header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Пабло Пикасо : Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 10. ИЗБРАНИК НА ПЕТНАДЕСЕТТЕ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
10. ИЗБРАНИК НА ПЕТНАДЕСЕТТЕ Печат Е-мейл

Старите теологии, философиите на религията на древните времена, няма да са ни достатъчни сега. Трябва да се изпълнят задълженията на живота; ние трябва да ги изпълним, съзнателно покорни на Божия закон, не атеистично, обичайки единствено собствената ни егоистична изгода. Има грехове на професията, които трябва да се коригират. Навсякъде има нужда от нравствеността и филантропията. Има прегрешения, които трябва да се премахнат и мястото им да се запълни с нови истини, сияйни с Небесната слава. Има големи неправди и злини, в Църквата и Държавата, в местния, социалния и публичния живот, които трябва да бъдат поправени и надраснати. Масонството не може в наши дни да изостави обширния начин на живот. То трябва да пътува по открита улица, да се появява на претъпкани площади и да учи хората с делата си, като животът му е по-красноречив от устните му.

Настоящата Степен е посветена главно на Търпимостта; и тя насажда по най-стабилния начин онази велика водеща идея на Древното Изкуство, че вярата в един Истински Бог и един морален и добродетелен живот съставляват единствените религиозни реквизити, необходими за да се предостави възможност на човек да стане Масон.

Масонството винаги е имало най-ярък спомен за ужасните и изкуствени мъчения, използвани, за да се наложат нови форми на религия или да се отмени стара такава. То вижда с окото на паметта безмилостното изтребване на всички хора от всякакъв пол и на всякаква възраст, защото са имали лошия късмет да не познават Бога на Евреите или да го Боготворят под погрешно име, от безжалостните войски на Мойсей и Джошуа. Той вижда инструментите за измъчване чрез притискане на палците, и дибите, бича, бесилките и кладата, жертвите на Диотлетиан и Алва, злочестите привърженици на Шотландското национално споразумение (1638) и Тържествения съюз и споразумение (1643), Не-Конформистите, изгорения на кладата Серветус, безобидния обесен Квакер. То вижда Кранмер, който държи ръката си, сега вече неотклоняваща се от пътя, в пламъка, докато ръката му не падне в изразходваната топлина. То вижда преследванията на Петър и Павел, мъченичеството на Стефан, несгодите на Игнаций, Поликарп, Юстин, Иреней; и тогава на свой ред страданията на окаяните Езичници при Християнските Императори, като Поддръжниците на Папата в Ирландия и при Елизабет и при надутия Хенри. Римската Дева гола пред огладнелите лъвове; младата Маргарита Греъм, вързана на кладата при ниско водно ниво, и оставена там да се удави, пеейки химни на Бога, докато безжалостните води не се разбили над главата й; и всичко това във всички епохи те са изстрадали от глад и голота, опасности и затвор, дибата, кладата и меча - то ги вижда всички тях и потръпва при дългия списък човешки жестокости. И то също така вижда потисничеството, което все още се практикува в името на религията – хора, застреляни в Християнски затвор в Християнска Италия, защото са чели Християнската Библия; в почти всяка Християнска държава, закони, забраняващи свободата на словото по свързани с Християнството въпроси; и бесилките, достигащи с ръката си над духовенството.

Огньовете на Молох в Сирия, жестоките осакатявания в името на Астарта, Сибела, Йехова; варварствата на палачите на Езичниците; дори по-жестоките изтезания, които Римско-Готическите Християни в Италия и Испания приложили спрямо събратята си; сатанинските жестокости, на които са били свидетели Швейцария, Франция, Холандия, Англия, Шотландия, Ирландия и Америка, не са толкова могъщи, за да предупредят хората за неизразимите злини, които следват от грешките и прегрешенията по свързаните с религията въпроси и по-специално от “придаването” на Бога на Любовта на жестоките и отмъстителни страсти на греховното човечество и придавайки на кръвта сладък вкус в ноздрите си и стонове на агония, които да са музика за ушите му.

Човек никога не е разполагал с правото да узурпира привилегията на Бога и да съди и наказва друг за убежденията му. Родени в Протестантска земя, ние сме от тази вяра. Ако бяхме отворили очите си към светлината под сенките на Свети Петър в Рим, щяхме да бъдем посветени Католици; родени в Еврейския квартал на Алепо, щяхме да осъждаме Христос като самозванец; в Константинопол щяхме да викаме “Allah il Allah, Бог е велик и Мохамед е неговият пророк!” Раждането, мястото и образованието ни дават вярата ни. Малко хора вярват в някоя религия, защото са прегледали доказателствата за автентичността й и са си съставили официална преценка, като се претеглили тежестта на доказателствата й. Нито един човек на десет хиляди не знае нищо за доказателствата на вярата си. Ние вярваме това, което ни учат; и най-фанатични са онези, които най-малко знаят за доказателствата, на които се базира вярата им. Фактите и доказателствата не са, освен в много редки примери, основата на вярата. Повелителен закон на Икономиката на Бога, непоклатим и непреклонен като Него самия, е, че човек трябва да приема, без да подлага на съмнение, вярата на онези, сред които е роден и сред които е отгледан; вярата по този начин е станала част от характера му, като се съпротивлява на цялото доказателство за противното; и той ще престане да вярва дори доказателствата на собствените си сетива, по-скоро, отколкото да предаде религиозните убеждения, които са се появили в него, плът от плътта му и кост от костта му.

Това, което е истина за мен, не е истина за друг. Същите аргументи и доказателства, които убеждават един ум, не правят никакво впечатление на друг. Тази разлика е в хората още при раждането им. Нито един човек няма право положително да твърди, че той е прав, където други хора, равностойно интелигентни и равностойно добре осведомени, са на директно противоположното мнение. Всеки човек мисли, че за другия е невъзможно да бъде искрен, и всеки човек, що се отнася до това, е в равностойна грешка. “Какво представлява истината?” е задълбочен въпрос, най-насочващият, повдиган някога пред човека. Много убеждения от предишни и настоящи времена изглеждат неразбираеми. Те ни стряскат с новия поглед в човешката душа, онова мистериозно нещо, по-мистериозно, колкото повече забелязваме начините им на действие. Ето един човек, който е по-висш по интелект и образование; и все пак той искрено вярва в това, което на мен ми се струва твърде абсурдно, за да е достойно за изчисление; и не мога да си представя, и искрено не вярвам, че той е и здравомислещ, и честен. И все пак той  е и двете. Разумът му е толкова съвършен, колкото е и моят и той е толкова честен, колкото съм и аз.

Фантазиите на лунатика са реалности за него. Мечтите ни са реалности, докато траят; и в миналото, не са повече нереални, отколкото действията ни, докато сме будни. Нито един човек не може да каже, че е притежавал истината, като че ли тя е движимо имущество. Когато хората изразяват мнения, които са диаметрално противоположни едно на друго и всеки един е безпристрастен, кой ще реши кой от тях казва Истината; и как може всеки един от тях със сигурност да твърди, че той я е знаел? Ние не знаем какво представлява истината. Това, че ние самите вярваме и се чувстваме напълно сигурни, че собственото ни убеждение е истина, всъщност не е и най-слабото доказателство за този факт, дори и той никога да не ни е изглеждал толкова сигурен и лишен от съмнение за нас. Нито един човек не е отговорен за правилността на вярата си; единствено само за добросъвестността й.

Следователно нито един човек не е притежавал или някога е имал правото да преследва друг заради възгледите му; защото не може да има две антагонистични права; и ако някой може да преследва друг, защото той самият е удовлетворен, че убеждението на този друг човек е погрешно, по същите съображения другият разполага с равностойно на това да го преследва.

Истината идва до нас, обагрена и оцветена с предубежденията ни и предварителни представи, които са толкова стари, колкото сме и ние, и силни с божествена сила. Тя идва при нас, както изображението на пръта идва при нас през водата, прегънато и деформирано. Един аргумент потъва в и убеждава ума на друг човек, докато от там той отскача подобно на топка от слонова кост, изпусната върху мрамор. Не е заслуга човек да изповядва конкретна религия, отлична, стабилна и философска, каквато може да е тя, когато той я е възприел от майчиното си мляко. Тя не е по-голяма заслуга от предубежденията и страстите му.

Искреният Мюсюлманин разполага с толкова голямо право да ни преследва, колкото и ние да преследваме него; и следователно Масонството мъдро не изисква повече от вяра в Едно Велико Всемогъщо Божество, Отецът и Пазителят на Вселената. Следователно то е това, което учи привържениците си, че търпимостта е едно от главните задължения на всеки добър Масон, съставна част от онази благотворителност, без която ние сме обикновени кухи изображения на истинските Масони, обикновено звучащ месинг и дрънчащи цимбали.

Нито едно зло до такава Степен не е засягало света, както нетърпимостта към религиозните мнения. Тя е убивала човешките същества по най-различни начини, ако веднъж й е бил вдъхнат живот, би съставила цяла нация от хора; оставена да живее и да се увеличава, би удвоила населението на цивилизованата част от земното кълбо; сред цивилизованата част тя е главно тази, която поражда религиозните войни. Изгубените по този начин богатства и човешки труд биха превърнали земята в градина, в която, освен поради злите й порочни страсти, човек сега би могъл да бъде в нея толкова щастлив, колкото в Рая.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2021 декември 2021
вторник, ноември 30, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 45 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 46 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 47 22 23 24 25 26 27 28
Седмица 48 29 30
© 2007-2016 www.otves.org