header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 06. ВЪТРЕШЕН СЕКРЕТАР

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
06. ВЪТРЕШЕН СЕКРЕТАР Печат Е-мейл

Този, който е материалистичен, алчен или сладострастен, трябва да се промени, преди да може да бъде добър Масон. Ако се ръководим от склонността, а не от дълга; ако сме нелюбезни, сурови, придирчиви или оскърбителни в отношенията си или в общуването си в живота; ако сме неверни родители или непокорни деца; ако сме жестоки господари или неверни слуги; ако сме вероломни приятели или лоши съседи, или ожесточени конкуренти, или корумпирани безпринципни политици, или измамни търговци в бизнеса, ние бродим на голямо разстояние от истинската Масонска светлина.

Масоните трябва да са добри и привързани един към друг. Когато посещават едни и същи храмове, когато се покланят пред едни и същи олтари, те трябва да чувстват това уважение и тази добрина един към друг; а те трябва да вдъхват общото им отношение и общият им подход към един Бог. Сред нас трябва да съществува много повече от духа на древното приятелство; повече деликатност към собствените ни недостатъци, повече снизхождение, повече загриженост за взаимното ни усъвършенстване и доброто ни състояние; нещо от братското чувство, което да не представлява позор да се използва думата “брат”.

Не трябва да се позволява нищо да попречи на тази добрина и привързаност: нито духът на бизнеса, поглъщащ, алчен, измамен, невеликодушен и непреклонен в сделките си, ожесточен и безмилостен в конкуренцията си, вулгарен и безчестен в целите си; нито пък този на амбицията, егоистична, користна, неспокойна, надхитряща, живуща единствено в мнението на другите, завистлива към доброто състояние на другите, мизерно самомнителна към собствения си успех, несправедлива, безскрупулна и злословна.

Този, който ми прави услуга, ме обвързва да му отвърна с благодарност. Задължението не произлиза от някаква спогодба, нито пък от неговото собствено изрично изразено намерение; но от характера на нещата; и е задължение, което се заражда в духа на задълженото лице, за когото е по-естествено да обича приятеля си и да отвърне на доброто с добро, отколкото на злото със зло; защото човек може да прости неправда, но никога не трябва да забравя една добра постъпка. Този, който отказва да отвърне с добро на тези, които е обвързан да обича или отказва да обича тези, които са му сторили добро, е престорен и уродлив в привързаността си и смята, че целият свят е роден, за да му служи; с ненаситност, по-лоша от тази на морето, което, въпреки че приема всички реки в себе си, снабдява облаците и изворите, като им възвръща всичко, от което се нуждаят. Задължението ни към тези, които са наши благодетели, е да ги ценим и уважаваме, да им отвръщаме със съответно възвръщане на услугите им или задължения, или печалба, съобразно на възможностите ни, или съобразно нуждите им, или съобразно шанса, който ни се предоставя; и съобразно величието на добрината им.

Великодушният човек може единствено да съжалява, когато се сблъска с разногласия и спорни въпроси сред събратята си. Единствено презрените и невеликодушните изпитват удовлетворение от раздора. Най-мизерното занимание на човешката природа е да се потруди, за да накара хората да мислят лоши неща един за друг, както правят пресата и най-често духовенството, разменяйки местата на изборната кампания и трибуната. Задължението на масона е да се стреми да накара човека да има по-добро мнение за съседа си; да успокоява, вместо да задълбочава трудностите; да събира разделените или отчуждените; да попречва на приятелите да се превърнат във врагове и да убеждава враговете да станат приятели. За да направи това, той трябва да умее да контролира страстите си, да не е безразсъден и прибързан, нито бързо да се обижда, нито лесно да се ядосва.

Защото гневът е отявленият враг на съвета. Той представлява директно разразила се буря, в която не могат да се чуят думите на нито един човек, нито виковете на някой извън нея; ако съветвате благовъзпитано, ви игнорират; ако пришпорвате и сте стремителен, още повече провокирате нещата. Той не е нито смел, нито находчив. Той превръща брака в сигурна и неизбежна беда; той прави непоносими приятелствата, обществата и близките отношения. Той умножава злините на пиянството и принуждава лекомислието на виното да премине в лудост. Той кара невинната насмешливост да се превърне в началото на трагедии. Той превръща приятелството в омраза; той кара човек да изгуби контрол над себе си, разума си и разсъжденията си в спор. Той превръща желанията на познанието в безсмислена препирня. Той добавя безочливост към властта. Той превръща правосъдието в жестокост, а присъдата - в потисничество. Той превръща дисциплината в еднообразие, а омразата - в свободомислеща институция. Той е причината да се изпитва завист към благоденстващите и коравосърдечност към злощастните.

Виждате, следователно, че след като първо контролирате собствения си нрав и управлявате собствените си страсти, вие се квалифицирате за запазване на мира и хармонията сред другите мъже и особено сред събратята. Преди всичко трябва да не забравяте, че Масонството е царството на мира, и че “сред Масоните никога не е имало разногласие, а само благородна надпревара, която може да доведе до най-добри резултати и до най-добри разрешения.” Там, където има съперничество и омраза сред събратята, няма Масонство; защото Масонството е Мир и Братска Обич и Хармония.

Масонството е великото Мирно Общество на света. Където то съществува, то се бори, за да предотврати международните трудности и спорове; и то свързва Републики, Кралства и Империи във велико съдружие на мир и разбирателство. Ако Масоните познаваха силата си и ценяха клетвите си, нямаше толкова често да се борят напразно.

Кой би могъл да представи в резюме ужасите и неволите на една единствена война? Масонството не е заслепено от пищността и материалното ? положение, от целия ? блясък и слава. Войната навлиза в самите ни жилища с окървавените си ръце. Тя отнема от десетке хиляди домове живущите в мир и удобство в тях, крепени от крехките връзки на семейството и кръвното родство. Тя ги измъква, за да умрат изоставени, от малария или излагане на показ в инфекциозни климати; или ги принуждава да бъдат насечени, разкъсани и осакатени в свирепата битка; да падат на славното бойно поле, да не могат да се вдигнат вече или да бъдат отнесени надалеч в непоносима агония, в шумни и противни болници. Стоновете на бойното поле отекват във въздишки на тежка загуба от хиляди самотни домашни огнища. Във всяка къща има скелет, на всяка маса има свободен стол. Връщайки се, воинът донася още по-голяма тъга в дома си, от инфекцията, която е прихванал, от пороците на лагерите. Страната се деморализира. Националното съзнание се погубва, като отива от възвишената размяна на служби с друг народ към гняв и отмъщение, към една презряна гордост и навикът животинската сила да се измерва с животинска сила в битка. Богатствата се изразходват, те биха стигнали да се издигнат десетки хиляди църкви, болници и университети или за да се заздрави и огради с железни парапети един континент. Ако това богатство потъне в морето, то самият този факт би представлявал достатъчно бедствие; но то се използва за далеч по-лоши цели; защото то се изразходва за прерязване на вените и артериите на човешкия живот, докато земята не се облее с море от кръв.

Такива са уроците на тази Степен. Положили сте клетва да ги направите свое правило, ръководство на живота и поведението си. Ако сторите това, ще има право, защото сте се квалифицирали да напреднете в Масонството. Ако не го сторите, значи вече сте отишли твърде далеч.

Image



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
октомври 2020 ноември 2020
четвъртък, октомври 29, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 40 1 2 3 4
Седмица 41 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 42 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 43 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 44 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org