header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 11. ИЗБРАНИК НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЛИ ПРИНЦ АМЕТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
11. ИЗБРАНИК НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЛИ ПРИНЦ АМЕТ Печат Е-мейл

Другите задължения, наложени в настоящата Степен, не са от по-маловажно значение. Истината, както се казва достатъчно рано на всеки Масон, е Божествен атрибут и основата на всяка добродетел; и искреността, надеждността, откровеността, прямотата, честността, не са нищо друго, освен различни режими, в които се развива Истината. Нито един Масон няма умишлено да измами мъртвите, отсъстващите, невинните, и онези, които му се доверяват. На всички тях той дължи по-благородна справедливост, в това, че те са най-сигурните изпитания на човешкото безпристрастие. Единствено най-изоставеният от хората, казва Цицерон, ще го измами, този който би останал незасегнат, ако не му се беше доверил. Всички благородни дела, които са извършени през последователни векове наред са били извършени от истински хора с непристорен кураж. Човекът, който винаги е истински предан, е едновременно добродетелен и мъдър; и по този начин притежава най-великите стражи на безопасността; защото законът не разполага с правомощия да удря по добродетелните; нито пък съдбата е в състояние да погуби мъдрите.

Тъй като основите на Масонството са моралността и добродетелта, провеждането на Масонството става безукорно чрез проучване на едното и практикуване на другото. Тъй като доброто на човечеството е основната му цел, безкористността е една от първите добродетели, които то изисква от членовете си; защото това е източникът на правосъдие и благотворителност.

Да съжаляваш злочестините на другите; да си смирен, но без безчестие; да си горд, но без арогантност; да се откажеш от всяко чувство на омраза и отмъщение; да се покажеш великодушен и либерален, без показност и без разточителство; да си враг на порока; да отдаваш почит на мъдростта и добродетелта; да уважаваш невинността; да си постоянен и търпелив в злополучието; да си скромен в благополучието; да избягваш всяка нередност, която петни душата и разстройва тялото – именно следвайки тези предписания ще стане Масонът добър гражданин, верен съпруг, послушен син, и истински брат; ще почита приятелството и усърдно ще изпълнява задълженията, които му налагат добродетелта и социалните взаимоотношения.

Именно защото Масонството ни налага тези задължения, става дума за правилно и значително оформена работа; и този, който си въобразява, че може да стане Масон, просто като премине първите две или три Степени, и че може, след като спокойно е стъпил на това малко възвишение, оттам нататък достойно да носи доброто име на Масонството, без труд или усилие, или себеотрицание или жертвоприношение, и че няма нищо, което да трябва да се извърши в Масонството, е необичайно заблуден.

Истина ли е, че нищо не остава, което да трябва да бъде свършено в Масонството?

Единият Брат не процедира ли вече законно срещу другия Брат от Ложата си, по отношение на въпроси, които лесно биха могли да се уредят в рамките на Масонския семеен кръг?

Дуелът, това омразно наследство от варварството, забранен между Събратя от основното ни законодателство, и осъден от общинския кодекс, изчезнал ли е вече от земята, която населяваме? Масоните от висшата класа религиозно ли се въздържат от него; или те не се покланят в знак на съгласие с корумпирано публично мнение, предават на негово окончателно решение, въпреки скандала, който то причинява на Ордена, и в нарушение на немощното въздържане от клетвата им?

Масоните вече не формират ли неумолими мнения за Събратята си, не издават ли резки присъди срещу тях, и се преценяват по едно правило, а събратята си по друго?

Масонството разполага ли с добре регулирана система на благотворителност? Свършило ли е то това, което би трябвало да е направило за каузата на образованието? Къде са училищата, академиите, колежите, болниците и лазаретите му?

Не се ли провеждат сега политическите дискусии без насилие и горчивина?

Масоните въздържат ли се от оклеветяване и изобличаване на Събратята си, които се различават от тях по религиозните си или политическите си убеждения?

Какви големи социални проблеми или полезни проекти ангажират вниманието ни при общуването ни? Къде в Ложите ни обичайно се изнасят лекции за истинска просвета на Събратята ни? Сесиите ни не минават ли в обсъждане на маловажни въпроси от бизнеса, уреждането на някои точки в ордена, и въпроси от чисто административно естество и допускането и напредъка на Кандидатите, които след допусканите им, ние не полагаме никакви грижи да просветим?

В каква Ложа се обясняват и разясняват церемониите ни; корумпирани, каквито са те от времето, докато истинските им характерни черти рядко могат да се различат; и къде са онези големи примитивни истини на преподадено откровение, което Масонството е запазило за света?

Ние разполагаме с високи почетни звания и громки титли. Квалифицират ли се притежателите им за да просветят света по отношение на целите и задачите на Масонството? Потомци на онези Посветени, които са управлявали империи,влиянието ви навлиза ли в практическия живот и ефективно ли оперира от името на добре регулираната и конституционна свобода?

Дебатите ви не трябва да представляват нищо друго, освен приятелски разговори. Нуждаете се от хармония, съюз и мир. Тогава защо задържате сред себе си хора, които подбуждат съперничества и предизвикват ревност; защо позволявате голяма и стихийна полемика и амбициозни претенции? Как се съгласуват собствените ви думи и действия? Ако Масонството е недействителност, как можете да упражнявате някакво влияние върху другите?

Непрекъснато се хвалите един друг, и изричате претенциозни и високопарни хвалебствия за Ордена. Навсякъде допускате, че сте това, което трябва да бъдете, и никога не гледате на себе си такъв какъвто сте. Истина ли е, че всички наши действия са толкова много действия на оказване на почит към добродетелта? Изследвайте кътчетата на сърцата си; нека погледнем себе си с безпристрастно око, и да отговорим на собствените си въпроси! В състояние ли сме да понесем утешителното доказателство, че винаги безкомпромисно изпълняваме задълженията си; че дори наполовина ги изпълняваме?                             

Нека се отдалечим от това омразно самоласкателство! Нека да бъдем мъже, ако не можем да сме мъдреци! Законите на Масонството, над други отлични закони, не са в състояние изцяло да променят характера на човека. Те го осветляват, те изтъкват истинския път; но те могат да ги водят в него, единствено като потушават пламъка на страстите си, и покоряват егоизма си. Уви, тези побеждават и Масонството е забравено!

След като се хвалят един друг цял живот, винаги съществуват отлични Братя (Членове на религиозно братство), които, изливат неограничени хвалебствия над ковчезите ни. Всеки от нас, който предаде Богу дух, колкото и безполезен да е бил в живота си, е бил модел на всички добродетели, истинско дете на небесната светлина. В Египет, сред старите ни Майстори, където Масонството е било по-развито от суетата, никой не е могъл да бъде допуснат до свещеното убежище на гроба, докато не е преминал през най-тържествената присъда. Височайши съд е съдел всички, дори кралете. Той казвал на мъртвите: “Който и да си ти, отчети се на страната си за действията си! Какво си сторил с времето и живота си? Законът те разпитва, страната ти те чува, Истината седи, за да те съди!” Принцовете отивали там, за да бъдат съдени, ескортирани единствено от добродетелите и пороците си. Публичен обвинител разказвал историята на живота на мъртвия и хвърлял ярката светлина на фенера на истината върху действията му. Ако се отсъди, че той е водил нечестив живот, паметта му се осъжда в присъствието на нацията и на тялото му се отказват почестите на погребението. Какъв урок е преподало старото Масонство на синовете на народа!

Истина ли е, че Масонството е изчерпано; че акацията, повяхнала, не дава сянка; че Масонството вече не марширува в авангарда на Истината? Не. Свободата още ли е универсална? Изчезнали ли са от лицето на земята невежеството и предубежденията? Не съществуват ли вече вражди сред хората? Не съществуват ли вече користолюбие и лъжливост? Преобладават ли търпимостта и хармонията сред религиозните и политическите секти? Все още има неща, които Масонството трябва да постига и които са по-велики от дванадесетте Херкулесови подвизи; да напредва все така решително и стабилно; да просветява умовете на хората, да реконструира обществото, да реформира законодателството, и да усъвършенства публичния морал. Вечността пред него е толкова безкрайна, колкото е тази зад него. И Масонството не може да престане да се труди за каузата на социалния напредък, без да престане да е истинско само за себе си, без да престане да е Масонство.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
октомври 2020 ноември 2020
четвъртък, октомври 29, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 40 1 2 3 4
Седмица 41 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 42 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 43 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 44 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org