header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Чувствата не мамят. Мамят само съставените по тях съждения. - Гьоте

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 08. ИНТЕНДАНТ НА ГРАДЕЖА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
08. ИНТЕНДАНТ НА ГРАДЕЖА Печат Е-мейл

Тези, които се опитват да убедят хората, че са задължени изцяло да презират този свят и всичко, което е в него, дори докато те самите живеят тук, полагат много безполезни усилия. Бог не е положил всичките тези усилия, за да оформи и изгради, да обзаведе и украси света, че тези, които са създадени от Него, за да живеят в него, да го презират. Ще бъде достатъчно, ако те не го обичат твърде неумерено. Безполезно е да се опитваме да заличим всички онези състояния и страсти, които са и винаги ще са неотделими от човешката природа. Докато трае светът и докато честта, добродетелта и трудолюбието се ползват с репутация в света, ще съществува амбицията, съперничество и апетит сред най-добрите и най-изявените хора в него; а ако няма такива, повече варварства, порочност и злонамереност ще покрият всяка една нация по света, отколкото тези, под които тя се намира сега.

Само онези, които чувстват дълбок интерес и привързаност към този свят, решително ще работят за усъвършенствуването му. Онези, които подценяват този живот, неминуемо се превръщат в раздразнителни и недоволни и загубват интереса си към благоденствието на ближните си. За да им служим, а също така за да изпълним дълга си като Масони, ние трябва да чувстваме, че целта си струва усилията; и да сме доволни с този свят, в който ни е поставил Бог, докато Той ни позволи да се преместим в по-добър. Той е тук с нас и не счита този свят за недостоен.

Сериозно нещо е да се оклевети и да се даде невярна представа за цял един свят; да се говори за него, като за местопребиваване на една бедна, труженическа, робска, невежествена, презряна раса. По този начин няма да дискредитирате семейството си, приятелския ви кръг, селището си, града си, страната си. Светът не е окаян и безполезен; нито пък е злощастие, а нещо, за което трябва да сме благодарни, за да бъдем хора. Ако животът е безполезен, значи така също е и безсмъртието.

В самото общество, в този жив механизъм на човешките взаимоотношения, който се разпростира по цял свят, има по-фина същност, която действително го придвижва, както и всяка мощност, която, тежка или експанзивна, раздвижва мощна фабрика или бързо движеща се кола. Човекът–машина се лута напред–назад по земята, протяга ръце настрани, за да може да се труди, да търгува на разменни начала, с неизброими усилия и начинания; и почти винаги мотивът, този, който го раздвижва, е нещо, което сграбчва утехите, привързаността и надеждите на социалното съществуване. Истина е, че механизмът често работи трудно, влачи се тежко, скърца и писка при остър сблъсък. Истина е, че есенцията на по-финия мотив, след като се смеси с по-долни и по-груби съставки, често се запушва, задръства, блокира и разваля свободното и благородно действие на социалния живот. Но този, който гледа цинично на всичко това, не е нито благодарен, нито мъдър, а който изгубва финото си чувство за социално добро в перверзии. Това, че мога да бъда приятел, че мога да имам приятел, дори и той да е само един в целия свят; този факт, това удивително щастие, ние можем да издигнем срещу всички страдания на социалния ни характер. Че на земята има такова място като дом, това кътче и светилище на заградена и защитена радост, ние можем да издигнем този факт срещу всички заобикалящи ни мъки в живота. Че човек може да е истински, социален човек, че може да изговори същинските си мисли, сред всичките дрънканици на безсмислени спорове и противоречивост на мнения; този факт отвътре надделява над всички факти отвън.

Във видимия аспект и действия на обществото, често отблъскващи и дразнещи, ние сме склонни да губим дължимото усещане за невидимите му благословии. Както в Природата, не грубото и осезаемото, нито почвите и дъждовете, нито дори полята и цветята, са толкова красиви, колкото е и невидимият дух на мъдростта и красотата, проникнал в нея; така и в обществото, невидимото и следователно, не наблюдаваното е това, което е най-красиво.

Какво дава сила на човека на труда? Ако човек се грижеше само за себе си, щеше да захвърли лопатата и брадвата и да се втурне да живее в пустинята; или да преброди през света като през пустош и да превърне този свят в пустиня. Домът му, който той може би не вижда повече от веднъж или два пъти на ден, е невидимата връзка със света. Именно добрата, силна и благородна вяра, която хората имат един в друг е тази, която придава най-възвишения характер на бизнеса, професията и търговията. В хода на бизнеса настъпва измама; но тя е изключение. Честността е правилото; и всички измами в света не са в състояние да разкъсат великата връзка на човешкото доверие. Ако можеше, търговията щеше да свие корабните си платна на всяко море и всички градове в света щяха да рухнат в развалини. Самият характер на човека, от другата страна на света, когото никога не си виждал, когото никога няма да видиш, е важен за теб като веригата, свързваща те с хиляди други такива хора. Най-поразителната черта на политическата държава не са правителствата, нито конституциите, нито законите, нито прокарването им в сила, нито съдебната власт, нито полицията; а универсалната воля на хората, които трябва да бъдат управлявани от общото благо. Махнете това ограничение и нито едно правителство на земята няма да се задържи дори и за час.

От многото учения на Масонството едно от най-ценните е, че не трябва да омаловажаваме този живот. Не важи правилото, че трябва, когато размишляваме за съдбата, очакваща човека на земята, да облеем люлката му със сълзите си; а, подобно на Евреите, то обгражда раждането на едно дете с радост и важи правилото, че това раждане трябва да е празник.

То не е изпълнено със съчувствие към тези, които проповядват, че са изпробвали този живот и са установили, че нищо не струва; които умишлено са решили, че той е далеч повече непоносим, отколкото щастлив; защото работата им е била досадна, а плановете им често са се осуетявали, приятелствата им често се разпадали или приятелите им са умирали, удоволствията им омръзвали, доброто им име повяхвало, а пътеките им - отъпкани, познати и досадни.

Масонството не счита за знак на голямо благочестие по отношение на Бога да се говори с пренебрежение за, ако не да се презира, държавата, която Той е предопределил за нас. То не предявява абсурдни претенции за друг свят, не просто в сравнение, а в съревнование с претенциите на този. То ни счита за част от една система. То твърди, че човек е в състояние да направи най-доброто за този свят и за друг по едно и също време. То не учи посветените да мислят по-добри неща за други работи и Божии повели, като мисли тесногръдо за тези. То не гледа на живота като на изгубено време; нито счита труда като дреболия, недостойна за безсмъртни същества; нито казва на последователите си да скръстят ръце, като че ли в презрение на държавата и вида си; а гледа трезво и бодро на света, като на театър с достойно действие, екзалтирана полезност и благоразумна и невинна наслада.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
август 2022 септември 2022
петък, август 19, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 31 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 32 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 33 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 34 22 23 24 25 26 27 28
Седмица 35 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org