header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 11. ИЗБРАНИК НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЛИ ПРИНЦ АМЕТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
11. ИЗБРАНИК НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЛИ ПРИНЦ АМЕТ Печат Е-мейл

Бащи и майки убиват децата си, за да могат да разполагат с отпуснатите за погребение пари, за да могат да продължат живота си сред оцелелите с цената на живота на едно дете. Малки момиченца с голи крака метат уличните кръстовища, когато зимният вятър щипе необлечените части от тялото им и сърцераздирателно просят едно пени от онзи, които са облечени в топли кожи. Децата израстват в крайна мизерия и брутално невежество; нуждата принуждава девиците и съпругите да проституират; жените умират от глад и измръзване и се подпират на стените на приютите за бедни, подобно на вързопи мръсни дрипи, по цяла нощ и нощ след нощ, когато падат студените дъждове и няма шанс за тях да се намери място вътре в тези приюти; и стотици семейства се тълпят в една единствена сграда, изпълнена с ужаси и изобилстваща с мръсен въздух и заразни болести; където мъжете, жените и децата се сгушват един до друг в нечистотията си; всички възрасти и всички цветове, спейки безразборно заедно; докато в голяма, свободна Републиканска Държава, в пълната мощ на младостта и силата си, един човек на всеки седемнадесет е просяк, който получава благотворителност.

Как да се справим с това очевидно неизбежно зло и смъртно заболяване, е най-важният от всички социални проблеми. Какво да се направи със сиромашията и прекомерното предлагане на работна ръка? Как да продължи животът на една страна, когато гласуват бруталността и пияното полу-варварство и заемат длъжности според способностите си и годни техни представители упражняват контрол върху правителството? Как, ако не чрез мъдрост и авторитет, а с бурност и вулгарен порок, трябва да се величаят до сенаторства друговерци, изпълнени с миризмите и замърсяването на ада, рингът, бордеят и фондовата борса, където комарджийството се легализира, а мошеничеството е похвално?

Масонството ще направи всичко в негова власт, с директно напрягане и сътрудничество, за да подобри и уведоми, а така също и да защити хората; да подобри физическото им състояние, да облекчи злочестината им, да удовлетвори желанията им и да се погрижи за нуждите им. Нека всеки Масон в това добро дело да направи всичко, което е по силите му.

Защото е истина сега, както винаги е било и винаги ще бъде, че да си свободен, е същото като да бъдеш благочестив, да бъдеш мъдър, да бъдеш умерен и справедлив, сдържан и въздържан и да бъдеш великодушен и смел; а да бъдеш обратното на всичко това е същото като да бъдеш роб. И обикновено се случва, по назначение и както беше наказателното правосъдие на Божеството, че онзи народ, който не може сам да се управлява и да въздържа страстите си, а се свива под робството на похотта и пороците си, се предоставя на владичеството на онези, които ненавижда и е принуден да се предаде на непредумишлено робство.

И е също така санкционирано от диктатите на правосъдието и от устройството на Природата, че този, който, от слабоумието или умопомрачеността на интелекта си, е неспособен да се владее, трябва, подобно на непълнолетните, да се предаде на управлението на друг.

Над всичко останало нека никога да не забравяме, че човечеството представлява едно голямо братство; всички са родени, за да се сблъскат със страданието и мъката и следователно принудени да си съчувстват един на друг.

Защото нито една кула на Гордостта не е била някога достатъчно висока, за да издигне притежателя си над изпитанията, страховете и прегрешенията на човешкия род. Нито една човешка ръка не е издигала някога стена, нито пък някога ще издигне такава, която да я предпази от злочестина, болка и немощ. Болест и мъка, трудност и смърт - това са повели, които изравняват всичко. Те не познават нищо, нито високо, нито ниско. Главните потребности на живота, великите и сериозни нужди на човешката душа не освобождават никого. Те правят всички бедни, всички слаби. Те поставят смирена молитва в устата на всяко човешко същество, толкова истинска, колкото и тази на най-презрения просяк.

Но принципът на злочестината не е принцип на злото. Ние грешим и последствията ни учат на мъдрост. Всички елементи, всички закони на нещата около нас съдействат за тази цел; и по пътеките на болезнените прегрешения и грешки, предназначението на Провидението е да ни доведе до истина и щастие. Ако прегрешенията единствено ни учеха да грешим; ако грешките потвърждаваха неблагоразумието ни; ако злочестините, причинени от порочно угаждане имаха природната тенденция да ни направят по-низвергнати роби на порока, тогава страданието би било изцяло пагубно. Но, обратно, всичко води до и е предназначено да доведе до промяна и усъвършенстване. Страданието е дисциплината на добродетелта; от това, което определено е безкрайно по-добро от щастието и все пак обхваща в себе си цялото съществено щастие. То го подхранва, подсилва и усъвършенства. Добродетелта е цената на силно оспорваната раса и трудно водената битка; и си струва цялото изтощение и рани на конфликта. Човек трябва да върви напред със смело и здраво сърце, да води борба с бедствието. Той трябва да го преодолее, а не да му позволи да му стане негов господар. Той не трябва да изоставя поста на изпитанието и опасността; но да застане твърдо в ориста си, докато великото слово на Провидението не му заповяда да полети или да му нареди да потъне. С решителност и кураж Масонът трябва да свърши работата, която му е отредено да свърши, като гледа през тъмния облак на човешкото нещастие, към целта, която се издига високо и ярко пред него. Ориста на скръбта е велика и сюблимна. Никой не страда завинаги, нито за нищо, нито без цел. Такава е заповедта на Божията мъдрост и на Безкрайната Му Любов, да осигури за нас безкрайно щастие и слава.

Добродетелта е най-истинската свобода; нито е свободен онзи, който се отпуска пред страстите си; нито пък онзи, който в робство служи на благороден господар. Примерите са най-добрите и най-продължителните лекции; добродетелта е най-добрият пример. Щастлив е този, който е вършел добри дела и искрено е поставил добри прецеденти. Времето няма да надживее истинската му стойност. Истински продължава да живее след смъртта си онзи, чиито добри дела са стълбове на паметта му; и всеки изминал ден добавя по нещо към голямата му слава. Добрите дела са семена, които след посяването си, ни връщат непрекъсната реколта; и споменът за благородни действия е по-траен от мраморните паметници.

Животът е училище. Светът не е нито затвор, нито поправителен дом, нито палат на леснината, нито амфитеатър за игри и спектакли; а е място за обучаване и дисциплина. Животът се дава за морално и духовно обучение; и цялостният ход на великото училище на живота е просвета за добродетел, щастие и бъдещо съществуване. Периодите в Живота са сроковете му; всички човешки състояния са формите му; всички човешки занимания са уроците му. Семействата са първичните отдели на тази морална просвета; различните кръгове на обществото са напредналите му стадии; Кралствата и Републиките са университетите му.

Богатствата и Бедността, Радостите и Мъките, Сватбите и Погребенията, връзките на живота свързани или нарушени, годни и щастливи или злощастни и болезнени, са всичките му уроци. Събитията не са сляпо и небрежно нахвърляни на едно място. Провидението не учи един човек, и не предпазва друг от огненото изпитание на уроците си. То няма нито богати фаворити, нито бедни жертви. На всички се случва едно събитие. Една цел и един проект засягат и стимулират всички хора.

Преуспелият човек е ходил на училище. Може би е смятал, че то е велико, а той – достоен негов персонаж; но той е бил чисто и просто ученик. Той е мислел, може би, че той е Майсторът, и че не трябва нищо друго да прави, освен да напътства и командва; но винаги над него е имало Майстор над него, Майсторът на Живота. Той не гледа блестящото ни състояние, или многото ни претенции, нито пособията и приложенията на наученото от нас; но на самото ни учене. Той поставя бедните и богатите на една и съща форма; и не познава разлика между тях, освен напредъка им.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
октомври 2020 ноември 2020
четвъртък, октомври 29, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 40 1 2 3 4
Седмица 41 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 42 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 43 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 44 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org