header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Нито едно добро дело не остава ненаказано.“ — Томас Брукс

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 08. ИНТЕНДАНТ НА ГРАДЕЖА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
08. ИНТЕНДАНТ НА ГРАДЕЖА Печат Е-мейл
ImageВ тази Степен ще се научиш на важния урок, че никой няма право да напредва в Стария и Приет Шотландски Ритуал, който не се е запознал чрез учение и приложение с Масонската наука и юриспруденция. Степените на този Ритуал не са за тези, които са доволни от обикновената работа и церемонии и не търсят да изследват мините на мъдростта, лежащи скрити под повърхността. Продължаваш да напредваш към Светлината, към онази звезда, която проблясва в далечината, която е емблемата на Божествената Истина, дадена от Бога на първите хора и запазила се сред всички превратности на вековете в традициите и ученията на Масонството. Докъде ще стигнеш, зависи единствено от теб самия. Тук, както навсякъде другаде по света, Тъмнината се бори със Светлината, а облаците и сенките се намесват между вас и Истината.

Когато бъдеш обзет от моралността на Масонството, към която вече принадлежиш и за известно време ще бъдеш изключително зает - когато се научиш да прилагаш на практика всички добродетели, които то насажда; когато се запознаеш с тях и те ти станат познати като Домашните ти Богове; тогава ще си подготвен да получиш възвишените му философски указания и да измерите висините, на чиито върхове са седнали на трон Светлината и Истината. Стъпка по стъпка трябва хората да напредват към Съвършенството; и всяка една Масонска Степен е предназначена да бъде една от тези стъпки. Всяка една от тях е разработка на конкретно задължение; а в настоящата те учат на милосърдие и благотворителност; за да бъде за събратята ти пример на добродетел; да коригира собствените ти грешки; и да се стреми да поправи тези на събратята ти.

Тук, както и във всички Степени, ще се запознаеш с емблемите и наименованията на Божествеността, истинското познание на чиито характер и атрибути винаги е съставлявало главния предмет на Масонството за увековечаване. Безкрайното му величие и добрина, да разчита безрезервно на Провидението Му, да благоговее пред и да Го почита като Върховният Архитект, Създател и Законодател на вселената, е първото от Масонските задължения.

Зарядът на тази Степен и петте кръга, които си направил около Ложа, намекват за петте точки на приятелството и имат за цел образно да ти ги припомнят. Да отидеш да свършиш някоя поръчка на брат си или за да го облекчиш, дори и бос и по мръсна земя; да го споменаваш в смирените си молитви към Бога; да го притиснеш към сърцето си и да го защитиш срещу злобата и злословието; да го удържиш, когато е на път да се спъне и да падне; и да му дадеш благоразумен, справедлив и приятелски съвет, са задължения, отчетливо написани на страниците на великия кодекс на Божиите закони, и първи сред обредите на Масонството.

Първият знак на Степента е изразителен за плахостта и смиреността, с които ние проявяваме интерес към характера и свойствата на Божествеността; вторият, на дълбокото страхопочитание и благоговение, с което съзерцаваме славата Му; и третият, на тъгата, с която размишляваме върху недостатъчното ни съблюдаване на задълженията си и несъвършеното ни съобразяване със статутите Му.

Отличителното качество на човека е да търси и следва истината. Следователно, когато сме освободени от необходимите ни грижи и безпокойства, едва тогава пожелаваме да видим, да чуем и да научим нещо; и ние почитаме познанието на нещата, или мрачни, или прекрасни, които са необходими средства, за да заживеем щастливо. Истината, Непринудеността и Откровеността са най-благосклонни за характера на човечеството. Това, което е целомъдрено, се състои или в прозорливостта и възприемането на Истината; или в запазването на Човешкото Общество, като отдават на всеки дължимото му и съблюдават дадените с в договорите обещания; или във величието и непоколебимостта на възвишения и непокорен ум; или в съблюдаването на реда и редовността на всички наши думи и във всички наши действия: от които се състоят Въздържаността и Умереността.

Масонството религиозно е запазило във всички времена онази просветена вяра, от която се извеждат сюблимната Посветеност, чувството за братство, благотворно за добри дела, духът на опрощаване и мир, на сладки надежди и действителни утехи; и непоколебимост при постигането на най-мъчителните и трудни задължения. То винаги я е предавало с усърдие и постоянство; и следователно в днешни дни тя работи още по-ревностно от преди. Рядко се произнася Масонска проповед, която да не демонстрира необходимостта от и преимуществата на тази вяра, и по-конкретно, която да не припомня двата учредителни принципа на религията, които правят цялата религия – любовта към Бога и любовта към съседа. Масоните отнасят тези принципи в лоното на семействата и обществото си. Докато Сектантите от по-предишни времена обезсилват религиозния дух, Масонството, сформирайки един велик Народ над целия свят, и марширувайки под великото знаме на Милосърдието и Благотворителността, съхранява това религиозно чувство, заздравява го, разширява го в чистотата и непринудеността му, както то винаги е съществувало в дълбините на човешкото сърце, както е съществувал дори и под суверенната власт на най-древните форми на боготворене, но където противни и долни суеверия забраниха признаването му.   

Масонската ложа трябва да прилича на пчелен кошер, в който всички членове усърдно работят заедно в името на общото благо. Масонството не се прави за студени души и тесногръди умове, които не разбират възвишената му мисия и върховно мисионерство. Тук се прилага анатемата срещу равнодушните души. Да се облекчи нещастието, да се популяризира познанието, да се  преподаде това, което е истинско и чисто в религията и философията, да се научат хората да свикнат да почитат реда и уместността на живота, да се намери пътят към истинското щастие, да се извърши подготовка за този щастлив период, когато всички разногласия на Човешкото Семейство, обединено от връзките на Толерантността и Братството, ще станат едно домакинство - тези са усилията, които могат да породят усърдие и равен ентусиазъм.

Сега ние не разширяваме, нито разработваме тези идеи. Накратко ти ги прошепваме, като загатвания, за които можеш да размишляваш през свободното си време. След това тук, ако продължаваш да четеш, тези идеи ще се разгънат пред теб, ще ти ги обяснят и разработят.

Масонството не произнася неосъществими и екстравагантни предписания, които със сигурност ще се пренебрегнат. То не моли посветените в него за нищо, което да не е възможно и дори лесно за тях да изпълнят. Ученията му са във висша степен практични; а на статутите му могат да се подчиняват всички почтени, добросъвестни и честни хора, независимо от вярата или убежденията си. Целта му е да постигне най-възвишеното практическо добро, без да се старае да направи хората съвършени. То не се меси в областта на религията, нито се интересува от мистериите на прераждането. То учи на онези истини, които са написани от Божия пръст в сърцето на човека, онези възгледи за задължения, които са били артистично оформени от съзерцанията на усърдните, потвърдени от предаността на добрите и мъдрите, и щамповани като истински от отзвука, който намират във всеки един некорумпиран ум. То не догматизира, нито пък напразно си въобразява, че е постижима една догматична сигурност.

Масонството не се занимава с порицаване на този свят, с величествената му красота, заинтригуващите му интереси, възхитителните му произведения, благородните му и свети привързаности; нито ни призовава да отделим сърцата си от този земен свят, така празен, кратък и недостоен, и да ги отправим към Небето, като към единствената сфера, която заслужава любовта на обичащите или съзерцанията на мъдрите. То ни учи, че човек има свои възвишени задължения, които да изпълнява и една възвишена съдба, която да следва на тази земя; че този свят не е просто портал за другия; и че този живот, въпреки че не е единственият ни живот, е цялостен и конкретен, с който ни е определено да се занимаваме сега; че Настоящето е сцената ни на действие, а Бъдещето - за размишления и упование; че човек е изпратен на земята, за да живее на нея, да й се радва, да я изучава, да я разкрасява, да извлече най-доброто от нея. Тази земя е неговата страна, на която той трябва да отдаде цялата си привързаност и за която да положи всичките си усилия. Именно тук трябва да функционира влиянието му. Това е неговата къща, а не палатка; неговият дом, а не просто училище. Изпратен е на този свят, не за да копнее постоянно за, да мечтае за, да се подготвя за друг; а за да изпълни дълга си и да осъществи съдбата си на тази земя; да извърши всичко, което е във възможностите му, за да я подобри, да я превърне в сцена на възвишено щастие за него самия, за хората около него, за тези, които ще дойдат след него. Животът му тук е част от безсмъртието му; и този свят, също, е сред звездите.

И така, Масонството ни учи, човекът най-добре ще се подготви за това Бъдеще, на което се надява. Невидяното не може да заема по-височайше място в привързаността ни от Видяното и Познатото. Законът на съществуването ни е Любовта към Живота, интересите и накитите му; любовта към света, в който е хвърлен зарът ни, завладяване на интересите и състоянията на земята. Не низка или плътска любов; не любов към богатството, славата, леснотата, властта, блясъка. Не низък материализъм; а любовта към Земята, като градината, която Създателят е обсипал с такива чудеса от красота; като жилището на човечеството, арената на конфликтите му, сцената на безкрайния му напредък, жилището на мъдрите, добрите, действените, любящите, и уважаваните; мястото за възможности за развитие посредством грях и страдание, и мъка, на най-благородните страсти, най-възвишените добродетели и на най-нежните състрадания.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
събота, ноември 16, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org