header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Винаги, когато съм се отклонявал от навиците и принципите си и съм изричал някоя истина, на слушателя не му е достигала сила на духа, за да й повярва.“ — Марк Твен

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 05. СЪВЪРШЕН МАЙСТОР

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
05. СЪВЪРШЕН МАЙСТОР Печат Е-мейл
ImageМайстор Хурум бил трудолюбив и честен човек. Вършил работата си усърдно и се справял с нея добре и добросъвестно. Не получавал пари, които да не бил изкарал с труда си. Трудолюбието и почтеността са добродетели, които са особено присъщи на тази Степен. Те са често срещани и непретенциозни добродетели; но не за това се отнася написаното по-долу. Както пчелите не обичат и не уважават търтеите, така и Масонството нито обича, нито уважава бездействащите и тези, които живеят от хитростта си; и най-малко от всичко онези паразитни акари, които живеят от себе си. Тези, които са лениви, има вероятност да станат разгулни и покварени; а съвършената почтеност, която би трябвало да е общо разпространеното качество за всички, е по-рядко срещана от диамантите. Да вършим това, което трябва, добросъвестно и неотклонно – може би за тази цел трябва да включим цялата съществена част на моралното законодателство, като се погледне то от всяка една гледна точка; и дори и по отношение на най-обикновеното и непретенциозното им приложение, тези добродетели се отнасят към характера на Съвършения Майстор.

Леността е погребението на живия човек. Защото един ленив човек е толкова безполезен за каквито и да било Божии и човешки цели, че прилича на мъртвец, който не се интересува от промените и нуждите на света; и той живее единствено, за да прекарва времето си и да консумира плодовете на земята. Подобно на паразит или вълк, когато настъпи часът им, той умира или загнива, а междувременно е кръгла нула. Той нито се труди, нито носи бреме: единственото, което върши, е или безполезно, или зловредно.

Всеки човек е в състояние да свърши огромна работа, ако никога не проявява ленивост; и човек може да измине дълъг път в добродетел, ако никога не се отклони от пътя си поради порочен навик или голямо престъпление: и този, който постоянно чете добри книги, ако работата му е отговорна, е в състояние да натрупа огромни познания.

Свети Амброзий и от примера му, Свети Августин, са разделяли всеки ден на тези три части работа: осем часа прекарвали, занимавайки се с потребностите на природата и отмората: осем часа отделяли за благотворителност, като оказвали помощ и съдействие на другите, ускорявали бизнеса им, изглаждали враждите им, порицавали недостатъците им, коригирали грешките им, отстранявали невежеството им и извършвали делата на епархиите си; а останалите осем часа прекарвали в учение и молитви.

Смятаме, че на двадесетгодишна възраст животът е твърде дълъг за това, което ни предстои да научим и извършим; и че от възрастта ни и тази на дядо ни, ни дели почти баснословно разстояние. Но, когато на шестдесетгодишна възраст, ако сме имали щастието да я достигнем, в зависимост от случая и според това, дали ползотворно сме инвестирали или сме прахосали времето си, ние спираме и хвърляме поглед назад към пътя, който сме изминали, правим равносметка и се стараем да изравним сметките си с времето и възможностите, установяваме, че твърде много сме съкратили живота си и сме прахосали огромна част от времето си. Тогава ние, наум, изваждаме от общата сума на годините часовете, които ненужно сме прекарали в сън; работните часове през всеки един изминал ден, по време на които повърхността на ленивия басейн на ума ни не е била размърдана или смутена от една единствена мисъл; дните, от които с радост сме се отървали, за да постигнем някоя реална или въображаема цел, намираща се извън обсега ни, по пътя между нас и тези, които са ни се стрували тягостни междинни дни; часовете, по-лошо от прахосани в безразсъдства и разточителства или погрешно прекарани в безполезни и неизгодни учения; и с въздишка признаваме, че сме могли да научим и извършим за половината от добре прекараните двадесет години повече от това, което сме извършили през всичките си четиридесет години зрелост.

Да научи и да върши! – това е описаната по-долу задача на душата. Душата израства по същия начин, по който израства и дъбът. Както дървото се храни с въглерод от въздуха, росата, дъжда и светлината, както и храната, която земята предоставя на корените му и с мистериозната си химия ги видоизменя в сок и коренчета, в дървесина и листа, в цвете и плод, в цвят и аромат, така и душата поглъща познания и чрез божествената си алхимия променя това, което научава в собствената си субстанция и израства отвътре навън с присъщата си сила и мощ, подобно на тези, които се намират скрити в зърното на пшеницата.

Душата разполага със свои собствени сетива, подобно на тялото, които могат да се култивират, уголемяват, пречистват, същевременно с растежа й на ръст и пропорции; и този, който не може да оцени красива рисунка или статуя, възвишен стих, звучна хармония, героична мисъл или безкористна постъпка или за когото мъдростта на философията не е нищо друго, освен безразсъдна глупост и бръщолевене, а най-възвишените истини са по-маловажни от цената на държавните ценни книжа или на памука, или издиганета на низостта по ранг, живее чисто и просто на нивото на баналността и подобаващо се гордее с тази малоценност на сетивата на душата, която представлява малоценността и несъвършеното развитие на самата душа.

Да се спи малко и да се учи много; да се казва малко и да се чува и мисли много; да се научава, че можем да сме в състояние да направим нещо и след това да извършим, добросъвестно и енергично, това, което по задължение се изисква от нас и за благото на събратята, на страната и цялото човечество – това са задълженията на всеки Масон, който изпита желание да подражава на Майстор Хурум.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
четвъртък, ноември 14, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org