header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Любовта е като войната — лесно е да се започне, но е трудно да се спре.“ — Л. Н. Толстой

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 09. ИЗБРАНИК НА ДЕВЕТТЕ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
09. ИЗБРАНИК НА ДЕВЕТТЕ Печат Е-мейл

ImageПървоначално създадена за възнаграждение на верността, покорството и предаността, тази Степен е посветена на смелостта, предаността, и патриотизма; и дългът те е запознал със задълженията, които си поел да изпълниш. Те са поднесени в резюме в обикновената заповед: “Защитавай потиснатите срещу деспота; и се посвети на честта и интересите на Страната си.”

Масонството не е “умозрително”, нито теоретично, а експериментално; нито сантиментално, а практично. То изисква себеотрицание и самообладание. Изражението му е неумолимо по отношение на хорските пороци и пречи на много от стремежите ни и въображаемите ни удоволствия. То прониква извън сферата на неопределеното чувство; извън сферите, в които моралистите и философите са изтъкали фините си теории и са разработили красивите си максими, към самите дълбини на сърцето, порицавайки дребнавостта и  безчестието ни, призовавайки на съд предразсъдъците и страстите ни и сражавайки се срещу армиите на пороците ни.

То се бори срещу страстите, които изникват от лоното на един свят, изтъкан от фини чувства, свят на възхитителни поговорки и противни практики, добри максими и лоши дела; чиито по-тъмни страсти не се ограничават единствено от традицията и церемонията, но са скрити дори от себе си под воала на красиви чувства. Този ужасен солесизъм е съществувал във всички времена. Католическият сантиментализъм често е прикривал неверността и порока; Протестантската почтеност често възхвалява духовенството и вярата и пренебрегва непретенциозната истина и откровеност; и ултра-либералното Рационалистично пречистване понякога се извисява към небето в мечтите си, и се въргаля в калта на земята в делата си.

Възможно е да съществува свят на Масонско чувство; и все пак това е свят с малко или никакво Масонство. В много умове съществува неясно формулирано и общо чувство за Масонска благотворителност, щедрост и безкористност, но липсва практическа, действена добродетел, нито съществува обичайната учтивост, саможертва или широта на възгледите. Масонството за тях играе ролята на студа, гледан през блестящите светлини, които бляскат и се извиват като вихрушка над Северните небеса. От време на време се появяват пристъпи на щедро и мъжествено чувство, преходни блясъци и моментни проблясъци на справедлива и благородна мисъл и мимолетни искрения, които осветяват Небето на въображението им; но в сърцето липсва жизненоважната топлина; и то остава студено и стерилно като Арктическите или Антарктическите региони. Те не правят нищо; те не печелят победи над самите себе си; те не постигат напредък; те все още се намират в Североизточния ъгъл на Ложата, както когато за пръв път са застанали там като Чираци; и те не поощряват Масонството с насърчение, решително, непоколебимо и редовно, подобно на поощряването на имотите, професията или познанията им. Тяхното Масонство се осланя на общо и неефективно чувство, печално лишено от резултати; в думи и формули и фини професии.

Повечето хора имат чувства, не принципи. Първите са временни усещания, последните са постоянни и контролиращи впечатления за добрина и добродетел. Първите са общи и неволни и не се издигат до природата на добродетелта. Всеки ги усеща. Те спонтанно избликват във всяко едно сърце. Последните са правилата на действието и оформят и контролират поведението ни; и именно те са тези, за които настоява Масонството.

Ние одобряване доброто; но преследваме неправдата. Това е същата стара история за човешкото несъвършенство. Нито един човек не поощрява и не хвали неправдата, измамата, потисничеството, алчността, отмъщението, завистта или злословието; и все пак колко от тези, които осъждат тези неща, не са самите те виновни за проявата им. Не е рядко явление този, чието негодувание се разпалва при разказ за порочна неправда, жестоко потисничество, презряно злословие или злочестина, причинена от необуздана задоволеност; чийто гняв се разпалва за онеправданите и засегнати жертви на неправдата; да е по някакъв начин несправедлив самият той или да е потисник, или да завижда, или да си самоугажда или да говори небрежно за другите. Колко изпълнен с прекрасно негодувание често е стиснатият човек, при сребролюбието или бедността на публичния дух на друг!  

Един велик проповедник някога е казал: “Следователно за теб е непростимо, о, човече, който и да си ти, да съдиш; защото винаги, когато съдиш друг, ти осъждаш самия себе си; защото ти, който съдиш, вършиш същите неща.” Удивително е да се види колко хора могат да говорят за добродетел и чест, чиито живот отрича и двете. Любопитно е да се види с каква възхитителна лекота много лоши хора цитират Светото писание. Изглежда, че използването на добри думи успокоява злото им съзнание; и обясняването на зли дела със свещени текстове, изопачено устройва целите им. Често пъти колкото повече един човек говори за Благотворителност и Търпимост, толкова по-малко разполага той самият и с двете; колкото повече говори той за Добродетел, толкова по-малко притежава той самият от нея. Устата говори от изблика на чувства, но често казва обратното на това, което в действителност върши човек. А порочните и сладострастните често изразяват и в известен смисъл, чувстват силно отвращение към порока и сладострастието. Лицемерието не е толкова често разпространено, колкото си го представяме.

Тук, в Ложата, добродетелта и порокът са въпроси единствено на размисъл и чувство. Тук съществува малка възможност да се практикува което и да било от двете; и Масоните приемат аргумента тук; защото нищо няма да последва. Тук е лесно и безопасно да се чувстват тези въпроси. Но утре, когато те задишат атмосферата на материалните изгоди и конкуренция и страстите отново се възбудят при предоставените възможности за незаконни удоволствия, всичките им фини чувства за добродетели и благородната им погнуса от егоизма и сладострастието се стопяват подобно на утринен облак.

Защото времето, емоциите и чувствата им са искрени и реални. Хората може да са, наистина, по определен начин, заинтересувани от Масонството, докато същевременно фатално да им липсва добродетел. Това не винаги е лицемерие. Хората хвалят най-пламенно и искрено и въпреки това са непрестанно виновни за действия, толкова зли и порочни, толкова не великодушни и нечестиви, че престъпленията, които препълват списъка на определените за разглеждане дела на съдилищата ни, в редки случаи са по-лоши.

Човек може да е в общи линии добър и все пак същевременно и много лош в дадено конкретно отношение: добър в Ложата и лош в света; публично добър и лош в семейството си; добър вкъщи и лош при пътуване или в непознат град. Много хора искрено желаят да са добри Масони. Те казват това и са искрени. Но ако поискате от тях да устоят на определена страст, да жертват известно себеугаждане, да контролират апетита си на конкретно пиршество или да запазят добрия тон в спорен въпрос, ще установите, че те всъщност не желаят да са добри Масони в този конкретен случай; или желаейки това, не са в състояние да устоят но злите си импулси.

Задълженията на живота са повече от самия живот. Законът налага върху всеки гражданин той да предпочете спешно да служи на страната си пред безопасността на собствения си живот. Ако на човек му е наредено, е казал един велик писател, да донесе артилерийски оръдия и амуниции, за да спаси и вдигне обсадата на някой от Кралските градове, който е в опасност, той не може, поради опасност от буря, да обоснове хвърлянето им зад борда; защото и тук важи това, което е казано от Римлянина, когато, както се твърди, същите атмосферни условия са го подтикнали да се впусне в опасно пътуване: “Necesse est ut eam, not ut vivam:” Нужно е да тръгвам: не е нужно да живея. 



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
понеделник, ноември 18, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org