Тази Степен се посвещава на същите цели, като тези на Избраника на деветте; а също така и на каузата на Търпимостта и Широтата на възгледите срещу Фанатизма и Преследването, политически и религиозни. На тези цели неотменяемо си посветил ръката си, сърцето си и интелекта си; и винаги, когато в твое присъствие се отвори Глава на тази Степен, на теб най-тържествено ще ти се напомни за твоите клетви, положени тук, на олтара.

Търпимостта, която твърди, че всеки друг човек разполага със същото право на свое мнение и убеждения, с каквото разполагаме и ние; и широтата на възгледите, която твърди, че нито едно човешко същество не може със сигурност да каже, в сблъсъка и конфликта на враждебни убеждения и вяра, какво е истина или че той със сигурност я знае, така че всеки трябва да чувства, че е напълно възможно друг човек, също така честен и искрен със себе си, самият той да знае истината и че това, което човек твърдо и съзнателно вярва, е истина, за него – тези са смъртните врагове на този фанатизъм, който преследва, заради мнението и предприема кръстоносни походи срещу всичко, което, във въображаемата му светост, се счита за противоположно на Божия закон или на истинността на догмата. И образованието, обучението и просветата са най-сигурните средства, с които фанатизмът и нетърпимостта могат да станат безсилни.

Нито един истински Масон не се надсмива над честните убеждения и пламенния устрем в каузата на това, в което човек вярва, че е истина и правосъдие. Но той абсолютно отрича правото на който и да било човек да поеме привилегията на Божеството и да осъжда убежденията и мненията на друг като заслужаващи да бъдат наказани, защото са еретични. Нито одобрява политиката на онези, които поставят в опасност мира и спокойствието на великите нации и най-добрите интереси на собствената си раса, като се отдава на въображаема и илюзорна филантропия – един лукс, който основно се състои в увиване на робите им около тях, за да избегнат контакт с ближните си и се прокламират за по-свети от тях.

Защото той знае, че такива безразсъдства често са по-пагубни от амбицията на кралете; и че нетърпимостта и прекалената набожност са безкрайно по-големи проклятия за човечеството от невежеството и прегрешенията. По-добре което и да е прегрешение отколкото преследване! По-добре каквото и да е мнение, отколкото инструмент за измъчване чрез притискане на палците, дибата (приспособление за изтезаване чрез разпъване, бел.пр.) и кладата! И той също така знае колко неизказано абсурдно е за едно създание, за което самият той и всичко около него са мистерии, да измъчва и убива другите, защото те не са в състояние да мислят като него по отношение на най-дълбоката от тези мистерии, да разбира това, което е крайно извън разбирането или на преследвача, или на преследвания.

Масонството не е религия. Този, който прави от него религиозно убеждение, го фалшифицира и денатурализира. Брами-нът, Евреинът, Мохамеданинът, Католикът, Протестантът - всеки един от тях проповядващ своя конкретна религия, санкциониран от законодателството, от времето и от климата, трябва по необходимост да я задържи и не може да има две религии; защото социалните и свещени закони, приспособени към използването им, маниерите и предубежденията на конкретните страни, са произведения на хората.

Но Масонството учи и е запазило в тяхната чистота главните убеждения на старата примитивна вяра, които лежат в основата на и съставляват основата на всички религии. Всичко, което някога е съществувало, има истината за своя основа; и всички те са покрили истината с прегрешения. Примитивните истини, преподавани от Спасителя, бяха по-скоро покварени и смесени и примесени с фикциите, отколкото когато са били преподавани на първия от расата ни. Масонството е универсалната нравственост, която е подходяща за жителите от всички климати, за хора с всякакви убеждения и вяра. То не учи на никаква доктрина, с изключение на онези истини, които директно се грижат за благосъстоянието на човека; и онези, които са се опитали да го насочат към безполезно отмъщение, политически цели и йезуитщина, просто са го изопачили за цели, чужди на чистия му дух и истинската му природа.

Човечеството е надраснало жертвоприношенията и митологиите от детството на света. И все пак е лесно за човешката леност да се бави близо до тези помощи и да отказва да ги предава нататък. Така че не авантюристично настроеният Номад в Татарската пустош пази стадото си в същия ниско окосен кръг, където животните за пръв път са се научили да пасат, докато прогресивният човек броди винаги напред “към свежи поля и нови пасбища”.

Последният е истинският Масон; а най-добрият и наистина единственият добър Масон е този, който със силата на бизнеса върши работата на живота; добросъвестният механик, търговец или фермер, човекът със силата на мисълта, на справедливостта или на любовта, този, чийто цял живот е един велик акт на изпълнение на Масонския дълг. Естественото използване на силата на силния човек или на мъдростта на мъдрия човек, е да свърши работата на силен или мъдър човек. Естествената работа на Масонството е практическият живот; използването на всички способности в правилните им сфери и за естествената им функция. Любовта към истината, правосъдието и великодушието, като атрибути на Бога, трябва да се появят в живот, маркиран от тези качества; това е единственото действително тайнство на Масонството. Професия на нечии убеждения, присъединяваща се към Обществения ред, поемайки задълженията, подпомагайки церемониите, са със същата стойност в науката, както в Масонството; естествената форма на Масонството е доброта, нравственост, изживяването на истински, правилен, любящ, верен на себе си живот от мотивацията на един добър човек. То е лоялно подчинение на Божия закон.

Добрият Масон върши добрите неща, които попаднат на пътя му и то защото са попаднали на пътя му; от любов към дълга, а не просто защото закон, прокаран от човека или от Бога, изисква от волята му да направи това. Той е предан на ума си, съвестта си, сърцето и душата и чувствува слабо изкушение да стори на другите това, което не би искал да получи от тях. Той ще лиши самия себе си от нещо заради своя събрат, който е наблизо. Желанието му привлича по линия на дълга му, като и двете са във взаимна връзка. Не напразно бедният или потиснатият обръща поглед към него. Ще срещнете такива хора във всички Християнски секти, Протестанти или Католици, във всички велики религиозни партии на цивилизования свят, сред Будисти, Мохамедани и Евреи. Те са добри бащи, великодушни граждани, безупречни в бизнеса си, красиви в ежедневния си живот. Виждате Масонството им в работата и в играта им. То се явява във всички форми на дейността им - индивидуални, домашни, социални, църковни или политически. Истинското Масонство отвътре трябва да е с нравственост отвън. То трябва да се превърне в забележителна нравственост, каквато е филантропията. Истинският Масон обича не само роднините и страната си, а и цялото човечество; не само добрите, но и злите сред събратята си. Той разполага с повече доброта, отколкото биха издържали в хода на ежедневния си живот. То се носи по бреговете на реките, към водата, за да захрани хиляда жадни растения. Недоволен от дълга, изправен на пътя му, той излиза да го търси навън; не само склонен, той изпитва характерен копнеж да върши добро, да разпростира истината си, справедливостта си, великодушието си, своето Масонство по цял свят. Ежедневният му живот е професия на Масонството му, публикуван във вечната добра воля на хората. Той не може да е преследвач.

Не по-естествено изгражда бобърът или присмехулникът пее дивата си, възторжена мелодия, отколкото истинският Масон живее в този красив материален живот. Така от непресъхващия извор избликва потокът, за да може ливадата бързо да се покрие с нова зеленина и да разцъфне съвършената красота. Така Масонството върши работата, която е определена да бъде извършена. Масонството не въздиша и не плаче и не прави гримаси. То директно изживява живота. Ако неговият живот е, както чий ли живот не е, маркиран с прегрешения и грехове, той тъпче върху гола земя с угризенията на съвестта си, засажда нови семена и старата пустиня разцъфва подобно на роза. Той не е ограничен към определени форми на мисълта, на действието или на чувството. Той приема това, което умът му счита за истина, това, което съвестта му определя за правилно, това, което сърцето му счита за великодушно и благородно; и той поставя всичко останало далеч от себе си. Въпреки че древните и почетните люде на Земята са го молили да се поклони пред тях, непреклонните му колене се навеждат единствено по призива на мъжествената му душа. Неговото Масонство е свободата му пред Бога, а не принудителното обвързване към хората. Умът му действа по универсалното право на интелекта, съзнанието му според универсалния морален закон, привързаността му и душата му по универсалното право на всеки и затова той е силен със силата на Бога в този четирикратен начин на общуване с Него.