това не е истинското наименование на Божеството, нито неизразима дума.

Старинните символи и алегории винаги са имали повече от едно тълкуване. Те винаги са имали двойно значение, и понякога повече от две, като едното е служило като покривало за другото. По този начин произношението на думата е било символ; и това произношение и самата дума са се изгубвали, когато познанието на истинския характер и атрибути на Бога са избледнявали от умовете на Еврейския народ. Това е едно тълкуване – истинско, но не вътрешно и не най-задълбоченото такова. 

Фигуративно се казва, че хората са забравяли името на Бога, когато са изгубвали това познание и са боготворели езическите божества и са им горели тамян на високи места и са пускали децата си да минат през огъня до Молох.

По този начин опитите на древните Израелтяни и Посветените да установят Истинското Наименование на Божеството, и произношението им, и загубата на Истинската Дума, са алегория, в която са представени общото невежество на истинския характер и атрибути на Бога, склонността на хората на Юда, и ниските и погрешни и позорни понятия на Великия Архитект на Вселената, които са споделяни единствено от няколко привилегировани личности; защото дори Соломон да е строил олтари и да е давал жертвоприношения на Астарат, богинята на Тсидумин и Малкум, бог Аамуните и изградил високи палати за Камус, божеството Моабит и Малек, богът на Бени-Аамун. Истинският характер на Бога им е бил непознат, подобно на Името му; и те боготворели телците на Йеробоам, както правели в пустинята по отношение на направеното за тях от Аарун. 

Масата Евреи не вярвали в съществуването на един единствен Бог до късен период в историята си. Ранните им и популярни идеи за Божеството били изключително оскъдни и недостойни. Дори докато Мойсей получавал законодателството на връх Синай, те принудили Аарун да им пресъздаде образа на Египетския бог Апис, поклонили му се и го боготворили. Те винаги били готови отново да боготворят боговете на Мизраим; и скоро след смъртта на Джошуа те станали благочестиви богомолци на фалшиви богове от всички заобикалящи ги нации. “Вие сте пренесли,” им рекъл Амок, пророкът, говорейки за четиридесет-годишното им пътуване в пустинята, по Мойсей, “временното жилище на идолите ви Малек и Кайун, звездата на вашия бог, който вие сами сте направили.”

Сред тях, както сред други нации, понятията за Бог, сформирани от отделни лица, варирали според интелектуалните и духовните им способности; бедни и несъвършени, и обличайки Бога с най-общо разпространени и недодялани атрибути на човешката природа, сред невежите и недодяланите; неопетнени и възвишени сред добродетелните и силно надарените. Тези понятия постепенно се подобрявали и станали пречистени и облагородени с напредъка на нацията в цивилизацията – бидейки на най-ниско ниво в историческите книги, изменени в пророческите писания и достигайки най-високото си въздигане сред поетите.

Сред всички древни нации имало едно убеждение и една представа за Божествеността за просветените, интелигентните и образованите, и още едно за обикновените хора. Евреите не били изключение на това правило. Йехова, за масата хора, бил подобен на боговете на нациите около тях, с това изключение, че бил особен Бог, пръв от семейството на Аврам, на този на Исак, и на този на Яков и след това Националният Бог; и, както те вярвали, по-могъщ от другите богове от същия вид, боготворени от съседите им – “Кой сред Баалим прилича на теб, о, Йехова?” – изразява цялото им кредо.

Божеството на ранните Евреи разговаряло с Адам и Ева в градината на насладата, когато се разхождало в нея в прохладата на деня; той разговарял с Каин; седял и ял с Аврам в палатката му; този патриарх изисквал видим признак, преди да повярва в положителното му обещание; той позволил на Аврам да го увещава, и да го убеди да промени първото си определяне по отношение на Содом; той се преборил с Яков; показал на Мойсей личността си, въпреки че не му разкрил лицето си; той продиктувал разпоредбите на най-подробната политика и размерите на временното жилище и обзавеждането му на Израелтяните; той настоявал на и се наслаждавал на жертвите и на свързаните с изгаряне жертвоприношения; бил сърдит, ревнив и отмъстителен, а така също и колеблив и нерешителен; позволил на Мойсей да го разубеди от твърдото му решение да доведе до разруха на народа си; той наредил изпълнението на най-шокиращите и омразни действия на жестокост и варварство. Той ожесточил сърцето на Фараона; той се разкаял за злото, което казал, че ще причини на народа на Ниневех; и не го сторил, с което предизвикал възмущението и гнева на Йонах.

Такива били популярните понятия на Божеството; и или свещениците не разполагали с по-добри такива или полагали малко усилия да коригират тези понятия; или популярният интелект не бил достатъчно уголемен, за да им предостави възможност да приемат по-възвишени понятия за Всевишния.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2017 януари 2018
четвъртък, декември 14, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3
Седмица 49 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 50 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 51 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 52 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org