header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Пабло Пикасо : Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 10. ИЗБРАНИК НА ПЕТНАДЕСЕТТЕ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
10. ИЗБРАНИК НА ПЕТНАДЕСЕТТЕ Печат Е-мейл

Винаги, когато ни се случи да третираме с цялото необходимо уважение онези, които съзнателно се различават от нас самите, единственият практически ефект на разликата ще е да ни накара да просветим невежеството на едната или другата страна, от която то извира, като ги обучим, ако то е тяхно; нас самите, ако то е наше; целта ще е тази, че може да се произведе единственият вид единодушие, който е препоръчителен сред рационалните същества – споразумението, произлизащо от пълното убеждение след най-свободна дискусия.

Избраникът на Петнадесетте трябва следователно да поеме ръководството на съгражданите си, не в лекомислена развеселеност и не в деградиращо преследване на амбициозната вулгарност; а в истински благородната задача на просвещаване на масата на съгражданите си и оставяне на собственото си име оградено в кръгче не с варварска пищност или прикрепен към елегантни финтифлюшки, а илюстриран от почит, по-достойна от рационалната ни природа; съединен с разпространяването на познанията и благодарно произнесен от няколко души, най-малко, които мъдрата му благотворителност е освободила от невежеството и порока.

Ние му казваме с думите на великия Римлянин: “Хората в нито едно отношение не се доближават толкова близо до Божеството, както когато даряват изгоди на хората. Да служиш и да вършиш добро на толкова много хора, колкото е възможно - няма нищо по-велико в съдбата ти от това - ти да си в състояние, и нищо по-фино в характера ти от това - да желаеш да направиш това.” Това е истинският белег за целта на всеки човек и Масон, който или цени много високо насладата от чистото щастие или определя правилна стойност за голяма и неопетнена слава. И ако на благодетелите на човечеството, когато те почиват от благородния си труд, им се позволи да се радват на това, което ще дойде впоследствие, като на заслужена награда за добродетелта им, привилегията да се гледа на благословиите, с които усилията и подаянията им, а може би мъките и страданията им са облекли сцената на предишното им съществуване, това няма, в състояние на екзалтирана неопетненост и мъдрост, да са учредителите на много династии, завоевателите на нови империи, Цезарите, Александрите и Тамерланите; нито обикновените Крале и Съветници, Президенти и Сенатори, които са живели главно за партията си и за страната си единствено случайно, често жертвайки доброто на съгражданите си заради собственото си превъзнасяне или за това на фракцията си; няма да са те, които ще бъдат удовлетворени, съзерцавайки паметниците на срамната си слава; но тези, които ще се радват на тази наслада и ще маршируват в този триумф, които могат да проследят отдалечените ефекти на просветеното им доброжелателство в подобрените условия на вида им и да ликуват при размишлението, че промяната, която те най-после, след много години може би, оглеждат с очи, които възрастта и мъката не могат вече да замъглят – като Познанието се превръща в Сила, Добродетелта споделя тази Империя, като Суеверието е детронирано, а Тиранията изпратена в изгнание, е, дори и единствено в малка и много слаба Степен, и все пак в известна Степен, плодът, скъпоценен, ако е скъп и въпреки че е късно отплатен, все пак е траен, за собственото им себеотрицание и изморително напрягане, за малкият им принос на благотворителност и помощ за образованието, мъдро предоставена и за трудностите, и рисковете, на които са натъкнали по-долу в настоящото.  

Масонството не изисква от Посветените и поддръжниците си нищо, което да е непрактично. То не иска от тях да се изкатерват по онези високи и сюблимни върхове на теоретичната и имагинерната добродетел, високи и студени и отдалечени като вечните снегове, които обвиват скатовете на Кимборазо и най-малкото така недостъпни, както са и те. То моли да бъде направено онова единствено нещо, което е лесно да бъде направено. То не поставя непосилни задачи и не моли никого да излиза извън рамките на силите и възможностите си. То не очаква от човек, чийто бизнес или професия изисква от него малко повече, отколкото изискват нуждите и семейството му и чието време е по необходимост заето от ежедневния му поминък, да изостави или пренебрегне бизнеса, благодарение на който преживяват той и децата му и да посвети себе си и средствата си на разпространението на познания сред хората. То не очаква от него да публикува книги за хората или да изнася лекции, докато разори частните си дела, или да основава академии и колежи, да изгражда библиотеки или да наименува статуи.

Но то изисква и очаква от всеки един от нас да направи нещо в рамките на и според средствата и възможностите си; и няма Масон, който да не може да направи нещо, ако не сам, то поне в комбинация и сдружение с други.

Ако една Ложа не може да помогне да се основе училище или академия, тя все пак е в състояние да направи нещо. Тя може да образова едно момче или момиче, най-малкото, детето на някой беден или починал събрат. И никога не трябва да се забравя, че и в най-бедното и негледано дете, което изглежда изоставено на невежеството и порока, може да са задрямали добродетелите на Сократ, интелектът на Бейкън или Босе, геният на Шекспир, способността на Вашингтон да се направи добро на човечеството; и че освобождавайки го от калта, в която е затънало и предоставяйки му средства за образование и развитие, Ложата, която прави това, може да се окаже прякото и незабавно средство, което дава на света велик дар като този, даден от Джон Фауст на момчето от Менц; може да увековечи съдбините на нациите и да напише нова глава в историята на света.

Защото ние никога не съзнаваме значението на действията, които вършим. Дъщерята на Фараона малко е мислила какво прави за човешката раса и огромните невъобразими последствия, които са зависели от благотворителното й действие, когато е извадила малкото детенце на Еврейката от тръстиките на брега на Нил и решила да го отгледа като свое дете.

Колко често едно действие на благотворителност, което не струва почти нищо на извършителя, е дало на света велик художник, голям музикант, велик изобретател! Колко често такова действие е развивало едно дрипаво момче и го е превръщало в благодетел на расата си! От какви малки и на пръв поглед маловажни обстоятелства са се обръщали и зависели съдбите на великите световни завоеватели. Няма закон, който да ограничава резултатите от едно добро дело. Малкият принос на вдовицата може не само да е приемлив за Бога, но може също така да доведе до толкова големи резултати, колкото и скъпия принос на богаташа. Най-бедното момче, подпомогнато от доброжелателство, може един ден да поведе армии, да упражнява контрол върху сенати, да решава свързани с мир и война въпроси, да диктува на кабинети, а величествените му мисли и благородни думи могат да са закон много години след това за милиони още неродени хора.

Но рядко настъпва възможност да се извърши велико добро дело. По-лошо от безразсъдство е за един човек да лежи ленив и инертен и да очаква случайността да му поднесе удобен случай, с който въздействието му да живее завинаги. Той може да очаква това да се случи единствено вследствие на едно или много или всички от дълга серия действия. Той може да очаква да облагодетелства света единствено когато хората постигат други резултати; с постоянство, с настойчивост, с постоянен и еднообразен навик да се труди за просветеността на света, до Степента, до която позволяват средствата и капацитета му.

Защото, във всички примери, именно чрез постоянен труд, чрез отдавайки достатъчно усърдие на работата ни и разполагайки с достатъчно време за да я свършим, чрез редовно старание, чрез прилагане на непрекъснато постоянство, а не чрез процес на извъртане, осигуряваме ние силата и основния елемент на истинската добродетел. Именно по този начин Демостен, клауза след клауза и изречение след изречение, е разработил докрай тържествените си речи. Именно по този начин Нютон е проправил пътя си по стъпките на възходящата геометрия към механизма на Небето, а Льо Верие е добавил планета към Слънчевата ни Система.

Най-погрешно мнение е това, че онези, които са оставили най-изумителните паметници на интелекта зад себе си, не са били различно обучавани от остатъка на човешкия род, само че различно надарени; че те са сигнализирани единствено от таланта си и едва ли някога от трудолюбието си; защото е истина до най-усърдното приложение на тези банални способности, които се разпространяват сред всички, че те са благодарни за славата, която сега обгражда спомена за тях и името им.

Не трябва да си представяме, че е вулгаризиращо за гения той да се оживява по друг начин, различен от прякото вдъхновение от Бога; нито да се гледа с пренебрежение на непоколебимостта на целите, посветеността на единична, но велика цел, неуморността на положения труд, не в конвулсивни и свръхестествени болки, а малко по малко, както силата на ума е в състояние да го понесе; натрупването на много малки усилия, вместо на малко големи и гигантски, но може би неправилни движения от страна на енергиите, които са прекрасни; от които само от първото се достига до големи резултати, вписваще своите трайни архиви на лицето на земята и в историята на нациите и на човека.

Ние не трябва да пренебрегваме тези елементи, на които геният дължи най-доброто и най-гордото от постиженията си; нито да си представяме, че качества, толкова общо притежавани като търпение, усърдие и решително старание, нямат дял в насърчаване на една толкова прославена разлика, като тази на благодетеля от неговия вид.

Не трябва да забравяме, че големите резултати най-обикновено се произвеждат от съвкупност от много пожертвования и усилия; тъй както са невидимите частици пара, всяка една отделна и различна от другата, които, издигайки се от океаните и широките и дълбоки заливи, от езера и реки, от широки тресавища и наводнени полета, се разнасят надалеч подобно на облаци и се разстилат по земята в роса, падат във валежи на дъжд и сняг върху широките равнини и естествени планини и съставят големите плавателни потоци, които са артериите, по които тече душата на страната.

И така Масонството може да направи много, ако всеки Масон е съгласен да изпълни своя дял и ако обединените им усилия се насочват от мъдри съвети с обща цел. “За Бога и за Всемогъществото му е да върши такива могъщи неща в един миг; но по Степени да израсне във величие е ходът Му, който Той е оставил за човека.”

Ако Масонството се придържа към мисията си, а Масоните - към обещанията и задълженията си; ако, навлизайки повторно енергично в кариера на благотворителност, то и те ще я преследват съвестно и непоколебимо, спомняйки си, че приносът ни към каузата на милосърдието и просветата тогава заслужава най-голямото доверие, когато ни струва нещо, съкращаването на утеха или отказът от лукс, за да го направим – ако ние окажем съдействие на това, което някога са били великите планове на Масонството за човешко усъвършенстване, не на пресекулки и с прекъсвания, а редовно и безкрайно, както парите се издигат и потоците текат и както слънцето изгрява и звездите се появяват на небето, тогава можем да сме сигурни, че ще се постигнат велики резултати и ще се свършат велики дела. И тогава със сигурност ще може да се види, че Масонството не е изчерпано или безсилно, нито изродено или клонящо към фатално западане.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2021 декември 2021
вторник, ноември 30, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 45 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 46 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 47 22 23 24 25 26 27 28
Седмица 48 29 30
© 2007-2016 www.otves.org