header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Това е съдбата на всяка истина — да бъде обект на присмех, когато за пръв път е изказана.“ — Алберт Швайцер

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 06. ВЪТРЕШЕН СЕКРЕТАР

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
06. ВЪТРЕШЕН СЕКРЕТАР Печат Е-мейл

ImageВ тази Степен специално ти се обучаваш да си ревностен и предан; да си безкористен и великодушен; да действаш като миротворец в случай на разногласия, спорни въпроси и кавги сред членовете на религиозното братство.

Дългът е моралният магнетизъм, който контролира и ръководи истинският Масонски курс през бурните морета на живота. Независимо дали светят звездите на почтеността, славата или възнаграждението или не, в светлината на деня или в тъмнината на нощта на затруднения и злополучия, при спокойно време или в буря, онзи безпогрешен магнит продължава да му показва правилният курс, към който да се придържа и със сигурност посочва месторазположението на пристанището, чието недостигане означава корабокрушение и безчестие. Той следва мълчаливия си призив, както морякът, когато сушата е изгубена за погледа му в продължение на много дни, а океанът се разпростира навсякъде около него без пътека или ориентир, следва насоките на стрелката, като никога не се съмнява, че тя наистина сочи на север. Да изпълни това задължение, независимо от това дали изпълнението ще бъде възнаградено или не, е единствената му грижа. И за него няма никакво значение, че това изпълнение може никога да не бъде видяно от свидетели и че това, което прави, завинаги ще остане неизвестно на човечеството.   

Малко размисъл ще ни доведе до извода, че Славата разполага с лимити различни от тези на планините и океаните; и този, който допуска щастието често да се повтаря в името му, може да прекара живота си, като го пропагандира, без необходимост да търси нови думи или необходимост да премине Атлантическо море.

Ако, следователно, този, който си представя света като изпълнен с негови действия и възхвали, извади от броя възхвалители всички онези, които са поставени под проявата на славата и които не чуват в долината на живота друг глас, освен този на нищетата; всички онези, които се считат за твърде важни, за да го зачитат и считат споменаването на името му за узурпиране на времето им; всички онези, които са твърде много или прекалено малко доволни от себе си, за да обърнат внимание на нещо външно; всички онези, които са привлечени от удоволствието, или приковани от болката към монотонни идеи; всички, които са възпрепятствани да присъстват на триумфа му от различни занимания; той ще намери известността си ограничена от по-близки граници, отколкото са скалите на Кавказ; и ще разбере, че нито един човек не може да е почитан или страшен, освен за малка част от ближните си. И следователно, че не можем да намаляваме усилията си да се стремим към добродетел, необходимо е, както Африканус съветва потомците си, да повдигнем очи към по-висши перспективи и да размишляваме за бъдещето и за вечното състояние, без да отдаваме сърцата си на възхвалата на тълпите или да фиксираме надеждите си към такива възнаграждения, каквито е в състояние да предостави човешката власт.

Ние не се раждаме единствено за себе си; страната ни също иска своя дял, както и приятелите ни изискват своя дял от нас. Както и всичко, което произвежда земята, е създадено за използване от човека, така и хората са създадени заради хората, за да могат взаимно да си правят добро. За тази цел трябва да направим природата свой ръководител и да оставим в публичното национално богатство общественополезните постове чрез разпределяне на задълженията; понякога, като даваме, друг път като получаваме, а понякога - за да заздравим човешкото общество чрез изкуствата, индустрията и собствените ни ресурси.

Оставете другите да бъдат възхвалявани във ваше присъствие; и искрено се радвайте на доброто и славата им; но в никакъв случай не ги унижавайте или не омаловажавайте отзивите и не правете възражения; и не смятайте, че напредъка на брат ви е омаловажаване на собствения ви напредък. Не порицавайте слабостта на нито един човек, като го смутите, нито я използвайте, за да го унижите, не изпитвайте наслада да я припомняте, за да го подцените или да се поставите над него; никога не се хвалете или не говорете пренебрежително за някой друг човек, освен ако не разполагате с достатъчно достойна причина, с която да направите свято това свое действие.

Не забравяйте, че обикновено омаловажаваме другите по незначителни основания и маловажни случаи; и ако някой човек е получил високо отличие, ние го смятаме за достатъчно омаловажен и подценен, ако сме в състояние да му припишем поне един грях за безразсъдство или малоценност. Или трябва да сме по-критични към себе си, или по-малко критични към другите и да считаме, че в отговор на всичко добро, което някой може да помисли за нас, ние можем да му кажем за много наши безразсъдни думи и вероятно да извършим по-лоши действия, всяко едно от които, извършени от друг, би било достатъчно за нас, за да разруши репутацията му.

Ако смятаме хората за мъдри и проницателни, справедливи и оценяващи, когато ни хвалят и правят идоли от нас, нека да не ги наричаме неуки и невежи, зли и безсмислени познавачи, когато съседът ни е превъзнасян от публичната слава и народната врява.                    

Всеки човек извършва достатъчно грехове в живота си, има достатъчно неприятности в съзнанието си, достатъчно зло в сполуката си, повече от достатъчно пропуски при изпълнение на длъжността си, за да проведе свое собствено разследване; така че любопитството към делата на другите не може да е без завист и зла умисъл. Великодушният човек е загрижен и любознателен за красотата и реда на едно добре управлявано семейство и за добродетелите на прекрасния човек; но нищо, което хората държат зад заключалки и решетки, или което се изчервява при вида на светлината, или което е позорно по маниери или лично по характера си, няма да бъде негова грижа и бизнес.

За всеки човек трябва да е достатъчно сериозно основание да бъде изключен от обществото на Масоните, ако той не е безкористен и великодушен, както в действията си, така и в мненията си за хората и тълкуванията си за поведението им. Този, който е егоист и алчен, или придирчив и свидлив, няма дълго да остане в рамките на строгите граници на почтеността и истината, а скоро ще извърши неправда. Този, който твърде силно обича себе си, твърде малко се нуждае от обичта на другите; и този, който обикновено издава сурова присъда, няма да се забави да издаде несправедлива присъда.

Великодушният човек не внимава да не върне повече, отколкото получава; но предпочита равносметката при разпределяне на облагите да е в негова полза. Този, който е получил пълно заплащане за всички облаги и услуги, които е предоставил, прилича на разсипник, който е пропилял цялото си имущество и жалее над изпразнена хазна. Този, който изисква услугите ми с неблагодарност, вместо да намалява, увеличава богатството ми; а този, който не може да върне услуга, е еднакво беден, независимо дали неспособността му се дължи на бедността на духа, користолюбие на душата или парична сиромашия.

Ако този, който е богат, е инвестирал големи суми, а основната част на богатството му се състои от задължения, обвързващи други хора, които трябва да му заплатят пари, този, на когото много хора дължат големи връщания на добрини и услуги, е още по-богат. Извън една скромна сума всяка година, богаташът просто инвестира средствата си: и това, което той никога не използва е като невърнати услуги и несподелени добрини, действителна и реална част от богатството му.        

Великодушието и свободният дух правят хората благородни и сърдечни, милостиви, искрени и прями, добросъвестни, за да творят добро, спокойни и доволни, както и доброжелатели на човечеството. Те защитават слабите от силните, а беззащитните - от алчността и лукавството. Те помагат и утешават бедните, и са пазители, под нивото на Бог, на невинните му и беззащитни повереници. Те ценят приятелите повече от богатствата или славата, а благодарността - повече от парите или властта. Те са възвишени по Божия патент, а щитовете на гербовете и частите им трябва да се намерят в божествената велика книга на гербовете. Нито пък е възможно някой да е повече Масон, отколкото е джентълмен, освен ако не е великодушен, свободомислещ и безкористен. Да сме свободомислещи, но единствено за това, което е наша собственост; да сме великодушни, но единствено, когато ние първи сме били справедливи; да даваме, когато даденото ни лишава от лукс или удобство, това представлява Масонството наистина.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
сряда, ноември 20, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org