header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Остави сърцето да те води. То шепти, така че го слушай внимателно.“ — Майката на Литълфут от „Land before time“

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 11. ИЗБРАНИК НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЛИ ПРИНЦ АМЕТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
11. ИЗБРАНИК НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЛИ ПРИНЦ АМЕТ Печат Е-мейл

ImageЗАДЪЛЖЕНИЯТА на Принц Амет са да бъде добросъвестен, лоялен, надежден и искрен; да защитава хората срещу измами и принудителни събирания; да се бори за политическите си права и да се погрижи, доколкото му е разрешено или може, тежестите да понесат онези, които пожънват облагите на Правителството.

Трябва да си предан спрямо всички хора.

Трябва да си откровен и искрен във всички неща.

Трябва да си добросъвестен, когато вършиш това, което е твое задължение да извършиш.

И нито един човек не трябва да се разкайва, че е разчитал на решителността ти, на професията ти, на думата ти.

Голямата отличителна характеристика на Масона е отзивчивостта към расата му. Той разпознава в човешката раса едно голямо семейство, всички те свързани с него самия с онези невидими връзки и с онази могъща мрежа от обстоятелства, скроени и изтъкани от Бога.

Чувствайки тази отзивчивост, негово първо Масонско задължение е да служи на ближния си. При първото му влизане в Ордена той престава да бъде изолиран и става един от великото Братство, като поема нови задължения спрямо всеки един жив Масон, както и всеки един Масон същевременно поема такива задължения спрямо него.

Нито пък са ограничени тези задължения единствено спрямо Масоните. Той поема много задължения към страната си и по-специално към големите, страдащи маси обикновени хора; защото те също са негови събратя и Бог ги чува, неразбираеми като  стоновете на нищетата им. С всички подходящи средства, с убеждение и влияние и по други начини, ако случаят и критичните обстоятелства изискват това, той е задължен да ги защитава срещу потисничеството и тираничните и незаконни товари.

Той работи поравно, за да защитава и усъвършенства хората. Той не ги ласкае, за да ги заблуди, нито им се подмазва, за да ги ръководи, нито крие мненията си, за да ги развесели, нито пък им казва, че те не могат да сгрешат и че гласът им е Божият глас. Той знае, че безопасността на всяко свободно правителство и продължителността и вечността му зависят от добродетелта и интелигентността на обикновените хора; и че, освен ако свободата им е от такова естество, че оръжията не могат нито да я осигурят, нито да я отнемат; освен ако тя не е плод на мъжествен кураж, на справедливост, въздържаност и великодушна добродетел – освен ако, бидейки такава, тя не е пуснала дълбоки корени в умовете и сърцата на хората на свобода, няма да е дълго преди да се търсят онези, които ще откраднат от тях чрез коварство това, което те са придобили чрез оръжия или институции.

Той знае, че ако след като са се освободили от бремето на войната, хората пренебрегнат изкуството на мира; ако мирът и свободата им са в състояние на военно положение; ако войната е единствената им добродетел и апогеят на хвалебствията им, те скоро ще намерят мира като най-неблагоприятен за интересите им. Това ще е единствено една още по-печална война; а това, което те са си представяли като свобода ще е най-лошото робство. Защото, освен ако посредством знания и моралност, не повърхностни и словоохотливи, а истински, неподправени и искрени, те разчистват хоризонта на ума от онези мъглявини от грешки и страсти, които възникват от невежеството и порока, те винаги ще разполагат с онези, които навеждат глава към робството, като че ли са добичета; които, независимо от целия им триумф, ще ги предадат на този, който предложи най-висока цена, като че ли са плячка, спечелена по време на война; и ще намерят обилно богатство и власт в невежеството на хората, предубежденията и страстите.

Народ, който не подчинява склонността на богатите към алчност, амбиция и сладострастие, прогонва лукса от себе си и семействата си, намалява сиромашията, разпространява познания сред бедните и се труди, за да въздигне окаяните от тинята на порока и вулгарната задоволеност и за да запази трудолюбивите от умиращите от глад пред вида на луксозните празненства, ще установи, че е подхранвал наред с това сребролюбие, амбиция, сладострастие, егоизъм и лукса на една класа и че тази деградация, нищета, пиянство, невежество и оскотяване на други, по-непреклонни и неподатливи деспоти у дома, отколкото някога са се срещали на полето; и дори в самите си недра ще е постоянно изобилстващ с нетърпимите потомци на тираните.

Тези са първите врагове, които трябва да се покорят; това съставлява кампанията на Мира; тези са триумфите, трудни наистина, но безкръвни; и далеч по-почтени от онези трофеи, които се купуват единствено чрез кръвопролитие и плячкосване; и ако не сме победители в тази служба, ще е напразно, ако сме победили деспотичния враг на бойното поле.

Защото, ако някой народ смята, че е възвишен; по-благотворна или по-мъдра политика, за да изобрети по-изтънчени средства чрез гербови налози и данъци, за увеличаване на приходите и източване на кръвта на обеднелия народ; за да умножи военноморската и военната си сила; да си съперничи по лукавство с посланиците на чуждестранните държави; да съзаклятничи за поглъщане на нови територии; да сключва коварни договори и съглашения; да управлява победени държави и низвергнати провинции със страх и сила; отколкото да раздава неосквернено правосъдие на хората, да облекчава състоянието им и да възвиси общественото положение на трудещите се маси, да компенсира онеправданите и да подкрепи изтормозените и да успокои недоволните и бързо да възстанови на всеки неговата собственост; то тогава този народ е въвлечен в облак от грешки и твърде късно ще усети, когато илюзията на тези могъщи облаги е вече изчезнала, че пренебрегвайки тези, които е считал за второстепенни съображения, единствено е ускорявал собствената си разруха и безнадеждност.

За съжаление, всяка епоха представя собствения си специален проблем, най-труден и често невъзможен за разрешаване; и това, което тази епоха предлага и налага за обсъждане на всички мислещи хора е следното – как, в гъсто населена и богата страна, благословена със свободни институции и конституционно правителство, с големите маси от работническа класа на физическия труд, която да е в състояние да има постоянна работа със справедливо заплащане, които да не умират от глад и децата им да бъдат предпазени от порока и покварата и да им се даде тази степен, не просто с четене и писане, а с познания, които ще им подхождат интелигентно да изпълняват задълженията си и да упражняват привилегиите на свободните хора; дори да бъде поверено опасното право на избирателния вот?

Защото, въпреки че не знаем защо Бог, след като е безкрайно милосърден, а така също и мъдър, така е наредил, изглежда по безспорно негов закон, че дори в цивилизовани и Християнски страни, голяма маса от населението трябва да е щастлива, ако по време на целия си живот, от детството до старостта, в здраве и в болест, те разполагат с достатъчно най-общо разпространена и най-долнокачествена храна, за да предпазят себе си и децата си от непрекъснатите мъчения на глада – достатъчно от най-общо разпространеното и най-долнокачествено облекло, за да защитят себе си и малките си от непристойно изложение и ужасния студ; и ако те разполагат с най-грубия навес над главите си.

И Той изглежда е издал този закон – който нито една човешка общност още не е намерила средство и начин да отмени – че когато една страна стане гъсто населена, капиталът трябва да се съсредоточава в ръцете на ограничен брой лица, а трудът все повече и повече да става подвластен на благоволението му, докато обикновеният физически труд, този на тъкача и железаря и други занаятчии, евентуално престава да е по-достоен от обикновеното препитание, а често в големите градове и обширни протежения от дадена страна - дори не и това и отива или пълзи наоколо в дрипи, като проси и умира от глад, поради липса на работа.

Докато всеки вол и кон могат да си намерят работа и са достойни да бъдат нахранени, с хората не винаги е така. Да бъде назначен на работа, да има възможност да работи каквото и да е за нещо, подобно на справедливо заплащане, се превръща в голямата увлекателна цел в живота на човека. Капиталистът може да живее, без да наеме работника и го уволнява винаги, когато трудът престане да му бъде изгоден. В момента, когато времето е най-студено, провизиите най-скъпи, а рентите най-високи, той го изхвърля, за да умре от глад. Ако работникът се разболее, заплатата му спира. Когато остарее, той няма пенсия, с която да се пенсионира. Децата му не могат да бъдат изпратени на училище; защото преди костите им да се втвърдят, те трябва да се заловят с работа, за да не умрат от глад. Човекът - силен и физически здрав, работи за един или два шилинга на ден, а жената, тръпнейки над малката си печка с въглища, когато живакът падне далеч под нулата, след като гладните й деца са изплакали очите си, за да могат да заспят, шие на мизерната светлина на самотната си свещ, за едната си оскъдна надница, продавайки живота си на този, който се е спазарил за работата на иглата ?



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
вторник, ноември 19, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org