header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Пабло Пикасо : Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 12. МАЙСТОР АРХИТЕКТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
12. МАЙСТОР АРХИТЕКТ Печат Е-мейл

Един безпристрастен закон се прилага към всички състояния на хората. Умът придава характер на всички ситуации по отношение на всички предопределения, независимо дали те са високи или ниски. Те всъщност са не това, което представляват сами по себе си, а това, което те са по отношение на чувството на притежателите им. Кралят може да е стиснат, деградирал, злочест; роб на амбицията, страха, сладострастието и всички низки страсти. Селянинът може да е истински Монарх, морален господар на съдбата си, свободно и възвишено същество, повече от щастлив Принц, повече от Крал на почит.

Човекът не е мехур в морето от предопределения, безпомощен и безотговорен при прилива на събитията. От едни и същи обстоятелства различни хора извличат напълно различни резултати. Една и съща трудност, беда, сиромашия или злочестина, която срутва някой човек, изгражда друг и го прави силен. Характерно качество и слава на човека е, че той е в състояние да прегъне обстоятелствата на състоянието си и да ги пригоди към интелектуалните и морални цели на характера си и силата и овладяването на волята си, които главно го различават от звяра.

Способността за морална воля, разработена в детето, е нов елемент на характера му. Това е нова сила, изведена на сцената, и управляваща сила, делегирана от Небето. Никога човешко същество не е било низвергнато толкова ниско, че да не е разполагало по Божие благоволение със силата да се изправи. Тъй като Бог го командва да се изправи, е сигурно, че той може да се изправи. Всеки човек разполага със силата и трябва да я използва, да превърне всички ситуации в изпитания, а изкушенията в инструменти за поощряване на добродетелта и щастието му; и е толкова далеч от това да бъде създание на обстоятелствата, които той създава и ги контролира, като ги прави да са всичко, което те са, зло или добро, за него като морално същество.

Животът е такъв, какъвто го направим и светът е такъв, какъвто го направим. Очите на бодрия и на меланхоличния човек са фиксирани към едно и също създание; но много различни са аспектите, които то им поднася. За единия те всички са красота и радост; вълните на океана се къпят в светлина и планините са покрити от деня. Животът за него проблясва, ликувайки, върху всяко цвете и всяко дърво, което потреперва от лекия бриз. Има нещо повече за него, отколкото окото е в състояние да види; наличието на дълбока радост на хълма и в долината, и ярката, танцуваща вода. Другият лениво или печално гледа същата сцена и всичко носи скучен, неясен и болнав аспект. Ромоленето на ручеите е дисонанс за него, великото бучене на морета за него носи сърдита и заплашителна емфатичност, тържествената музика на боровете пее реквиема на напусналото го щастие; бодрата светлина ослепително свети върху очите му и го обижда. Великото шествие на сезоните преминава пред него, подобно на погребална процесия; и той въздиша и нетърпеливо се обръща настрани. Окото прави това, което гледа; ухото създава свои собствени мелодии и дисонанси; светът отвън отразява светът отвътре.

Нека Масонът никога да не забравя, че животът и светът са това, което ние ги направим от социалния ни характер; чрез адаптацията ни или нуждата от адаптация към социалните условия, взаимоотношения и стремежи на света. За егоистите, студените и безчувствените, за надменните и самонадеяните, за гордите, които искат повече, отколкото има вероятност да получат, за ревнивите, които винаги се боят, че няма да получат достатъчно, за онези, които са неприемливо чувствителни към добрите или лошите мнения на другите, за всички нарушители на социалните закони, грубите, избухливите, безчестните и сладострастните - за всички тези, социалното състояние, от самия му характер, ще представя неприятности, разочарования и болки, подходящи за различните им характери. Доброжелателната привързаност няма да се върти около егоизма; коравосърдечните трябва да очакват да им се отговори със студенина; гордите - с високомерие; страстните - с гняв; а избухливите - с грубост. Тези, които забравят правата на другите, не трябва да се изненадват, ако бъдат забравени собствените им права; а онези, които се привеждат към най-ниските обятия на сетивата, не трябва да се чудят, ако другите не са проявили загриженост да намерят повалената им чест и да я издигнат до спомена и уважението на света.

Много ще са благовъзпитани към благовъзпитаните; много ще са любезни с любезните. Добрият човек ще установи, че в света има много добрина; честният човек ще установи, че в света съществува много честност; а принципният човек ще намери принципи и цялост в умовете на другите.

Няма благословии, които умът да не може да превърне в най-горчивата от злините; и никакви изпитания, които той да не може да преобразува в най-благородните и най-божествените благословии. Не съществуват изкушения, от които засегнатата добродетел да не може да добие сила, вместо да падне пред тях, победена и сломена. Истина е, че изкушенията притежават голяма сила и добродетелта често пада; но мощта на тези изкушения не лежи в тях самите, а в слабостта на собствената ни добродетел и в слабостта на собствените ни сърца. Разчитаме твърде много на силата на крепостните ни валове и бастиони и позволяваме на врага да се приближи, в защитни окопи и успоредно на тях, в удобен за него момент. Предложението на безчестната изгода и престъпното удоволствие правят честния човек по-честен, а непокварения човек още по-непокварен. Те издигат добродетелта му до височината на извисяващо се негодувание. Безпристрастният случай, безопасната възможност, съблазнителният шанс се превръщат в поражение и безчестие за изкусителя. Честният и добросъвестен човек не чака, докато изкушението е наближило и е монтирало батареите си на последния паралел.

Но за безнравствените, непочтените, вероломните, корумпираните и сладострастните всеки ден се появяват случаи и на всяка сцена, посредством всяко кътче на мисълта и въображението. Той е подготвен да капитулира, преди да започне първото наближаване; и вдига бялото знаме, когато напредването на врага се появи и стане видно пред стените му. Той прави случаите; или ако не се появят възможности, се появяват зли мисли и той широко отваря портите на сърцето си и приветства тези лоши посетители и ги забавлява с разточително гостоприемство.

Бизнесът на света поглъща, корумпира и деградира ума, докато в друг той храни и захранва най-благородна независимост, цялост и великодушие. Удоволствието е отрова за някои и здравословно освежаване за други. За един светът е велика хармония, подобно на благородна мелодия музика с безкрайни модулации; за друг той е огромна фабрика, дрънченето и металния звук на чиито машини дразни ухото и го довежда до лудост. Животът е съществено същото нещо за всички, които вземат участие в участта му. И все пак, някои се издигат до добродетелта и славата; докато други, преминаващи през същата дисциплина и радващи се на същите привилегии, потъват в срам и гибел. 

Задълбочено, почтено и предано усилие за усъвършенстване винаги е успешно и е най-голямото щастие. Да въздъхнеш сантиментално върху човешката злочестина, е пригодно единствено за детството на ума; а злочестината на ума е главно негова собствена вина; определен по доброто Божие провидение, като наказващ и коригиращ грешката му. В хода на годините, умът ще е щастлив, точно в пропорция към верността и мъдростта си. Когато е окаян, той засажда тръни в пътеката си; той ги сграбчва и крещи високо в оплакването си; и това оплакване не е нищо друго, освен високото признание, че тръните, които растат там, са посадени именно от него.

Известен вид и степен духовност навлизат в най-голямата част дори и на най-обикновения живот. Не можеш да вършиш никакъв бизнес, без да имаш известна вяра в човека. Не можеш дори да копаеш в земята, без да разчиташ на невидян резултат. Не можеш да мислиш или да разсъждаваш, или дори да стъпиш, без да имаш доверие във вътрешните духовни принципи на характера си. Всичките привързаност и връзки, надежди и интереси на живота са съсредоточени в духовното; и човек знае, че ако се наруши тази централна връзка, светът ще се превърне в хаос.

Вярвайте, че има Бог; Че той е нашият отец; че Той има бащински интерес към благоденствието и усъвършенстването ни; че Той ни е дал правомощия, посредством които можем да избегнем греха и разрухата; че Той ни е определил за бъдещ живот с непрекъснат напредък към усъвършенстване и Негово познание – вярвайте това и всеки Масон трябва, а и вие можете да живеете спокойно, търпеливо да понасяте, решително да работите, бодро да се отричате, непоколебимо да се надявате и да сте завоеватели в голямата борба на живота. Да извадим който и да е от тези принципи и какво остава за нас? Да кажем, че няма Бог; или че няма открит път за надеждата и реформацията и триумфа, няма небе, което да дойде, няма почивка за изтощените, няма дом в лоното на Бога за измъчените и неутешимите души; или че Бог не е нищо друго, освен грозен сляп Шанс, който забива нож в тъмното; или нещо, което е, когато се опитва да бъде дефинирано, нищо, без емоции, без страстни, Върховна Апатия, към която всички неща, добри и зли, са еднакво безразлични; или ревнив Бог, който отмъстително посещава греховете на бащите на децата и когато бащите са изяли киселото грозде, карат децата да настръхнат; произволна върховна Воля, която е накарала добродетелта да бъде правилна, и да е неправилно да се лъже и краде, защото и е доставило удоволствие по-скоро да направи това, отколкото другояче, като си е запазила правото да обърне закона; или непостоянна, колебаеща се, непостоянна Божественост, или жесток, кръвожаден, безжалостен Еврейски или Пуритански Бог; и ние не сме нищо друго, освен игра на шанса и жертви на отчаянието; злочести странници по лицето на запустялата, изоставени или прокълната и омразна земя; заобиколена от тъмнина, бореща се с пречки, трудеща се за безплодни резултати и празни цели, объркани от съмнения и заблудени от фалшиви проблясъци на светлина; странници без път, без перспектива, без дом; обречени и изоставени моряци в тъмно и бурно море без компас или курс, на които не се появяват звезди; мятайки се без румпел по бушуващите сърдити вълни, без благословено небе в разстоянието, чиято водеща звезда да ни покани на желана почивка.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2021 декември 2021
вторник, ноември 30, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 45 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 46 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 47 22 23 24 25 26 27 28
Седмица 48 29 30
© 2007-2016 www.otves.org