header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Пабло Пикасо : Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 07. СТАРШИ ЖРЕЦ И СЪДИЯ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
07. СТАРШИ ЖРЕЦ И СЪДИЯ Печат Е-мейл

А какво би станало, ако способностите ни така се повишат в един бъдещ живот, че да ни предоставят възможност да възприемаме и проследяваме неизличимите последствия на безсъдържателните ни думи и зли деяния и да направят разкаянието и мъката ни вечни като самите тези последствия? Вече не може да се породи изпълнено със страхопочитание наказание пред по-висш интелект, отколкото да се види все още в действие, със съзнанието, че трябва да продължи в действие завинаги, кауза на неправда, задвижена сама по себе си от векове преди.

Масонството, с ученията си, се стреми да попречи на хората да извършват неправда, злодеяния и престъпления. Въпреки че няма за цел да заеме мястото на религията, моралният му кодекс изхожда от принципи, различни от общинското законодателство; то осъжда и наказва нарушения, които нито това законодателство, нито публичното мнение осъждат. По законодателството на Масонството, измамата и надхитрянето в търговията, съда, в политиката, се считат за не по-простими от кражбата;  нито умишлена лъжа - от клетвопрестъпничеството; нито клеветата - от обира; нито прелъстяването - от убийството.

То особено осъжда онези неправди, чрез извършването на които извършителят кара друг да участва. Той може да се разкае, той може, след агонизиращи борби, да поеме отново по пътеката на добродетелта; духът му може отново да постигне непорочността си посредством много терзания и борби; но по-слабият човек, когото той е накарал да се отклони от правия път, когото е принудил да сподели вината му, но когото не може да накара да сподели разкаянието и изправянето на допуснатата грешка, чийто път по нанадолнището (на първата стъпка от който той го е научил) той не може да провери, но на който е принуден да бъде очевидец - какво опрощение на греховете може да го очаква там? Там е вечното му, неизбежното му наказание, което нито едно разкаяние не е в състояние да облекчи и нито една пощада не може да отмени.

Нека да бъдем също така справедливи при отсъждане на мотивите на другите хора. Познаваме малко от заслугите или недостатъците на ближните си. Рядко можем да твърдим със сигурност, че даден човек е по-виновен от друг или дори, че даден човек е много добър или много злонамерен. Често най-презрените хора оставят след себе си отлични репутации. Рядко се среща един от нас, който да не е бил по някое време в живота си на ръба да извърши престъпление. Всеки от нас, който може да хвърли поглед назад и, потръпвайки, да види мига, в който краката ни са стояли върху хлъзгавите зъбери, надвиснали над бездната на греховността; и когато, ако съблазънта е била малко по-настоятелна или малко по-продължителна, ако оскъдицата не ни е притиснала малко по-усърдно или малко повече изпито вино допълнително е нарушило разума ни, развенчало присъдата ни и възбудило страстите ни, краката ни щяха да се подхлъзнат и щяхме да паднем без възможност някога отново да се изправим.

Може да сме в състояние да кажем – “Този човек е лъгал, извършвал е дребни кражби, злоупотребил е с поверени му пари; а онзи човек е изживял живота си с чисти и неопетнени ръце.” Но не можем да кажем, че първият не се е борил дълго, макар и неуспешно, срещу изкушенията, на които вторият се е поддал без усилие. Можем да кажем кой е с най-неопетнени ръце пред хората; но не и кой е с най-неопетнена душа пред Бога. Можем да сме в състояние да кажем, този човек е извършил прелюбодеяние, а онзи човек винаги е бил целомъдрен; но не можем да кажем, че невинността на даден човек може да се държи на студенината на сърцето му, на липсата на мотив, на наличието на страх, на слабата степен на изкушение; нито, че падението на друг може да е било предшествано от най-стремителното само-състезание, причинено от най-непреодолимото безумие, и изкупено от най-святото разкаяние. Великодушието, както и скъперничеството може да е обикновено поддаване на вродения темперамент; и в очите на Небесата, дълъг изпълнен с благотворителност живот на един човек може да струва по-малко усилие и може да сочи по-малка добродетел и по-малко жертване на собствения интерес, отколкото няколко редки скрити действия на добрина, изцедени по задължение от неохотния и коравосърдечен характер на другия. Възможно е да има повече истинска заслуга, повече самопожертвувателни усилия, повече от най-благородните елементи на моралната възвишеност, в изпълнен с провал, грях и позор живот, отколкото в една на пръв поглед изпълнена с неопетнена цялост кариера.

Когато осъждаме или жалим падналия, как да знаем, че, подложени на изкушение, подобно на него и ние нямаше да се поддадем толкова скоро, а може би и с по-малко съпротивление от наша страна? Как можем ние да знаем какво трябва да правим, ако сме без работа, свити от глад, измършавели и гладни на лишеното ни от пламък огнище, а децата ни стенат за хляб? Ние не падаме, защото не сме достатъчно изкушени! Той, който е паднал, е възможно да е толкова честен в сърцето си, колкото сме и ние. Как да знаем, че дъщеря ни, сестра ни, съпругата ни, биха могли да устоят на изоставянето, на разорението, на нищетата, на изкушението, което е пожертвало добродетелта на бедната им изоставена по позор сестра? Може би те също така не са паднали, защото не са били много силно изкушени! Мъдро ни насочват да се молим да не можем да бъдем подлагани на изкушение.

Човешката справедливост трябва винаги да е несигурна. Колко съдебни убийства са извършени поради непознаване на явленията на невменяемостта! Колко хора са били обесени за убийство, които в сърцето си не са били по-големи убийци от съдебните заседатели, които са водили съдебния процес срещу тях и съдията, който ги е осъдил! Може също така основателно да се подложи на съмнение дали администрирането на човешките закони във всяка една страна не е една гигантска маса несправедливост и неправда. Бог не вижда така, както виждат хората; и най-изоставеният престъпник, закоравял, какъвто е пред света, може все пак да е продължил да пази в крайчеца на душата си малко светлина, която отдавна би изгаснала в онези от нас, които гордо бродят в топлината на неопетнената слава, ако биха били съдени и изкушени подобно на бедните бездомници.

Ние дори не познаваме външния живот на хората. Не сме компетентни дори да се произнесем за делата им. Не познаваме половината действия на порочността или добродетелта, дори на най-близките ни събратя. Не можем със сигурност да кажем, дори и за най-близкия си приятел, че не е извършил конкретен грях, и нарушил конкретна Божия заповед. Нека всеки запита сърцето си! За това колко от най-добрите и най-лошите ни действия и качества са най-интимните ни съучастници, бидейки такива напълно несъзнателно! За колко добродетели, които не притежаваме, не ни зачита светът; или за колко пороци, на които не робуваме, ни осъжда! Само една малка част от злите ни дела и мисли виждат някога бял свят; а от малкото ни компенсиращи ги добрини най-голямата част е известна единствено на Бога.

Следователно трябва да сме справедливи, когато съдим другите, единствено, когато сме великодушни; и трябва да допуснем привилегията да съдим другите единствено, когато задължението ни налага това; тъй като е почти сигурно, че ще съгрешим, а последствията от една грешка са толкова сериозно нещо. Нито един човек не трябва да ламти за поста на съдията; защото като го приема, той приема най-тежката и най-тягостната отговорност. И все пак вие сте го приели; ние всички го приемаме; защото човек е винаги готов да съди и винаги готов да осъжда съседа си, докато при същите обстоятелства на случая оправдава себе си. Внимавайте, следователно, да упражнявате професията си предпазливо и великодушно, за да не извършите по-голямо зло при издаване на присъдата за престъпника, отколкото тази, за което престъпление го осъждате и последствията от която биха били вечни.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2021 декември 2021
вторник, ноември 30, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 45 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 46 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 47 22 23 24 25 26 27 28
Седмица 48 29 30
© 2007-2016 www.otves.org