header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Времето върви различно за различните хора.“ — Шекспир

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 03. МАЙСТОРЪТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
03. МАЙСТОРЪТ Печат Е-мейл

Всяка общност трябва да разполага със своите периоди на изпитание и преход, особено когато се ангажира във война. Със сигурност по някое време тя ще е напълно управлявана от агитатори, които се харесват на всички по-низки елементи от популярен характер; от богати корпорации; от тези, които са забогатели от обезценяване на правителствени ценни книжа или документи; от дребни пълномощници, интриганти, борсови посредници, спекуланти и авантюристи – плебейска олигархия, забогатяла от бедствията на държавата и затлъстяла от злочестините на народа. Тогава свършват всички измамни видения на равенство и правата на човека; и оскърбената и оплячкосана държава може да възстанови истинската си свобода единствено като премине през “великите разнообразия на неизпитаното битие”, пречистена в своето преселение от огън и кръв.

В една Република скоро се случва партиите да се съберат около отрицателния и положителния полюси на някое мнение или понятие и нетолерантният дух на едно триумфиращо болшинство да не позволи отклоняване от стандарта на общоприетостта, която е учредила за себе си. Проповядва се и се претендира за свобода на мнението, но всеки може да я прилага с риска да бъде изгонен от политическата размяна на мисли с тези, които дърпат юздите и определят политиката, която трябва да се води. Сервилността на партията и угодничеството на народните прищевки вървят ръка за ръка. Съществува политическа независимост единствено в една отживяла времето си държава; а мненията на хората се формират от действия, които те са били принудени да извършат или санкционират. Ласкателството, индивидуално или на народа, корумпира и този, който го получава, и този, който го прави; а низкопоклонничеството не е в по-голяма служба на хората, отколкото на кралете. Цезар, настанил се сигурно във властта, се интересува по-малко от нея, отколкото свободната демокрация; нито пък апетитите му към нея ще стигнат до крайност, както ще стане с тези на хората, докато не станат ненаситни. Ефектът на свободата върху индивидите е, че те могат да вършат това, което искат; за народа до голяма степен е същото. Ако е податлив на ласкателство, тъй като към това винаги се прибягва поради низки и долни мотиви и за злонамерени цели, или индивидът, или народът е сигурен, правейки, каквото иска, че върши това, което по чест и съвест е трябвало да бъде оставено несвършено. Човек не трябва дори да рискува поздравления, които скоро биха могли да се превърнат в оплаквания; и тъй като и индивидите, и народите са склонни зле да използват властта, да бъдат ласкани, което е сигурен начин да ги заблудиш, напълно заслужава да се нарече престъпление.

Първият принцип в една Република трябва да бъде, “че нито един човек или група хора няма право на изключителни или отделни възнаграждения или привилегии от общността, единствено срещу заплащане на публични услуги; което не се предава по наследство, нито пък трябва да са наследими длъжностите на магистратите, законодателната власт, или съдиите.” Това е том на истината и мъдростта, урок за изучаване от нациите, включващ в себе си едно единствено изречение и изразен на език, който може да се разбере от всеки един човек. Ако трябваше пороят на деспотизма да преобърне света, и да разруши всички институции, под които е защитена свободата, така че те вече да не се помнят от хората, това изречение, съхранено, би било достатъчно отново да запали огньовете на свободата и да съживи расата на свободните хора.

Но, за да се съхрани свободата, трябва да се добави още нещо: “че свободна държава никога не дава власт като награда, особено за поставени под въпрос услуги, освен ако не търси собствената си разруха; но всички длъжностни лица са на работа при нея, единствено заради желанието си и способността си да предоставят услуги в бъдеще; и следователно, винаги трябва да се предпочитат най-добрите и най-компетентните.”

Защото, ако трябва да съществува някакво друго правило, това за наследствената приемственост е може би толкова добро, колкото и друго. Но с никакво друго правило не е възможно да запази привилегиите на държавата. С никакво друго правило не може да се възложи властта да се съставят закони единствено на онези, които разполагат с това остро инстинктивно чувство за несправедливост и неправда, което им предоставя възможност да откриват низостта и корупцията в най-тайните им скривалища, и моралната смелост, великодушна решителност и доблестна независимост, които ги правят безстрашни при извеждане на виновниците на дневна светлина и стоварват върху тях презрението и негодуванието на света. Ласкателите на хората никога не са такива хора. Напротив, в една Република винаги настъпва време, когато тя не е доволна, като Тибериус, от един Сеянус, а трябва да има домакин; и когато тези най-изтъкнати във воденето на делата са мъже без репутация, държавническо изкуство, способност или информация, чисто и просто  черните работници на партията, които дължат местата си на мошеничество и липса на квалификация, с нито едно от качествата в главата или сърцето, които правят хората велики и мъдри, и същевременно, изпълнени с всички тесни понятия и горчива нетърпимост към политическия фанатизъм. Те умират; а светът не става по-мъдър с това, което те са казали и направили. Имената им потъват в бездънната яма на забвението; но безразсъдните им и мошенически действия проклинат политическото тяло и най-накрая доказват разрухата му.

Политиците в една свободна държава обикновено са неискрени, безсърдечни и егоисти. Собственото им възвеличаване е краят на патриотизма им; и те винаги гледат с тайно удовлетворение на разочарованието или падането на някой, чиито по-възвишен гений и по-възвишени таланти засенчват собственото им самомнение, или чиято цялост и неподкупна чест стоят на пътя на егоистичните им цели. Влиянието на малките кандидати винаги е насочено срещу великия човек. Достъпът му до властта трябва да е почти за цял живот. Един от тях ще е по-лесно изместен и всеки се надява да заеме мястото му; и така, най-накрая се стига дотам, че мъже, които безочливо се стремят към и действително спечелват най-високите постове, са негодни и за най-ниските чиновнически постове; а некадърността и посредствеността се превръщат в най-сигурните паспорти към властта.

Последствието е, че тези, които се чувстват компетентни и квалифицирани да служат на хората, с отвращение отказват да бъдат въвлечени в борбата за власт, където злата и двулична доктрина, че всичко е справедливо в политиката е извинение за всички видове долни злодейства; и онези, които търсят дори най-висшите места на Държавата, не разчитат на силата на възвишения дух, на съчувстващите импулси на великата душа, да раздвижат и трогнат хората за великодушни, благородни и героични решения, и за мъдри и мъжествени действия; но подобно на спаниелите, издигнати на задните си крака, с предните си лапи раболепно умоляват, умилкват се, ласкаят и действително просят гласове. Вместо да се снижат до това, те стоят презрително надменни, като презрително отказват да ухажват хората и действат по максимата, че “човечеството няма право да изисква ние да му служим въпреки него самото.”

*                       *                       *                       *                       *                       *

Печално е да се види страна, разделена на фракции, като всяка една следва този или онзи велик или нахакан лидер със сляпо, неразумно, безрезервно преклонение пред героите; достойно за презрение е тя да се види разделена на части, чиято единствена цел е плячката на победата, а водачите й са презрените,  корумпираните и незначителните.  Такава страна е в последните етапи на упадъка си и е близо до края си, независимо от това колко процъфтяваща може да е изглеждала. Тя се издига над вулкан и земетресение. Но е сигурно, че нито едно правителство не може да се ръководи от мъжете на народа и за народа без стриктно придържане към онези принципи, които здравият разум препоръчва като фиксирани и стабилни. Тези трябва да са изпитванията за партиите, хората и мерките. След като веднъж се определят, те трябва да са непреклонни в приложението си и всички те трябва или да се издигнат до стандарта или да се обявят срещу него. Хората могат да те предадат: но принципите никога не могат да направят това. Потисничеството е неизменното последствие от изместено доверие в човек-предател, то никога не е резултат от работата или прилагането на здрав, справедлив и добре изпитан принцип. Компромисите, които поставят основните принципи под съмнение, за да обединят в една партия хора с противоположни убеждения, са измамни и свършват в разруха, справедливата е естествена последица от измамата. Винаги, когато сте стигнали до теория и убеждение, не предвиждайте отклонение от тях на практика въз основа на една изгода. Такава е думата на Майстора. Не отстъпвайте нито пред ласкателството, нито пред силата!  Не позволявайте нито на поражението, нито на преследването да ви я отнемат! Вярвайте, че този, който веднъж е допуснал груба грешка в държавническото изкуство, отново ще допусне такава грешка; че такива груби грешки са толкова фатални, колкото и престъпленията; и че политическото късогледство се подобрява с възрастта. Винаги съществуват повече самозванци, отколкото човек вижда сред публичните мъже, повече фалшиви пророци от истинските, повече пророци на Ваал, отколкото на Йехова; и че Йерусалим винаги е в опасност от асирийците.

Залуст е казал, че след като една държава е била корумпирана от разкоша и безделието, тя може със самото си величие да не се отчае под бремето на пороците си. Но дори докато е писал, Рим, за който той говорел, разигравал маскарада си на свобода. Други причини, различни от разкоша и леността, разрушават Републиките. Ако са малки, по-големите им съседи ги унищожават чрез поглъщане. Ако са с голямо пространство, сцепителната сила е твърде слаба, за да ги задържи в едно цяло и те се разпадат под собственото си тегло. Презряната амбиция на дребните мъже ги дезинтегрира. Липсата на мъдрост в съветите им създава мъчителни въпроси. Узурпирането на властта изиграва ролята си, некадърността подкрепя корупцията, бурята се извисява и фрагментите на непоследователния сал обсипват пясъчните брегове, прочитайки на човечеството още един урок, който то да пренебрегне.  

Image

*                       *                       *                       *                       * 



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юли 2022 август 2022
неделя, юли 03, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 26 1 2 3
Седмица 27 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 28 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 29 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 30 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org