header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„На нещастия могат да ни обрекат обстоятелствата, на любов се обричаме сами.“ — Лопе Де Вега

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 03. МАЙСТОРЪТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
03. МАЙСТОРЪТ Печат Е-мейл

Възприемането на Светлината е зората на Вечния Живот в Битието. Словото на Бога, който създава Светлината, изглежда произнесено от всяка интелигентност, която може да е осведомена за формите и ще изглежда така. “Да БЪДЕ светлина! Светлината, всъщност, съществува, в състоянието си на блясък, единствено за онези очи, които я гледат; и Душата, влюбена в зрелището на красотите на Вселената и насочила вниманието си към онова сияйно писание на Безкрайната Книга, наречена “Видимото” изглежда, че произнася, както е сторил Бог в зората на първия ден, онази възвишена и съзидателна дума “Да бъде! Светлина!”

Не отвъд гроба, а в самия живот трябва да търсим мистериите на смъртта. Избавлението или осъждането започва тук долу и земният свят също разполага със своите Рай и Ад. Винаги, дори тук долу, добродетелта се възнаграждава; винаги, дори тук долу, порокът се наказва; и това, което ни кара понякога да вярваме в безнаказаността на злодеите, е, че изглежда, че понякога наслука им се раздават богатства, онези инструменти на доброто и злото. Но горко на неправедните, когато им се даде ключът на златото! Той отваря за тях единствено портата на гроба и на Ада.

Всички истински Посветени признават полезността на тежкия труд и горестта. “Горестта,” казва един немски поет, “е кучето на онзи неизвестен пастир, което води тълпите от хора.” Да се научиш да страдаш, да се научиш да умреш, е школата на Вечността, безсмъртното Послушничество.

Алегоричната картина на Цебес, в който по времето на Платон е била скицирана Божествената Комедия на Данте, чието описание е съхранено за нас и която е била възпроизведена от това описание от много художници на Средновековието, е паметник едновременно философски и магически. Тя е най-пълният нравствен синтез и същевременно най-дръзка демонстрация, дадена някога от Великата Мистерия, на онази тайна, разкриването на която би преобърнало Земята и Небето. Нека никой да не очаква от нас да им предоставим нейното обяснение! Този, който минава зад було, което скрива тази мистерия, разбира, че тя е необяснима по самата си природа и че тези, които я спечелят с изненада, а така също и този, който я разкрие, се изправят пред лицето на смъртта.

Тази тайна е Кралската Привилегия на Мъдреците, Короната на Посветения, когото виждаме победоносно да се спуска от апогея на изпитанията във фината алегория на Цебес. Великата Мистерия го прави господар на златото и светлината, които са на дъното на едно и също нещо, той е решил задачата за квадратурата на окръжността, той направлява безспирното движение и притежава философския камък. Тук алхимиците ще ни разберат. Няма прекъсване в тежкия труд на природата, нито празнина в работата ù. Хармониите на Небесата отговарят на тези на Земята и Вечният Живот постига еволюциите си в съответствие със същите закони, като тези, на които е подчинен животът на кучето. “Бог е подредил всички неща по тежестта, броя и мярката им,” пише в Библията; и тази блестяща доктрина също така е била доктрина и на Платон.

Човечеството никога не е имало нещо друго, освен една религия и едно богослужение. Тази универсална светлина е имала несигурните си миражи, измамнически отражения и сенки; но винаги, след нощи на Грешки, ние отново я съзираме да се появява, единствена и чиста като Слънцето.

Великолепието на богослужението е животът на религията, и ако Христос пожелае бедни свещеници, суверенната му божественост не желае незначителни олтари. Някои протестанти не са разбрали, че богослужението е учение и че не трябва да създаваме във въображението на тълпите посредствен или злочест Бог. Тези оратории, които напомнят на бедно обзаведените офиси или страноприемници и онези достойни свещеници, които се обличат като нотариуси или адвокатски чиновници, не правят ли те религията да бъде считана за обикновена пуританска формалност, а Бог - за Съдията на Мира?

Ние се подиграваме на Авгурите. Толкова е лесно да се подиграваш и толкова трудно - да разбереш. Оставило ли е Божеството целия свят без светлина в продължение на двадесет века, за да освети единствено едно малко кътче от Палестина и един брутален, невежествен и неблагодарен народ? Защо винаги трябва да се злепоставя Бог и Светилището? Никога ли сред свещениците не е имало други, освен мошеници? Сред Йерофантите на Серес или Диана, на Дионисий или Аполон, на Хермес или Митрас не са ли могли да се срещнат честни и искрени хора? В такъв случай, всички те ли са били заблуждавани, подобно на останалите? Тогава кой постоянно ги е заблуждавал, без да се издаде, в продължение на редица векове? – защото измамниците не са безсмъртни! Араго е казал, че извън чистата математика, на този, който произнася думата “невъзможно” му липсва благоразумие и здрав разум.

Истинското наименование на Сатаната, казват Кабалистите, е обърнато на това на Яхвех; защото Сатаната не е черен бог, а отрицанието на Бога. Дяволът е персонификация на Атеизма или Идолопоклонничеството.

За посветените това не е Личност, а Сила, създадена за добро, но която може да служи за зло. Той е инструментът на Свободата или на Свободната воля. Те представляват тази сила, която цари над физическото потомство, под митологичната и обградена с рога форма на Бог Пан; оттук идва Козелът на Сабат, братът на Древния Сатана и носителят на Светлина или Фосфор, за когото поетите са създали легендата за лъжливия Луцифер.

Златото, в очите на Посветените, е кондензирана Светлина. Те наричат свещените номера на Кабалата “златни номера”, а нравствените учения на Питагор - неговите “златни стихове”. По същата причина мистериозната книга на Апулей, в която до голяма степен фигурира магаре, е била наречена “Златното Магаре”.

Езичниците са обвинили Християните в боготворене на магарето и те не са измислили този упрек, а той идва от Самаритянските евреи, които, изобразявайки данните на Кабалата по отношение на Божеството с египетски символи, също представяли Интелигентността с фигурата на магическа звезда, боготворена под наименованието Ремфан, Науката под емблемата на Анубис, чието наименование те променили на Нибас, а вулгарната вяра или лековерие под фигурата на Тартак, бог, представян с книга, наметало и глава на магаре. Според Самаритянските доктори, Християнството е било царуването на Тартак, сляпата вяра и вулгарното лековерие, издигнати в универсален оракул и предпочитани пред Интелигентността и Науката.

Синезий, епископ на Птоломеите, велик Кабалист, но със съмнителна правоверност, пише:

“Хората винаги ще се подиграват на неща, които е лесно да бъдат разбрани погрешно; нуждите трябва да разполагат с мошеничество.”

“Дух,”, казва той, “който обича мъдростта и съзерцава отблизо Истината, е принуден да я прикрие, да убеди масите да я приемат... Измислиците са необходими на хората и Истината става смъртоносна за тези, които не са достатъчно силни да я съзерцават в целия й блясък. Ако свещеническите закони позволяваха запазване на присъди и алегорията на думите, бих приел предложеното величие при условие, че мога да съм философ у дома и разказвач на басни и притчи в чужбина ... Всъщност какво общо може да има между безчестните маси и върховната мъдрост? Истината трябва да се пази в тайна, а масите се нуждаят от учение, пропорционално на несъвършения им разум.”

Нравствените безредици произвеждат физическа грозотия и в известен смисъл реализират тези безобразни физиономии, които традицията приписва на демоните.

Първите Друиди са били истински деца на Влъхвите и ритуалното им приемане е дошло от Египет и Халдея, така да се каже, от чистите източници на примитивната Кабала. Те са обожавали Триединството под наименованията на Изида или Хезус, Върховната Хармония; на Белен или Бел, което на асирийски означава Господарят, наименование, съответстващо на това на Адонай; и на Камул или Камаел, наименование, което в Кабалата персонифицира Божественото правосъдие. Под този триъгълник на Светлината те предполагали, че се намира божественото отражение, също така съставено от три персонифицирани лъча: първо Тевтатис или Тевт, същото като Тот на Египтяните, формулираните Слово или Интелигентност; след това Силата и Красотата, чиито наименования варирали подобно на емблемите им. Най-накрая те приключвали свещената Седморка с мистериозен образ, който представлявал напредъкът на догмата и бъдещите ù реализации. Това е било забулено младо момиче, държащо дете в ръцете си; и те посветили този образ на “Девата, която ще става майка; - Virgini pariturae.”

Херта или Верта, младата Изида от Гаул, Царицата на Небесата, Девата, която трябва да роди дете, държи вретеното на съдбите, запълнено с вълна, наполовина бяла и наполовина черна; защото тя царува над всички форми и всички символи, и изтъкава одеянието на Идеите.

Един от най-мистериозните пантакли на Кабалата, съдържащ се в Наръчника на Лъв III, представлява равностранен триъгълник, обърнат наопаки, врязан в двоен кръг. На триъгълника са написани по същия начин, като за формиране на пророческото Тау, двете еврейски думи, които толкова често се прилагат към Неизразимото Наименование, מתלא и ת٦אצ, Алохаим или Силите и Тсабаот или звездните Армии и ръководещите ги духове; думи, които също така символизират Равновесието на Силите на Природата и Хармонията на Числата. На трите страни на триъгълника принадлежат трите големи Наименования ה٦הי, ‘בדא и אלבא, Яхавех, Адонай иАгла. Над първия е написано на латински Formatio (Създаване), над втория Reformatio (Реформация) и над третия Transformatio (Трансформация). Така Сътворението се приписва на Бащата, Изкуплението или Реформацията - на Сина, а Пречистването от греховете или Трансформацията  - на Светия Дух, което отговаря на математическите закони на Действието, Реакцията и Равновесието. яхявех е в действителност също така и Генезисът или Формирането на догмата от елементарното значение на четирите букви на Свещената Тетраграма (четирибуквена дума); Адонай е реализацията на тази догма в Човешка Форма, във Видимия Господ, който е Синът Божи или Съвършеният Човек; а Агла (образуван от инициалите на четири думи Ath Gebur Laulaim Adonai) изразява синтезът на цялата догма и целокупност на Кабалистичната наука, ясно посочващо от йероглифите от които е образувано това достойно за възхищение наименование Тройната Тайна на Великото Тварение.

Масонството, подобно на всички Религии, всички мистерии, Херметизъм и Алхимия, прикрива тайните си от всички с изключение на Посветените и Мъдреците или на Избраните и използва фалшиви обяснения и погрешни тълкувания на символите му, за да заблуди онези, които единствено заслужават да бъдат заблудени; да прикрие от тях Истината, която то нарича Светлина и да ги накара да стоят далеч от нея. Истината не е за онези, които са недостойни или неспособни да я приемат, или които биха я изопачили. Така Самият Бог прави много хора негодни, чрез цветна слепота, да различават цветовете и отвежда масите надалеч от най-върховната Истина, като ги дарява със способността да получат от нея толкова, колкото им е изгодно да знаят. Всяка епоха е разполагала с религия, пригодена към капацитета ù.

Учителите, дори на Християнството, в общи линии са най-невежите за истинското значение на това, което преподават. Не съществува книга, за която да е известно толкова малко, колкото за Библията. За повечето хора, които я четат, тя е толкова неразбираема, колкото и Зохар.

Така Масонството ревностно пази тайните си и умишлено заблуждава тщеславните тълкуватели. Няма гледка под Слънцето, която да е по-жалка и нелепа наведнъж от Престънс и Уебс, да не говорим за по-късните въплъщения на скучността и еднообразието, които са се захванали да “обясняват” старите символи на Масонството, да добавят към тях и ги “усъвършенстват” или да изобретяват нови такива.

Към окръжността, която обгражда точката в центъра и самата нея и към която са начертани две успоредни линии, една напълно кабалистична фигура, тези лица са добавили една поставена отгоре Библия или дори е издигната на стълбата с три или девет кръга, а след това представят някакво безсъдържателно тълкуване на цялото, което до такава степен е неразбираемо и абсурдно, че действително предизвика възхищение.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
май 2022 юни 2022
четвъртък, май 19, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 17 1
Седмица 18 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 19 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 20 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 21 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 22 30 31
© 2007-2016 www.otves.org