header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Волтер : Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 08. ИНТЕНДАНТ НА ГРАДЕЖА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
08. ИНТЕНДАНТ НА ГРАДЕЖА Печат Е-мейл

То счита, че наред с цялото му зло, животът е благословия. Да се отрече това означава да се разруши основата на цялата религия, естествена и разкрита. Самата основа на цялата религия е положена на твърдото убеждение, че Бог е добър; и ако този живот е зло и проклятие, не може рационално да се одобри нито едно такова убеждение. Да насочим сатирата си към човешката природа и човешкото съществувание, като безчестно и презряно; да гледаме на този свят като на местожителство за една окаяна раса, годна само за присмех и презрение; да считаме тази земя като зандан или затвор, който не предлага благословия, а бягство от него, означава да изгасим първичната светлина на вярата и надеждата и щастието, да разрушим основата на религията и основата на Истината в добрината на Бога. Ако наистина е така, тогава няма значение какво друго е истина и какво не е; размишленията са напразни и вярата също е напразна; и всичко онова, което принадлежи на най-височайшето същество, е погребано в руини от мизантропия, меланхолия и отчаяние.                                                                 

Любовта ни към живота; силата, с която в скръб и страдание се държим за него; привързаността ни към дома ни, към мястото, където сме се родили, към което и да е място, независимо от това дали е примитивно, грозно или голо, на което е била изписана историята на годините ни, всичко това показва колко скъпи са връзките на родството и обществото. Злочестината ни прави по-голямо впечатление от щастието; защото първата не е навик на ума ни. Тя се явява странен, необичаен гост и ние повече осъзнаваме присъствието му. Щастието живее с нас и ние го забравяме. То не ни вълнува, нито нарушава реда и хода на мислите ни. Голямата агония е епоха в живота ни. Спомняме си своите мъки, както си спомняме бурята и земетресението, защото те са извън нормалния ход на нещата. Те са като бедствени събития, записани в съзнанието ни, защото са изключителни; и с всички цели и незабелязани периоди на благоденствие между тях. Маркираме и сигнализираме времената на бедствие; но минават много щастливи дни и незабелязани периоди на радост, които остават незаписани в книгата на паметта ни или в редките анали на благодарността ни. Ние сме малко склонни и по-малко способни да си припомним от смътните спомени на отминалите ни години, спокойните моменти, леките усещания, ярките мисли, тихата унесеност, цялата сърдечна привързаност, в които е протекъл животът ни, които ни носят несъзнателно в лоното си, защото са ни носили спокойно и леко.

Животът не е само добър; но той е славен в опита на милиони. Облякла го е славата на цялата човешка добродетел. Блясъкът на посветеността, благотворителността и героизма са на него; короната на хиляда мъченичества са на веждата му. Яркостта на душата свети през този видим и понякога затъмнен живот; през всичките заобикалящи го грижи и труд. И най-скромният живот може да чувства връзката си с Безкрайния си Източник. Има нещо могъщо в крехкия вътрешен човек; нещо от безсмъртието в това мигновено и преходно същество. Умът се разтяга, на всички страни, в безкрайността. Мислите му проблясват в чужди страни, надалеч в безграничното, неизмеримото, в безкрайността; надалеч във великото, тъмното, изпълнено с изобилие бъдеще; и се превръщат в мощ и влияния в други векове. Да познаваш чудесния си Автор, да сведеш надолу мъдростта от Вечните Звезди, да занесеш нагоре почитта му, благодарността и любовта на Владетеля на всички светове, да бъдеш безсмъртен във въздействието ни, проектирано далеч в бавно приближаващото се Бъдеще, всичко това прави живота най-достоен и най-славен.

Животът е чудесното създание на Бога. Той е светлина, породена от празната тъмнина; сила, събудена от инертността и безсилието си; и контрастът може също да разпали чудеса и възхита. Той е поточе от безкрайната, стичаща се добрина; и от момента, в който той първо избликне в светлината, до мига, в който се смеси с океана на Вечността, така че Добрината да се грижи за него и да го обслужва. Това е велик и славен дар. В детските му гласчета се дочува радост; веселие в жизнерадостната стъпка на младостта му; дълбоко удовлетворение в пълната му зрялост; и хармония в спокойната му възраст. Доброто се награждава с добро; верността - с добродетел; а смелостта - с победа. Съществува, дори в този непретенциозен живот, една безкрайност за онези, чиито желания са безгранични. Съществуват благословии при раждане; съществува надежда в смъртта; и вечност в перспективата. Така земята, която обвързва много с вериги, е за Масоните отправна точка и цел за безсмъртие. Много погребва тя в сметта на досадните грижи и отегчителната суета; но за Масона е именно възвишения връх на съзерцанието, където Небето, Безкрайността и Вечността се разпростират пред него и около него. За възвишените умове, непорочните и целомъдрените, този живот е началото на Небето и част от безсмъртието.

Бог е назначил едно средство за всички злини в света; и това е задоволеният дух. Ние може да се примирим с бедността и ниското имотно състояние, ако сме задоволени и запазим спокойствие, за да установим пропорциите. Нито един човек не е беден, който не се смята за такъв; но ако при пълно състояние той пожелае с нетърпение да притежава повече, то той прокламира нуждите си и просешкото си положение. Тази добродетел на задоволство е представлявала сумата на цялата стара морална философия и универсално се използва в целия ход на живота ни, и е единственият инструмент да се облекчат теглата на света и враждите на тъжните възможности. Именно великата разумност на съобразяване с Божественото Провидение е тази, която ръководи целия свят и така ни е предопределено в разпореждане на великото Му семейство. Уместно е Бог да разпределя даровете си, както Той самият пожелае; и ако промърморим нещо тук, можем, при следващата меланхолия, да изпитам безпокойство, че Той не ни е направил ангели или звезди.

Ние самите правим съдбата си добра или лоша; и когато Бог ни отпусне някакъв вид Тирания или заболяване, или присмех, или влошена съдба, ако се боим от смъртта или не знаем как да проявим търпение, или сме горди, или алчни, то тогава бедствието със сигурност ни настига. Но ако знаем как да управляваме благороден принцип и не се страхуваме от смъртта като от нечестно действие и считаме нетърпеливостта за по-голямо зло от маларията; и гордостта за най-големия позор, както и най-голямото безразсъдство, а бедността - за предпочитане пред изтезанията на сребролюбието, ние  можем да продължим да сме с уравновесен ум и да се усмихваме на повратностите на съдбата и на проклетията на ориста.

Ако си загубил земята си, недей да губиш постоянството си; ако трябва да умреш преди другите или по-рано, отколкото си очаквал, не умирай нетърпеливо. Защото нито една възможност не е зла за този, който е удовлетворен и нищо не е непоносимо за човек, освен ако не е неблагоразумно. Нито един човек не може да накара друг да стане негов роб, освен ако другият първо не се е превърнал в негов роб за живот и смърт, за удоволствие или мъка, за надежда или страх; научете се да владеете тези страсти и ще сте по-свободни от Партианските Царе.

Когато някой  наш враг ни порицава, да погледнем на него като на безпристрастен уведомител за недостатъците ни; защото той ще ни уведоми за тях по-искрено, отколкото би го направил най-близкият ни приятел и ние можем да простим гнева му, докато се възползваме от недвусмислеността на декламацията му. Волът, когато е изморен, тъпче най-истински земята; и ако няма друго зло, освен това, което ни кара предпазливо да вървим напред и да тъпчем в страх от враговете си, то това е по-добре, отколкото да се оставим да бъдем ласкани в гордост и безразсъдство.


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
януари 2022 февруари 2022
неделя, януари 23, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 53 1 2
Седмица 1 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 2 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 3 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 4 24 25 26 27 28 29 30
Седмица 5 31
© 2007-2016 www.otves.org