header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 09. ИЗБРАНИК НА ДЕВЕТТЕ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
09. ИЗБРАНИК НА ДЕВЕТТЕ Печат Е-мейл
 

Колко неблагодарно постъпва този, който се прокрадва, който умира и не прави нищо, за да възпее славата Небесна! Какво оголено дърво е онзи, който живее и се разпростира, и обременява земята, и все пак не оставя след себе си дори едно семе, нито едно добро дело, което да сътвори друго след него! Не могат всички да си тръгнат еднакво; и все пак всички хора могат да оставят по нещичко след себе си, което пропорционално да отговаря на тях и на видовете им. Онези са мъртви и повяхнали зърна царевица, от които няма да поникне нито един кълн. Трудно ще намери пътя към Небето този, който желае сам да отиде там.

Трудолюбието никога не е изцяло неплодотворно. Ако не носи радост от получената печалба, то все пак ще прогони немирството от заетите му порти. Има по един добър ангел, който бди над Трудолюбието, който винаги носи лаври в ръка, за да го увенчае с короната им. Колко недостоен е бил онзи човек от света, който никога не е направил нищо, а само е живял и умрял! Това, че разполагаме със свободата да направим нещо, наистина трябва да считаме за дар от благонастроените към нас Небеса; това, че разполагаме с ум, който понякога ни кара добре да използваме тази свобода, е голям дар от Божеството.

Масонството е действие, а не инертност. То изисква от Посветените в него да работят активно и сериозно за благото на събратята си, страната си и човечеството. То е патронът на потиснатите, както е и утешителят на нещастните и окаяните. То изглежда е по-достойно за честта да бъде инструментът на напредъка и реформата, отколкото могат да предоставят всички рангове и служби и възвишени титли. То е адвокатът на обикновените хора в онези неща, които засягат най-добрите интереси на човечеството. То ненавижда безочливата власт и дръзкото узурпиране. То жали бедните, скърбящите и неутешимите; то полага усилия да издигне и усъвършенства невежите, падналите и деградиралите.

Верността му към мисията му ще е абсолютно точно доказана, чрез степента на усилията, които полага и средствата, които използва, за да усъвършенства хората изобщо и да подобри положението им; най-главното от които, в рамките на обсега му, е да подпомогне образованието на децата на бедните. Интелигентен народ, който е уведомен за правата си, скоро ще осъзнае силата си и не може дълго да бъде потискан; но ако няма благоразумен и целомъдрен народ, претенциозните орнаменти на върха на пирамидата на обществото ще се превърнат в окаяна компенсация на липсата на стабилност в основата. Никога не е безопасно една нация да се уповава на лоното на невежеството; и ако някога изобщо е имало време, когато публичното спокойствие е било осигурено от липсата на познания, то това време отдавна е отминало. Лишената от мисъл глупост не може да заспи, без да е ужасена от фантоми и разтърсвана от страх. Усъвършенстването на масата на народа е голямата сигурност на народната свобода; при пренебрегването на което изтънчеността, изискаността и познанията, натрупани при по-висши обществени строеве и по-заможни класи, някой ден ще изгинат подобно на суха трева в жаркия огън на народния гняв.

Мисията на Масонството не е да се ангажира в интриги и конспирации срещу гражданското правителство. То не е фанатичен пропагандатор на дадена вяра или теория; нито пък прокламира себе си като враг на кралете. То не води до сключване на съглашения със секта теоретици, мечтатели или философи. То не познава онези свои Посветени, които нападат гражданския ред и цялата законна власт, като същевременно предлагат да лишат умиращите от утехата на религията. То е нещо отделно от всички секти и убеждения, в собственото си спокойно и семпло достойнство, едно и също при всички правителства. То продължава да е това, което е било в люлката на човешката раса, когато човешки крак не е стъпвал по земята на Асирия и Египет и никакви колонии не са пресичали Хималаите в Южна Индия, Медия или Етрурия.

То не дава израз на анархията и безнравствеността; и никаква илюзия на славата или екстравагантно съперничество на древните не я разпалва с неестествена жажда за идеалното и Утопичната свобода. То учи, че в правотата на живота и здравомислието на навиците е единствената сигурна гаранция за продължаване на политическата свобода; и то главно е воинът на нерушимостта на законите и правата на съвестта.

То признава като истина, че нуждата, а така също и абстрактното право и идеалното правосъдие, трябва да разполагат със своята роля в съставянето на законите, администрирането на делата и регламентирането на отношенията в обществото. То наистина вижда, че нуждата е ръководното начало във всички дела на хората. То знае, че където някой човек или определен брой или раса хора са толкова малоумни по отношение на интелекта си, толкова деградирали, толкова неспособни да упражняват самоконтрол, толкова нискостоящи в скалата на човечността, че да са неспособни да им бъдат поверени най-висшестоящите прерогативи на гражданството им, великият закон на нуждата, тогава мирът и безопасността на общността и страната изискват от тях да останат под контрола на онези с по-висш интелект и по-възвишена мъдрост. То разчита и вярва, че Бог, в удобно за него време, ще разработи свои собствени и мъдри цели; и е готово да чака, където не вижда свой собствен изчистен път, да свърши някое добро дело.

То се надява и копнее за деня, когато всички раси хора, дори и най-низките, ще бъдат издигнати и ще станат годни за политическа свобода; когато, подобно на всички други злини, които сполитат земята, сиромашията и крепостничеството или низвергнатата зависимост ще престанат да съществуват и завинаги ще изчезнат. Но то не проповядва революция на онези, които обичат кралете, нито въстание, което да може да се прекрати единствено с бедствие и поражение или в замяната на един тиранин с друг, или с множество деспоти, вместо един.

Винаги, когато един народ е годен да е свободен и да се самоуправлява и благородно се стреми да бъде такъв, там приключва цялата солидарност с него. Масонството ненавижда тиранина, беззаконния потисник, военния узурпатор и този, който злоупотребява със законна власт. То не одобрява жестокостта и произволното незачитане на правата на човечеството. То ненавижда егоистичния работодател и упражнява влиянието си, за да облекчи бремето, което нуждата и зависимостта налагат над работника и за да поощрява онази човечност и добрина, които човек дължи дори на най-бедния и на най-злощастния си събрат.

То никога не може да се използва в нито една страна под Небето, за да проповядва търпимост към жестокостта, за да отслаби моралната омраза за вината или за да поквари и оскоти човешкия ум. Страхът от наказанието никога няма да направи един Масон съучастник на корумпиране по на съгражданите му този начин и проповедник на покварата и безчовечността. Ако някъде, както се е случвало и преди, един тиранин трябва да изпрати някой сатирик на тиранията му да бъде осъден и наказан като клеветник в съд, Масонът, ако е съдебен заседател в такова дело, въпреки че вижда пред себе си ешафода, от който пищи кръвта на невинния и дочува трясъка на щиковете, предназначени да всеят страх у съда, би спасил неустрашимия сатирик от зъбите на тиранина и би отпратил офицерите си извън съда с поражение и в немилост.

Дори ако цялото законодателство и свобода бяха погазени под краката на Якобинските демагози или военни бандити и се извършат велики престъпления с вдигната ръка срещу всички, които заслужено са били предмет на публично благоговение; ако хората, които отхвърлят закона, ревяха подобно на рева на морето около правосъдните съдилища и изискваха кръвта на онези, които по време на временен пристъп на невменяемост и пиянски делириум биха избрали да му станат ненавистни, защото мъжествено изречените истински думи или смело извършени непопулярни действия, Масонският съдебен заседател, не благоговеещ пред едноглавия или многоглавия тиранин, би обсъдил единствено диктатите на дълга и би застанал с благородна твърдост между тигрите в човешки вид и примамливата им плячка.

Масонът по-скоро би прекарал живота си скрит в нишите на най-дълбоката неизвестност, захранвайки ума си с виждания и представи за добри дела и благородни действия, отколкото да бъде поставен на най-великолепния трон на вселената, измъчван от неосъществими надежди за практикуване на всичко, което е в състояние да превърне най-величайшата ситуация в нещо различно от най-величайшото проклятие. И ако е имал възможност да допринесе за велики и похвални деяния; ако е разполагал с някакъв дял в определена мяра, допринесла за успокояване на частно имущество и частна съвест, като е облекчил орисията на бед-ността и зависимостта; или е облекчил достойни мъже от съдбата на потисничеството им; ако е спомогнал при предоставяне на най-доброто притежание на всички хора, което е мирът; ако се е присъединил към помиряване на различните области на собствената си страна една с друга, а на хората - със собственото им създадено от тях правителство; и при проповядване на гражданите да търсят собствената си защита в законодателството на страната си и за свое удобство в добрата воля на съгражданите си; ако той по този начин е поел ролята си с най-добрите хора за най-добрите им действия, той може със същия успех да затвори книгата, дори и да желае да прочете още страница или две. Това е достатъчно за мярата му. Този човек не е живял напразно.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2022 януари 2023
четвъртък, декември 01, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4
Седмица 49 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 50 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 51 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 52 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org