(доклад пред ВТОРАТА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ “ЧОВЕКОЛЮБИЕ И НАПРЕДЪК - ЕНЕРГИЯТА НА ДУХА”)

Изучавайки масонството и неговата история у нас, се очерта интересен феномен, който ни насочи към по-дълбокото му проучване – лекарите, които наред с бялата престилка на лечителя, са препасвали и бялата престилка на свободния зидар. От общодостъпната литература се научава, че осветени от лъчите на свободното зидарство са мнозина от българските лекари – възрожденци, получили академичното си образование в Париж и Виена, Швейцария и Германия, Италия и Русия, а по-късно – в Атина, Цариград и Букурещ. Наред със знанията по медицина, те естествено са се приобщавали и към езика, културата, историята и битуващите по тяхното време философски и идейни течения на страната, в която са живели.

В чужбина са получили своето медицинско образование и са оформили своя светоглед всички лекари от началото на XIX в. и до 30-те години на XX в., когато най-сетне след дълги борби и траен, жесток и непростим отпор на Академичния съвет на Софийския университет на заседанието си от 8-ми септември 1917 г. Висшият медицински съвет единодушно гласува твърдо решение за откриване на Медицински Факултет, а на 10-ти ноември с.г. Народното събрание приема поправка в Закона за народната просвета, която разпорежда занятията да започнат от 1-ви януари 1918 г. Чак на 10-ти април 1918 г. обаче, въпреки обструкциите от обективен и субективен характер, е изнесена първата лекция, тъй дълго лелеяният Медицински Факултет поема първата си глътка въздух и точно 30 г. след откриването през 1888 г. на първия (Историко-филологическия) факултет на Софийския университет започва своя живот. Историците на академичната медицина у нас доста акуратно и пълно отразяват живота на Медицинския Факултет, особено след откриването му през 1918 г. – разкриването на катедрите, избора на професорите и учебно-преподавателската, научната и лечебната им дейност. Обект на нашето проучване обаче е една малка и твърде специфична част от сполучливо наречената от Иван Богданов “група на университетските професори” - ръководителите на катедри в Медицинския Факултет за периода 1918 – 1942 г., съпричастни към идеала на свободното зидарство. По пътя на историко-документалния подход установихме, че от 21 ръководители на катедри - българи, работили в проучвания период, 15 или 71,4% са били огрени от лъчите на масонската светлина. Това са професорите (в скоби са годините, в които са ръководили катедрите):

• Владимир Алексиев – ръководител на катедрата по фармакология и терапия (1920 - 1948)
• Стоян Белинов – по УНГ (1923 - 1940)
• Стефан Ватев – по детски болести (1927 - 1936)
• Асен Златаров – по медицинска химия (1935 - 1936)
• Стоян Киркович – по пропедевтика на вътрешните болести (1920 - 1947)
• Никола Кръстников – по неврология и психиатрия (1934 - 1936)
• Владимир Марков – по микробиология (1929 - 1958)
• Васил Моллов – по вътрешни болести (1918 - 1938)
• Константин Пашев – по очни болести (1919 - 1941)
• Тошко Петров – по хигиена (1919 - 1942)
• Любен Попов – по кожни и венерически болести (1937 - 1963)
• Андреа Сахатчиев – по рентгенология (1940 - 1947)
• Димитър Стаматов – по акушерство и гинекология (1929 - 1942)
• Александър Станишев – по хирургия (1919 - 1943)
• Параскев Стоянов – по хирургична пропедевтика и оперативна медицина (1918 - 1940)